Доклад на Софийски градски съд открехна „кутията на Пандора“. Председателят му Калоян Топалов е категоричен: На фона на констатациите в документа, нарушението, за което Владимира Янева беше осъдена, е като пролетен бриз в сравнение с урагана „Катрина“

Чужди граждани и дипломати са били подслушвани и проследявани с незаконосъобразни разрешения за използване на Специални разузнавателни средства (СРС), издадени от Софийски градски съд (СГС) в периода 2009-2015 г. Това се признава в доклад, изготвен от самия СГС и публикуван на 4 април в интернет страницата на институцията.

„Констатирани са множество случаи, при които е депозирано искане от страна на заявител по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС за издаване на разрешение за използване на СРС по отношение на комуникатори, обекти и  помещения, за които е посочено, че са собственост на постоянни чуждестранни дипломатически и консулски представителства в Република България и по отношение на лица, които се ползват от дипломатически и консулски имунитет или са служители в тях, в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения“, се казва в документа, подписан от зам.-председателките на съда Даниела Борисова и Мина Мумджиева. Описани са номерата на 52 заведени наказателно частни дела (нчд), свързани с наблюдение, подслушване, проследяване, проверка на кореспонденция и други оперативни действия.

Според източници на a-specto става дума за поне девет постоянни дипломатически мисии и техни служители, сред които са и представителствата на две велики сили, членки на Съвета за сигурност на ООН. Противоречащи на международните конвенции действия са предприемани дори по отношение на първи секретари в посолства и военно аташе. Сред засегнатите дипломати няма такива от страни–членки на ЕС. Има и куриозни случаи, в които в един и същи период по отношение на определени дипломати са работили едновременно две български спецслужби. Разполагаме с информация за общо над 20 дипломати, наблюдавани в различни периоди, а някои от тях и многократно.

Стационарните комуникатори (телефони) на посолство на велика сила са били подслушвани в продължение на половин година. Едно от разрешенията за най-дълго наблюдение на дипломатическа мисия е издадено лично от бившия председател на СГС Владимира Янева (визирано е в доклада под номер 416/2015 г.). Тя оглавяваше съдебната институция от 30 май 2011 г. до 19 февруари 2015 г. А преди няколко дни беше окончателно осъдена от трета инстанция на 1 година лишаване от свобода условно с 3-годишен изпитателен срок. Присъдата й е заради друго дело, свързано с незаконно разрешаване на СРС - по т.нар. разработка „Червей“.

Периодът на председателство на Янева в СГС съвпада с пика на издадените разрешения за подслушване. Обхванатият от доклада срок съвпада с управлението и на министрите на вътрешните работи Цветан Цветанов, Цветлин Йовчев и Румяна Бъчварова, а най-дълго управлявалите външните работи в този период са Николай Младенов и Даниел Митов. Българските служби са били особено настойчиви по отношение на чужди граждани и дипломати, свързани с пропадналите българо-руски енергийни проекти „Южен поток“ и „Белене“.

„Единственото, което мога да направя е, нито да потвърдя, нито да отрека“, заяви пред а-specto председателят на СГС Калоян Топалов, позовавайки се на разпоредбите за боравене с класифицирана информация, в отговор на въпрос дали сред подслушваните има представители на руски компании и руски журналисти (интервю с него четете по-долу).

Така например, според информацията, с която разполагаме, обект на интерес за службите са били ръководител в проектната компания „Южен поток България“ АД И. (нчд 461/2015), служител в търговско представителство В. (нчд 739/2015), както и двама дипломати, отговарящ за енергетиката в посолството на Русия (нчд 293/2015 и нчд 294/2015 - делата са споменати под номера в доклада на СГС в частта за нарушенията на Виенската конвенция). На два пъти е издавано разрешение за прилагане на СРС спрямо руския журналист Н. (нчд 614/2015 и нчд 798/2015). Служител на „Аерофлот“ в България А. също е бил едновременно наблюдаван, подслушван и проследяван (нчд 251/2015 и нчд 597/2015), подобно на повечето си сънародници. Един от секретарите по икономически и търговски въпроси на китайското посолство е представлявал особен интерес за службите (нчд 403/2015), както и високопоставен дипломат в мисията на Иран (нчд 189/2015 и нчд 550/2015). Имената и длъжностите на всички се пазят в редакцията.

