Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.
Едва ли има икономист, който смело може да заяви, че Европейският съюз се е справил с кризата. Днес ЕС е изправен пред сериозен проблем, който заплашва стабилността на цялото икономическо пространство. Това е безработицата. Но не онази безработица, която просто фигурира в многобройните статистики. Става въпрос за тази реална и унищожителна младежка безработица, която е надвиснала като черен облак върху и без това безцветното европейско бъдеще.
В началото на месец май 2017 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе с доклад, че безработицата в Еврозоната е много по-висока, отколкото показва официалната статистика. Това становище на най-висшата европейска банкова институция парира всякакви извадени от контекста коментари на европейските политици, позоваващи се на очевидно изкривена или непълна статистика.
Но какво ни носи безработицата? На европейската младеж тя носи увеличен риск от бедност, социална изолация и изключване, радикализиране, риск от депресия и извършване на престъпления. Много студенти в Европа, току-що завършили университет не могат да намерят подобаваща реализация. Изкривеният и раздиран от кризи трудов пазар е може би основната причина за скъсаната нишка между висшето образование и реалната икономика.
В икономически аспект младежката безработица има негативни последствия върху растежа и производителността на труда. Когато милиони младежи на територията на Европейския съюз не могат да си намерят работа, това не означава просто статистически ръст в безработицата. Това води след себе си реалната опасност от загуба на едно цяло поколение и неговия талант. Грешната интерпретация и лошите методи за изчисляване на истинската безработица също са съществен проблем на европейската икономическа зона. Тези грешни изводи, базирани на непълни или остарели методи, носят след себе си водовъртеж от политически и икономически грешки.
Високият процент на безработица е тежко бреме и за правителствата на отделните държави, не само заради ниската продуктивност и опасността от спад в БВП, но и заради социалната издръжка на безработните.
Общата безработица в Европейския съюз
От инфографиката се вижда ясната разделителна линия между консолидираното „ядро” около Германия и Бенелюкс (с безработица между 4% и 6,5%) от една страна, и „периферните” южни държави, където безработицата варира между 6,6% и 20%. В някои области на Испания, Италия и Гърция делът на безработните дори надхвърля 25%.
Картата е идеален пример за фрагментацията и нехомогенната структура на европейските икономики. Прекалено различни структурно, те няма как да бъдат обединени под работеща обща валута. Оттам нататък всякаква теза за имагинерната „интеграция” изпада в несъстоятелност.
Такива структурни различия са предпоставка за все по-засилващо се неравенство от всякакво естество – социално, икономическо, финансово, политическо. И това назрява както в самите общества на отделните държави, така и в отношенията между държавите-членки на съюза.
„Шампионите” по младежка безработица са Гърция - 45,2%, Испания - 41,5% и Италия с 32,2%. Логично, най-добре справящата се държава в ЕС по отношение на младежката безработица е Германия. Там традиционно процентът е нисък (6,6%), но това се дължи на спецификата на немската икономика.
Проблемите с високата младежка безработица в отделните държави не означават само проблеми за техните правителства. Повечето от тези държави са и членове на Еврозоната, а това е достатъчно сериозна предпоставка за сътресения в нея. Ако си послужим с метафората и отъждествим Еврозоната като един голям круизен кораб, то в него Германия е изисканият джентълмен, който пие кафето си в лъскав ресторант, а Гърция и Испания са спящите в трета класа пътници. Но ако корабът тръгне да потъва, последствия ще има за всички.
Младото поколение на Гърция понася най-тежките удари от финансовата криза в страната. Вече повече от десетилетие гръцкото правителство се чуди как да преструктурира дълга си, преговаряйки за поредния многомилиарден заем, докато обстановката на трудовия пазар в страната остава лоша. Около 30% от младежите с висше образование са безработни. Цената, която плаща гръцката икономика е висока – от 2010 г. насам над 140 хиляди току-що завършили висшето си образование гърци са напуснали страната.
Някои от проблемите на отделните държави са свързани със спецификата на техните икономики. Характерно за държавите по Средиземноморието например е, че безработицата временно спада с началото на летния туристически сезон. Това обаче не трябва да служи за параван на лошата ситуация, в която се намират всички те. Летният сезон по Средиземноморието не е целогодишен и след неговия край, безработицата отново започва да расте.
Един от големите проблеми, както на Италия, така и на Испания (а защо не и на всички членки на Еврозоната) е, че с влизането си в нея, те загубиха голяма част от контрола върху собствената си фискална политика. Той беше поверен на Европейската централна банка. Специфично за държава като Италия например е, че тя е известна с голямата си корупция. Държавите от Южна Европа никога не са могли да достигнат нивото на една мощна индустриално развита икономика, каквато е германската.
