Отделянето на Великобритания от Европейския съюз неизбежно ще окаже напрежение върху териториалната й цялост. Тези, които искат да отцепят Шотландия и Северна Ирландия от Великобритания, използват Брекзит, за да оправдаят собствените си цели. Брекзит ще бъде и причина за дебат между изпълнителната власт в Лондон и децентрализираните правителства относно това кой да упражнява правомощията, които ще бъдат прехвърлени от Брюксел обратно в страната. В резултат на връщането във Великобритания на властта върху сфери като селското стопанство, риболова, промишлеността и опазването на околната среда, администрациите на Уелс, Шотландия и Северна Ирландия ще настояват пред Лондон да им прехвърли много от тези управленски функции.

Обединеното кралство има децентрализирана система, според която различни политически отговорности на парламента са делегирани на законодателните събрания в Кардиф и Белфаст, както и на Шотландския парламент в Единбург. Системата е създадена така, че признава различните култури и идентичности в Обединеното кралство. Ето защо освен за преговорите, които ще определят статута на Великобритания след излизането от Европейския съюз, централното правителство трябва да се подготви и за проблемите, които ще възникнат с различните страни, които влизат в състава на Обединеното кралство.

Натиск за независимост в Шотландия

Когато през 2014 година в Шотландия беше проведен референдум за независимост, 55 процента от гласуващите пожелаха да останат част от Великобритания. Един от основните доводи срещу отделянето беше, че независима Шотландия няма веднага да стане член на Европейския съюз, поради което ще загуби достъп до свободния пазар.

След референдума за Брекзит, който се проведе през 2016 година, шотландските власти лобираха Обедненото кралство да остане член на единния европейския пазар (пространство, в което хората, стоките, услугите и капиталът се движат свободно), за да може да се минимизира негативният ефект от излизането от европейския блок. Вместо това обаче от правителството на Тереза Мей обявиха, че ще изтеглят страната от единния пазар, но ще преговарят за споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. В отговор на това управляващата в Шотландия Шотландска национална партия заяви, че подобна промяна на статуквото оправдава провеждането на нов референдум за независимост. Премиерът на Шотландия Никола Стърджън обяви, че гласуването би трябвало да се проведе в края на 2018 или началото на 2019 година, преди преговорите за Брекзит да са приключили. Тя се надява, че постигането на независимост преди въпросът с Брекзит да е решен ще принуди преговарящите да включат Шотландия в окончателното споразумение, което в идеалния случай би ускорило присъединяването й към Европейския съюз.

Шотландският референдум обаче не може да бъде проведен без съгласието на парламента на Обединеното кралство. Тереза Мей е на мнение, че моментът не е подходящ за нов шотландски референдум, защото не иска това да възпрепятства процесите, свързани с Брекзит. Британският парламент е изправен пред дилема: от една страна, ако продължи да отказва референдума, национализмът в Шотландия може да се разгори, но ако разреши ново гласуване, резултатите ще бъдат непредсказуеми. Според проучване на общественото мнение, публикувано на 13 март, 48 процента от шотландците подкрепят независимостта. По всяка вероятност няма да има нов шотландски референдум преди целият процес по излизане на Великобритания от ЕС да е приключил. Независимо от това, Шотландия ще продължи да използва заплахата за референдум като коз при преговорите с правителството на Мей, в търсене на начини да запази мястото си на единния пазар и да получи отстъпки от Лондон.

Усложненията със Северна Ирландия

Северна Ирландия получава от Европейския съюз милиони паундове субсидии за селско стопанско, риболов и структурни проекти, както и средства за поддържане на Споразумението от Разпети петък, известно също като Белфастко споразумение. През 2015 година Европейският съюз изпрати на Северна Ирландия 320 милиона паунда под формата на субсидии и около 50 милиона паунда в мирни фондове. Тези пари няма да бъдат на разположение след като Обединеното кралство напусне Европейския съюз, което означава, че британският парламент трябва да намери начин да ги замени. Членството на Обединеното кралство в Европейския съюз също така позволява на Северна Ирландия да държи границите си с Република Ирландия отворени, което спомага за умиротворяването на Острова. След Брекзит обаче има вероятност за налагане на известен граничен контрол. Писмото, представено от британското правителство, което формално задейства Брекзит, включва Северна Ирландия като една от основните теми на предстоящите преговори. Междувременно в един вътрешен документ на ЕС с планирани насоки за преговорите с Великобритания се казва, че ще трябва да бъдат намерени „гъвкави и творчески решения” за запазване на Белфасткото споразумение.

Северна Ирландия преживява период на политически сътресения. Споразумението от Разпети петък, финализирано през 1998 година, сложи край на продължилото десетилетия насилие. Но създадената в резултат на споразумението политическа система, в която националистите и юнионистите споделят властта, често води до неефективност на правителството. Търканията между двете най-големи партии – Демократичната юнионистка партия (ДЮП) и националистическата Шин Фейн ускориха падането на правителството в началото на 2017 година. Шин Фейн се представи силно на светкавично последвалите избори, което подсказва за подем на националистичните настроения в Северна Ирландия.