СГС е направил смущаващи разкрития и по отношение на разрешенията за събиране на трафични данни, включително по чл. 251 „в“ и „з“ от Закона за електронните съобщения (текстове, касаещи искания на чуждестранни партньорски служби и разследващи органи). В доклада четем:

  • „Масови са случаите, при които в исканията на заявителите не е посочен компетентният чуждестранен орган, на който ще се предоставят трафичните данни, както и длъжностното лице, което ще се ползва от тях“;
  • „При създадената организация на работа от оправомощените съдии в периода до 17.08.2015 г. практически не може да се установи от кого, къде и как се ползват трафичните данни, предоставени от предприятията (операторите) по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС“;
  • „До август 2015 г. исканията на заявителя са били с бланкетно съдържание, тъй като в повечето случаи в тях не е било посочено за какво точно престъпление се иска даване на разрешение за предоставяне на трафични данни. Не са се посочвали точни данни и обстоятелства, обхванати от предмета на разследването…“.

Проверяващите са се натъкнали и на куриозния факт, че при входирането на заявленията в регистъра правната квалификация на разследваните престъпления е била определяна и попълвана по преценка на… деловодителките. А както се отбелязва в доклада, чрез събиране на трафични данни (комуникации в интернет) могат да бъдат набавени материали със значително по-висока информативна стойност, отколкото примерно чрез подслушване на телефони, тъй като въпросните данни касаят и изминал период.

От Върховна касационна прокуратура са изпратили искане до СГС да им предоставен достъп до всички дела, цитирани в доклада, свързани с неправомерни разрешения на СРС. „Готови сме незабавно да го изпълним“, заявява Топалов. В оглавяваната от него институция е получено писмо и от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, в което той изисква да му бъдат предоставени имената на всички съдии, издавали разрешения за СРС по посочените в доклада дела с цел предприемане на действия за ангажиране на дисциплинарна отговорност от магистратите. „Във всички случаи трябва да има последствия и най-важният въпрос е, ако органите на досъдебното производство са имали този съдебен комфорт, имали са възможността да слушат когото, когато и както си поискат, къде са резултатите от използваните специални разузнавателни средства?“, запита на 5 април Панов.

Проверката на СГС установи, че исканията за прилагане на СРС варират от 3579 през 2014 г. и 3677 през 2009 г. до над 6000 през 2010 и 2011 г. Броят на отказите през всичките тези години е незначителен – от 2 до 30 бр. А едва между 10 и 14% от издадените разрешения са довели до събиране и внасяне в съда на Веществени доказателствени средства (ВДС). В документа няма данни колко от тях са допринесли за издаване на ефективни присъди, но вероятно процентът е символичен.

Събраните данни в проверката дават основание да заключим, че в Софийски градски съд на практика е функционирал канал за безконтролно издаване на разрешения за подслушване в цялата страна. В доклада четем, че такива са издавани в столицата в нарушение на основни правила за определяне на местната подсъдност и въпреки, че в закона изрично е посочен съответния окръжен съд като компетентен да се произнася при постъпило искане. За някои от издадените разрешения дори е трудно да се установи дали мястото на разследване е на територията на България. Безразборното подслушване е включвало одобрението на множество немотивирани искания и дори на групови „слушания“, въпреки че заявителят е длъжен да посочи точно определено и конкретно установено лице, заподозряно в извършване на престъпна дейност. Издавани са разрешения за използване на СРС над допустимия максимален срок като в някои случаи надвишаването е с над 50% от законовия лимит.

