Преди да се запозная по-подробно с казуса „Литвиненко”, винаги съм мислил, че Федералната служба за сигурност на Русия е извършила убийството на Александър Литвиненко. Но резултатите от независимото обществено разследване, които сър Робърт Оуен обяви на 21 януари 2016 г., че „вероятно” Путин е заповядал убийството на Литвиненко, събудиха любопитството ми и реших да се разровя из огромния обем материали по казуса. Оказа се, че фактите са доста по-различни от разпространяваните и повтаряни версии, а детайлите дори са потресаващи.

Qui Bono

Кой има полза? Това е сакралният въпрос, който разкрива логиката и мотивите на всяко убийство. Имат ли полза ФСБ и Кремъл от смъртта на Литвиненко? Отговорът, естествено, е „да”. Но това е техен вътрешен проблем, а не държавен. Ако ФСБ и Путин са искали да ликвидират Литвиненко, защо просто не му организираха нещастен случай? Защо не го гръмнаха или не го самообесиха, както се случи с Березовски. Защо ще го тровят с радиоактивен материал за 10 милиона долара, който при това оставя следи в продължение на 138 дни и заразява хотели, самолети, ресторанти, имения? Просто агентите на КГБ (ФСБ) са толкова задръстени само в романите на Ян Флеминг и Фредерик Форсайт. Когато те искат да свършат операция по ликвидиране на свой враг, това ще стане тихо, незабелязано и без следи. Но тогава конспиративните теории пропадат. А тъкмо това е целта на казуса „Литвиненко” – тайнствеността, мистерията, комплотът, зловещата ръка на Кремъл. Ако нямаше сензационни следи, Литвиненко нямаше да се превърне в герой, мъченик, дисидент, който бил най-опасният опонент на Путин и Кремъл, от който Москва трепери и който всеки момент е можел да разкрие най-зловещите тайни на Русия. Реално в Русия никой няма дори представа за съществуването на Александър Литвиненко и за неговите, меко казано, идиотски теории за това как хората на Путин тичали от блок на блок да поставят експлозиви, за да оправдаят намесата на руските бойци в Чечня. Тези холивудски сценарии се развиват в западните медии, но не и в Русия. И кулминацията на конспирацията: Защо всичко около казуса „Литвиненко” е най-строга държавна тайна на Великобритания, а не на Русия? Защо Кремъл е готов да сътрудничи на британското разследване, но при условие че бъдат представени конкретни веществени доказателства за наличие на руската връзка. А Лондон сякаш е загрижен за репутацията и реномето на Кремъл, че се налага да държи в тайна разобличаващите улики. Ето как обяснява този парадокс самият сър Робърт Оуен: „Казано най-просто, закритите веществени доказателства се състоят от реални факти, отнасящи се до разследването, но те са прекалено деликатни, за да бъдат огласени публично. Затова те са засекретени от вътрешното министерство в съответствие с Параграф 19 на Закона за разследванията от 2005 г.”. С други думи „доказателствата” за дългата ръка на Кремъл в убийството на Литвиненко не са за очите на простосмъртните. И всички са длъжни просто да повярват в добрите намерения и честните сини очи на сър Робърт Оуен, който на юнашко доверие твърди, че Русия залага всичко – политика, авторитет, репутация, дипломация, за да ликвидира зрелищно една маргинална посредствена фигура на агент-кокошкар, който е съден тъкмо за рекет и изнудване на фигури от престъпния свят с цел осребряване на връзки и лично обогатяване. Всичко това звучи като криминален роман, написан лошо.

Хронологията на аферата

Да започнем с това, че Литвиненко никога не е бил агент на КГБ и ФСБ и реално в кариерата си се е издигнал само до следовател в звеното за борба с организираната престъпност. Във ФБР се наричат точно така investigator, следовател, разследващ офицер, като той заема тази длъжност първоначално като служител в затворническата охрана на „Лефортово”. Неговата нова биография на „дисидент” и „враг №1” на Русия и Кремъл започва през 1998 г., когато той разбира, че е на края на кариерата си, тъй като е обект на вътрешно разследване за нанасяне на побой и подлагане на мъчение на задържан, обискиране без заповед и трафик на експлозиви. За да рестартира кариерата си, решава да атакува и на 18 ноември 1998 г. заедно с група свои колеги организират безпрецедентна пресконференция, на която обявяват, че са били подготвяни за група за извършване на мокри поръчки и първата им жертва е трябвало да бъде не кой да е, а самият Борис Березовски. По онова време Березовски е най-богатият и най-могъщ олигарх в държавата, притежаващ множество медии, които не са обединени в една медийна група, чрез които оказва влияние върху политиката. Слуховете говорят, че той е организирал скандалната пресконференция, за да установи и контрол над Федералната служба за сигурност, която в онзи момент се ръководи от Владимир Путин. Естествено, Путин реагира и разформирова звеното, което организира пресконференцията, а самият Литвиненко е арестуван през март 1999 г. и е обвинен в превишаване на служебните права. Осъден е на 3 години и половина задочно, но става ясно, че той няма бъдеще в структурите на ФСБ. Междувременно Березовски след назначаването на Путин за приемник на Елцин изпада също в немилост и се установява в Лондон, като не забравя и своя „спасител” Литвиненко. Прибира го при себе си и го назначава за шеф на охраната на фирмите му. Говори се, че така заработил своя първи милион от Березовски, който пък реално организирал пресконференцията. От Лондон Литвиненко става основен инструмент в пропагандната война на Березовски срещу Путин. Охранителят атакува непрекъснато ФСБ и обвинява тайните служби във всички смъртни политически грехове: в организиране на политически убийства, в извършване на терористичните нападения в жилищни сгради (които отнемат живота на над 300 души) като част от кампанията срещу Чечня с цел да се държи страната в страх и пр. В продължение на 6 години Литвиненко е основна част от пропагандната битка на Березовски, която е организирана от лорд Тим Бел и неговата пиар компания Bell Pottinger Group. Наричат Бел „най-виртуозният пиар експерт на Великобритания”, бивш съветник на Маргарет Тачър и обслужващ компании като Walt Disney, McDonalds, Rolls-Royce, Rolex и пр. Чрез същата пиар компания Березовски вдига шум и след отравянето и смъртта на Литвиненко, като всички британски медии реално черпят и получават информация от източници, финансирани от Березовски. Например френският интернет сайт „РусГлобус”, ръководен от бившия съветник на Березовски Евгени Лимарев. Лимарев е автор и на апокрифен черен списък с имена на хора, които уж били изпаднали в немилост и били набелязани от Кремъл за отстрел. Едно от първите имена е на Александър Литвиненко заедно с Анна Политковская. На друг сайт, чеченски, също финансиран от Березовски, се появява първото заглавие с обвинение към тайните служби за покушение срещу Литвиненко: „ФСБ организира убийството на руски дисидент в Лондон”. Литвиненко се оказва в болницата „Бернет” още на 1 ноември 2006 г. с оплакване за „хранително отравяне”, но новината е съобщена едва на 13 ноември от друг помощник на Березовски – Александър Голдфарб, американски гражданин. Първоначалната информация гласи, че Литвиненко е имал среща с италианския си информатор Марио Скарамела, който трябвало да му предаде списък с имената на заговорниците в убийството на Анна Политковская. След тази среща Литвиненко се оказва в болница, но след като го изпишат, ще огласи списъка. Това гласи първата информация за случая „Литвиненко”. Следва втора информация, че е отровен с талий, после състоянието му се влошава и накрая лекарите казват, че Литвиненко не може да бъде спасен. В този момент в кампанията се включва и ветеранът от КГБ, дисидентът Олег Гордиевский, който като стар агент казва, че без съмнение Литвиненко е отровен от руските тайни служби.

