Ако искате да изградите по-добра прокси сила в Сирия

Автор: Майор СТИВ ФЕРЕНЦИ, инструктор в Програмата за отбранителни и стратегически проучвания на Военната академия на САЩ и командващ офицер на Групата за неконвенционални военни операции в „Уест Пойнт”. Ференци е офицер от Специалните части на армията, служил в Близкия изток и Централна Азия.

Ще изостави ли Вашингтон своите прокси сили в лицето на бунтовническите формирования в Сирия? Прехвърлянето (aутсорсингът) на наземните операции срещу „Ислямска държава” на сирийските бунтовници се предпочита като метод за обезпечаване на целите на американската национална сигурност. Но това решение носи значителен морален риск и вече е създало редица политически затруднения на администрацията на президента Обама. Продължаващите неуспехи на бунтовниците и променливата политическа динамика могат да доведат до участ, подобна на подкрепяните от Съединените щати бунтове в Тибет по време на Студената война. Но можем и да се поучим от направените в миналото грешки и да увеличим максимално ефективността на наетите от нас прокси сили в Сирия.

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ИЗГРАДЯТ ПО-ЕФЕКТИВНИ ПРОКСИ СИЛИ?

Късното включване в сирийския конфликт на терен попречва на САЩ да изберат най-подходящите прокси сили, които да воюват с „Ислямска държава”. Това е парадоксът на стратегическата ирегулярна война: от една страна, ако съответната държава не се включи достатъчно рано, с течение на времето възможностите на ирегулярната война губят от ефективността си, тъй като други играчи (участници в конфликта) завземат политическото пространство, което може да бъде контролируемо. От друга страна, оптималният момент за включване е, когато политиците имат най-големи колебания дали да се намесят поради двойната опасност от ескалация на конфликта и нежелани последствия. В момента, в който политическата необходимост в крайна сметка принуждава САЩ да се хвърлят в огъня, те се провалят в самото начало на усилията си да създадат своите прокси сили – „Дивизия 30”. Това предизвиква и прилагането на настоящия подход на САЩ. Но ако Вашингтон желае да има по-сериозни резултати от ангажираните днес в Сирия наемници, трябва да се съсредоточи върху подобряването на контрола върху своите „проксита”.

Каква е ролята на поощренията и санкциите за установяването на контрол? Може ли правителството на САЩ да дава по-големи възнаграждения на бунтовниците, ако убият повече членове на „Ислямска държава” или ако завземат по-големи територии? Трябва ли да им отказва предоставянето на материална помощ или подкрепа с въздушни удари, ако не следват инструкциите? Преживявали сме същото и преди. ЦРУ направи този опит в Тибет. Обвързването на доставките по въздуха с постиженията на съпротивата не успя да постигне необходимия контрол – подобна е стагнацията, която наблюдаваме и днес край фронтовата линия в близост до град Мареа. А как стоят отношенията с кюрдите? Сирийските демократични сили са най-ефективно воюващите срещу „Ислямска държава” въоръжени части. Защо тогава Америка не вложи всичките си ресурси в това партньорство? Обикновено САЩ по подразбиране разчитат на кюрдските военизирани формирования, като например „Пешмерга” и Сирийските демократични сили, заради тяхната сплотеност, храброст и бойни умения. Но както САЩ научиха от опита си в Ирак, кюрдите вършат много добра работа до момента, докато навлязат на арабска територия, след това там предизвикват враждебната реакция на местното население. Страхът да не се разруши деликатното равновесие в отношенията с Турция е основната причина, поради която САЩ положиха толкова големи усилия, за да представят Сирийските демократични сили като мултиетническа армия, която включва и араби, въпреки че преобладаващо съставът й се състои от кюрди.

За мнозина от нас, които достигнахме пълнолетието си в средата на 90-те, гледането на изпълненията на групите „Рейдж Ъгейнст Дъ Машийн” и „Бийсти Бойс” на концертите „Свободен Тибет” изчерпва познанията ни за тази част от света. А съществува една много по-дълбока и по-важна история, която заслужава да бъде разказана, защото има отношение и към водената днес борба срещу „Ислямска държава”. Две дилеми затормозяват възможностите на един поръчител да проведе успешна прокси война: изборът на най-подходящите прокси сили и това как да ги накара да изпълнят ролята си без отклонения. Тези дилеми произтичат от отношенията между принципала и изпълнителя. Става дума за процес на прехвърляне на цели и задачи на националната сигурност на една държава на бунтовнически организации, за да се избегнат твърде високите разходи за директна военна намеса. Въпреки отсъствието на пълноценна информация за действителните способности и намерения на евентуалните прокси сили, поръчителят ги наема, за да изпълнят някаква задача, която той самият няма желание да изпълни. Тази информационна асиметрия може да подтикне прокси силите да се отклонят от указанията на поръчителя, преследвaйки свои собствени цели, докато все още се възползват от облагите на отношенията им.