Вероятно много от следите на деянията са частично заличени, тъй като до 9 февруари 2015 г. исканията за СРС са внасяни в един единствен екземпляр и след разглеждането им от магистрат са връщани на заявителя. Едва на 12 януари същата година Владимира Янева е издала заповед постъпилите искания да се образуват в наказателно частни дела (нчд) и да се изисква втори екземпляр за деловодството на отдел „Защита на класифицираната информация“ в СГС. На практика обаче в продължение на още един месец заповедта не се е изпълнявала и авторите на доклада предполагат, че тя е антидатирана и вероятно е издадена във връзка с извършвана в същия период проверка на съда от Инспектората на ВСС. Констатирани са случаи, в които разрешенията не са били изготвяни от оправомощен съдия, а предварително от заявителя. Съдията само ги е разписвал. Проверяващите са попаднали и на разрешение за СРС с дата, предхождаща деня, в който оперативният работник е пуснал официалното си искане. Сред най-фрапиращите нарушения е установената практика съдиите да игнорират задълженията си по осъществяване на последващ контрол върху процеса на унищожаване на ненужната информация, събрана със СРС. В редица случаи дори не са изисквани никакви протоколи, че това е извършено.

Броят на исканията и на разрешенията за използване на СРС рязко спада след смяната на ръководството на софийския съд. През 2016 г. постъпилите искания са едва 312 (намалението е повече 10 пъти спрямо 2014 г. и 20 пъти спрямо рекорда от 2010 г.). От тях постановените откази са 165. При 147 дадени разрешения са получени 133 веществени доказателства. Председателят на СГС Калоян Топалов е категоричен, че всички незаконни практики са преустановени. Но е прибързано да се счита, че драстично намалелият брой заявления означава, че се подслушва по-малко. Запознати твърдят, че след промените в СГС, заявителите масово са се пренасочили към друг съд, базиран в столицата…

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Нарушенията при разрешаване на СРС са били драстични

Интервю на Калин Първанов с Калоян Топалов, председател на Софийски градски съд

Г-н Топалов, докладът на СГС е факт в публичното пространство от 4 април. Какво определение бихте употребил вие лично за масовото използване на СРС-та и подслушвания в периода 2009-2016 г. – неправомерно, незаконно, безразборно…?

Всичко, което казвате, е вярно. Ако трябва да използвам юридически език, точният термин е незаконосъобразно. Много искания, много разрешения, никакъв законосъобразен резултат! Това е видно от изнесената в доклада статистика на броя на Веществените доказателствени средства (ВДС), които са събрани в следствие на издадените разрешения за използване на СРС. Преди 2015 г. те варират между 10 и 14% от всички разрешения. За миналата година, при силно намаления брой разрешения, със събиране на ВДС са приключили над 90% от случаите. Разликата е очевидна.

Между 10 и 14 % са били разрешенията, довели до събиране на доказателства, но вероятно още по-малък е делът на тези, които са допринесли за издаването на реални присъди?

Не сме правили статистика, но в тази връзка мога да посоча интересен пример. Малко след като излезе доклада ми се обади колега от Върховния касационен съд (ВКС), за да сподели мнение за дело, което е стояло пред него. По случая е било повдигнато обвинение за организирана престъпна група (ОПГ), но то се е крепяло единствено и само въз основа на даденото разрешение от Софийски градски съд (СГС) за използване на СРС. Доколкото обаче то е било издадено в нарушение на закона, делото е паднало пред ВКС, след като преди това е минало през различни съдебни инстанции и всичко това е било свързано с разход на време, енергия, средства и пр. А когато едно такова дело приключи с оправдателна присъда, досещате се, все повече се увеличават делата срещу България в Страсбург. Тоест, излиза, че накрая ще плащаме всички. Цялата държава ще носи финансовата тежест на това, че в СГС са издавани безразборно разрешения за подслушване, следене и прочее.

