Или как се нормализира ислямският терор

„Страхът няма да ни превземе и сломи. Нека не се поддаваме на гнева и омразата. Няма да позволим на няколко побъркани убийци да променят начина ни на живот!” Горе-долу така звучат някои от най-отвратителните клишета, които медии и политици повръщат след всеки ислямски терористичен атентат в Европа. Думите на тези ковачи на лъжовния и официален наратив са празни, плоски и патологично погрешни. Страхът е навлязъл дълбоко в тъканите на европейските граждани, гневът е естествен продукт на осъзнаването, че една отровна идеология се разпространява като смъртоносен вирус в кръвоносната система на континента, а начинът на живот вече окончателно е променен. Към по-лошо. И няма на света достатъчно количество прегръдки и плюшени мечета, които да върнат усещането за сигурност, спокойствие и стабилност. Големи атракции и прекрасни популярни места из Европа все повече приличат на милитаризирани зони с тежки военни автомобили и стражи в зелено със застрашителни автоматични оръжия, които стоят около тях на пост в постоянно очакване на атака. Великолепните символи на западната цивилизация – от Айфеловата кула и католическата катедрала „Света Богородица” в Париж през античния амфитеатър Колизей в Рим и Гран Плас в Брюксел до Бъкингамския дворец и мостовете над река Темза в Лондон – изглеждат като под обсада. Тежките войнишки ботуши, бронираните, боядисани в камуфлажно зелено автомобили и насочените надолу пушки сигнализират за опасност. Към атакуваните иконични места в Европа се присъедини и централната пешеходна улица „Ла Рамбла” в испанския град Барселона. На 17 август ван, шофиран от марокански ислямски терорист се вряза в тълпата, погуби 13 човека и рани над 130. Джихадистът се оказа част от активна терористична клетка в Испания, разкрита от полицията след атентата. Разбра се, както винаги става, радикалните мюсюлмани били планирали много по-мащабни атаки. Грандиозната им цел била взривяването на разкошната християнска базилика Ла Саграда Фамилия на легендарния испански архитект Антони Гауди в центъра на Барселона. Представителната градска среда с красива архитектура и напоена с история атмосфера е едновременно плячка и бойно поле за ислямския джихад. Организираният култ към смъртта желае да унищожи неверниците и техните символи. Да изтреби кръстоносците и да превърне Европа от Dar Al-Kufr (земя на неверниците) в Dar Al-Islam (земя на исляма). „Войниците на Аллах” носят терор и проливат кръв по улици, домове, мостове, еврейски магазини, християнски църкви, редакции на карикатурни издания… Те казват, че обичат смъртта повече, отколкото ние обичаме живота. И го доказват. Те убиват мъже, жени и деца. Разстрелват с калaшници, взривяват със самоделни бомби, разкъсват плътта на жертвите си с обикновени ножове, брадви, обезглавяват войници и свещеници със саби и мачете, газят пешеходци с камиони, коли и автобуси. Преди три-четири години терорът навестяваше Европа през няколко месеца. После заедно с невижданата мюсюлманска мигрантска вълна от 2015-а се засили до явление на всеки месец, а сега е през дни, а понякога и по няколко пъти на ден. Войниците в пълно бойно снаряжение станаха необходимост. 

Към представителите на армията добавете чувствително повишения брой на охраняващите полицаи и разнообразните нови прегради и ограничения и ще получите клиничната картина на едно боледуващо общество, което напразно се опитва да се самоубеди, че всичко е наред и че страшната треска е лека настинка от времето, която ще премине бързо и без последици. Истината е, че ние вече живеем в постоянно повтаряща се „последица”. Кръвта на жертвите в Барселона още не беше избърсана, когато роден в Сомалия мигрант нападна войници с мачете и с императивния боен вик „Аллах Акбар” в центъра на Брюксел – град в самото ранено сърце на Европа и столица на Европейския съюз. Почти по същото време в Лондон друг джихадист с крясъка „Аллах е велик” на разпенената си уста и грамаден нож в ръцете е спрян от униформените в близост до Бъкингамския дворец. Междувременно ислямски терористи вилняха още в Русия и Финландия. 