Когато периодът за съставяне на правителство изтече на 27 март, британското правителство даде на партиите срок до 18 април да постигнат консенсус. На пръв поглед ДЮП и Шин Фейн са разделени от въпроси като националистическото предложение ирландският език да бъде официално признат в Северна Ирландия. Шин Фейн обаче вярва, че силното й представяне на изборите, както и Брекзит, са увеличили шансовете за обединение на Северна Ирландия и Република Ирландия. Според Белфасткото споразумение, референдум за обединение може да се случи, ако мнозинството от гласоподавателите в Северна Ирландия изразят желанието си за организирането му. Проведено в края на 2016 година проучване показа, че подкрепата за референдума за обединение е около 40 процента.

Ако партиите не намерят начин да сформират правителство, британското правителство може законно да вземе контрол над Северна Ирландия, но това е мярка, която Тереза Мей иска да избегне. Дори и да има съгласие за временно излизане от сегашната патова ситуация, Белфасткото споразумение показва признаци на изчерпване, а Брекзит ще създаде търкане между националистите и юнионистите, което означава, че политическата нестабилност вероятно ще продължи.

В края на февруари министър-председателят на Република Ирландия Енда Кени каза, че окончателното споразумение с Европейския съюз относно Брекзит трябва да включва клауза, която автоматично да превърне Северна Ирландия в член на Европейския съюз, ако обединението бъде извършено. В началото на март основната опозиционна партия Фиана Фойл обяви, че работи по план за обединяването на северната и южната част на Ирландия. Въпреки че двете партии твърдят, че обединението е все още далечна перспектива, тези действия показват до каква степен Брекзит ще поднови дискусиите за териториалното и политическо бъдеще на Британските острови.

Търсене на предимство в Уелс

Подкрепата за независимост на Уелс е малка, проучванията показват, че по-малко от 10 процента от населението са поддръжници на тази идея. Също като англичаните, мнозинството от уелските гласоподаватели подкрепиха излизането от Европейския съюз по време на референдума през 2016 година. Но въпреки че независимостта не е непосредствена заплаха, уелските лидери търсят начини да се възползват от Брекзит. Първият министър Каруин Джоунс наскоро предупреди, че след Брекзит регулациите относно въпроси, свързани с Уелс, като селското стопанство, което в момента е в прерогативите на Европейския съюз, трябва да бъдат прехвърлени към Кардиф, вместо към Лондон.

Уелс също очаква да спечели от привилегиите, които Лондон ще даде на Шотландия. В месеците преди референдума за независимост на Шотландия през 2015 г. Лондон обеща да даде на Шотландия допълнителна власт над данъците, социалните помощи и енергетиката. В идните месеци Лондон може да предложи нови „подсладители” на Шотландия, за да уталожи сепаратистките настроения. Това ще отвори вратата пред Уелс да предяви свои собствени искания. Въпреки че уелският въпрос далеч няма да е толкова належащ, колкото шотландския и северноирландския, той все пак ще създаде още едно главоболие за кабинета на Мей.

Свада за Гибралтар

В Гибралтар 96 процента от жителите гласуваха за оставане в Европейския съюз. Гибралтар е британска задморска територия, която участва в свободното движение на хора, услуги и капитали в рамките на Европейския съюз, но не и в свободното движение на стоки или в общи политики като Общата селскостопанска политика. Основните дейности на гибралтарската икономика, която е базирана на услугите, включват финансови услуги, туризъм и онлайн игри. Около половината от работната сила се състои от граждани на ЕС (най-вече испанци), които пътуват ежедневно до Гибралтар, а повечето туристи пристигат в територията по суша. За да се усложни още повече ситуацията, Испания има претенции към гибралтарската територия.

Брекзит поставя два риска пред Гибралтар. Правителството се тревожи, че гибралтарският износ вече няма да има безмитен достъп до единния пазар на ЕС, най-вече защото по-лесно ще се постигне споразумение за свободна търговия със стоки, отколкото с услуги. Властите се притесняват и от едностранно затваряне на границата и изолиране на територията от страна на Испания (тъй като Великобритания не е член на Шенгенското споразумение, на границата и в момента се провеждат паспортни проверки). Правителството на Гибралтар изключи възможността за напускане на Обединеното кралство и присъединяване към Испания, но наскоро проведе разговори с Шотландия за съвместно търсене на начини за оставане в единния пазар.