Каква е съдбата на вашия доклад след излизането му? Доколкото се разбра, топката е в прокуратурата. Очаквате ли своевременна реакция?

Наистина се надявам. Преди две седмици от специализираното звено „Антикорупция“ във ВКП изпратиха искане да им предоставим достъп до всички дела. Готови сме незабавно да го изпълним. Изпратихме отговор, с който ги поканихме да дойдат и да се запознаят с делата. На 21 април получих писмо и от председателя на ВКС, с което изисква да им бъдат предоставени имената на всички съдии, издавали разрешения за СРС по посочените в доклада дела, свързани с констатираните нарушения, с цел евентуално предприемане на действия за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тази информация също ще бъде предоставена.

Тоест, работи се по изнесеното в доклада, а не се приема само „за сведение“, както постъпи Висшият съдебен съвет?

Надявам се, че се работи и че ще има някакъв резултат. Ние сме си свършили нашата работа. Искам да подчертая, че докладът не беше изготвен с цел някой да се сочи с пръст или да се търсят някакви подобни ефекти, целта беше да проверим как всъщност работим. Именно за да си сверим чиновниците преди това поискахме от съответните две контролни институции, които извършиха проверки в отделите си за защита на класифицирана информация, да ни предоставят техните резултати, за да установим има ли нарушения при нас и какви са те, така че в бъдеще да ги избягваме. Но от тогава мина почти година, в която не получихме никакъв отговор. Накрая решихме сами да си направим проверката, за да видим къде се намираме в целия процес. А нарушенията, които констатирахме, би следвало преди това да са установени и от тези две контролни институции.

От мълчанието им се налагат два извода. Или проверките не са извършени качествено и там не са констатирани същите неща. Или върху съдиите, които са издавали незаконосъобразни разрешения за СРС и са допуснали всичките тези нарушения, държавата е разпростряла чадър чрез контролните си институции. По друг начин аз поне не мога да си обясня факта, че въпреки извършените проверки никой не е констатирал или поне не е заявил, че е констатирал някакви нарушения.

Какво повече можеше да направи ВСС, освен да приеме доклада за сведение?

Самият ВСС не е основният адресат и правомощията му в този случай са сравнително ограничени. В доклада са посочени институциите, които са заинтересовани и имат отношение към него. В писмо до Главния прокурор съм посочил, че считам, че са допуснати фрапиращи нарушения, които според мен изпълват състави на престъпления от Наказателния кодекс и прокуратурата е компетентният орган, който следва да извърши съответната проверка и да предприеме действия.

Колкото до реакцията на ВСС, аз не съм очаквал нещо по-различно с оглед и на сегашния състав на този орган, и на вече обичайната ни практика по т.нар. случай „Янева гейт“. След всичките драми, в крайна сметка зорлем се достигна до един на практика нулев резултат. Както се казва - напънала се планината и родила мишка.

Все пак тези дни и на трета инстанция се стигна до присъда срещу г-жа Янева, макар и малка – една година лишаване от свобода, условно.

Така е. Важното е, че вече имаме прецедент - осъдителна присъда за нарушение на Закона за специалните разузнавателни средства. Мога само да кажа, че в сравнение с нарушенията, констатирани в доклада, нарушението, за което съдия Янева беше осъдена, е като пролетен бриз в сравнение с урагана „Катрина“. Така че аз лично очаквам с оглед на прецедента, който е създаден, органите на досъдебното производство да свършат обективно своята работа и наистина да имаме резултат. Когато говорим за румънски модел и че няма никакви действия по отношение на хора във високи етажи на властта, ето една възможност, която предоставя на прокуратурата достатъчно широка база за работа: институция като СГС сезира за извършени фрапантни закононарушения.