УРОЦИТЕ ОТ ТИБЕТ

В периода 1956–1974 г. СAЩ провеждат дългосрочна тайна операция под кодовото название „Цирк” (ST CIRCUS) в подкрепа на съпротивата в Тибет, за да възпрат комунистическата експанзия на Китай в региона. ЦРУ преустановява подкрепата си за бунтовниците през 1974 г. заради намаляването на възвръщаемостта на инвестициите и пречките, които създава операцията за политиката на президента Никсън за сближаване с Китай. Тибетците се превръщат в „почтените и достойните, но злощастни сираци на Студената война”. Три основни поуки от Тибет, отнасящи се до проблемите при избора на прокси силите и контрола над тях, са приложими днес към ситуацията в Сирия.

1. ЛИПСАТА НА ВНЕДРЕНИ КОНСУЛТАНТИ НАМАЛЯВА КОНТРОЛА ВЪРХУ ПРОКСИ СИЛИТЕ.

Директното присъствие на консултанти на поръчителя на терен увеличава възможността за оказване на благоприятно влияние върху резултатите. Увеличава обаче и риска от разобличаване на поръчителя, което може да доведе до жертви и неочаквани политически последствия. Неуспешното интегриране на консултанти в средите на тибетската съпротива ограничава влиянието на САЩ върху тактическите бойни действия и оперативните решения, намалявайки по този начин тяхната военна ефективност. Въпреки че ЦРУ набляга върху методите на партизанската война и изграждането на клетки на нелегалната съпротива по селата, тибетците избират да се бият срещу Народната освободителна армия на Китай в конвенционални фронтални сражения, което води до голям брой жертви. Водачите на съпротивата също така решават да останат в убежището си отвъд границата в Непал, вместо да продължат с изграждането на военизирани части за устойчиви операции в Тибет.

Последните неуспехи на прокси силите на Съединените щати в югоизточната част на Сирия и непостоянните резултати от операциите в северозападната част на страната показват, че без консултанти на място постиженията на „прокситата” могат да останат в най-добрия случай маргинални. Провалът на Новата сирийска армия при опита й да освободи критично важния крайграничен град Абу Кемал на 29 юли 2016 г. се превръща в поредната черна точка за Пентагона малко след като оповестява офанзивата. Няма напредък и на фронтовата линия край град Мареа и хуманитарния коридор Азаз между Турция и Алепо. Подпомаганите от САЩ въоръжени групировки, като например бригадата „Мутасим”, не успяват да укрепят позициите си срещу „Ислямска държава” и се изтеглят в източна посока към Дабик и в района на град Манджиб, където е основната артерия, по която минава потокът от чуждестранни бойци на „Ислямска държава”. Полезен пример също така е и „Дивизия 30”, първата въоръжена група сирийски бунтовници, подготвена да се сражава срещу „Ислямска държава” през 2015 г. в рамките на прехвалената програма „Обучение и въоръжаване”. Тъй като не са прилагани мерки за пряк контрол, бунтовниците се завръщат по домовете си, за да се грижат за личните си дела, и предават цялото си въоръжение на сирийския клон на Ал Кайда – групировката „Джабхат ан-Нусра”, чиито представители успяват освен това и да заловят и убият немалко бойци на „Дивизия 30”. Противоположен пример идва от бойното партньорство с доминираните от кюрди Сирийски демократични сили. В този случай САЩ изпращат на място консултанти от Силите за специални операции, за да постигнат по-голяма ефективност. Завземайки големи участъци от територията на „Ислямска държава” в Северна Сирия, Сирийските демократични сили заедно с партньорите си от Сирийската арабска коалиция осигуряват изключително важна разузнавателна информация и вече са в процес на превземане на Манджиб, града със стратегическо значение за транспортната връзка между така наречената столица на „Ислямска държава” Ракка и Турция. Но присъединяването на американски войници от Силите за специални операции към Сирийските демократични сили на място увеличава опасността за САЩ да дадат жертви. В допълнение директното присъствие на американски военни консултанти засилва впечатлението за политическа подкрепа, предоставяна от САЩ на членовете на кюрдските милиции. Така например изпратените в Сирия командоси създават усещането, че САЩ подкрепят кюрдските Сили за защита на народа, които са гръбнакът на Сирийските демократични сили. А тъй като Силите за защита на народа са част от смятаната за терористична Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), това допълнително задълбочава напрежението в обтегнатите отношения с Турция.

2. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ КАТО ПОСРЕДНИЦИ НАМАЛЯВА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОКСИ СИЛИТЕ.

Поръчителят често се опитва допълнително да се дистанцира от конфликта, да прехвърли част от товара на разходите си и/или да капитализира местната експертиза, като започва да работи с помощта на регионален посредник. Различията в целите на поръчителя и посредника обаче ограничават неговите възможности да накара прокси силите да изпълняват планираните задачи.

Китайско-индийската война от 1962 г. дава тласък на по-близкото сътрудничество между Индия и САЩ срещу Китай. ЦРУ и Индийското разузнавателно бюро създават тибетски въоръжени сили, известни под названието Специални гранични сили, привидно за да ръководят действията на съпротивата в Тибет. Индия обаче възнамерява да използва Специалните гранични сили за защита на собствените си граници, в случай че отново избухне война с Китай. Включването на Индия в ролята на посредник, който да подпомогне обучението и ръководството на прокси силите, довежда дотам, че хиляди тибетци са отклонени от отрядите на съпротивата, за да служат в Специалните гранични сили на Индия. По същия начин, по който използват Индия по време на Студената война, понастоящем САЩ се осланят на партньорски държави, като например Турция и Йордания, както за набирането на членове на прокси силите, така и за осигуряването на външно убежище, откъдето да се изпълнява мисията за обучение и въоръжаване и да се извършва координацията на оперативно ниво. Турция, макар и съюзник в НАТО, често влиза в противоречия със САЩ заради американското партньорство с кюрдските въоръжени сили. За разлика от съсредоточаването на САЩ върху борбата срещу „Ислямска държава” Турция балансира между няколко конкуриращи се помежду си цели, което разединява ресурсите й: предотвратяване на кюрдската експанзия по протежение на границите й, подпомагане на опозицията срещу Асад в Алепо и борбата срещу „Ислямска държава”. Турската подкрепа за ислямистките бунтовници (която включва продължителен период на търпимост към действията на джихадистките групировки) и нейното влияние върху програмата за обучение и въоръжаване в северозападната част на Сирия в крайна сметка ограничават контрола на САЩ върху „прокситата” им, които са наели по протежение на фронтовата линия край град Мареа.

САЩ се сблъскват с подобни проблеми и в южната част на Сирия. Наред с приблизително 1 400 000 сирийски бежанци, които допълнително увеличават нестабилността, първостепенната грижа на Йордания за обезпечаване на сигурността на собствените й граници я тласка към необходимостта да балансира едновременно сътрудничеството си с Русия и със САЩ. Така усилията на американците да държат под контрол своите „проксита” стават зависими от хода на събития, като например затварянето на границата в района Рукбан, последвало самоубийствения атентат на „Ислямска държава”, при който загиват седем йордански войници. В този граничен район са изградени бежански лагери, даващи подслон на семействата на сирийски бунтовници, които неотдавна са попаднали под въздушните удари на Русия. Подобна е ситуацията, когато Турция временно затваря военновъздушната база Инджирлик – ключов транспортен хъб на САЩ за предоставяне на помощи за бунтовниците, воюващи срещу „Ислямска държава”. Тоест няма абсолютно никакви гаранции, че партньорските държави ще подпомагат САЩ в постигането на целите им. Членове на Главното разузнавателно управление на Йордания дори продават на черния пазар оръжия, предназначени за сирийските бунтовници. Използването на посреднически държави за намаляване на разходите може да е обосновано от финансова и политическа гледна точка и често да е ключово за получаването на достъп до нетолерантна (или враждебна) среда, но то предизвиква неочаквани последствия, които ограничават контрола на САЩ върху техните „проксита”.

3. ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПРОКСИ СИЛИ С ТАКИВА ХАРАКТЕРИСТИКИ, ЧЕ ДА СА ГОДНИ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ОГРАНИЧЕНИ ЦЕЛИ, УВЕЛИЧАВА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ПОСТИГНАТ БЛАГОПРИЯТНИ РЕЗУЛТАТИ.

