Почти един милион агенти на САЩ работят по света
ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност са само върха на шпионския айсберг. 17 специални служби работят за САЩ.
Прочутият осведомител на данъчните власти в САЩ Брадли Биркенфелд в интервю за CNBC казва следното: „Ако разгледате страните, замесени в скандала с панамските документи, ще видите, че много от тези страни се намират в сложни отношения със Съединените щати. Явно, че и този път не се е минало без намесата на ЦРУ ” . През 2008 г. Биркенфелд се прослави с това, че помогна на американските данъчни власти да приберат 5 милиарда долара от неплатени данъци върху суми, укрити от американските граждани в швейцарски банкови сметки. След като прекара 30 месеца в затвора, Брадли получи 100 милиона долара за сътрудничеството си данъчните власти. Или иначе казано, той знае от собствен опит тайните възможности на Вашингтон. По негово мнение, такова мащабно изтичане на информация от Mossack Fonseca не би могло да се организира от един-единствен човек. Освен това, списъците впоследствие са били щателно филтрирани, което без съмнение е изисквало продължителна работа на огромен брой сътрудници от специалните служби.
По-нататък в интервюто си Биркенфелд казва: „ Ако Агенцията за национална сигурност и ЦРУ шпионират чужди правителства, то те безусловно ще заставят определени юридически фирми да доносничат под претекст да не се намесва името на САЩ в незаконни операции. В този смисъл, зад всичко това се крие нещо много зловещо ” .
Писателят Том Енгелхарт, експерт от The Nation Institute, пише че много американци, в това число и много негови познати, са били шокирани, когато им разказал, че в САЩ има седемнадесет федерални разузнавателни служби, всяка от които се обслужва от по няколко тясно специализирани частни компании. Обикновените хора оценяват тази информация с репликата: „Това е някакъв идиотизъм. Защо са необходими толкова служби? ” Според коментарите на Енгелхарт, на американците просто не им се побира в главите колко мащабна е дейността на майсторите на „плаща и кинжала”. В конгломерата на специалните служби по някои оценки работят около 854 000 експерти в частни компании, военнослужещи и частни агенти . Енгелхарт и множество правозащитни организации са убедени, че в САЩ, успоредно с правителството, Конгреса и съдебната система, е формирана и работи истинска четвърта неконституционна власт. Без значение е фактът, че тези структури не разполагат с процесуални правомощия. По същество те не се контролират от законите и не са ограничени във финансирането си. В това тайно общество влизат:
- Central Intelligence Agency – ЦРУ;
- Federal Bureau of Investigation – National Security Branch – ФБР;
- National Security Agency – Central Security Service – Агенция за национална сигурност ( АНС ) ;
- Air Force Intelligence, Surveillance and Reconnaissance Agency – Разузнавателна служба на военновъздушните сили;
- National Geospatial-Intelligence Agency – Национална разузнавателна агенция на земното пространство;
- Drug Enforcement Administration – Агенция за борбата с наркотиците;
- National Reconnaissance Office – Национално управление на военновъздушното разузнаване;
- S. Department of Energy Office of Intelligence and Counterintelligence – Управление за разузнаване и контраразузнаване към Министерство на енергетиката на САЩ;
- Defense Intelligence Agency – Разузнавателно управление на Министерство на отбраната;
- S. Navy Office of Naval Intelligence – Разузнаване на Военноморските сили;
- Department of Homeland Security – Министерството на националната сигурност;
- Office of the Director of National Intelligence – Бюро на директора на националното разузнаване;
- S. Department of State Bureau of Intelligence and Research – Държавен департамент за разузнаване и изследвания;
- S. Department of Treasury Office of Intelligence and Analysis – Бюро за разузнаване и анализи към Федералния резерв на САЩ;
- S. Army Intelligence and Security Command – Команден център за разузнаване на американската армия;
- United States Marine Corps – Intelligence Department – Разузнаване на корпуса на морската пехота;
- S. Coast Guard Intelligence – Разузнаване на бреговата охрана;
Бюджетът на тези служби за разлика от ведомствата на подчинение на президента и законодателните органи не е под отчет на контролните органи и затова официалните данни, които те публикуват не отразяват реалната картина. През 2011 г. сенатор Даян Файнщайн заяви, че от началото на века общият бюджет на националните разузнавателни служби се е удвоил . Малко преди това, през 2010 г., правителството на САЩ официално съобщи, че само за разузнаването са изразходвани 80,1 милиарда долара. Това е значително повече от това, което Америка е изразходвала за Министерството на националната сигурност (53 милиарда) и за Министерството на правосъдието (30 милиарда). Съдейки по всичко това, през последните пет години тези разходи са нараствали със същите темпове, както и през първото десетилетие на XXI век. Американските специални служби започнаха своето активно развитие в периода на Студената война. След разпада на СССР беше логично една част от тях да бъдат закрити. Но това не се случи. Напротив, след терористичните атаки от 11 септември секретните служби получиха нов импулс. Том Енгелхарт е убеден, че „зад всичко това се крият корпоративните интереси и неутолимото желание те да разширяват своя периметър ” .