Да погледнем към „окото“ на циклона: докладът съдържа една много съществена констатация, на която се отделя малко внимание в публичното пространство. А именно – „констатирани са множество случаи, при които е депозирано искане от страна на заявител за издаване на разрешение за използване на СРС по отношение на комуникатори, обекти и помещения, собственост на дипломатически и консулски представителства, както и по отношение на лица, които се ползват от дипломатически имунитет в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения“. Изброени са 52 такива случая. Има ли предвидени наказания в такива случаи и кой трябва да понесе отговорност?

Пак ще кажа, че според мен са налице извършени закононарушения, които изпълват определен състав на НК. А за да се стигне до някакви наказания, трябва да се завърти цялата машина. Тоест, прокуратурата да прецени, че наистина става дума за нарушения, които представляват престъпления, да повдигне съответното обвинение и когато то влезе в съда, да го докаже.

Има ли такива случаи в съдебната практика? Аз поне не си спомням някой досега да е осъден, че незаконно е разпоредил да се подслушват чужди граждани, включително дипломати...

Това е вярно. Възможностите са следните - или никога не е било внасяно обвинение (каквото аз наистина не помня да е имало), или пък е било внесено, но не се е стигнало до осъдителни присъди, било поради недоказаност, било поради това, че съдът е бил мотивиран да не приложи закона. Но това е сферата на предположенията.

Разполагаме с информация, че сред подслушваните са не само дипломати, но и граждани на други държави – например представители на руски компании и журналисти. Можете ли да потвърдите тази информация?

Единственото, което мога да направя е, нито да потвърдя, нито да отрека. Защото в крайна сметка това е класифицирана информация. От друга страна, не знам дали вече не е образувана предварителна проверка, досъдебно производство и т.н. Така че нека да не пречим на разследващите органи и да им дадем възможност спокойно да свършат своята работа.

Разполагате ли информация поне на какво основание спрямо тези хора са прилагани въпросните мерки  – съмнения за тероризъм, за организирана престъпност, корупция и пр. или става дума просто за нерегламентирано набиране на търговска информация?

Каквото и да коментираме, би било спекулация. И пак ще навлезем с сферата на класифицираната информация. В крайна сметка предпоставките за такива действия са дадени в закона и издадените разрешения формално са били базирани върху него. В много от разрешенията обаче дори няма посочен член от закона, визиращ дадени престъпления.

И на какво основание се издават тогава такива разрешения?

Най-общо казано - със съмнения за престъпления срещу държавата. Едно от нарушенията е, че огромна част от разрешенията въобще не са били мотивирани, но въпреки това са били издавани. Сред първите промени, която въведохме като ново ръководство на СГС, беше изискване за детайлна мотивировка от съответните заявители, което - малко или много, рано или късно, те започнаха да спазват. Имайте предвид, че част от делата, описани в доклада, съдържат не само по едно нарушение.

По конкретния казус, който ви интересува обаче, дори и мотивировката или липсата на такава е без значение, тъй като има забрана за подобни действия от съответните Виенски конвенции. Така че е безпредметно да разсъждаваме дали са спазени всички други изисквания.

Ами, вероятно Виенските конвенции рядко се прилагат в България и магистратите не ги познават достатъчно добре...

Може би някои колеги даже не са чували за тях, не знам...

След като всичко това не е довело до събиране на годни доказателства и до съдебни дела във връзка с нарушение на правовия ред в Република България, можем ли да предположим, че е събирана информация от едни посолства и чужди граждани, за да бъде предоставена на други посолства, чужди граждани или компании?

Всичко е възможно. Вижте, аз не мога да знам за какви цели е била ползвана събраната по този начин информация. Можем само да гадаем и да предполагаме. Показателен е фактът, който и вие констатирахте - поне на мен не ми е известно с тези СРС да са били събрани някакви годни ВДС, които да са послужили в съдебната фаза на някое производство. Факт е също, че обемът им е значителен и, както се пошегува един колега – „абе имам чувството, че някой събира хартия и я предава“.

