На 10 март 2017 г. президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган пристигна в Москва по покана на президента на Русия, Владимир Путин. С тази си визита, след почти 18 месечно прекъсване, турският президент възнамерява да финализира започналия процес на възстановяване на търговско-икономическите връзки между двете страни и да очертае пътя за урегулиране на сирийския конфликт. Програмата на Ердоган включва участие на високо равнище в шестото заседание на Съвета за сътрудничество, който възобновява работата си след продължителен период на застой. Посещението на турския президент си поставя за цел отмяна на продължаващите действието си търговски ограничения и възстановяване на стокообмена между двете страни, който да достигне 100 млрд. долара годишно. Друга негова задача е възобновяването на строителството на атомната електроцентрала „Аккую”, което беше преустановено за осем месеца и стартиране строителството на газопровода „Турски поток”. Предвижда се даже изграждане в Турция на инфраструктура за разплащания с руските кредитни карти „Мир”. Отделно от това е подготвено за подпис споразумение за създаването на съвместен инвестиционен фонд за финансиране проекти на територията на двете страни в размер на 1 млрд. долара. Ще се обсъждат и голям кръг въпроси от военно-политически характер и по-специално възможностите за доставка на руско оръжие, включително зенитните комплекси С-400. В центъра на обсъжданията обаче стои въпросът за освобождаването на сирийския град Ракка, неофициалната столица на Ислямска държава в Сирия. От силите, които ще участват в битката за града, ще зависи по-нататък политическата конфигурация, с която ще започне мирният преход в Сирия. Това може би е най-чувствителният въпрос за Турция, защото за нея принципно е важно в освобождаването на града да не вземат участие кюрдски бойни формирования. Причината е, че това би им отворило пътя за създаване в Северна Сирия на враждебен на Турция Сирийски Кюрдистан. От изхода на преговорите за Ракка ще зависят и перспективите за взаимодействие в Близкия Изток както между Турция и Русия, така и между Русия и САЩ. Сега сигналите, които изпраща Вашингтон са разнопосочни. От една страна, официалният представител на държавния департамент на САЩ Марк Тонър съобщи, че на срещата на международната коалиция от 68 страни, на която ще бъдат обсъждани въпросите за борбата с Ислямска държава, Русия няма да бъде поканена. От друга страна, ситуацията във връзка с действията в Ракка беше обсъждана на 7 март в Анталия на безпрецедентна среща между началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия, Валерий Герасимов, турския му колега Хулуси Акар и шефа на Обединения комитет на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ, Джоузеф Данфорд. Но след тази среща нещата не станаха по-ясни. В навечерието на посещението си в Москва Ердоган заяви, че Турция все още не е решила дали си струва да участва в щурма на Ракка. В същото време САЩ изпратиха още 400 военнослужещи в Сирия и заявиха намеренията си да прехвърлят още 100 от базираните в Кувейт военни. Това ясно говори за твърдото им намерение да вземат участие в битката за града. Паралелно с това, Вашингтон настоява в атаката да вземе участие и т.нар. Сирийска свободна армия, в която преобладават кюрдските военни формирования. Това на свой ред категорично не устройва Турция, защото ще доведе до политическа легитимация на кюрдите на преговорите в Женева. Присъствието на американски, руски, турски и ирански бойни формирования на територията на Сирия обективно създава различни зони на влияние, което всъщност е начало на процеса на фрагментация и неизбежна федерализация на Сирия, с опцията за създаване на кюрдска автономия на нейна територия. Под това привидно общо движение към федерализация, всяка една от страните преследва свои стратегически интереси. Така например, американците съвсем съзнателно разиграват кюрдската карта. И то не толкова от любов към онеправданите кюрди, колкото заради създаването на предпоставки след разгрома на Ислямска държава и фрагментацията на Сирия, да пристъпят и към фрагментация на Иран, базирайки се на необходимостта от обединяване в единна автономна структура на кюрдите в Сирия и кюрдите от неофициалния ирански Източен Кюрдистан. Русия също предложи свой проект за сирийска конституция, който предвижда кюрдска автономия. При тази ситуация Турция съвсем основателно може да предполага, че Вашингтон и Москва разиграват съвместно кюрдската карта. Затова сега една от основните задачи на Ердоган при посещението му в Русия ще бъде да направи опит да промени играта, като привлече на своя страна Кремъл. В конкретния случай, Москва е в по-изгодна позиция, защото тя може, както да продължи да играе съвместно с Вашингтон, така и да се коалира с Анкара срещу САЩ. Вероятно в края на краищата всичко ще зависи от това какви жертви е готов да направи Ердоган, за да привлече на своя страна Русия. Сигурно при това си посещение той ще направи опит да формулира пакет от компромисни предложения за намиране на изход от кълбото с противоречия. Наред с всичко това за Турция обаче е не по-малко важно да не даде възможност на Иран да заеме доминираща позиция при новата конфигурация на силите в Близкия изток. Имайки предвид топлите отношения между Москва и Техеран, на Ердоган ще се наложи да положи допълнителни усилия, за да увеличи дистанцията в руско-иранските отношения. В тази връзка, прави впечатление готовността на Турция да измени концепцията си за изграждане на отношенията с Русия, която преди вървеше по линията на, „отделно политиката, отделно икономиката”. Сега Турция е готова да обсъжда „политика и икономика заедно”. Ситуацията е доста нестандартна и зависи както от ходовете на руския президент, така и от жертвите, които може да направи Ердоган. Това е уравнение с множество неизвестни и едва ли то ще намери решението си в хода на сегашното посещение на турския лидер, но все пак добрите му намерения са налице.