За изминалите дни от началото на седмицата руският президент Владимир Путин направи изненадващо близкоизточно турне, включващо посещение в Сирия, Турция и Египет. Руската външна политика е особено активна в нестабилния регион, а Путин често отскача до Анкара, Кайро или Техеран, за да обсъди със своите колеги различни аспекти на международното икономическо и политическо сътрудничество. На фона на множащите се визити на руския държавен глава зад граница, във вторник, 13 декември, руският посланик в България Анатолий Макаров попари надеждите на българските политици, надпреварващи се да канят Путин в България. Владимир Путин вероятно няма да присъства на честванията по повод 140 години от Освобождението на България, стана ясно от коментар на посланик Макаров по време на среща със студенти от Софийския университет. Знаците за това бяха дадени отдавна. „Просто президентът да пристигне да пие чай или кафе с българския президент е несериозно – това е приятно, но не мога да кажа, че това е основна цел на посещението. Обсъждаме, че трябва да се подготви работната част на визитата, какво може да се подготви, да се разгледат конкретни проекти”, намекна още през март дипломатът. Става дума за това, че една символична визита в страната ни трябва да бъде скрепена с някакво развитие в двустранните отношения между България и Русия, които се намират в ледников период. „Това не трябва да бъде само туристическо посещение или културно посещение на президента на Русия. Трябва да бъде сериозно подготвена визита, поне аз така я виждам, с резултати, които ще имат сериозно значение за по-нататъшното развитие на нашите отношения. Да бъдат подписани някакви договори, да бъдат взети някакви решения“, припомни настоятелно посланик Макаров в интервю за „Фокус“ преди броени дни.

Съвременната руска външна политика е подчертано прагматична. Тя категорично изключва възможността Путин да се разходи до София в знак на символична подкрепа към политици, които се кълнат във вярност на НАТО и съучастничат в струпването на американски войски и провеждането на военни маневри в близост до руските граници. Какво точно очаква Москва от България е лесно да се види при съпоставка с посещенията на Владимир Путин из целия свят – от Будапеща и Атина до Кайро, Анкара или Пекин. Резултатите от завършилото тази седмица двудневно посещение на руския държавен глава в Египет дават отговор на този въпрос. Става дума за засилено взаимноизгодно сътрудничество с Русия, което България старателно отказва под външен натиск.

Воаяжът на Путин в Кайро засегна не само въпросите на международната сигурност. Русия договори руските Въздушно-космически сили да използват египетски бази, разбра се заедно с Кайро, за координирани военни операции срещу тероризма и получи намигване от Египет към позициите си в целия спектър от близкоизточни кризи – от Сирия и Ирак до Либия и израело-палестинските преговори. Всичко това обаче стана на фона на поредица двустранни договори в енергетиката, туризма и селското стопанство, които бяха истинският акцент в посещението.

Владимир Путин не пътува в Египет, за да види пирамидите. Това е добре да се осъзнае от тези, които очакват руският президент да дойде в България на 3 март, за да се снима с местния компрадорски елит на връх Шипка. Резултатите от посещението в Кайро започват с договор на „Росатом“ за строителство на първата египетска атомна електроцентрала. АЕЦ „Дабаа“ на брега на Средиземно море ще включва четири енергоблока с обща мощност от 5000 мегавата, чиято стойност е 21 млрд. долара. 85% от финансирането се осигурява от руската страна. Русия не просто строи централа в Египет, а има намерение да създаде цял атомен отрасъл в арабската държава. Двете страни се договориха за създаване на зона за свободна търговия между водения от Москва Евразийски икономически съюз и Египет, съобщи лично президентът на северноафриканската държава Абдел Сиси. Освен това двамата лидери се разбраха за преминаване към търговия, основана на националните валути, като по този начин продължават процеса на изолиране на американския долар в международната търговия. Очаква се централните банки на двете страни да започнат обсъждането на въпроса на експертно ниво. Москва и Кайро се договориха още за засилено инвестиционно сътрудничество и съвместни стъпки в областта на селското стопанство, енергетиката, туризма и космическите технологии с достъп на Египет до глобалната руска навигационна система ГЛОНАСС. С всички тези ходове Русия продължава стратегията си да предложи на страните в Европа, Азия и Африка не контролиран хаос, налаган с войни и скрита подкрепа за тероризма, а стабилност чрез засилено взаимноизгодно сътрудничество, основано на всеобхватна евразийска интеграция.

На този фон българският политически елит прави грешката да разсъждава, че Владимир Путин тръпне в очакване да се качи на Шипка, а Москва е силно загрижена за България. Не, не е. България има все по-малко инициативи, които може да предложи на руската страна. Газът от проваления проект „Южен поток“ е пренасочен към „Турски поток“, както и към „Северен поток-2“ по дъното на Балтийско море. Енергийните планове на Русия в региона могат да бъдат осъществени чрез строителство на атомната електроцентрала „Аккую“ в Турция. Засиленото сътрудничество с Анкара пък обезсмисля проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис“. „Големият шлем“ от българо-руски проекти отиде в ръцете на турския президент Реджеп Ердоган, заключи наскоро президентът Георги Първанов (2002-2012). България просто беше заобиколена и стратегическото значение за страната ни в руските планове рязко намаля. За София все пак остава надеждата за „малък шлем“. Все още не е договорено откъде ще премине втората тръба от газопровода „Турски поток“, предназначена за европейските потребители. В случай, че бъде избрано трасе през страната ни, съоръжението с проектна мощност от близо 16 млрд. куб. м. природен газ може да компенсира загубите от транзитни такси след пускането на директната връзка от Русия до Турция. В допълнение в България в близките седмици ще бъде доставено цялото платено от нас оборудване за строителството на АЕЦ „Белене“. Реакторите са на българския бряг на Дунав и няма как да имат друго предназначение освен да заработят в новоизградена българска ядрена мощност. Това дава шанс за реанимиране на българо-руското енергийно сътрудничество. Както заяви руският посланик Анатолий Макаров, все пак не е изключена възможността Владимир Путин да пристигне догодина в България. За целта обаче трябва пробив в българо-руските отношения. Едно е сигурно - това няма да стане за чаша чай с българския президент.