Още по-тревожни констатации съдържа частта на доклада по прилагането на чл. 251з от Закона за електронните съобщения, където се казва: „Масови са случаите, при които в исканията на заявителите не е посочен компетентният чуждестранен орган, на който ще се предоставят трафичните данни, както и длъжностното лице, което ще се ползва от тях“.  А също – „практически не може да се установи от кого, къде и как се ползват трафичните данни, предоставени от предприятията (операторите)“. За кого са събирани всъщност тези данни?

Щом не са посочени органите, вариантите са два. Или са събирани за съответния чуждестранен орган – партньорски служби, които провеждат разследване на територията на своите държави, каквото би следвало да е правилното действие, защото при разследвания в България редът е различен. Или са събирани за вътрешно ползване. Макар в много случаи да не е ясен получателят, това не винаги означава, че информацията не е била доставяна по предназначение. Но дотолкова, доколкото надлежно не са описани съответните органи-получатели, възможно е и тази информация да бъде използвана за вътрешна консумация. Самата неяснота на предоставяне на материалите е именно едно от нарушенията, констатирани в доклада. Липсват гаранции, че събраната информация се е използвала само и единствено за целите на чуждия компетентен орган и неговото разследване.

Очаквате ли набраните в този период и по този начин СРС-та тепърва да се използват и да създават напрежение в общественото пространство?

Не е невъзможно тази информация да излиза публично, но не под формата на някакво съдебно производство, а за употреба в името на някакви политически или икономически цели.

Срещу вас се чуват и упреци за „разчистване на сметки“ със старото ръководство на СГС посредством този доклад?

Считам, че когато искаме да се спазва закона, не трябва да „бием“ законоприложителите. Сметки със старото ръководство нямам. Ако на някой не му харесва, че като съдия спазвам закона, това не е мой проблем.

Изтъква се фактът, че негови автори са двете ваши заместнички – съдийките Даниела Борисова и Мина Мумджиева, които понастоящем отговарят за разрешенията за използване на СРС? Можете ли да гарантирате, че след време няма да четем подобен доклад, само че относно сегашното ръководство на СГС?

Всичко е възможно, включително да бъдат намерени някакви други нарушения от някое друго ръководство... Но мога да заявя, че от всички констатирани и изложени в доклада типове нарушения, след август 2015 г. не е допускан нито един. Гарантирам го отговорно.

Ако прокуратурата забави реакцията си или не последва такава – тоест не бъдат образувани дела, какво ще предприемете?

Единственото, което бих могъл да направя, е да изисквам информация за хода на разследването и за движението на проверката. Надлежният ред е да изчакаме досъдебното производство и проверката, която трябва да извърши прокуратурата, за да разберем дали наистина това са нарушения или просто ние се заблуждаваме.

Във визирания в доклада период от 2009 до 2015 г. не е ли правена друга подобна вътрешна проверка за разрешените СРС от Софийски градски съд?

Не знам за такъв цялостен доклад. В интерес на истината, проверки са били правени не само в СГС, а и в много други съдилища, но поне аз не съм чул някъде да са били допускани някакви нарушения или - ако те са били допускани, не са били изнасяни публично и информацията не е стигала до съдиите. Сега например в нашите среди се говори, че при извършена проверка на даден Окръжен съд, се разкриват нарушения, подобни на тези, които ние сме констатирали. Направен е някакъв доклад. В рамките на три дни обаче Окръжният съд, Окръжната прокуратура, Апелативната прокуратура и местните структури на съответните заявители преправят абсолютно цялата информация, регистри, документи и т.н. И след три дни документацията е коренно различна, станала е изрядна. Няма никакви нарушения! За мен това е ОПГ.

Вашите колеги – магистрати, които виждат всичко това, няма ли да започнат да проговарят?

