Интервю на Калин Първанов

Г-н Радев, рано стартирахте в кандидатпрезидентската кампания, а някои вече я обявиха за предрешена.

Няма предрешена кампания. Освен там, където не е важно как гласуват хората, а кой брои гласовете. Който твърди, че изборите са предрешени, обижда хората и търси да обезсмисли демокрацията. Вярвам, че мнозинството от българите искат промяна, а тя минава през пробив в статуквото на партията-държава. Властта вече започна прокси война с доверени лица, което ме кара да мисля, че сама не вярва в предрешеността на вота.

От десетилетия не се е чувствала такава несигурност по границите на България, както и в целия регион – напрежението между НАТО и Русия, мигрантската криза, войни в Близкия изток, вътрешните сътресения в Турция, центробежните сили в ЕС… Очаква се външнополитическите теми да доминират в предизборната кампания, което също не се е случвало отдавна. Това ли е причината БСП да се спре на кандидат генерал. Усещате ли се като някакъв продукт, който трябва да задоволи определено търсене в момента – „във времена на криза – генерал”?

В смутни времена на България й трябва най-вече държавен глава, който се води от нашия национален интерес, разбира се, в рамките на съюзите, в които членуваме, гарант за сигурността на гражданите. Но за мотивите за моята номинация трябва да питате БСП. Най-вероятно са се спрели на мен, защото от години отстоявам позиция в интерес на българските ВВС, на българските летци в опит да съхраня нашия въздушен суверенитет. От неговата загуба до загубата на национален суверенитет разстоянието е само крачка. Старал съм се да казвам „не” на безотговорни решения, а армията е строго йерархична система.

Спокоен ли оставяте командването на ВВС?

Никога не съм бил спокоен за Военновъздушните сили през двете години, през които бях техен командващ. Трябват много грижи, за да гарантираме, че националният ни суверенитет е осигурен с наши летци и самолети, които не охраняват определена територия, а защитават родина. Има голяма разлика между двете.

Военната ни авиация продължава да е в криза, най-вече поради недалновидните решения на ръководството на Министерството на отбраната. То не отчете фактора време, който е пагубен във ВВС. Ако искаш да имаш ремонтирани и изправни самолети след две години, трябва да вземеш решението сега. После е късно. Ако искаш да имаш нов основен самолет с бойни способности, които действително гарантират въздушния суверенитет, и да бъдеш адекватен съюзник в НАТО, трябва да сключиш договора сега, за да разполагаш с машините след пет години. Мнозина мислят, че ако дотрябва нещо, все някъде ще го напазаруваме. В авиацията няма рафтове, от които да си вземеш готова продукция – я двигател, я някой друг агрегат. С години се чака за попълване на въоръжението. И е необходима далновидна, прагматична, държавническа политика, а не робуване на политически, камо ли на идеологически съображения. Българската бойна авиация в момента е поставена под въпрос. Два пъти сами удължавахме ресурса на МиГ-29, за да отложим неизбежното приземяване на изтребителите ни.

Военният министър отрича авиацията да е приземена. Даже, напротив, казва той, в момента имало девет изправни изтребителя, с един повече от времето на предишното правителство…

Това са безотговорни и некомпетентни приказки! Авиацията категорично беше приземена в началото на лятото на миналата година. При нас има един термин – ресурс на техниката, който се мери безкомпромисно. Щом ресурсът се изчерпи, самолетът се спира от полети и остава на земята до ремонта. Крайно решение е удължаване на ресурса, и то след съгласието на завода производител, конструкторското бюро или оторизирана от тях организация. Нищо подобно не се случи. За да спасим бойната ни авиация, командването на ВВС и инженернотехническия състав поеха огромна отговорност, а пилотите поеха риска да летят на тези самолети. Няма нормативен акт, който можеше да ни задължи да го направим. Когато румънските МиГ-29 изчерпаха своя летателен ресурс, самолетите си останаха на земята завинаги. Същото се случи и в Унгария. А ние сторихме невъзможното, за да удължим ресурса със свои сили. Но забележете поведението на министър Ненчев – от него няма подпис и поемане на отговорност…

Подписът е ваш?