Според драфта с насоките на ЕС относно преговорите за Брекзит, сделката за излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да засегне Гибралтар без отделно споразумение между Обединеното кралство и Испания. Мадрид обаче по всяка вероятност няма да окаже твърде силен натиск върху Лондон за Гибралтар поне в началните етапи на договарянето на Брекзит. Мадрид и Лондон ще бъдат заинтересовани от постигането на консенсус, за да защитят правата на 300 000 британски граждани, живеещи в Испания, и на 200 000 испанци, живеещи в Обединеното кралство, както и за да запазят силните си двустранни търговски и инвестиционни връзки. В бъдеще обаче Мадрид ще спечели известно преимущество, което ще може да използва при договаряне статута на Гибралтар. За да се спечели съгласие за подписване на споразумение за свободна търговия, ще е нужна единодушната подкрепа на всички членове на ЕС, което ще даде на Испания правото на вето върху окончателната сделка.

Юридически и политически проблеми

Шотландското правителство заяви, че ще търси начини да остане част от единния пазар, или чрез независимост, или чрез специално споразумение с Европейския съюз като член на Великобритания. Ако Шотландия стане независима държава, това не означава, че веднага ще се превърне в част от ЕС. Шотландското правителство подсказа, че ако страната получи независимост, по време на последващия процес по кандидатстване за членство в ЕС тя може да влезе в Европейската асоциация за свободна търговия, клуб на държави, които не са членки на ЕС (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), но участват в единния пазар. Ако Шотландия остане част от Обединеното кралство, шотландските власти предлагат да се следва примера на Дания, части от която са в ЕС, а други (като Гренландия и Фарьорските острови) не са.

В случая на Северна Ирландия отделяне от Обединеното кралство почти със сигурност ще доведе до членство в ЕС. Северна Ирландия ще се присъедини към Република Ирландия, която вече е член на Съюза. Подобна ситуация се получи през 1990 г. след обединението на Германия.

За Шотландия или Северна Ирландия би било трудно да останат част от единния пазар, без да напуснат Обединеното кралство, защото всяко споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Великобритания навярно ще породи противоречия. Споразумението за свободна търговия вероятно ще покрива по-къс списък със стоки и услуги, отколкото споразумението за единен пазар. За да бъдат решени тези противоречия, ще трябва да бъде въведен граничен контрол, който да гарантира, че стоките и услугите, пресичащи границите, отговарят на съществуващото търговско споразумение във всяка територия. Ако Северна Ирландия напусне единния пазар заедно с останалата част от Обединеното кралство, ще трябва да бъде въведен граничен контрол с Република Ирландия. А ако Шотландия успее да остане част от единния пазар, ще трябва да бъде установен граничен контрол с Англия .

Миграционният проблем ще бъде по-лесен за разрешаване, тъй като нито Обединеното кралство, нито Република Ирландия са членове на Шенгенската зона. Това означава, че двете държави могат да се съгласят на съвместен миграционен контрол по летища и пристанища. Все още ще има въпроси за решаване, свързани с правото на работа, тъй като при този сценарий европейските граждани ще могат свободно да работят в Шотландия и Северна Ирландия, но не и в Англия и Уелс.

Политически въпрос

Дори да има технически решения за тези проблеми, преговорите между Обединеното кралство и Европейския съюз ще бъдат предимно политически. Представители на ЕС заявиха, че Великобритания не може да избира селективно кои аспекти от европейската интеграция иска да запази. В момент, в който евроскептическите настроения в Европа се засилват, лидерите на ЕС искат да изпратят послание на национално ниво, че излизането от Европейския съюз не е безболезнен процес. Освен това, членове на ЕС като Испания, в които вътрешните сепаратистки движения са силни, също ще бъдат против отстъпките за Шотландия или Северна Ирландия, от страх, че местните групи, борещи се за независимост, ще се почувстват окуражени да настояват за същото. Британското правителство също надали ще иска да приеме споразумение, което ще включва въвеждане на вътрешен граничен контрол и обособени визови системи между отделните съставни части на кралството, поради страх, че това може да се превърне в прелюдия към тяхното отделяне.

Правителството на Мей ще търси начин да балансира между туширането на политическото недоволство сред децентрализираните власти и запазването на контрола върху процеса на Брекзит. Лондон ще увери регионалните правителства, че техните интереси ще бъдат представени по време на преговорите с ЕС и ще ги държи в течение относно състоянието на проговорите. Освен това Лондон ще обещае субсидии, инвестиции, данъчни облекчения и прехвърляне на прерогативи от ЕС към децентрализираните правителства. Като се има предвид обширният списък от сфери на политика, които в момента са под контрола на ЕС, но скоро ще бъдат върнати на Обединеното кралство, Лондон ще има дълъг списък с теми, от които да избира, когато дойде моментът за делегиране на правомощия. Но правителството на Мей вероятно няма да отреди на Шотландия или Северна Ирландия решаваща роля в преговорите за Брекзит, или да предприеме действия, които ще застрашат териториалната цялост на държавата. В резултат на това в следващите години сепаратисткият натиск в Обединеното кралство ще стане труден за овладяване.

Източник: Stratfor
Превод: Анна-Мария Томова