Тиери Мейсан е френски журналист и интелектуалец, основател на дружеството „Резо Волтер”. Регулярно публикува своите материали в областта на международните отношения в арабски, испански и руски ежедневници и седмични списания. Последните му две книги „9/11. Чудовищната лъжа.” и „Пентагейт” са издадени на 28 езика, включително и на английски език.

Това е една дълга история продължила повече от 15 години. Най-напред НАТО се опита да затвори устата на хората, които търсеха истината за атентатите от 11 септември 2001 г. След това се зае с онези, които оспориха официалната версия за „Арабската пролет” и войната срещу Сирия. И така, подобно на ефекта на снежната топка, дойде ред и на хората, които изобличиха преврата в Украйна. Днес НАТО стои зад обвиненията на псевдо-неправителствените организации, които сочат подкрепящите Доналд Тръмп като руски агенти.

Атентатите от 11 септември 2001 г. бяха последвани от въвеждане на перманентно извънредно положение и серия от войни. Както и преди съм казвал, теорията, че те са замислени и ръководени от група джихадисти от една пещера в Афганистан не подлежи на анализ. Напротив, всичко води до заключението, че атаките са организирани от хора, част от военнопромишления комплекс. И ако това е вярно, развоят на събитията може доведе, освен до репресии в Съединените щати и техните съюзници.

Петнадесет години по-късно раната, която отворих, все още не е зараснала, тъкмо обратното. Арабските протести станаха част от Патриотичния акт и последвалите нефтени войни. По-голямата част от хората в САЩ не само, че вече не вярват на лъжите на американското правителство за 11 септември, но гласувайки за Доналд Тръмп те отхвърлиха установеното след 2001 г. статукво.

Случи се така, че аз открих дебата за атентатите от 11 септември, че бях част от последното либийско правителство и че предавах събитията в Сирия от мястото на събитията. В началото американските власти смятаха, че могат да потушат огъня, като ме обвинят, че пиша глупости срещу пари. По този начин се надяваха да ме ударят там, където ще ме заболи най-силно, а именно по джоба. И все пак, моите идеи не спряха да се разпространяват. През октомври 2004 г., когато 100 известни личности подписаха петиция за възобновяване на разследването на атентатите от 11 септември, Вашингтон се разтревожи. През 2005 г. в Брюксел събрах повече от 150 души от цял свят, сред които и гости от Сирия и Русия, и заедно посочихме неоконсерваторите като основен виновник за превръщащия се в глобален проблем. И докато по времето на Жак Ширак от Елисейския дворец бяха загрижени за моята сигурност, то през 2007 г. администрацията на Буш поиска от тогава новоизбрания президент Никола Саркози да бъда ликвидиран физически. А когато мой приятел, част от екипа на Саркози, ме предупреди, че отговорът на президента е бил утвърдителен, за мен не оставаше друго, освен да напусна страната. Към този момент вече петнадесет години бях секретар на Радикалната партия на левицата. Приятелите ми отказа да ми повярват, а медиите ме обвиниха, че изпадам в параноя. Никой не излезе публично да ме подкрепи. Намерих убежище в Сирия и пътувах по света, като заобикалях териториите на страните, членуващи в НАТО и избягвах множество опити да бъда отвлечен и убит. В последните петнадесет години отворих теми за дебат, които се разпространиха и станаха актуални. Атаките срещу мен винаги идваха, когато съм сам. Но хиляди, които споделят и доразвиват идеите ми, станаха обект на преследване заради това. В същия период Кас Сънстейн, съпругът на американския представител в ООН Саманта Пауър, заедно с Адриан Вермуел написаха мемоари за борбата с „конспиративните теории” – така нарекоха движението, което основах. В името на защитата на „свободата” в сблъсъка с екстремизма, двамата автори създадоха план за премахване на това противопоставяне:

„Ето какви действия могат да се предприемат:

  1. Правителството да забрани конспиративните теории

  2. Правителството да въведе финансов или друг вид налог на всеки, който разпространява такива теории

  3. Правителството да повдигне контрадискусия, с което да се породят съмнения в тези теории

  4. Правителството да ангажира влиятелни организации в контрадискусията

  5. Правителството може да организира неформално обсъждане на темата с трети страни, като ги насърчава”

Администрацията на Обама се поколеба открито да изпълни това. Но през април 2009 г. на срещата на върха на НАТО в Страсбург и Кел, САЩ предложиха да се създаде „Служба за стратегически комуникации”. Освен това през 2009 г. бе уволнен юристът Антъни Джоунс от Белия дом, защото си е позволил да говори открито по темата. Концепцията за стратегически комуникации в НАТО събираше прах, докато латвийското правителство не се появи на сцената. В крайна сметка стартът й беше даден в Рига под ръководството на Янис Карклинш – постоянен представител в ООН. Започнат от британците, проектът включва Германия, Естония, Италия, Люксембург, Полша и Обединеното кралство. В началото, той се ограничаваше до провеждане на голям брой изследвания.

Всичко се промени през 2014 г., когато тинк-танкът на фамилия Ходорковски – Институтът за модерна Русия, базиран в Ню Йорк, публикува един анализ на журналистите Петър Померанцев и Микаел Вайс. Според техния доклад, Русия е разгърнала огромна пропагандна машина в чужбина. Вместо да представят себе си в положителна светлина, както правеха по време на Студената война, двамата журналисти твърдят, че от Москва са решени да залеят Запада с „конспиративни теории”, с цел да създадат всеобщ хаос. Авторите уточняват, че тези „теории” вече не касаят само 11 септември, а и отразяването на войната в Сирия. В опита си да активира отново старите антисъветски настроения от времето на Студената война, този доклад се превърна в повратна точка за ценностите. До този момент управляващата върхушка в САЩ се опитваше да прикрие престъплението от 11 септември, хвърляйки вината върху шепа дребни „разбойници”. Но от този момент нататък целта вече беше отговорността за престъпленията на Вашингтон в Сирия да бъде хвърлена на друга държава.