Веднага в аферата се приобщава и Скотланд Ярд и започва активното мероприятие „Политковская, Литвиненко, Русия, КГБ, Кремъл...”. На 1 декември 2006 г. в Кралската болница в 11:00 часа започва най-зловещата аутопсия, извършвана някога в историята на криминалистиката. Трима британски патоанатоми, облечени от глава до пети в бели защитни костюми, стоят надвесени над радиоактивен труп, запечатан почти седмица в херметичен ковчег. Това, което откриват тримата съдебни медици, остава засекретено и до ден днешен. Защо? Тайнствените обстоятелства около смъртта на Литвиненко са част от планираната криза в международните отношения с Русия, кулминацията на която станаха икономическите санкции срещу Москва, наложени през 2014 г. След тази аутопсия Великобритания иска от Москва да екстрадира двама руски граждани – Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун. След като получава отказ, Лондон прибягва до традиционното средство на Студената война – експулсира четирима руски дипломати. Като причина за тази мярка се посочва тъкмо смъртта на Литвиненко и се казва: „Ние сме 100 процента сигурни относно това кой е внесъл, къде и по какъв начин отровата”. Но тази информация няма да се огласява поради своя деликатен характер. Класика в жанра!

Под знака на полония

Полоний-210 е изключително интересен елемент, основен артикул на контрабандата на радиоактивни материали, тъй като той е важна част от ядрените бомби от първо поколение от имплозивен тип. Майкъл Спектър в своята статия в New Yorker нарича смъртта на Литвиненко „първият случай на ядрен тероризъм срещу едно лице”. Остава неясно и неизвестно обаче кой и защо е решил да използва ядрено оръжие за убийството на един посредствен служител на ФСБ от средно ниво, като същата работа вършат обикновена отрова, пистолет или нож. А може да се организира и автомобилна катастрофа. Докато полоният е много капризен: той е смъртоносно отровен, но само ако попадне в кръвоносната система. При това той е много труден за работа заради своята неустойчивост, като при 55º по Целзий се превръща в газ. Но най-голямото неудобство е, че е ужасно скъп - 5600 долара за грам. Но смъртоносната доза може да се получи и дори при количество, по-малко от милиграм, така реално смъртта на Литвиненко може да е струвала и 5,60 долара при подходящи условия за боравене само с 1 мг. Интересен и не без значение е фактът, че първата улика, която насочва вниманието към полоний-210, отново идва от обкръжението на Березовски и неин автор е президентът на фонд „Березовски” Алекс Голдфарб. Веднага след смъртта на Литвиненко на пресконференция във Вашингтон Голдфарб, който е биолог по образование, казва: „Литвиненко е отровен с полоний, а 97% от полония в света се произвежда в Русия”. Тъй като става въпрос за наистина изключително рядък изотоп, всички приемат твърденията на Голдфарб за чиста монета. Проблемът е в това, че никой не знае и не може да знае къде колко полоний се произвежда, защото това е секретна информация. В същото време през 2004 г. Федералната агенция за атомна енергия на Русия официално обявява, че производството на полоний в страната е преустановено след закриването на единствения реактор за тази цел през 2003 г. Изнасяните официално в САЩ всяка година изотопи, които се равняват на около 80-100 г., са от старите запаси на Русия.

 