„Може да има редица обяснения за тези скорошни атаки и другите преди тях. Възможно е извършителите да са страдали от ниска кръвна захар, а това състояние, както знаем, е било причина за подобни изцепки в миналото. Или пък това са поредните случаи на хора, които са решили да изразят своята опозиция срещу външната политика на испанците, белгийците и британците по един по-ярък и понякога неприемлив начин.” Това сатирично обяснение на един автор в дните след поредната вълна от джихад в Европа е композирано с идеята да осмее реалните официални реакции на политици, медии и интелектуалци. А тези реакции понякога са по-абсурдни и фарсови дори от цитираната гавра. Хората с власт и влияние в Европа държат да внушат на публиката, че подобни терористични атаки са като лошото време. За разлика от други прояви на насилие, които могат да бъдат сигнал за неприятни обществени тенденции, ислямските атентати срещу западната цивилизация всъщност не са показателни за нищо и няма никакъв смисъл да се рови по-надълбоко и да се търсят причините и сходните характеристики на отделните зверства. Проявите на джихад, опитват се да ни накарат да повярваме, са просто някакви странни и несвързани помежду си изригвания, които нямат общо с нищо и с никого.

Модерната либерална парадигма диктува пакет от правила за реакция на терористична атака с ислямска ДНК. Първо, разбира се, се прави опит от медиите да се отложи до последно признаването, че поредното убийство на невинни граждани край някоя атракция в Европа е продукт на организирания джихад. Доминираните от постмодерната, промюсюлманска и мазохистична идеологическа рамка медии – от „Ню Йорк Таймс” и „Вашингтон Поуст” до CNN, „Гардиън” и „Индипендънт” – се стараят да отразяват събитията така, сякаш става въпрос за буря или наводнение. Сляпа природна сила избива хора в Лондон, Париж, Ница, Брюксел и Берлин, и Барселона, и още, и още. Също така автомобилите, камионите и вановете, с които мюсюлмански екстремисти газят хора, са представени почти като одухотворени машини, които сами решават да се врежат в тълпи от туристи. Медиите капитализират върху иначе напълно здравословното правило да се чака официална информация, да не се разнасят спекулации в пространството и го отвеждат до крайност. Дори след като вече е станало напълно ясно, че хората са били избити от мъж със северноафрикански произход или арабин с британски или френски паспорт, който скоро е бил в Сирия, Пакистан или Саудитска Арабия, много от „стълбовете на свободната журналистика” се упражняват в софизъм и обскурантизъм с композирането на заглавия в стила на „Ван се вряза в... ”, „Кола сгази...”, „Стрелба в редакцията на...” и дори „Наръгване в...”. Освен че е механизъм за манипулация, такова деформиране на смисъла и стила произвежда грозна, груба корупция и корозия на самия език. Сега, вярно е, че визионери като Илон Мъск правят всичко възможно да доближат до нас ерата на самоуправляващите се автомобили, а други технологични иноватори работят усърдно по създаването на изкуствен интелект, но все още е рано да се говори за коли и бусове, които сами планират терористична атака. Още по-малко пък автомати, ножове и брадви. Но точно такъв изкривен футуризъм ще забележите, ако прелетите над много от водещите либерални издания дори дни след като извършителят Мохамед (например) e бил идентифициран и връзките му с „Ислямска държава” или Ал Кайда са били потвърдени официално. Идеята зад превръщането на инструментите на терора в извършители, а самите извършители в някакви случайни хора, попаднали едва ли не в грешния камион на грешното място в грешното време или с грешното мачете пред грешната катедрала, е да се отклони максимално (без да се лъже открито) вниманието от връзката между всички тези атаки. А тя е демонстративно ясна за всички извън либералния балон. Млади мъже мюсюлмани от северноафрикански или арабски произход, родени в мигрантски семейства второ и трето поколение, или скорошни „бежанци”, радикализирани виртуално чрез онлайн пропаганда или в местната джамия, решават – индивидуално или в групи – да изпълнят това, което смятат за