Причините за младежката безработица в Европа са много. От началото на световната икономическа криза през 2008 г. Европейският съюз реши да се фокусира основно върху контролирането на инфлацията и бюджетните дефицити, без да се съобразява с нивото на безработицата.
Заради изискванията на ЕК и другите европейски институции членките на ЕС са длъжни да ограничават бюджетите си. Те имат всички причини да спазват установения праг на бюджетен дефицит, защото в противен случай биха понесли санкции. Но какво се случва ако една държава, като Италия например, има нужда от по-големи публични инвестиции и разходи, заради специфичната регионална криза, която я тресе?
Друг проблем е, че редица европейски държави регистрират статистически растеж в БВП, основан на планина от дългове. Постоянното увеличаване на външния дълг се превърна в удобен инструмент на някои политици, които търсят временни решения и лично политическо оцеляване. Такава политика обаче само замазва очите на обикновените европейци. Тя не решава реалните структурни проблеми на националните икономики. Често пъти емитираният външен дълг е използван за погасяване на стари задължения, но много рядко той се използва за истински инвестиции в публична инфраструктура или индустрия.
Технологичните фактори също са сериозна предпоставка за разрастваща се безработица. В постиндустриалната ера все повече се говори за „икономика на знанието” и ориентация към високите технологии. Те водят след себе си автоматизация и роботизация на производството, което от своя страна оставя милиони работници на улицата. Държавите в ЕС трябва по-активно да преструктурират производството си така, че загубилите своята работа да бъдат включени в програми за преквалификация и обучение.
Социалните фактори също не са за пренебрегване, когато говорим за ширещата се безработица. Почти във всички европейски държави се наблюдават неблагоприятни демографски тенденции – висока смъртност, относително ниска раждаемост, ниска образованост на някои етнически прослойки от населението. След началото на войната в Сирия ЕС понесе тежкото бреме на безконтролната нелегална миграция. Много малък процент от новодошлите мигранти на континента владеят езици или имат такава квалификация, която да отговаря на изискванията на съответната икономика. Това създава допълнителна тежест за социалната система на дадената държава, защото тя е длъжна да се грижи за мигрантите.
Глобализацията, особено след края на Студената война, несъмнено даде своето отражение върху увеличаването на безработицата в дадени региони. Страните от Източна Европа например бяха най-засегнати от тези процеси. На тях бе обещаван нечуван икономически просперитет, който така и не се случи. Вместо това милиони източноевропейци напуснаха границите на своите държави, вливайки се в трудовия пазар на по-мощните европейски икономики. Много от западните компании гледаха на държавите от Източна Европа като нови пазари и нищо повече. Същевременно обаче богатите държави много трудно допускаха източноевропейски фирми на своя територия. Истината е, че до голяма степен силните държави се възползваха от справедливо звучащите тези на глобализацията за международна търговия без граници и равнопоставеност на всички участници в процеса. Глобализацията, по начина по който бе осъществена, увеличи пропастта между богатите държави и онези, които останаха във вечния си преход.
Как Европейският съюз може да противодейства на младежката безработица?
Според Джон Мейнард Кейнс по време на рецесия гражданите са уплашени и решават да спестяват, вместо да харчат. Това от своя страна „задържа” парите от естественото им движение и по този начин икономиката стагнира. Кейнс твърди, че за да се пречупи този порочен цикъл, правителството трябва да се намеси, но не просто като инжектира едни милиони (по подобие на европейските програми за противодействие на безработицата), а като инвестира в строеж на нова инфраструктура например. Друг способ за контриране и противодействие на негативните икономически тенденции е по-голям контрол върху националната валута. В исторически план е доказано, че една страна има много по-добър контрол върху фискалната си политика, ако умее правилно да управлява валутния си курс. В Еврозоната нещата не стоят по този начин. Еврото няма тази гъвкавост, а нито една държава не може самостоятелно да променя валутния си курс. Да речем, че в Испания или Италия има криза в производството - твърде малко испански и италиански стоки намират реализация на европейските и световни пазари. Италия и Испания биха имали шанс, ако можеха да понижат стойността на валутата си, да намалят себестойността на продукцията си и по този начин да увеличат експорта на стоките си. Това от своя страна ще задвижи цялото икономическо колело, което ще доведе и до реален спад в безработицата.В сегашния си вариант на еврото му липсва гъвкавост, а това е сериозен проблем за всяка държава, изправена пред финансова или икономическа криза.
