Интервю на Таня Джоева с Петър Воденски, бивш посланик на България в Турция, Молдова и Кипър

Посланик Воденски, референдумът в Турция приключи. Политическата реформа е мащабна и определението „исторически” е напълно заслужено. Крайният резултат: Турция става президентска република с огромни правомощия на държавния глава. Очаквахте ли този резултат и как си го обяснявате?

С този референдум Турция навлиза в „нова ера”, що се касае до държавното устройство. Приключва напълно епохата на Ататюрк и завещаните от него принципи на строеж и развитие на страната и се отива към президентска република (засега) с много силни правомощия на застаналия начело Ердоган. Някои вече го наричат „султан Ердоган”. По съсредоточаване на власт в своите ръце той и досега бе овладял напълно изпълнителната, законодателната и съдебната власт. А също и четвъртата власт, защото след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. бяха закрити стотици медии, а много журналисти бяха хвърлени в затвора по обвинения в „подкрепа на тероризма”, „Гюленизъм” и пр. Сега вече и законодателно Ердоган се доближава до султан, но, поне до момента, няма законово основание за предаване на тази власт по наследство.

Финалните проценти са близки и показват едно разделено общество. Как ще се отрази това върху атмосферата в Турция? Може ли да се стигне до съпротива, граждански вълнения, бунтове?

Въпросът за резултатите е доста интересен сам по себе си. Имаше някои частни социологически агенции, според чиито проучвания гласовете против конституционните промени водеха с 10-12%, а собствениците им заявяваха буквално, че „ако се получи резултат „Да”, то ще си закрием агенцията”. Главната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП, създадена навремето от Ататюрк), както и други видни опозиционери обявиха, че е имало многобройни нарушения в изборния ден, затова те ще оспорят изборите. Не зная пред кого ще ги оспорят и кой ще взема решенията по тяхното дело, след като Ердоган, както стана дума, е овладял всички власти, включително съдебната.

Ердоган и в момента води борба на няколко фронта: с кюрдите в Югоизточен Анадол, където въоръжената съпротива, започнала още през 1984 г. от ПКК и прекратена при започването преди няколко години на преговорен процес с кюрдите, отново се разгоря след прекъсването на преговорите. В момента там има градове и села буквално сринати със земята от военните действия. Ставащото в Сирия също подклажда този фронт – евентуалното създаване там на някакво кюрдско автономно държавно образувание, към което са тръгнали основните геостратегически фактори, би задълбочило още повече кюрдския проблем в Турция. Трети фронт са вътрешнополитическите опоненти – депутатите от прокюрдската Демократична партия на народите са лишени от имунитет и са или с повдигнати обвинения, или под следствие. А буквално преди дни към лидера на НРП Кълъчдароглу бяха отправени нападки, че имал някаква връзка с опита за преврат.

Четвърти фронт е тероризмът – колкото подклаждан отвън, толкова и възникващ на местна почва. Резултатът от референдума сам по себе си не решава нито един от изброените проблеми, просто Ердоган вече ще има и законови аргументи, за да води борба с тях, а това неминуемо засилва съпротивата.

Какво ви показва картината на вота?

Най-общо казано, с „Не” гласуваха мнозинството от гласоподавателите в района на Тракия, по Средиземноморското крайбрежие, Анкара, Югоизточна Турция. „За” промените гласува централен Анадол. Без да навлизам в подробности, против превръщането на Турция в авторитарна държава гласуваха просветски настроените хора, а прорелигиозните кръгове подкрепиха промените. Може да се очаква по-нататъшно ислямизиране на страната.

Промените влизат в сила от 2019-а. Две години са много в това динамично време. Какво да очаква Турция в тези две години?

Предполагам, че Ердоган ще продължи досегашната си линия – борба на споменатите четири (поне) фронта. В речта си след обявяване на резултатите той заяви, че ще постави на обсъждане въпроса за връщане на смъртното наказание, което само по себе си е много показателно за намеренията му.

Какви са те?

Справяне, прогонване, неутрализиране, ликвидиране на политическите противници и въобще на всички, които имат други идеи за по-нататъшното развитие на Турция.

Кои са най-важните конституционни промени според вашата оценка?