свой свещен религиозен дълг: да убият колкото се може повече неверници. Така, мислят си те, ще се превърнат в мъченици на вярата си и в най-добрия случай ще попаднат в отвъдното, отредено за тях от Аллах, и като комплимент за тяхната служба в името му може би да получат и бленуваните 72 девственици. С други думи имаме изключително опасен идеологически вирус на религиозна основа, смъртоносен култ, който засяга предимно млади мюсюлмани. Но ако кажете това, твърде е възможно да бъдете описан и отписан като „расист”, „фашист”, „ксенофоб”, „ислямофоб”, „хейтър”, „търговец на страх и омраза”, „крайнодесен”, „тръмпанар”, „путинист”, „фаражист” и „орбанист”. Вие ще бъдете лошият, който допринася за климата на страх, параноя и омраза, прави живота на мирните мюсюлмани в Европа ад и трябва да бъде преследван за „хейт спийч”. Някой либерал дори ще напише статия в „Гардиън” например как всъщност хората, които критикуват исляма, са по-опасни от ислямските терористи (не че има такова нещо като ислямски терористи, ще добави той) и как такива национал-популист-екстремисти нямат място в либералното, мултикултурно и цивилизовано общество. За разлика, разбира се, от реалните джихадисти, които се връщат от фронта в Сирия и получават помощи в Лондон, Париж, Стокхолм или Брюксел, жените с бурки и имамите, които проповядват сеенето на смърт сред кръстоносци и неверници. Те не просто са неразделна част от западната цивилизация. Те „обогатяват културно” Европа, правят страните на континента по-хубаво място за живот. Заедно с техните традиции и обичаи като кастрирането на млади момичета, уредените бракове, официализираната педофилия, многоженството, варварското клане на животни, убийствата на честта и самовзривяването в тълпа с вик „Аллах е велик”. Ако назовете това, ще станете проводник на „факти на омразата”, а пък ако не само назовете, но и критикувате практиките и порядките в много затворени ислямски общности из Европа, значи просто си просите праведно обществено остракиране. В България дори могат да ви включат в щедро субсидиран официален списък на „антидемократични” медии и журналисти. И докато хората, които говорят открито за вълната от ислямски терор, са демонизирани от повечето мейнстрийм медии, политици и активисти, в колективното въображение трябва да бъдат имплантирани идеите на либералното отстъпление. Отстъпление, което може и да се превърне в подчинение като в едноименния роман на френския писател Мишел Уелбек. Отстъпление от основни идеи и достижения на западната цивилизация, каквито са свободата на словото и противопоставяне на тиранията. Днес вместо здравословна защита на свободното изразяване получаваме либерална каша от мазохизъм, вина, извинения, оправдания и криворазбрана толерантност. Мултикултурализмът е новата религия на секуларна Европа. Това е епохата на плюшените мечета и хаштаговете като опит за легитимна реакция на вълната от ислямски терор. Траекторията вече е болезнено позната. Радикализирани мюсюлмани убиват цивилни в сърцето на Стария континент. От Facebook предлагат опция потребителите да си направят профилната снимка с цветовете на флага на страната, в която се е случил поредният акт на джихад. Тази седмица може да е Великобритания, другата седмица е Франция, после е Белгия, Швеция и т.н. Така технологичните гиганти създават илюзия за съпричастност, предлагат лигав симулакрум за солидарност. Хаштаговете и флаговете по профилните снимки в социалните мрежи се превърнаха в пародия може би след десетия голям терористичен атентат на територията на континента за последните три години. Затова и след Барселона зомбираното слагане на трикольори беше заменено от другата либерална опция за отговор на ислямския терор – снимки на сладки животинки. Вместо да говорят трезво и сериозно за масовата нелегална мюсюлманска миграция през Средиземно море и изгледите за влошаване на ситуацията с вече съществуващите джихадистки клетки в Испания, местните либерални граждани започнаха масово да споделят снимки на котенца. В отговор критиците на ислямизацията разпространиха сравнение между по-ранни снимки от митинг в подкрепа