Да, мой е. Министърът стъпва върху това, за което аз съм си сложил главата в торбата и тръби навсякъде: „Нямаме проблем с ресурса”. Как да нямаме проблем? Та нали политиците похарчиха ресурса в празнословие! Със своя подпис съм го извадил. С цената на огромен труд и на риск от инженери, техници, пилоти, командири. Това поведение е стил на министъра.

Опасен ли е министър Ненчев за националната сигурност според вас?

Разбира се. Тук става въпрос и за безопасността на летците. Автомобилите, на които се вози висшето държавно ръководство, с изтекъл ресурс ли са? Къде им се осъществява поддръжката – в някой квартален гараж ли, в някое поделение на МО, или в оторизиран сервиз на производителя, както е редно? Ако ние не бяхме поели този огромен риск, щяхме вече да сме се простили с въздушния си суверенитет.

Досега не сте се занимавали с политика. Как си обяснявате присъствието на такива хора в управлението – със случайност или със закономерност?

Вероятно е някакъв компот от невежество, безотговорност, неглижиране на професионалната експертиза и голяма доза идеологически предразсъдъци. Решението да се скъса договорът с РСК-МиГ за поддръжката на самолетите беше чисто идеологическо. След като министър-председателят повтори думите на военния министър, че имаме толкова много изправни самолети, колкото отдавна не сме имали, започвам да се замислям общуват ли двамата и има ли премиерът реална представа за ситуацията във ВВС. С това изявление обаче г-н Борисов поема по-голяма отговорност от г-н Ненчев.

Не се ли оказа нашата изтребителна авиация жертва на икономическата война между САЩ и Русия?

Държавниците би трябвало да гледат на всичко през призмата на националния интерес. Ще дам пример: на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бе приета декларация за прекратяване на зависимостта от Русия във военнотехническо отношение. Как постъпиха отделните държави? България козирува и се обърна кръгом. Точно това беше причината да се скъса рамковият договор с РСК-МиГ. В същото време Словакия не само че не прекрати договора си за абонаментно обслужване на МиГ-29, но го удължи до 2019 г. (на авиобаза Слияч дори има руски специалисти за текуща поддръжка на самолетите, която ние правим сами). Унгария сключи договори за ремонт на своите вертолети Ми-17, а Чехия за Ми-24. Два дни преди нашият парламент да приеме поправките в ЗОВС за съвместна охрана на въздушното пространство, гръцкият парламент ратифицира договор с Русия за доставка на системи за ПВО за 1,2 млрд. евро. Някой в ЕС или в НАТО размаха ли пръст на Словакия, Чехия, Унгария или Гърция? Казаха ли им „Вие предадохте съюза!”?

Е, нас пък ще ни изкарат за пример пред строя, сигурно ще ни наградят и със снимка пред знамето…

Да. Виждате ли различното отношение, когато става въпрос за национален интерес? Никой не упрекна тези държави и няма и да го направи, защото те мислят за собствената си отбрана, срещу което НАТО няма аргументи. Това означава да генерираш сигурност, а не само да консумираш, както го разбираме в огромна степен тук. И което е много важно – тези държави мислят преди всичко за безопасността и сигурността на своите летци. Помислиха ли нашите държавници за своите момчета? Не, те ни оставиха сами.

Министърът на отбраната призова прокуратурата да ви разследва, понеже не сте признавали решението на парламента за съвместна охрана на небето ни от съюзнически държави. Започнаха ли някакви действия спрямо вас?

Той, както винаги, стреля сватбарски, напосоки. Обвинението е безпочвено и юридически абсурдно…

Сигурен ли сте? Видяхме как един бизнесмен в Благоевград, който явно говори на пияна глава, веднага беше привикан за обяснения…

Вярно е. Но България е правова държава.

