Спомняте ли си, че имаше един такъв френски социалист Доминик Строс-Кан, който според всички проучвания трябваше да стане президент на Франция вместо Оланд?!! Доминик е изключително интелигентен евреин. Освен министър на промишлеността, икономиката, финансите и пр. на Франция той беше и директор на Международния валутен фонд от септември 2007 до май 2011 г. Професорът по икономика обаче можеше да мисли, а това е фатално качество в модерната (партньорска) стратегия за селекция на „успешни” европейски политици.

На 3 април 2011 г. Доминик Строс-Кан направи едно много неочаквано продължително изказване на ежегодното заседание на Международния валутен фонд и Световната банка. Той заяви, че Вашингтонският консенсус с неговите икономически представи и рецепти е рухнал. Че стремежът на страните към нисък бюджетен дефицит, бурен икономически ръст, напълно неконтролируем от никого финансов пазар, и истеричен либерализъм е довел до световна икономическа криза. Строс-Кан изрази идеята, че от тук нататък светът трябва да се конструира по нови икономически и социални правила както наднационални, така и за всяка отделна държава. Изказването на Доминик Строс-Кан беше шокиращо смело. Но абсолютно недопустимо за информационния тоталитаризъм на хегемониалната доктрина. Реакцията беше ултрабезцеремонна дори към авторитетния Строс-Кан, заемащ позицията ръководител на МВФ. Даже еврейството му не го спаси! Светкавично се „изясни”, че той има крайно „отвратителен” сексуален облик.

Така големият играч беше отстранен и на сцената остана дребният дефицитоносител Оланд, който е удобен за разпореждане. Така се обезглави Франция. Така се счупи едното колело на „политическия двигател” на Европа. Остана Германия. С една самотна Германия по-лесно може да се справиш, отколкото със силна Франция и Германия, взети заедно. Двете образуват непробиваемо ядро. Припомням тази постановка, защото тя е брутален образец за новата модерна стратегия за десуверенизация на държавите. Посредствеността е новият интелигентен немилитаризиран начин за сваляне на суверенитета на една държава. Глупостта по върховете на държавната администрация е най-модерната тактика за „сваляне” на държавните граници. Въвеждането на агенти за влияние в държавата, обект на интерес, е стар прийом. Но един от вариантите на този номер е да наложиш в управленската администрация хора, прилични на пръв поглед, но изчислени като „формално (тоест само представително) интелигентни”. А всъщност образовани кухари или „меки” несъстоятелни характери. Сценарият работи абсолютно перфектно. Съвсем логична е липсата на силни политически лидери в Европа по формата на Чърчил и Дьо Гол.

Стратегически удобно е политическото лидерство в Европа да се селектира още на изхода на партийните ръководства. Това гарантира по-късно възможното управление на държавата. Затова виждаме шефове на партии, изчислени по кодовете за унификация на ума и способността им за съпротива. И в лявото, и в дясното „легитимно” пространство се действа по една и съща схема. Въвеждат се и се подкрепят няколко човека по върховете на партията, които решават проблема с посоката на мислене, решенията, формулираните тези в публичното пространство, гласуванията в парламента и пр. Електоратът няма никакво значение. Управленска психология на тълпите. България е отчайващо доказателство за този нов и агресивно пласиран властови инструмент: обезграмотяване на върхушката! Във външно министерство, в Министерството на икономиката и в Министерството на отбраната в момента ситуацията е трагикомична. Никога не е било чак такава неграмотност, споделят редови служители. Какъв по-лесен пробив в националната сигурност на една държава от правилната селекция (или по-скоро антиселекция) на простоумни министри. Те сами разграждат държавата, работейки през нивата на своята скъсена интелигентност. Смелият е най-мразен. Посредственият – най-успешен. Тази естествена черта на антропологията вече е превърната в оръжие.