Те са общо 18 на брой – отнасят се до ликвидиране на поста на министър-председателя (тези функции ще се поемат от президента), президентът ще назначава вицепрезидента – който ще го замества, а не както досега да бъде заместван от Председателя на Меджлиса; ще определя половината от висшите съдии, началника на ГЩ, ще запази партийния си ръководен пост (тоест ще определя при избори кой на кое място в партийната листа да бъде) и т.н. Ако трябва да го кажа съвсем кратко: фактически тези промени са нещо като член Първи на българската Конституция от времето преди 1989 г., по силата на който БКП имаше ръководна роля по всички въпроси на обществото – сега в Турция тази ръководна роля се закрепва не за партията, а за президента, и не за кой да е президент, а за Реджеп Теийп Ердоган.

В Германия около 63% са подкрепили референдума на Ердоган. Това ще задълбочи ли конфликта между Ердоган и Европа и как един още по-дълбок разрив ще се отрази върху България?

В основните страни от Западна Европа, при гласуването на турските граждани в дипломатическите мисии на Турция, около 2/3 подкрепиха промените. За България е обратното. Преди няколко дни един германски министър бе казал, че при наличието на 3 милиона турци в Германия, всичко, което става в Турция, е за ФРГ не външнополитически, а вътрешен въпрос. Но след като референдумът приключи, очаквам Ердоган да понижи тона спрямо Западна Европа, защото от икономическите отношения имат интерес както Турция, така и европейските страни. Не е никак случайно, че при нарасналото напрежение между Анкара и Западна Европа в последните години, Брюксел така и не посегна към най-работещия коз, а именно икономическите санкции. Спомняте си как, след свалянето от турските военни на руския самолет над Сирия, Путин наложи икономически санкции, на които Ердоган не издържа дори година и поднесе извинения, довели до затопляне на отношенията.

Отношенията между България и Турция след референдума? Готови ли сме да решим тази задача при повишения риск от внос на нестабилност, на неосмански амбиции върху целия полуостров, на пропуснати години на последователно отстояване на суверенитета на България?

Не очаквам Турция да преустанови намесата си във вътрешните работи на България. Нещо повече, налагането от турска страна на доктрината на неоосманизма най-вероятно ще нарастне, а основна част в нея е влияние на Турция сред тюркските и мюсюлмански общности в т.нар. ”Ислямска дъга” – от Босна и Херцеговина, през Санджак и Метохия, Косово, Албания, РМакедония, Родопи, Тракия, а вече през Черно море - към Кавказ и отвъд към Централноазиатските страни, до Уйгурския район в Северозападната част на КНР. Доста амбициозна програма, върху която България няма ресурс да влияе.

Но България – както се видя през последните месеци – може да предприеме някои мерки за пресичане на тази намеса в нашите вътрешни работи. Преди изборите служебното правителство предприе редица действия – в областта на дипломацията, на вътрешните работи, на външната политика, по линия на специалните служби, които дадоха нелош ефект. Предложен за обсъждане бе и пакет от законодателни промени, който, по класически манипулативен начин, бе наречен от различните политически партии „закон за уседналост на гласуването”. Това е едновременно неточно, несправедливо и вредно – там имаше предложени мерки за недопускане на чужда пропаганда чрез религията, за наказания при предизборна агитация не на официалния език на България и т.н., които бяха неглижирани от партиите.

В случая партиите показаха изключително партийно мислене, с ограничен във времето партиен хоризонт. Ще дам примери – в началото на 30-те години на миналия век, Андрей Ляпчев казва на едно партийно събрание: „Господа, партията оголя и обося, време е да вземем властта, господа!” – тази „свята” кауза дава своите резултати и Ляпчев идва на власт. След 1989 година необходимостта от трансформиране на централизираната планова икономика в свободнопазарна, извика към живот съответната партия, която направи приватизацията, след което постепенно се изгуби във времето и сега трябва да връща знаковата за нашата демокрация сграда на ул. ”Раковски”. Друга съвременна партия – може би – бе създадена да усвои за България еврофондовете, с времеви хоризонт до 2019-2020 г.г., когато се предполагаше, че ще спрат тези фондове. И така нататък. В този аспект ще подчертая, че България НЕ Е партийно-политически проект с ограничен времеви хоризонт; всички ние следва да мислим и работим така, щото България да остане и след нас, и след нашите деца, и след нашите внуци и правнуци. За пресичане на турската намеса във вътрешните ни работи е необходимо не партийно, а държавническо мислене.