Във всички свои действия и документи командването на ВВС декларира, че подкрепя съвместната охрана на въздушното пространство, защото това може да допринесе за повече сигурност в региона и за увеличени възможности за подготовка на нашите летци. Но не подкрепяме да се прави възмездно, никоя държава в НАТО със собствена изтребителна авиация няма такава практика. А ние, най-бедната страна в пакта, разработихме концепция за съвместна охрана срещу солидно заплащане. Ето срещу това съм бил винаги и ще бъда и занапред. Един лев да има заделен в сегашната кризисна ситуация, той трябва да бъде инвестиран в нашата авиация за създаване на собствен капацитет и отбранителни способности. Защото тези, които идват да дежурят, след няколко месеца си отиват, а ние оставаме тук в този горещ регион. Ако загубим отбранителни способности, губим и суверенитет, освен това отваряме огромна дупка в интегрираната система за ПВО на НАТО. Понеже пестим ресурс през цялото време, правим най-опасното – лишаваме от летателна подготовка нашите летци. Да сте чули министърът и премиерът да говорят за това? Колко часа летят годишно пилотите ни? Премиерът каза колкото в НАТО. Не е вярно! Летят пет пъти по-малко от колегите си в другите страни и това е огромен риск. Момчетата дават всичко от себе си, работят в тежки условия при изключително нисък нальот, рискуват. И правят всичко това с убеждението, че България действително се намира в много тежко финансово състояние. В средата на юли на авиобаза Граф Игнатиево се изсипа голяма делегация от полските ВВС и започнаха да се интересуват – къде ще им бъдат автобусите, къде ще са колите, хотелът, кетърингът… Питаха за всичко, което българското правителство им беше обещало. Така стигаме до другият голям проблем – когато летците ни осъзнаят и видят, че държавата всъщност има пари за много по-добри условия, но не и за тях, какво започват да си мислят…В такива тежки, високорискови професии мотивацията е най-важна. Когато удариш и по нея, авиацията се разбива окончателно.

Като бивш командващ ВВС можете ли да кажете ясно: използвани ли са военни самолети или хеликоптери за удовлетворяване на нужди на премиера при пътувания в страната? Ако не се лъжа, говореше се за около 60 случая…

Да, използвани са, но не мога да кажа нищо за причините за ползването на този транспорт. ВВС работят винаги по заявка. Тя идва от министерството, от щаба на отбраната, а ние изпълняваме. Вижте, нормално е държавното ръководство да разчита на ВВС в транспортно отношение при различни ситуации, най-вече критични. Така е по цял свят. Въпросът е дали ситуациите са били точно такива, но тук вече не съм аз човекът, който може да каже. Имаше парламентарни анкетни комисии и дела в прокуратурата, ако не се лъжа…

Според ген. Съби Събев, кандидат за вицепрезидент от Реформаторския блок, „капитанът последен напуска кораба”. Обвиняват ви, че сте си тръгнали в момент, в който започва модернизацията на ВВС. Имате ли чувство, че министър Ненчев и РБ пуснаха след вас друг генерал, който да бъде като ваша „сянка” в кампанията, за да брани политиката на Министерството на отбраната?

Моите дълбоки уважения към ген. Събев. Познавам го, отчитам неговата ерудиция по фундаментални стратегически документи, особено в областта на НАТО. Но той никога не е бил на този кораб. С него сме в абсолютно различни професионални полета. Той не познава механизмите на ВВС, не се е качвал никога на борда на боен самолет или хеликоптер, за да знае за какво става въпрос. Тъй че не приемам коментари от него по този въпрос.

Кои са най-големите заплахи пред националната ни сигурност в момента?

Първо трябва да уточним параметрите на понятието национална сигурност. В момента имаме заплахи на всякакви нива. Войната с ИД, нестабилността в Турция, тлеещият конфликт в Украйна, процесите на дестабилизация в целия ЕС, тероризмът, мигрантските вълни, ако щете, и кибер заплахите, за които се говори доста по-малко…

НАТО иска да харчим 2% от БВП за военни нужди, а за най-нуждаещите се българи и за социално подпомагане отива едва 1% от БВП. Това, че от 36 до 40% от хората у нас живеят в различна степен на постоянни лишения, не е ли също заплаха за националната сигурност?