Възможно е Русия да произвежда нелегално полоний-210, но за целта би трябвало преди това ядреният реактор да бъде облъчен предварително с бисмут. Но това може да направи всяка страна с ядрен реактор. Има слухове, че Северна Корея е световен лидер в производството на контрабанден полоний, като произвежда не грамове, а килограми полоний от своя реактор в Йонбен. Откритото в Лондон радиоактивно вещество е в изключително малко количество – по-малко от милиграм, и този полоний може да е дошъл отвсякъде, Северна Корея, САЩ, дори от Пакистан. Но в случая липсва най-важното доказателство – контейнерът, в който е съхраняван този материал, и, разбира се, отпечатъци от пръсти на хората, които са имали подстъп до него. Едва тогава е възможно да бъде отправено официално обвинение срещу Андрей Луговой за причастност към това престъпление. Но изобщо не е ясно дали съществуват такива улики и веществени доказателства. Обвиненията срещу него са само косвени: той се е намирал на местата, където са открити следи от полоний. И това е всичко. В предоставените от британското следствие данни се забелязват съществени противоречия. Оказва се, че само част от тези следи съвпадат с маршрута на Луговой през октомври-ноември 2006 г. Така например той излиза от Москва на 15 октомври със самолет на Transaero, но в него не са открити никакви следи от полоний. На 16 октомври той се среща с Литвиненко в офиса на компанията Erinys International на Гросвенър Скуер 25, точно до офиса на Березовски. И в самолета на British Airways, с който той се връща в Москва, вече са открити следи. Което означава, че началото на следата не идва от Москва, а от Лондон тръгва към Москва. Освен това следите са съмнително непоследователни: следи са открити там, където Луговой и Ковтун са престояли само няколко минути, а там, където са прекарали часове, липсват. Макар че тези събития са били последователни – тоест, когато има следа в пункт А, логично е да е налична в пункт B. Това е много важна улика, но когато руското следствие иска от британските си колеги да им предоставят пълен списък с проучените обекти, те отказват под предлог, че това е „секретна информация в интерес на британското следствие”. Това означава, че някой се опитва да манипулира следите, за да потвърди някаква своя версия. Основната следа обаче води към хотел „Милениум”, към Pine Bar, където Литвиненко и руснаците са пили чай, както след това и в стаите им. Британското следствие твърди, че там, в бара, е било извършено престъплението и полоният е сипан в каничката с чай на Литвиненко. Но освен каничката от бара липсват всякакви други доказателствени материали – свидетелски показания, видеозаписи, конкретни улики, че отравянето е станало точно на масата в Pine Bar. Възможно е това да е станало и в суши-бар Itsu, където също са открити следи от полоний, и дори двете сервитьорки, които са обслужвали Литвиненко и Скарамела, са получили съмнителни обриви. Жертвата Литвиненко първоначално твърди, че е отровен в Itsu, тъй като там той е обядвал, след което му е станало лошо. И той изобщо не споменава за срещата си с Луговой и Ковтун в късния следобед в Pine Bar. Но е възможно това изобщо да не е станало в този ден. Три дни преди това той е ходил в клуб Hey Joe в Мейфеър, където също са открити следи от полоний. Управителят на заведението казва, че Литвиненко е седял в закритата VIP зона и никой не е видял с кого се е срещал. Но защо тогава там също има радиоактивни следи? Преди това той е бил в офисите на охранителните фирми Erinys International и Titon International, които се намират в една и съща сграда с фирмата на Березовски, но британското следствие казва, че данните за радиоактивни следи там са засекретени. Освен това следствието изключва от кръга на заподозрените Марио Скарамела, макар че той е лежал в италиански съд и е разследван за контрабанда на ядрени компоненти, при това точно след като италианските тайни служби са подслушвали телефонните му разговори с Литвиненко. В двете охранителни фирми работят бивши агенти на Скотланд Ярд и според показанията на Луговой той е бил поканен там на разговор, като са му предложили солидна сума пари за да им предостави компромати срещу действащи служители от руското правителство. Информацията се потвърждава и от Ковтун, но британското следствие изключва тази следа и твърди, че тя няма отношение към разследването. Но тъкмо тези фирми са осигурили на Литвиненко два паспорта с имената на Едуин Редуолд Картър и Крис Рийд, с които той е можел да пътува в бившите съветски републики. Възможно е тези две частни детективски и охранителни фирми да имат нещо общо с контрабандата на радиоактивни материали и изобщо с казуса „Литвиненко”. Обаче всичко около тях е засекретено. Известният британски токсиколог Джон Хенри е един от първите, който още през 2004 г. изразява предположение, че президентът на Украйна Виктор Юшченко е бил отровен с диоксин. Той също първи подозира, че Литвиненко е отровен с талий. По-късно University College Hospital в Лондон, където Литвиненко се лекува, опровергава това и казва, че симптомите са различни от тези при отравяне с талий, но не се знае каква е отровата. На 17 ноември 2006 г. Скотланд Ярд нарича болестта на Литвиненко „подозрително добре измислено отравяне”. След това отказва всякакви коментари и всички разследвания са засекретени. В двете заведения, които е посетил Литвиненко в деня на отравянето му, не е имало никакви охранителни камери. Това е доста подозрително, тъй като Лондон е най-наблюдаваният град в света – с 4,5 милиона камери навсякъде из центъра на британската столица. Татяна Асис, управителят на първото заведение, суши-ресторанта Itsu, в който Литвиненко е обядвал с италианеца проф. Марио Скарамела, разказва за вестник Guardian, че са идвали агенти на Скотланд Ярд да питат за охранителните камери, но след като тя им казала, че нямат, не казали нищо повече и си тръгнали. Срещата между двамата е твърде любопитна: италианецът искал да предаде на Литвиненко списък с имената на хора от Санкт Петербург, които са убили журналистката Анна Политковская и които подготвяли ново убийство. Списъкът бил предаден на Скарамела от „източник, заслужаващ доверие”. В списъка като следващи жертви на ФСБ били подредени имената на Скарамела, Литвиненко и италианския сенатор Паоло Гуцанти. Италианците били включени, тъй като активно се ровили в архива на Митрохин. Василий Митрохин е бивш майор, който през 1992 г. избягва в САЩ с целия архив на КГБ за последните 30 години. През цялото време на срещата проф. Скарамела не е ял нищо, пил е само вода.

Цената на убийството

Най-любопитната част от казуса „Литвиненко” е оръжието на убийството – радиоактивният полоний-210. Вестник Times пише в броя си от 20 декември 2006 г., че са необходими 15 000 единици от изотоп на полоний-210, за да бъде извършено убийство като това на Литвиненко, като стойността на една единица е 690 долара. Тоест убийството му би струвало 10 милиона долара! Заключението на британските тайни служби е, че не можеш да си купиш полоний-210, без да събудиш подозренията на властите. Той може да се вземе само от ядрен реактор или от контрабандисти на ядрени материали, които работят на най-високо ниво. Вестник Guardian пък пише, че откритият в тялото на Литвиненко полоний-210 е в такова количество, че убийството би трябвало да се оценява на 30 милиона долара! Но защо да се харчат тези пари, като се оказва, че има и по-евтини варианти. На 29 ноември 2006 г. авторитетното списание Newsweek публикува материал под заглавие „Търговия на дребно с отрова”, в който разказва за американската фирма Nuclear Scientific Supplies, базирана в щата Ню Мексико, която предлага единица полоний-210 само срещу... 69 долара. И полоният се продава свободно в интернет чрез британския сайт The Register. Фирмата United Nuclear предупреждава, че не транспортира материала в чужбина, но при добра организация това също е преодолимо. Собственик на фирмата е Боб Лазар, бивш изследовател от свръхсекретната Зона 51 в САЩ, който опровергава твърденията на тайните служби и казва, че полоний-210 може да се придобие без лиценз. Два дни след като разказва за полония, Боб Лазар е открит мъртъв в автомобила си край пътя в щата Невада. Преди това се обадил на родителите си и им казал, че го преследва тайнствена черна кола и ако не се върне, да знаят, че някой го е убил. С това започва и серия от мистериозни смъртни случаи, които биха могли да са свързани с Литвиненко. Тези хора или са познавали Борис Березовски, или са имали бизнес отношения с него, с групировката МЕНАТЕП и с петролната компания ЮКОС, които са ликвидирани и разпродадени от руската държава, след като техните собственици Ходорковски и Платон Лебедев влизат в затвора. На свобода обаче остава вторият човек в групировката Леонид Невзлин, който бяга в Израел. В Русия е осъден на доживотен затвор за убийства. 1. Бадри Патаркацишвили, най-богатият грузинец, през последните години е бил в конфликт с Березовски, умира от инфаркт в дома си в Лондон без никакви оплаквания през 2008 г. 2. Милионерът Пол Касъл пада под колелата на мотриса в лондонското метро през 2010 г. 3. Робърт Къртис пада под колелата на мотриса в лондонското метро през 2012 г. 4. Борис Березовски е намерен, обесен на вратовръзката си, в банята през 2013 г. 5. Джони Иличаоф скача от покрива на търговски център през 2014 г. 5. Скот Янг пада от прозореца на жилището си от четвъртия етаж през 2014 г. Тази дълга серия започва със Стивън Къртис, бивш адвокат на Березовски и впоследствие синдик на обявените в несъстоятелност МЕНАТЕП и ЮКОС. Загинал при съмнителни обстоятелства през 2004 г. Той е човекът, който свързва всички тези британски милионери с Березовски.