Регулирането на недобросъвестните работодатели е от съществено значение за националните икономики. В повечето държави, в които масовата емиграция е съчетана с висок процент на безработица, се наблюдава такова недоволство. Преди няколко дни уважаваният професор Уфе Йостергард от бизнес училището в Копенхаген даде ярък пример за това как Европа не може да бъде обединена. Той подчерта, че различията между Западна и Източна Европа са огромни – заплатата в България е по-ниска, отколкото детските надбавки в Дания например. Дебатът за отношенията на работодателите към работниците в проблемните държави е важен и на него трябва да се отдели специално внимание, ако самите държави искат да спасят собствените си икономики.
Огромен проблем и основна предпоставка за лошо състояние на пазара на труда е недоброто качество на образованието в някои държави. Разбира се, проблемите на образователната система в Италия и България са от различно естество, но ако те не бъдат правилно адресирани, последиците ще бъдат за всички. Начините, по които може да се реши този проблем, са няколко. Държавите трябва да въведат по-строг контрол и задължителност на образованието, особено тези, които страдат от висок процент на неграмотност. Въвеждането на задължително средно образование и преструктурирането на системата така, че учениците да получават реални знания и умения е от жизненоважно значение. Задължителното образование ще подобри икономическата прогноза за съответното общество, защото то ще има по-образовани и квалифицирани млади хора. Естествено тук идва и ролята на държавните и частни инвеститори, които трябва да работят в синхрон с образователната система. Не по-малко важни са и възнагражденията на учителите, материалната база и социалният климат в училищата.
В академичен план е важно всяка една държава да има право на самостоятелност, що се отнася до научните изследвания в които тя иска да инвестира. Икономиките на Германия, Италия, България и Гърция са различни във всяко едно отношение, за това всяка една от тях трябва да организира научните си изследвания така, че да ѝ служат по най-добрия начин. В този смисъл универсалните програми за научни изследвания няма да свършат добра работа. Нужно е перспективните студенти, които искат да продължат своето академично развитие, да получават своя шанс за развитие в собствената си държава. В момента във всички държави на юг и югоизток се наблюдава неблагоприятна тенденция на масова емиграция в посока Западна Европа. Младежи с обещаващ академичен потенциал, владеещи по няколко езика и притежаващи знания в съответната област по специалността, която са завършили, са принудени да напуснат родината си и да работят нещо съвсем различно от това, за което са се обучавали. Дори и да работят по специалността си и да развият способностите си, това се случва на територията на друга държава, обикновено в Централна или Западна Европа. По този начин една Гърция или България например, натрупва огромни загуби от нереализирания научен потенциал, който при други обстоятелства би могъл да се превърне в двигател на икономическия ѝ растеж. От това страдат и наукоемките системи като здравеопазването например, заради масовото мигриране на лекари към Централна и Западна Европа.
В заключение може да се каже, че на европейския пазар на труда има много нерешени проблеми. ЕС е изправен пред реалната опасност да загуби цяло едно младо поколение, заради недалновидната си икономическа политика. Проблемът с младежката безработица не е просто отрицателна статистика на нечия агенция. Той е голяма червена лампа за цялото европейско икономическо пространство. Отчаянието на безработните ги тика към членство в антисистемни партии. Очевидно е, че нивата на младежката безработица в Северна и Южна Европа рязко контрастират, а това показва, че в съюза зее пропаст и икономическо разделение. Ако ЕС не вземе адекватни мерки за истинско противодействие на младежката безработица, цяла една генерация от младежи вече ще изповядва идеите на евроскептицизма.
В статията са използвани следните източници:
„Цената на неравенството” - Джоузеф Стиглиц
„Еврото. Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа” - Джоузеф Стиглиц
Garcia, J. Youth unemployment in Spain. Causes and Solutions. January 2011
'Youth unemployment shows euro area recovery not working for all. Bloomberg. 03-04-2017' https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-04-03/youth-unemployment-shows-euro-area-recovery-not-working-for-all
'Greek youth unemployment at nearly 50%'. Greek city times. 06-09-2016 https://greekcitytimes.com/greek-youth-unemployment-at-nearly-50/
'Youth unemployment rate in Europe (EU member states) as of February 2017 (seasonally adjusted) 'https://www.statista.com/statistics/266228/youth-unemployment-rate-in-eu-countries/
Официален сайт на Евростат - http://ec.europa.eu/eurostat