Точно това имах предвид. Ако погледнем сигурността на отделния човек, тя се пренебрегва, а е не по-малко важна от сигурността на страната. Държавата – това сме ние, хората. Вижте нарастващата битова престъпност, абдикацията на държавата от цели региони, оставените на произвола на съдбата села и възрастни хора в унизително положение. Със средната пенсия не може да се гарантира жизненият екзистенц-минимум, образованието деградира, няма адекватно медицинско обслужване. Това са все заплахи за националната сигурност, защото поставят човека в среда на несигурност. Ако не осигурим поне това за хората, няма как да прогресираме като държава.

БСП – партията, която ви издигна за президент, не подкрепи заема за превъоръжаване с аргумент, че има недофинансирани сектори, които в момента имат много по-голяма нужда. Има ли противоречие между вас и тях по този въпрос?

Доколкото говорих с някои от депутатите от БСП по тази тема, опасенията им са основно как ще бъдат похарчени тези средства за превъоръжаване. Това е много сериозен въпрос – и за самолетите, и за модулните патрулни кораби. Доколкото ръководех борда на проекта за новия многоцелеви самолет от 2010 г. насам, мога да кажа, че това, което залагаме и настояваме, е покупката да се обвърже с възможности за индустриално сътрудничество. Дали ще го приемат управляващите, не знам. Не става дума за проект на ВВС, нито на МО, а за проект на цяла България.

Може ли да се каже директно: единият вариант е просто да купим самолети, а другият – срещу покупката да настояваме от съответната страна за разкриване на производствено или ремонтно предприятие в България?

Давал съм пример с Унгария. Когато тя избра да закупи нови самолети „Грипен”, правителство й се ръководеше точно от това съображение – да има програми за индустриално сътрудничество. Това стана факт и заводите „Електролукс” бяха преместени в Унгария. В момента те, както и други производства по програмата за индустриално сътрудничество, дават над 5% от БВП на страната. Ще почакаме и ще видим, доколко правителството ще бъде отговорно да наложи такова изискване.

Като че ли свикнахме с мисълта, че малка и не особено богата страна може и без армия?

Който не намери средства да издържа своя армия, издържа чужда. Затова армията е императив и трябва да е мотивирана и боеспособна. Иначе жертваме суверенитета си. Налице са всякакви междудържавни съюзи, обединения… Кой от кой по-миролюбиви, от хуманни по-хуманни. Уви, тъжната истина е, че откакто свят светува, правото е на страната на силния. Няколко са стълбовете на държавността – политика, икономика, дипломация, военна мощ, информация. Когато някой от тях се разклати или липсва, държавата няма как да отстоява интересите си. Затова трябва да се търси този крехък, но много важен баланс. Тук слагам и социалната политика. Ако тя не функционира, дори военният бюджет да е огромен, няма кой да борави с тези оръжия. Неграмотни и гневни хора закономерно нямат способности и мотивация да защитават родината си. Вижте Гърция – относително малка държава с добра армия, която категорично заявява и отстоява своя интерес. Ние като че ли се свеним да изкажем позициите си.

Ако бъдете избран за президент, коя е най-належащата тема, която бихте поставили за обсъждане в Консултативния съвет по национална сигурност?

Много неща могат да се случат дотогава. Виждате, че обстановката се променя със седмици, с дни. Датата 1 октомври е критична – ще се разберат ли ЕС и Турция за споразумението за реадмисия и безвизовия режим за турските граждани. Убеден съм, че поне две условия, поставени на Анкара от всички 72, едва ли ще се изпълнят. Вярва ли някой, че за един месец Турция ще реши проблемите с човешките права? Страната преживява труден период. Или пък, че ще реформира законодателството си така, че ако изкажеш мнение, различно от мнението на държавното ръководство, няма да бъдеш третиран като терорист? Засега тревогите са повече, отколкото надеждата.