Кой би могъл да е убиецът?

Една от версиите, която се появява първа и след това бързо изчезва, е свързана с бизнес партньора на Литвиненко, с когото той обядва същия ден, 1 ноември, проф. Марио Скарамела. Той признава, че по време на срещата им не е консумирал нищо и въпреки това по тялото му са открити следи от полоний. Една седмица след смъртта на Литвиненко вестник La Republica пише, че „проф. Скарамела е фигура от престъпния свят, поддържащ връзки с ЦРУ”: „Марио Скарамела е подозиран в контрабанда на оръжие. В началото на 2006 г. прокурорът на Неапол издава заповед за задържането му по обвинение в незаконни продажби на оръжие. Преди това е бил осъден на 4 години затвор за същото престъпление, но не е излежал присъдата си и е останал на свобода”.  

Италианската връзка в аферата с полоний-210 Марио Скарамела е доста одиозна фигура, свързана с политици, мафията, компании, тайни служби, контрабандисти на ядрени материали и дори комедийни фигури. Когато се запознава с Литвиненко, Скарамела ръководи организация с името „Програма за превенция на екологични престъпления” (ECCP), базирана в Неапол в района на Кампания. Той е свързан с този регион, чичо му дори е бил губернатор на областта в силните години на Камората. От тогава явно са му останали силните връзки с престъпния синдикат. През 2004 г. организацията на Скарамела подема шумна кампания за разобличаване на „агентите на КГБ” в Сан Марино. Едва доста години по-късно става ясно, че по този начин той всъщност проваля тайна операция на руски и израелски секретни служби за борба срещу нелегалната търговия с оръжие и радиоактивни материали, в която са замесени руски и израелски мафиотски структури и бизнесмени от Цюрих. Афинитетът му към тайните служби датира още от 2002 г., когато той присъства на строго секретна среща на разузнавателните служби на Италия в градчето Приверно, южно от Рим. Там той е представен като генерален секретар на ECCP, а на срещата присъстват министърът на вътрешните работи и сигурността Франко Фратини, шефът на цивилното разузнаване Марио Мори, на военното Николо Полари и неговият предшественик Луиджи Рампони. Скарамела и Литвиненко се запознават във връзка с мащабна операция за дискредитиране на бившия премиер на Италия и председател на Еврокомисията Романо Проди, организирайки предизборни трикове за измислени връзки на Проди и други леви политици като Масимо д’Алема с руските тайни служби и бивши агенти на КГБ. В същата афера са замесени и лидерът на „зелените” Алфонсо Сканио, и губернаторът на областта Кампания Антонио Басолини. Скарамела е замесен също така и в аферата с потопяването на кораба Rigel, натоварен с токсични отпадъци, край бреговете на Калабрия, естествено, срещу солидна комисиона. Богатата биография на Скарамела в афери на ръба на закона и участието му в съмнителни конспиративни операции, като че ли потвърждават хипотезите за трансгранична група за организиране на диверсионни акции от типа „фалшив флаг”, за да оправдаят борбата срещу тероризма. Така например Скарамела участва в съмнителна операция през 2003 г. за отвличане на имама на Милано Абу Омар и предаването му на властите в Египет. Операцията е извършена от агенти на ЦРУ и СИСМИ, където той е подложен на разпити, мъчения и издевателства. Тази операция прекъсва друга операция на италианските служби, която следи Омар за връзки с радикални ислямисти. Впоследствие Абу Омар е освободен, но в Европа срещу него има присъда за участие в терористични операции. Скарамела поддържа такива операции с логистика, като осигурява транспорт с тежки джипове и добре подготвени частни охранители. Той действа под прикритие като връзка на резидента на ЦРУ в Милано Робърт Селдън Лейди, който след тази операция е персона нон грата в Италия, има заповед за задържането му и е обвинен в отвличане. Двамата, Скарамела и Лейди, се познават още от Латинска Америка, където агентът на ЦРУ участва в различни тайни мисии. Той е едно от главните действащи лица в аферата с фалшиви доставки на уран от Нигер за Ирак, които са договорени от италианския мафиот Роко Мартино и иранеца Манухер Горбанифар, с които ЦРУ уж доказва стремежа на Саддам Хюсеин да притежава оръжия за масово унищожение и които оправдават началото на войната срещу Ирак. Преди това Горбанифар е замесен в аферата „Иран-контри” от 1985–1987 г. заедно с полковник Оливър Норт, при която САЩ доставят нелегално оръжие за Иран по време на войната с Ирак, а с парите от сделките финансират контрареволюцията в Латинска Америка – антисандинистите от Хондурас в борбата им срещу комунистическото правителство в Никарагуа. Изобщо всичките са стари познайници на ЦРУ, участващи в техните операции. Скарамела използва своята „екологична организация”, за да поддържа връзки с леви движения и най-вече със „зелените” партии в различни страни, като изпълнява мисии на ЦРУ. Той е вербуван и подпомаган от Майкъл Прендърс, адвокат на американската Агенция за защита на околната среда (EPA) и президент на Environmental Security, Inc. (ESI), чиято главна квартира е точно срещу Белия дом. Под предлог за защита на околната среда Скарамела се ангажира с ядрени материали и ядрено гориво, като се представя за един сериозен международен експерт. Марио Скарамела преподава в Университета на Неапол, а като генерален директор на ECPP офисът му се намира в Космическия център „Фучино” в Италия, най-големия цивилен космически телекомуникационен център в света, който използва сателити, за да открива престъпления срещу околната среда в Европа и екотероризъм в Африка и Латинска Америка. Скарамела има също така отлични връзки с Колумбия, където преподава екологично право в университетите „Екстернадо” и „Нуестра Сеньора де Росарио” в Богота. Слуховете обаче говорят, че е бил резидент на Камората и е служел за връзка с Меделинския наркокартел. Освен това участва в обучението на специалните отряди на колумбийската полиция, гостуващ професор е в Станфордския университет и дори за кратко е директор на програмата „Станфорд НАТО”. Агенцията за защита на околната среда EPA разполага с клон за „разследване на престъпна дейност, свързана с контрабандата на радиоактивни материали”. За целта използва секретни спътници на NASA за наблюдение на „подозрителни превози” в Европа, Африка и Латинска Америка. Като шеф на ECPP Скарамела предлага на италианските железници странна сделка: предоставя на компанията безплатно система за видеонаблюдение на стойност 17 милиона евро, като в замяна иска ексклузивно право да използва за целите на организацията видео записите. На пръв поглед във връзката между Литвиненко и Скарамела няма нищо необичайно и странно. Дори има нещо благородно, събира ги богоугодно дело – защита на правата на човека и на околната среда. Те официално водят борба с контрабандата с радиоактивни материали и разобличават подривната дейност на наследниците на КГБ, които ползват услугите на леви западни политици, за да реализират своите планове. Но се оказва, че Скарамела е идеален символ на максимата „Крадецът вика дръжте крадеца”. Това показва развитието на събитията след смъртта на Литвиненко, когато италианският експерт е арестуван в Неапол тъкмо за престъпна утилизация на радиоактивни отпадъци в областта Кампания и за контрабанден транспорт на високообогатен уран в Сан Марино. Всъщност Скарамела става известен през март 2005 г. благодарение на сензационно откритие, за което уж му помогнал Литвиненко: че уж край бреговете на Неапол руска подводница незабелязано спускала на дъното ядрени торпеда – точно в район, в който по онова време плуват кораби на Шести американски флот. Според Скарамела пъкленият план на руснаците е: в случай на изостряне на обстановката в Европа тези торпеда да бъдат взривени и за това да бъда обвинени САЩ. Впоследствие се оказва, че тези твърдения са пълна измислица, но важно е, че е вдигнат шум, Москва за пореден път е разобличена в чудовищен план и усилията за противодействие на руската опасност са напълно оправдани и основателни. Всъщност странната съвместна дейност на Скарамела и Литвиненко е абсолютно показателна за същността на дейността на т.нар. „независими експерти по сигурността”, които се занимават с много специфичен бизнес. В повечето случаи в тази ниша се подвизават бивши агенти на специалните служби, които уж работят за минимизиране на риска за хората и за фирмите. Но колкото повече са тези експерти, толкова светът става по-несигурен и опасен. Проблемът е в това, че частните експерти по сигурността са изключително благодатна среда за политически провокации. Самата логика на техния бизнес не може да съществува без наличието на специфичен тип маркетинг – предизвикването на политически скандали. При това на най-високо ниво. След това тези скандали се подемат от медиите, започва играта на въпроси и отговори, а когато се окаже, че всичко е просто хипотеза, ефектът е постигнат: общественото мнение е манипулирано, посочени са добрите и лошите, създадена е и подходяща атмосфера за следващия скандал.