През септември 2014 г. британското правителство създаде 77-ма Бригада, чиято идея бе да се бори с чуждата пропаганда. В нея участваха 440 войници и около 1000 цивилни, сред които и такива от МИ-6. Няма как да знаем какви са били целите на тази бригада. Тя работеше с 361-ва Гражданска бригада на американските сухопътни сили (базирана в Германия и Италия). Задачата на двете военни подразделения бе да саботират западни интернет сайтове, които се опитват да установят истината за 11 септември, както и тази за войната срещу Сирия.

В началото на 2015 г. Ан Епълбаум (съпруга на бившия полски министър на отбраната Радослав Сикорски), създаде звено под названието „Инициатива за информационна война”, в рамките на Центъра за анализ на европейските политики. Първоначалната му цел е да противодейства на информацията, идваща от Русия в страните от Централна и Източна Европа. Инициативата е поверена на споменатия по-горе Петър Померанцев и Едуард Лукас, един от главните редактори в The Economist. Въпреки че Померанцев изпълняваше ролята на пратеник на Института за модерна Русия и помощник-изпълнителен директор на „Инициативата за информационна война”, той повече не спомена за 11 септември и спря да счита темата за войната в Сирия за централна. По-скоро регулярно я използваше като повод да спекулира с действията на Кремъл. Померанцев насочи атаките си основно към две руски обществени организации – телевизионния канал Russia Today и информационната агенция Sputnik.

През февруари 2015 г. Фондация „Жан Жорес”, тинк-танк на Френската социалистическа партия, свързана с Националния фонд за подкрепа на демокрацията, на свой ред публикува документ под заглавието „Текущо състояние на конспиративните теории”. В него Фондацията пренебрегва обстоятелствата, засягащи Русия и доразвива тезата на Кас Сънстейн, който чисто и просто препоръчва да бъде забранено на поддръжниците на конспиративни теории да ги разпространяват. От своя страна, министърът на образованието организира занятия в училищата, с цел да предупреди децата да внимават с „конспираторите”.

На 19 и 20 март 2015 г., Европейският съвет поиска от Върховния представител Федерика Могерини да подготви план за „стратегическа комуникация”, с цел да бъде заклеймена руската дезинформационна кампания спрямо Украйна. Съветът не спомена нищо за 11 септември и войната в Сирия и се концентрира изцяло върху украинските събития. През април 2015 г. с напътствията на Жил Портман, агент на британската МИ-6, Могерини създаде Звено за стратегически комуникации в рамките на Европейската служба за външна дейност. Два пъти в седмицата тя разпраща на голям брой европейски журналисти аргументи, с които да демонстрира недобросъвестността на Москва – аргументи, които осигуряват материал за европейските медии.

Още със създаването си, Центърът за стратегически комуникации на НАТО въведе Лаборатория по дигитална криминалистика, услуга на Атлантическия съвет на САЩ. НАТО състави ръководство за стратегическа комуникация. То имаше за цел да замени старата система в областта на публичната дипломация, връзките с обществеността, връзките с обществеността в областта на отбраната, дейността на електронните комуникационни системи и психологическите операции.

На 23 ноември 2016 г. по примера на НАТО бившата полска министърка на външните работи Анна Фотига прокара през Европейския парламент резолюция под названието „Стратегическите комуникации на ЕС като противодействие на пропагандата на трети страни”. Основната цел отново е променена. Тя вече няма нищо общо нито с атентатите от 11 септември, нито с войната в Сирия. Целта е да се създаде знак за равенство между участниците в събитията в Украйна и ДАЕШ. И така се затваря кръгът – според НАТО, онези, които оспорват версията за 11 септември се опитват да реабилитират „Ал Кайда”, а онези, които подкрепят Русия, се опитват да унищожат Запада, като ДАЕШ например. Така че какво значение има, ако НАТО подкрепя „Ал Кайда” в Източно Алепо?

На 24 ноември 2016 г. в публикация на Washington Post, тайнствена група на име „Пропаганда или не?” представи списък от 200 интернет сайта, за които се твърди, че им е възложено от Кремъл да разпространяват руска пропаганда и да промият общественото мнение до такава степен, че американците да си изберат Доналд Тръмп.

Групата не обявява имената на своите ръководители, но посочва, че обединява четири организации – Polygraph, The Interpreter, Центъра за анализ на европейските политики и Лабораторията по дигитална криминалистика.

  • Polygraph е един от сайтовете на „Гласът на Америка” (Voice of America)

  • The Interpreter е списание на Института за модерна Русия, издавано от „Гласът на Америка”

  • Центърът за анализ на европейските политики е псевдопод на Националния фонд за подкрепа на демокрацията, управляван от Збигнев Бжежински и Мадлин Олбрайт

  • Лабораторията по дигитална криминалистика е програма на Атлантическия съвет

В свой документ, групата „Пропаганда или не?”, тази псевдо-неправителствена организация финансирана от администрацията на Обама, в прав текст посочва своя враг – Русия. Обвинява я, че стои зад „Движението за истината за 11 септември” и интернет сайтовете, които подкрепят Сирия и Крим. На 2 декември 2016 г. Конгресът на САЩ гласува закон, забраняващ всякакъв вид военно сътрудничество между Москва и Вашингтон. В рамките на няколко години НАТО възроди Маккартизма.

Източник: Voltaire Network
Превод: Антоанета Киселинчева