Изискването на поръчителя неговите прокси сили да постигнат през ранните етапи на ангажирането им максималистични цели – такива като победа над противника или свалянето му от власт, може да влезе в конфликт с готовността им да отделят ресурсите, необходими за реализирането на тези цели. Наличните способности на самите прокси сили също така са определящи за осъществимостта на крайния резултат. Отказът да се приведат тези елементи в съответствие във всеки един момент от ангажимента на прокси силите може да намали ефективността и в крайна сметка да доведе до неуспех.

ЦРУ създава и поддържа прокси поделения в Тибет, приспособени да изпълняват различни задачи. Използва малки „пилотни екипи” и „свързочни екипи”, за да оценяват възможностите на съществуващото съпротивително движение, да събират разузнавателна информация, да ръководят саботажни действия и да служат като фактор, повишаващ ефективността на поделенията, консултирайки тибетците. Те заместват служителите на истинското американско разузнаване на терен. По-късно ЦРУ подпомага масовото организиране на по-големи военизирани поделения на съпротивата чрез повторно обединение на бойците, които са били разпръснати от китайските военни операции. Това се оказва неефективно, тъй като новите тибетски формирования не са съгласни да провеждат продължителни операции срещу китайците, което заставя САЩ да прекратят отношенията с тях.

Понастоящем това е фокусът на програмата „Обучение и въоръжаване 2.0” в Сирия, но е съмнително дали ще донесе резултати. Конкретната механика, използвана при тибетската операция, предлага прозрения за Сирия. Обучаването на по-малки екипи може да улесни осъществяването на контрол и осигуряването на ресурси за постигане на ограничени цели. Възможно е това да включва рискове, подобни на рисковете, пред които са били изправени тибетците. (Действително ЦРУ прекратява операциите в Тибет заради големия брой човешки жертви и намаляващата възвръщаемост на ресурсите, необходими за организирането и провеждането им.) Независимо от рисковете обаче в условията на отсъстващи американски консултанти тези екипи в Сирия успяват да обезпечат необходимото агентурно разузнаване, да идентифицират и организират по-ефективни местни отряди на съпротивата и да подпомогнат Военновъздушните сили на САЩ, подавайки им информация за нанасяне на по-точни въздушни удари.

СИТУАЦИЯТА Е СХОДНА, НО НЕ Е СЪВСЕМ СЪЩАТА

С подкрепата си за едно жизнеспособно съпротивително движение на територията на Тибет САЩ целят да подронят устоите на властта в Китай в рамките на по-големия им политически проект за възпиране на глобалната комунистическа експанзия. Това ангажиране на прокси сили постига умерен успех чрез объркване на регионалните планове на китайците, възпиране на окупационните действия на Народната освободителна армия и формиране на политическата дискусия, отнасяща се за Тибет, която продължава и до днес. Докато тибетците се борят за своята свобода, а някои от тях се чувстват в крайна сметка предадени от ЦРУ, САЩ се стремят да осъществят ограничени цели. Операцията не постига изтласкването на Китай от Тибет, нито пък разпадна комунистическия режим в Китай. Понякога ограничените цели са единствените осъществими резултати, когато се разчита на прокси война. При отсъствието на по-големи политически инвестиции в сирийските „проксита” или при преоценка на цялостните си цели САЩ ще бъдат в невъзможност да унищожат „Ислямска държава”, ако разчитат на „проксита” да изпълняват функциите на тяхната сухопътна сила. По същество възможностите на стратегическата ирегулярна война, използвани открито от демократичен поръчител в ерата на все по-голяма прозрачност, могат да бъдат само толкова ефективни, колкото е инвестираният в тяхната подготовка и изпълнение политически капитал. Има доста ключови разлики, които би трябвало да се имат предвид, когато става дума за директно прилагане на поуките от Тибет. Най-важната от тях е сложният политически пейзаж на съпротивата в Сирия. Присъствието на многобройни бунтовнически групировки е съвсем различно от наличието на една-единствена относително сплотена общност на съпротивата в Тибет. Тибетците са обединени срещу общия си враг Китай, докато изборът на прокси сили от САЩ в Сирия е затруднен от факта, че по-голямата част от опозицията поставя на първо място борбата срещу Башар ал-Асад вместо срещу „Ислямска държава”. И за да е още по-предизвикателна ситуацията, множеството регионални сили, като например Саудитска Арабия, Катар и Иран, финансират свои собствени „проксита” в подкрепа на целите на своята национална сигурност, които често не съвпадат с целите на САЩ. Идеологията също е критично важен фактор. Докато тибетският будизъм в същността си не влиза в противоречие с американската либерална демокрация, сирийската съпротива е доминирана от разнообразни нюанси на ислямизма, които отричат ценностите на САЩ. Значителният риск за участниците, или така наречените (поради разликата в цвета на униформите на афганистанската армия и натовските бойци) „атаки на зелени срещу сини” (при които афганистански военни вземат на прицел своите западни съюзници), налага при сунитските наемници сериозно проучване на кандидатите. Поради изискванията за проверка за надеждност, за да се отстранят потенциалните нарушители на правата на човека, които в съответствие със Законите „Лийхи” не могат да получават американска военна помощ, ситуацията в Сирия представлява особено предизвикателство за служителите на ЦРУ от гледна точка на рекрутирането, обучението и използването на наемници, с каквото те не са се сблъсквали в Тибет. И накрая, ЦРУ изпълнява операцията под кодово название „Цирк” (ST CIRCUS) в Тибет съгласно правомощията си да извършва тайни операции. Докато сирийската мисия за обучение и въоръжаване е открита операция на Министерството на отбраната на САЩ, която следва да отговаря на допълнителни изисквания за прозрачност, постановени в Раздел 1209 от Закона за бюджета на националната отбрана за 2015 г. (National Defense Authorization Act). Сирийската мисия е предмет и на редица норми на международното хуманитарно право, които се прилагат към въоръжените сили. Според информация от открити източници ЦРУ провежда паралелна програма за въоръжаване и подготовка на сирийски бунтовници, което понякога създава конфликт на интереси, но САЩ отделят по-голямата част от материалните си ресурси и политическия си капитал за явните усилия на Пентагона. По-високата степен на прозрачност и международноправните изисквания означават по-малка гъвкавост при наемането на явни прокси сили. Независимо от тези разлики припомнянето на случаи на ангажиране на прокси сили от ерата на Студената война, като например подкрепата на съпротивителното движение в Тибет, за да се изведат очевидни поуки от тях, може да предпази САЩ от допускането на подобни грешки в бъдеще, като в същото време бъде оптимизиран ограниченият фискален и политически капитал.

ОГРАНИЧЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ? ДА СЕ ОГРАНИЧАТ ЦЕЛИТЕ ИЛИ ДА СЕ УВЕЛИЧАТ ИНВЕСТИЦИИТЕ

И така, накъде да поемат САЩ от тук нататък, ако действително искат да унищожат „Ислямска държава”? Те могат да разчитат на „проксита”, които да играят ролята на сухопътни войски, или пък могат да намалят своя ангажимент към сирийския конфликт без допълнителни затруднения.

  • Трябва да включат американски консултанти на терен към всяко поделение на прокси силите.
  • Трябва да намалят зависимостта си от партньорските държави за рекрутирането, обучението, снабдяването и използването на прокси сили.
  • Трябва да съобразяват ангажирането на прокси силите както с количеството политически капитал, което САЩ са готови да инвестират в сирийския конфликт, така и с реалистичните възможности на самите прокси сили.

Тези опции ще звучат като здрав разум от гледна точка на външния наблюдател. Те също така ще увеличат военната ефективност срещу „Ислямска държава”. Но, от друга страна, ще изискват и значителни политически рискове и компромиси, които неминуемо съпътстват политиката както на вътрешнодържавно, така и на регионално равнище. Турция остава критично важният съюзник на САЩ в НАТО, а Йордания играе извънредно голяма роля в регионалните програми за борба с тероризма. Драстичната промяна в отношенията с която и да било от двете държави би подкопала влиянието и интересите на САЩ. Също така в политически план може да се окаже невъзможно отстъплението от целта да бъде унищожена „Ислямска държава”, дори и да е само на думи. Когато американската общественост постоянно е атакувана от новинарски заглавия като например, че стрелбата в Орландо е вдъхновена от „Ислямска държава” или че „Ислямска държава” е поела отговорност за последната дълга серия от убийствени атаки по света, това ще се окаже много трудно за президента Обама и неговия наследник на поста. И така, ще изостави ли Вашингтон своите прокси сили в лицето на бунтовническите формирования в Сирия? Ще се превърнат ли те в злочестите сираци на новата Студена война между САЩ и Русия? Поуките от подкрепата на САЩ за съпротивата в Тибет би трябвало да се вземат предвид при настоящите политически съображения, когато се аутсорсват цели и задачи на американската национална сигурност на местни наемници като част от индиректния подход, за да се избегне скъпоструващата военна намеса.

Превод Мария Дерменджиева Източник warontherocks.com