Радиоактивно самоубийство

Очевидно срещите на Скарамела и Литвиненко са се фокусирали върху радиоактивните материали, към които Литвиненко определено има отношение. Дори е възможно той да е бил част от мрежа, която е изготвяла портативно ядрено устройство, иначе е трудно да се обясни наличието на такова голямо количество полоний-210 в неговото обкръжение. Списъкът с евентуалните извършители на убийството на Политковская е само предлог за срещата между Скарамела и Литвиненко на 1 ноември в суши-бар Itsu в центъра на Лондон. По-важната част вероятно е свързана с радиоактивния материал. След като разбира за отравянето на Литвиненко, италианецът се покрива за една седмица, а когато узнава за смъртта му, се изплашва истински и се връща във Великобритания, за да се изследва за наличието в неговия организъм на полоний-210 и да участва в разследването. Тестовете показват, че Скарамела наистина е бил в контакт със смъртоносна доза полоний-210. Неговият приятел Паоло Гуцанти разказва пред журналисти: „Говорих с Марио. Той се чувства добре, но е осъден на смърт”. Със сигурност Литвиненко е държал съд с изотопа, тъй като в Itsu са открити следи от полоний, макар Луговой и Ковтун да не са посещавали заведението. Дали Литвиненко не е показвал на Скарамела полония? Любопитно е, че едната от сервитьорките получава странни обриви по крака, а другата – по лицето. По време на разпитите Скарамела признава, че са говорили с Литвиненко за радиоактивни материали, но не можел да си спомни дали е станало на тази среща на 1 ноември или на предишната на 16 октомври. Скарамела очевидно е бил част от мрежа за контрабанда на радиоактивни материали и за това свидетелства историята от 2004 г. с украинеца Александър Тилик. Той му донесъл куфар „с уран за военни цели”, 5 килограма високообогатен уран. Само половината от това количество е достатъчно за създаване на смъртоносно оръжие – малка тактическа бомба. Но нещо двамата не се разбрали и куфарчето престояло няколко месеца в гаража на Скарамела в Римини, след което украинецът дошъл и си го взел обратно. По-нататъшната съдба на пратката остава неизвестна.

Писмото провокация на Скарaмела

Рускинята Юлия Светличная, която живее в Лондон, разказва пред следователите, че Литвиненко й споменал за някакви документи, до които имал неограничен достъп и които можел да осребри за много пари, като обещае да не ги разгласява. Същата версия независимо от нея потвърждава и бившият агент на КГБ Юрий Швец, който живее в САЩ, и той бивш охранител на Березовски. Швец смята, че тези документи са били свързани с петролната компания ЮКОС. Вестник Daily Telegraph публикува писмото, което Скарамела дава на Литвиненко по време на последната им среща. То е изпратено по имейла от бившия колега на Литвиненко Евгений Лимарев и в него се споменава, че организацията на ветераните от външното разузнаване „Чест и достойнство”, ръководена от полковник Валентин Величко, организира покушение срещу него и Гуцанти „заради тяхната антируска дейност”. В същото писмо се казва, че те са решили да ликвидират също така Березовски и Литвиненко, като последният е обявен за враг №1 на Русия. След това Лимарев изрежда списък с имена на действащи агенти на службите, които биха могли да имат пръст в убийството на Политковская. За страничния наблюдател на пръв поглед всичко изглежда напълно правдоподобно. Но Евгений Лимарев няма как да знае тези подробности, тъй като той отдавна няма връзка със службите и от 2000 г. живее във Франция. Освен това той като близък приятел на Березовски би било по-логично да предупреди най-напред лично него, а не да го прави чрез Скарамела. Много по-правдоподобна изглежда версията на английския Observer: вероятно някой е искал да примами Скарамела в Лондон на фаталната среща с Литвиненко. Но защо? Разследването изобщо не дава отговор на този въпрос, а той е ключов за разгадаване на загадката. Един от отговорите гласи, че това писмо лежи в основата на версиите за причастността на ФСБ и Кремъл към убийството на Литвиненко. Единствено твърденията на Юлия Светличная могат да се приемат за чиста монета, тъй като тя съобщава детайли, които не би могла да си измисля. А те са, че Литвиненко й споменал, че има сериозни финансови проблеми и затова има намерение да шантажира „продажните чиновници от Кремъл” и ще им иска по 10 000 лири за мълчанието си! Това според всички, които го познават, е типично в неговия стил. Той предлага на Светличная да играят комбина и да си поделят парите. Казва й, че е попаднал на документи, които съдържат информация за хора и компании, които са изпаднали в немилост пред Путин и Кремъл и ще станат мишена на властите. Светличная се запознава с Литвиненко през есента на 2005 г. чрез Березовски, като целта й е той да я свърже с чеченския лидер Ахмед Закаев. Още тогава Березовски я предупреждава: „Опитай, може да ти свърши работа. Но пресявай всичко, което ти говори, този човек говори прекалено много”. Тя много бързо започва да съжалява, че е дала на Литвиненко електронната си поща. Той й изпраща над 100 имейла, които уж съдържат секретни документи на ФСБ и неговите собствени коментари към тях, които е правил за чеченските медии. Твърди, че за последен път е видяла Литвиненко през май 2006 г., а когато научила за отравянето му, първата й реакция била скептична: „Този май иска да привлече повече внимание към себе си, отколкото заслужава”. Това бил първият й коментар.