За съжаление, цялата обстановка около съдебната система влияе изключително негативно и демотивиращо за огромна част от колегите. И много от тях предпочитат да изразяват своето мнение по форумите, да шушукат по коридорите, но не и да го огласят публично. Защото от една страна съществува някакъв насаден страх – не знам откъде, а от друга страна забелязвам и една ширеща се апатия, в която всеки се е затворил в собствената си „къщичка“, интересува се само от собствените си дела, недоволството си изразява главно чрез анонимно писане в интернет... Тоест, тази критична точка на насищане в гилдията, след достигането на която би настъпила някаква промяна, според мен, е още далеч от нас. Виждаме какви процеси текат, от какви скандали непрекъснато се тресе ВСС и в крайна сметка каква е реакцията на колегите? Имаше някаква реакция на съдии от Върховния съд, в районния съд бушуват някакви страсти, но те са откъслечни, спорадични и само в София. Убеден съм, че проблеми има във всички съдилища и в страната няма как да бъде различно. Но в крайна сметка работещите в съдебната система като цяло са такива, каквото е и обществото. Всяко чудо е за три дни.

Не знам как е отвътре, но за мен пък е демотивиращо, че водихме с вас същия разговор за сп. „a-specto“ преди година и много от констатациите ви отново са същите...

Вижте, в някои отношения нещата даже се задълбочават. Спомням си процесите, развили се около смяната на ръководството на СГС през 2014-15 г. и енергията за промяна, която се беше акумулирала. Имаше хора, които гласно изразяваха недоволство, събираха се на срещи с ВСС и т.н. Беше избрано ново ръководство, в което влязохме аз и още 4-5 колеги, но честно да ви кажа – с изключение на двама или трима от тези, които масово недоволстваха, никой не дойде да каже „Добре, постигнахме някаква промяна. Имате ли нужда от помощ? Какво да направим, за да продължим промяната не само при нас?“. Когато съм се обръщал към част от тези хора, които в публичното пространство бяха за промяна и срещу статуквото, всеки намираше своето оправдание - било че е много ангажиран, че това не му е работа или че в момента има друга работа... Говоря за периода, в които имаше т.нар. нова вълна на „реформатори“, които тръгнаха да променят системата, да свалят старото ръководство, сезираха за нередностите. От такива хора, с изключение на двама-трима, настоящото ръководство не е получило никаква помощ. Но все пак в СГС бяха постигнати определени резултати и с риск да ме упрекнат, че едва ли не от мен започва работата на съда, важното е, че е постигната промяна и СГС работи по коренно различен начин. И всичко това е благодарение на ръководството и на още 4-5 човека. И толкова, точка. 

Тогава може ли да се каже, че цялата т.нар. „съдебна реформа“ и активните действия на бившия правосъден министър реално е била направена, за да обслужва някакви партийни цели, но не и да промени нещата по същество?

Напълно е възможно. Аз винаги съм твърдял, включително публично, че - ако въобще е имало намерения за такава реформа, тя никога не се е състояла или най-малкото е била направена само първата крачка, но не напред, а назад. Съвсем откровено казвам, че реформата в съдебната власт е хаотична и представлява едно скъсано, изподрано знаме. Което се вее от хора, за които имам чувството, че го използват в някакъв личен, политически, икономически или партиен интерес, а зад него не стои абсолютно нищо принципно. Резултатите го показват и мнението на много от колегите е, че нещата се влошават. Кучетата си лаят, а керванът си върви в една и съща посока. Нещата не са се променили коренно, след като започна говоренето за съдебна реформа. Напротив, направените промени в Закона за съдебната власт - ако това наричаме съдебна реформа, доведоха до още по-голям хаос в системата. И сега берем плодовете на едни нескопосано направени промени с цел да обслужим някакви интереси и да заявим пред Брюксел – вижте ни, променяме се. Не, промени няма и нещата са влошени дори в сравнение с това, което беше преди.