Известна светлина върху дейността на американските специални служби хвърлят публикациите на Washington Post. Така например в статията, озаглавена „Тайният свят извън контрол” се потвърждават изводите на правозащитниците за това, че в Америка е създадено дълбоко засекретено разузнавателно чудовище. То е „толкова голямо и толкова прикрито, че никой не знае колко пари се харчат за него, колко човека работят и колко програми са в действие ” .
От началото на 2001 г. само във Вашингтон и предградията му са построени 33 комплекса с офиси на специалните служби. По своята площ те са пет пъти по-големи от Пентагона или 22 пъти по-големи от Конгреса. В офиса на директора на Националното разузнаване работят 1700 федерални служители и 1200 лица по частни договори. В централния офис на Разузнавателното управление към Министерство на отбраната работят около 16 000 служители. Около Центъра за борба с тероризма има осигурени няколко хиляди места за паркиране. А в Агенцията за национална сигурност, където преди време работеше Едуард Сноудън, ежедневно се обработват над 1,7 милиарда имейла и телефонни разговори от целия свят. В град Елкридж (щата Мериленд) се изпълнява някаква тайна програма, скрита в многоетажно бетонно здание с фалшиви прозорци. Според някои сведения именно там е разположена базата данни за цялото население на земята. Впрочем, през 2014 г. беше планирано строителството на още офиси към съществуващата сграда.
Разбира се, това не е всичко. Журналистите от Thе Washington Post, Дана Прийст и Уилям Аркин пишат, че
„военно-промишленият комплекс се е разраснал с около 17 нови специални служби, включващи традиционния за САЩ набор от експерти, консултанти и лобисти.
”
Те пишат също така, че най-нископлатените анализатори в тази институция получават от 41 000 до 65 000 долара годишно. Тези хора проучват „всичко подред”. Например части от случайни разговори, безцелно дърдорене по телефона, културни срещи, спорове в ресторанти, случайни диалози между хора на улицата и даже кошчетата за отпадъци.
Под особен контрол на американските разузнавателни служби се намират и социалните мрежи не само в Америка, а и в останалите държави по света. „Под капак
”
е целият свят.
И все пак, не е лесно да се установи доколко работата на специалните служби е ефективна. Можем да съдим само по отделни факти. Така например, на пресата стана известно за една „престрелка“ между генерал-майор Джон М. Кастър, директор на разузнаването към Централното командване на САЩ и вицеадмирал Джон Скот Ред, директор на Центъра за борба с тероризма. Генерал Кастър обвини своя колега, че за изминалите 40 години подопечното му ведомство не е предоставило на армията нито една полезна информация. Друг случай е този с бившия майор от въоръжените сили на САЩ Нидал Малик Хасан, който през ноември 2009 г. разстреля 13 и рани 32 американски военнослужещи. Хасан не само, че имал странно и предизвикателно поведение в армейския медицински Център „Уолтър Рид”, където се обучавал за военен психолог, но постоянно си обменял мейли с известен йеменски духовник, който е бил наблюдаван от ЦРУ . Но нито „Агенцията за борба с наркотиците ” (под патронажа, на който бил медицинския център), нито ЦРУ са счели за необходимо да информират за нещо подозрително армейското контраразузнаване. Съдейки по всичко това, те са решили, че поведението на Хасан е без значение.
Освен лавината от обработвана информация, истински бич за американското разузнаване са специалните програми за достъп до данните. Във всяко ведомство има стотици хиляди подпрограми, входът в които е ограничен до определен кръг лица. За да се осъществи обмен на данни се налага сложно съгласуване между конкуриращите се структури. Неслучайно в тази трудно контролируема среда се появиха „офшорни затвори” и „усъвършенствани методи за разпит”. Том Енгелхарт говори за „милиони документи”, в които се разказва за жестоки мъчения, скрити зад стените на секретните американски затвори. При това, сред недоказано заподозрените в тероризъм попадат и хора от най-различни държави.
Властта на секретните структури обаче е толкова голяма, че например пълномощията на ЦРУ позволяват на агентите да налагат тотална цензура на американските медии. Даже пресслужбата на Белия дом е подотчетна на ЦРУ. В заключение Том Енгелхарт казва следното: „Скрити зад булото на секретността, тайните агенти и съдии се подчиняват на сенчестия истаблишмънт, който съобразно своите интереси диктува политиката в името на сигурността на Америка. ”
Автор: Александр Ситников
Източник: svpressa.ru