Тайните пътувания на Луговой

Все повече въпроси остават без отговор по отношение ролята на Андрей Луговой, бивш бодигард на Борис Березовски, бивш началник на охраната на обществения телевизионен канал ОРТ, поддържал много близки отношения с олигарха. Луговой твърди, че е бил в Лондон на 1 ноември за мач на ЦСКА (Москва) с „Арсенал” и на 3 ноември се върнал в Москва. Но разследването на руската прокуратура установява, че той е бил в английската столица и между 25 и 27 октомври, като в самолетите, с които е летял, са открити следи от полоний. Тогава той отсяда в хотел Sheraton Park Lane и също се среща с Литвиненко. Дава му SIM карта и кредитна карта. В този хотел също са открити следи от полоний. Нито едно разследване не отговаря на въпроса, как и защо са се появили тези радиоактивни следи. Преди да попадне в орбитата на Березовски, Андрей Луговой, който е бивш служител на прословутия Кремълски полк към Девети отдел на КГБ, е охранявал важни клечки от Кремъл като например бившия премиер Егор Гайдар. През ноември 2006 г. след командировка в Ирландия Гайдар също се оплаква, че е отровен. Всъщност това става на следващия ден след смъртта на Литвиненко, 24 ноември. Луговой попада в обкръжението на Березовски през 2001 г. Тогава като шеф на охраната в затвора организира бягството на бившия президент на „Аерофлот” Николай Глушков, осъден за пране на пари и кражба на 252 милиона долара от сметките на компанията в швейцарски банки. По същото дело е съден и Березовски и тъкмо заради тази афера той напуска Русия. На 29 юни Луговой и още двама души от охраната се опитват да изведат Глушков от клиниката на затвора, но са засечени от агенти на ФСБ. Луговой е арестуван и осъден на 14 месеца, но му се разминава, защото му признават за излежаване на присъдата престоя му в следствения изолатор. Освен това Луговой е участник и в скандалната пресконференция от 17 ноември 1998 г. След като е оправдан, Луговой става шеф на охраната на грузинския олигарх и бизнес партньор на Березовски Бадри Патаркацишвили. Грузинецът е този, на когото всъщност Путин дължи преместването си от Санк Петербург в Москва, където именно той го назначава в президентската канцелария на Павел Бородин. Съветникът на Патаркацишвили – Аудриус Буткевичус, бивш министър на отбраната на Литва, после става един от организаторите на „революцията на розите в Грузия” през 2003 г. като доверено лице на американската компания KBR Halliburton, чийто президент до 2000 г. е вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни. С помощта на Патаркацишвили Литвиненко успява да избяга от Москва в Тбилиси, откъдето е прехвърлен в Турция, а от там в Лондон с посредничеството на Александър Голдфарб, американец от руско-еврейски произход с близки връзки в ЦРУ и Държавния департамент. Литвиненко и Луговой се познават от работата си като охрана по затворите, но не са нито приятели, нито близки. Луговой твърди, че го е ползвал при деловите си срещи в Лондон да го придружава, защото той настоявал за това, смятал, че така ще заработи нещо и за себе си. Дмитрий Ковтун пък е приятел от детството с Андрей Луговой. Ковтун има бизнес, свързан с консултации в областта на сигурността. Работи за група та компании „Деветият вал”, които са на бивши сътрудници на ФСБ, които консултират чуждестранни компании как да стъпят и да се развиват на руския пазар, освен това осигуряват охрана на физически и юридически лица. Името „Деветият вал” съвсем  не е случайно. То означава, че всички служители са преминали през структурите на държавите секретни служби и са работили в „Деветката”, фамозния Девети отдел на КГБ. Но самият Ковтун не е служил в тайните служби. Луговой го урежда като свой приятел, след като Ковтун се връща от Германия през 2007 г., където преди това е живеел. В Лондон Ковтун проявява интерес към сътрудничество между „Деветият вал” и британските компании RISC Management и Erinys, с които Литвиненко го свързва и които са специализирани в същия профил – охрана, оценка на специфични рискове, борба с промишления шпионаж.

Следата Невзлин

Според Юрий Швец, бивш агент на КГБ, бивш охранител на Березовски, живеещ в САЩ, документите, които Литвиненко уж притежава, са свързани с досието на фалиралата петролна компания ЮКОС и банката на Ходорковски МЕНАТЕП. Тъкмо част от тези документи Литвиненко предлага на Леонид Невзлин, който всъщност се опитва да присвои активите на компаниите на Ходорковски и започва да се отървава от акционерите, които не са в затвора, като решава да ги трови с живак. Руската главна прокуратура твърди, че разполага със сведения, според които може да се говори за връзка между делото за убийството на Литвиненко, покушението срещу Дмитрий Ковтун от 2008 г. и делото срещу бивши собственици и шефове на ЮКОС за извършени престъпления против живота и здравето на руски граждани. Следствието проверява дали в тези престъпления не са замесени едни и същи лица, и най-вече Леонид Невзлин, който има амбиции да заграби голяма част от активите на ЮКОС и банката МЕНАТЕП и се укрива в Израел. Версията на прокуратурата се потвърждава от показанията на бившия директор на управление „Инвестиции” в МЕНАТЕП Алексей Голубович, който е задържан в Италия. При обиска в автомобила му и в дома му е открит живак и според следствието това е опит за убийство, от което е заинтересован Невзлин. В британското разследване на смъртта на Литвиненко се среща името на охранителната агенция ISC Global. Тя има своя къртица в Скотланд Ярд, откъдето получава секретна информация за руските граждани на територията на Великобритания, които британското правосъдие има намерение да екстрадира в Русия. Агенцията е част от империята на Ходорковски МЕНАТЕП и Невзлин ползва нейните услуги като човек №2 в бившата империя на Ходорковски. След като Ходорковски и другите собственици влизат в затвора за неплатени данъци, МЕНАТЕП Груп се управлява от синдик, Стивън Къртис, който е и собственик на ISC Global. Къртис обаче загива при неизяснени обстоятелства при катастрофа с хеликоптер през 2004 г. Тогава Невзлин остава най-високопоставеното лице, което може да разполага с остатъците от разпадналата се империя на Ходорковски. Преди да се заеме с активите на ЮКОС, Къртис е адвокат на Березовски и всъщност именно Березовски го препоръчва като синдик, който да се разпорежда с имуществото за 40 милиарда долара. Британската преса пише, че той не искал да се заема с тази задача и казвал, че тя може да го направи жертва на предумишлено убийство. След смъртта му фирмата му е купена от бившия агент на Скотланд Ярд Кийт Хънтър, който я прекръщава на RISC Management. Хънтър продължава да обслужва Невзлин, който има офиси в Тел Авив. Британското следствие доказва, че в началото на октомври Литвиненко е пътувал до Израел и се е срещал с Невзлин, като двамата са говорили за документите, с които разполага Литвиненко. Възможно е той да се е опитвал да изнудва Невзлин и да го рекетира за пари. Но факт е, че след това пътуване на 16 октомври за първи път се появяват следи от полоний на местата, които Литвиненко посещава.