В случай че сте президент на държава от ЕС и от вашето мнение също зависи решението, ще бъдете ли склонен да си затворите очите по темата за човешките права заради удържането на човешките потоци от мигранти и бежанци на сегашните граници?

Считам, че договореностите трябва да се спазват. Алтернативата е пазарлъци на парче. За нас е важно да направим реална оценка до какво би довело в перспектива падането на визите за пътуване на турските граждани в ЕС. Особено след неуспелия преврат в Турция и последвалите събития. Дори ако мога така да ги нарека – „свенливите” германски медии, вече писаха и осъдиха „спонтанните” протести на турски граждани в Мюнхен и в други градове. Те се обявиха против пренасянето на вътрешните проблеми на Турция в Европа чрез тези големи компактни групи от турско население. Ако паднат визите, числеността им без съмнение ще нарасне. Тъй че, за да се вземе такова решение, трябва да се направи много внимателен анализ до какво ще доведе. И не знам някой прави ли го в момента.

Ключът обаче, изглежда, не е в европейските лидери, а в турския президент Ердоган, който може да пусне потока във всеки момент.

Тук има няколко варианта: или Европа се предава, или се консолидират усилията, като се вземат всички мерки за реално усилване на външните граници на ЕС. Особено тук, в България. В това отношение трябва да искаме спешно ревизиране на Дъблинския регламент, защото той превръща граничните държави в буферни зони. По този въпрос трябва да търсим съдействие и да работим заедно с Гърция, Италия и Испания, които са изправени пред същия проблем. Дъблинският регламент създава недоверие в ЕС, изправя държавите една срещу друга и превръща мигрантите в разменна монета, което е цинично и недопустимо.

Считате ли Русия за заплаха за сигурността на Европа и на България, както твърдят водещи български политици в момента, включително президентът и военният министър?

Ключов въпрос. Бих казал едно – в никакъв случай не трябва ние сами, с нашите действия и с фриволни изказвания да обявяваме Русия за враг. Това е лекомислено, гротескно и жалко поведение, което в никакъв случай не носи ползи нито за националната сигурност, нито за икономиката на страната. Дори подронва стандарта на обикновения българин. Русия трябва да се възприема като партньорска държава. В никакъв случай не бива да изопачаваме историята. Между нашите народи има духовна връзка и тя не датира от Освободителната руско-турска война, а много отпреди нея. Тази връзка не е закърнявала нито за момент, каквито и режими и превратности да е имало във всяка една от страните. Фактите не могат да се зачеркват с лека ръка. Задължително е да търсим баланс и продуктивни отношения.

Бихте ли работили на европейско ниво за сваляне на санкциите към Русия?

Нека проследим историята на санкциите в световен мащаб: те се налагат шумно и се отменят тихомълком след време. Санкциите носят някакви ползи на правителствата, но не и на народите. Категорично смятам, че България трябва да настоява за отпадането им, защото те са вредни не само за икономиката, но ако щете, и за сигурността на страната ни. Да вземем отново за пример проблема с МиГ-29. Един от резултатите от санкциите е, че в момента се излагат на риск животът и сигурността на нашите летци. Някой може ли да формулира какъв е положителният резултат, който очакваме от санкциите? Отрицателният е налице: и за ЕС, и за Русия. Щом няма позитивна перспектива в тях, санкциите трябва да бъдат отменени.

Трябва ли според вас НАТО да разполага допълнителни войски по източните си граници? Става ли България по-сигурна от това?

Такова разполагане може да става под формата на съвместни тренировки и учения. Вече имаме сериозен опит в тях. Множеството занятия, които провеждаме с нашите натовски партньори, са изключително важни за постигането на оперативна съвместимост и за приемането на много нови и ефективни тактики, техники и процедури. Усъвършенстваме нашите способности. От тази гледна точка процесът трябва да продължава. Но към момента не виждам необходимост от постоянна дислокация на войски на пакта.