Поглед към САЩ

На 16 декември 1948 г. ЦРУ одобрява секретен документ, който предвижда „използването на радиоактивни материали за смъртоносни атаки срещу отделни лица”. В документа е записано изрично, че това трябва да стане така, че да бъде невъзможно да бъде проследено участието на правителството на САЩ. Това е така наречената концепция за „правдоподобното опровержение” (plausible deniability), което лежи в основата на всички американски тайни операции. В документа е записано дословно: „Източникът на муницията, самият факт, че е извършено нападение, начинът на нападението не би трябвало, ако е възможно, да бъдат определени”. „Муницията не трябва да се набива на очи и да е подозрителна и трябва да може да се транспортира лесно.” В меморандума, който е разсекретен едва през 2008 г., се посочва, че радиоактивните материали са идеално оръжие за подобни индивидуални убийства поради високата им токсичност и факта, че набелязаните цели не биха могли по никакъв начин да ги различат, защото те нямат мирис, вкус или друг признак, по който да се разпознаят. „Трябва да се направи възможно да се разработят малки образци от радиоактивни муниции, които да функционират незабележимо, но въпреки това да са в смъртоносна концентрация в помещение, като ефектът да се почувства след достатъчно дълго време от момента на атаката.” Времето на леталния ефект може да се контролира чрез „количеството радиоактивен агент, който се разпръсква”. Том Билефелд, физик от Харвардския университет, посветил 25 години от кариерата си на изучаването на проблема с радиационните оръжия, коментира за агенция Associated Press, че никога не е чувал за този проект на ЦРУ. Но технически той е напълно реален и лесноосъществим. Билефелд дава за пример тъкмо казуса „Литвиненко”, като посочва, че неговото убийство напълно се вмества в логиката на този меморандум. Бъртън Бърнстейн, професор по история от Станфордския университет, работил също дълги години по темата за радиоактивните оръжия, споделя за USA Today: „Това е една от темите, които ни изненадват, но не бива да ни шокират. Защото по време на Студената война от най-високо ниво са били използвани какви ли не начини и способи за убийство на хора – антихуманни, варварски и дори още по-лошо, оправдавани са като справедлива война срещу омразен и презрян враг.” Проектът е ръководен от генерал-майор Олдън Х. Уейт, началник на Химическия корпус на американската армия, и е контролиран от вече несъществуващата агенция Проект за специални оръжия на въоръжените сили. Първи началник на този проект е генерал-майор Лесли Гроувс, бивш армейски командир на прочутата програма „Манхатън”, създал първата в света атомна бомба.

От „вероятния” Путин до „решителния” Обама

Британското обществено разследване, което изцяло е политически мотивирано, остави повече въпроси, отколкото даде отговори. Но корпоративните медии от двете страни на океана веднага го използваха, за да подемат нова пропагандна вълна за демонизиране на руския президент, представяйки го като „парий самотник, който потъпква международните споразумения”. Уводната статия на Washington Post от 23 януари 2015 г. казва: „Робърт Оуен, пенсионираният британски съдия, внимателно и обстойно документира едно, така да се каже, убийство... Сър Оуен разкри, че (Андрей) Луговой е действал според указанията на ФСБ в операция за убийството на Литвиненко, която „вероятно е одобрена” от директора на ФСБ (Николай Патрушев) и господин Путин”. Всъщност сър Робът Оуен изобщо не открива и съответно не представя никакви доказателства за това, че бившият агент на ФСБ Андрей Луговой е действал по указание на ФСБ, за да убие Литвиненко. Оуен само стига до извода, че съществува „силна вероятност” това да е така. Което всъщност означава, че сър Оуен изобщо не е убеден в съществуването на дори „малка вероятност” събитията да са се развили в тази логична последователност. И че дори съществуват огромни съмнения убийството да е извършено от ФСБ по заповед на Путин. Вестник New York Times също има водещо заглавие от 21 януари, наричайки разследването на Робърт Оуен „шокиращо”. Според вестника резултатите „потвърждават модела на престъпното поведение на Путин”. Те свидетелстват, че „заслужената репутация на Путин като автократ, склонен да флиртува с беззаконието, в своите глобални начинания е стигнала до една нова тревожна перспектива”. Двата авторитетни американски всекидневника стигат до извода, че британското разследване „е поставило под съмнение порядъчността на Путин в международните отношения”. Ето какво пише и Times: „Господин Путин си е изградил позорна слава по отношение на правото и човешките права, което, естествено, буди подозрението, че той много лесно може да бъде замесен в убийство. Най-малкото разследването на Лондон, което между другото бе отхвърлено от Кремъл, би трябвало да послужи като предупреждение за руския лидер да подобри лошата си слава”. В доста по-агресивен стил Washington Post заключава: „Всичко това повдига сериозния въпрос за президента Обама и други световни лидери, които не се занимават с поръчкови убийства. Трябва ли те да продължават да се срещат с Путин, сякаш той е просто само един държавен глава?”. Фразата за „позорната слава на Путин по отношение на човешките права” се подхвърля просто ей така без никакви доказателства, след което се прави изводът, че точно заради тази „позорна слава” Путин няма как да не е виновен за отравянето на Литвиненко. Кръгът на логичните разсъждения е затворен, или по-скоро на нелогичните. Вестниците правят сравнение между „беззаконния Путин” и „порядъчните” западни държавни глави като Обама например. Въпреки че призивът Путин да бъде третиран като „отхвърлен от западното общество политик” е представен под формата на въпрос: „дали не би трябвало”, но това по същество е риторичен въпрос. Много е любопитно сравнението на Washington Post между Путин и Обама, чието правителство по презумпция е над всяка криминална, престъпна политика. Вестникът не споменава нищо за официалната статистика на американската неправителствена организация Съвет за международни отношения (Council of Foreign Relations), който обяви в последния си доклад, че за миналата година САЩ са хвърлили над мюсюлманския свят точно 23 144 бомби, а жертвите на тихата смърт от дронове в три държави – Ирак, Афганистан и Пакистан, са стигнали 3278 души. В документа се подчертава, че жертви на тези бомби в много от случаите са цивилни граждани. Тези нападения са одобрени от президента Обама като главнокомандващ Американската армия. Известно е, че всяка седмица президентът Обама се среща с шефовете на висшия команден състав на Пентагона и службите за национална сигурност и на тези съвещания се уточнява списъкът с имена, които стават мишена на нападенията, т.нар. kill list, или „списък за отстрел”. Една от тези жертви е Ануар ал-Аулаки, радикалният ислямски проповедник, американец от йеменски произход, роден в САЩ, но приел исляма и след това се радикализирал. Наричат го „Бин Ладен на интернет”. Той е  човекът, който буквално „качи” Ал Кайда в интернет, той е бащата на пропагандата на радикалния ислям чрез интернет. Президентът Обама не отрича, че е подписал смъртната присъда на Аулаки, и на 30 септември 2011 г. той е убит с дрон. Две седмици по-късно също с дрон е убит и 16-годишният му син. Това са два документирани случая на американски граждани, убити със знанието и личния подпис на президента Обама. Дори нещо повече, Обама похвали участвалите в операцията агенти на ЦРУ и обяви, че с това свое решение той е унищожил враг на САЩ, който е действал против интересите на своята родина и е работил в услуга на враждебни на Америка сили. Ануар ал-Аулаки от 1999 г. е под наблюдение на ФБР и дори съществуват подозрения, че е бил действащ агент на ФБР. Но двете комисии за разследване на терористичните нападения срещу кулите на Световния търговски център и Пентагона – Комисията 9/11 и Националната комисия за тероризма, установяват, че Ануар ал-Аулаки има връзка с терористите, извършили терористичните нападения, като лично е финансирал и е бил „духовен съветник” на Науаф ал-Хазми, плащал е обучението му в школата за пилоти в Сан Диего. Хазми е главатарят на групата, която отвлече самолета на American Airlines Flight 77 и го насочи към Пентагона. Освен това е доказано, че Аулаки е купил билетите на тримата главатари на групи, които отвлякоха самолетите за атентатите, сред които са главният организатор Мохамед Ата, който насочи самолета в северната кула, и Маруан ал-Шехни, атакувал южната кула. ФБР обаче не позволява Аулаки да бъде разпитан от двете комисии, а когато положението става сериозно, той е изпратен извън САЩ и се установява в родината на своите родители – Йемен, където дори става министър. На 5 февруари 2002 г. Аулаки говори на благотворителна вечер в Пентагона като част от инициатива за установяване на връзки на армията с умерени мюсюлмани. Документирано е, че той е придружен до сградата на Пентагона от двама агенти на ФБР. На 10 октомври 2002 г. Аулаки е задържан на летището в Ню Йорк за опит за измама с фалшив паспорт, което според Закона за тероризма се наказва с 10 години затвор. Обаче е освободен още на следващия ден. И не на последно място: В Йемен Ануар ал-Аулаки става духовен водач и на Фарид Бениету, който е главатар на уличната банда „Бут-Шомон” и имам в джамията „Адва” в XIX район на Париж, тоест проповедникът, радикализирал братята Саид и Шариф Куаши, които извършиха кървавото нападение срещу редакцията на Charlie Hebdo на 7 януари 2015 г. Наистина колко е малък светът! Правителството на Великобритания също е причастно към смъртта на двама британски граждани, които счита за врагове на страната, които са убити на 21 август 2015 г. след нападение с дрон над град Ракка в Сирия: това са Реяд Хан от Кардиф, Уелс, който като ученик написал, че иска да стане първият арабски министър-председател на Великобритания. Заедно с него при същото нападение загива и 26-годишният Рухул Амин. През 2010 г. Реяд участва в промоционално видео на младежка организация в Кардиф, която си поставя за цел да интегрира различните етноси в британското общество. Във видеото, което е публикувано миналата година онлайн от Guardian по повод на неговата смърт, той казва, че „британското правителство харчи много пари за незаконни войни, вместо да ги изразходва, за да не допуска младите хора да тръгнат по лош път”. На въпрос, дали според него светът е добро място, той отговаря: „Светът може да е хубаво място, но трябва да се избавим от злото. Ако всеки от нас избере да бъде добър, злото ще изчезне”. През ноември 2013 г. Реяд Хан отива в Сирия и се сражава „срещу злото” на страната на „Ислямска държава”, а през август 2015 г. е убит от британски дрон с подписа на депутатите от британския парламент. За което британският премиер Камерън докладва в парламента един месец по-късно. Според вестник Washington Post тези убийства са оправдани, „защото те защитават американците от терористични атаки”. Преди това в броя си от 5 януари 2015 г. вестникът пише, че „въпросът, дали да използваме дронове за ликвидиране на врагове, не бива изобщо да се поставя за дебат. Даже да оставим настрана факта, че това е най-евтиният начин да бъдат елиминирани врагове, чиято първа задача е да убиват американци”. И никъде в американския печат не пише, че президентът „се занимава с поръчкови убийства” и че тези казуси се наслагват върху „лошата му слава на нарушител на човешките права”. Никъде не се използва някой от епитетите, изписани по адрес на Путин. На 16 януари 2016 г., пет дни преди докладът на сър Оуен да излезе на бял свят, пакистанецът Фахиив Куреши дава интервю за Guardian. Куреши е първата жертва на „дрон Програмата” на САЩ, която стартира на 23 януари 2009 г., само три дни след като президентът Обама встъпи в длъжност. Куреши, който в резултат на атаката на дрона загубва няколко членове на своето семейство и едното си око, казва в интервюто, че в неговата провинция Вазиристан действията на американския президент са без никакво съмнение „акт на тирания”. „Ако трябва да се направи списък с тираните на света, на първо място бих поставил Обама и неговата „дрон Програма”, казва Куреши. При атаката загиват двамата му чичовци и неговият първи братовчед, а 14 негови братовчеди остават без родители. Разбира се, New York Times и Washington Post не приемат оценките на Куреши и не подлагат на съмнение програмата за селективни убийства с дронове където и да било по света. Но ако, представете си, Куреши беше казал същите думи за Путин, те непременно щяха да се появят на първите им страници.