А как се отнасяте към формирането на съвместна Черноморска флотилия с Румъния, каквато идея имаше?

Предпочитам яхтите.

Има ли нещо от политиката на досегашния президент, което бихте запазили, и по какво искате да се различавате?

Президентът на републиката е институция. Хората отминават, но институцията остава в услуга на обществото и трябва да се цени. Отнасям се с уважение и към покойния президент Желю Желев, и към Петър Стоянов, и към Георги Първанов, и към Росен Плевнелиев. Всеки е работил за България съгласно своите разбирания, стремял се е да направи нещо. Мисля, че г-н Плевнелиев сам избра своя път и може би с облекчение ще приеме края на мандата си.

Как се отнасяте към ситуация като тази, на която станахме свидетели при правителството на г-н Орешарски: идват у нас американски сенатори, влизат при министър-председателя с инструкции какво решение трябва да вземем по важни икономически и енергийни проекти и премиерът обявява решението. Утре така може да бъде наложено решение за влизане във война…

Ще използвам само четири букви: срам! Това е недопустимо неуважение към суверенитета, който е поверен в ръцете на въпросните държавници. Генерал Дьо Гол казва: „Политик е онзи, който умее да казва „не”. Ако предаваш или пренебрегваш националния интерес, няма смисъл от твоето присъствие в политиката. Изневеряваш на мисията си.

В своя статия Валери Найденов попита: „Как ще станете обединител на нацията, след като не успяхте да обедините БСП”?

Вече съм в политиката, но никога не съм бил партиец. Имах много ясна уговорка с г-жа Корнелия Нинова, която потърси моето съгласие да бъда номиниран. Приех предложението, след което и от АБВ ме припознаха за своя номинация. Впоследствие двете партии се разделиха. Не влизам в политиката, за да сватосвам БСП и АБВ. Нямам история в нито една от партиите и не съм човекът, който може да ги обединява и помирява. Съжалявам за раздялата им, която не е в ничий интерес. Разделението отслабва позицията ми за предстоящия избор, но не я прави безнадеждна, както внушават от АБВ. Моят диалог е с гражданите. Не приемам успеха на изборите като монтаж от партии, а като завоюване на доверието на българите. Но протегнатата ми ръка към хората от АБВ остава и сега, разбира се.

Ако ви бяха номинирали от ГЕРБ, щяхте ли да приемете?

В известна степен ГЕРБ също ме „номинира” с безотговорната си политика в областта на отбраната. Тя стана причина да напусна армията, след като изчерпах всички полезни ходове, и да потърся решение на проблемите там, където те се създават: в политиката.

Какво пречи на България да успее според вас? И всяка сфера е проблемна –  икономика, образование, здравеопазване…

Сложен въпрос. Който може да даде еднозначен отговор, значи е в състояние да оправи държавата за няколко месеца или в най-лошия случай за 800 дни. Според мен много от проблемите се коренят в липсата на единение, в робуването на всякакви зависимости от политическия елит – от лични през финансови, та до външни. В този ред може би липсва основната здрава политическа обвързаност: тази на политика с интересите на мнозинството от българите. Нима хората, които направиха безогледната приватизация, източиха банките, а сега ни вкарват в дългова криза, капарирайки и нашето бъдеще, не са действали съзнателно? Мисля, че са знаели много добре какво вършат. Но от чие име? Затова като резултат имаме безкраен преход без стабилизация и растеж. Днес от наше име си купуват комфорт с нашите пари, срещу което залагат бъдещето ни. Взеха ни достойното съществуване, бедни сме в социално отношение, изчерпа се и вярата, че нещо може да се промени. Закономерно се стигна до обезличаването ни като държава. Търгуват с достойнството ни. Да, бедни сме, но все отнякъде трябва да започнем и мисля, че едно от първите неща е да си върнем достойнството. Да надмогнем апатията. За това поне пари не трябват, нали?