на бежанците и промюсюлмански надписи из Барселона и пресни фотографии на окървавената от терористи „Ла Рамбла”. В крайна сметка медиите решиха да приветстват масовото споделяне на сладки котенца като израз на толерантността на каталунците. Плахо събиране на крайнодесни в града пък стана повод за претопляне на пропагандата за настъпващия фашизъм в Европа. Видяхме потресаващи кадри от Барселона – дни след като ислямски терористи избиха общо 15 от техните съграждани в няколко отделни атаки, стотици испанци бяха обградили точно двама разпознаваеми крайнодесни протестиращи, обиждаха ги и само полицията ги спаси от брутален либерален линч. Неспособни да признаят истинския проблем, толерантните иберийци решиха да „си го изкарат” на „фашистите”, които най-вероятно са неприятни хора, но не те взривиха 192-ма човека в Мадрид през 2004-та и не те прегазиха невинни граждани в Барселона преди дни. „Фашистите” са позволеният враг. Ислямистите са табу. Котенцата и плюшените мечета са истинските оръжия срещу терора. В тази среда на патологичен алтруизъм и идиотска толерантност се пръкнаха и явления като „прегръдката за мюсюлмани”. След всеки терористичен атентат една от основните опорни точки на медии и активисти е за потенциалния ответен удар на ксенофоби срещу мюсюлмани. Първата работа на мултикултурните либерали е да обявят мюсюлманите за истинските жертви. В стремежа си да защитят официалната лъжа тези хора забъркват страшна каша – терористите нямат нищо общо с исляма, мюсюлманите са истинските жертви и ако ксенофобите сеят страх и омраза срещу тях, мюсюлманите ще се радикализират по-лесно и ще станат терористи, въпреки че нямат нищо общо с тероризма. Пакетът с правила на либералната парадигма за отклоняване на вниманието и игнориране на проблема включва още трикове. След всеки терор медии и активисти излизат като в хор със статии, изявления и блогове, в които синхронизирано обясняват, че е по-вероятно да се подхлъзнеш в банята и да си счупиш врата, отколкото да бъдеш взривен от терорист. От тук те достигат до извода, че всичко трябва да продължи постарому и да се правим, че нищо не се е случило. Защото, твърдят те, нищо всъщност не се е случило. Кметът на Лондон Садик Кан влезе в модерната история на епичните антиизказвания с репликата, че „тероризмът е част от живеенето в голям град”. За промяна на политики и дума да не става. Отворените врати и граници са ценност и без тях не може да има „културно обогатяване”. Дори информацията, че в много от големите европейски градове свободно бродят хиляди мюсюлмани с доказани терористични връзки, както и стотици бойци на „Ислямска държава”, завърнали се от Сирия, Ирак и Афганистан, не е в състояние да доведе до разколебаване на властващия медиен наратив и трансформация на политическата реторика. Елитите сякаш са преминали през някаква колективна лоботомия. Разгръща се процес на нормализиране на ислямския терор. Направо една нова атракция в Европа: „Елате в Париж за взривяващо приключение до Айфеловата кула”, „Лондон: градът, който ви предлага да се включите в играта на войници и терористи”, „Нова корида в Испания – вместо от бикове ще бягате от разбеснял се ван”. Целият кабуки театър на либералната прослойка се разпада в момента, в който имаме повод да сравним тяхната реакция към различни видове терор. През август някакъв крайнодесен фанатик сгази един човек с колата си в Шарлотсвил, Вирджиния, и целият ад се отвори. Същите медии, общественици, политици и активисти, които игнорираха вълната от ислямски терор в продължение на години, сега като по команда изсипаха тонове паника и параноя в публичното пространство, тръбяха за завърналия се фашизъм, видяха откровението на крайнодесния апокалипсис като някакви древни пророци, възкресиха Хитлер, биха барабана на расизма до скъсване и дори след джихада в Барселона продължаваха да говорят за Шарлотсвил. Това са хората, които се постараха да направят така, че 400 убити от ислямски терористи в Европа за последните три години да бъдат приемани като нещо нормално, а една жертва на един изтрещял крайнодесен да изглежда като Третия райх. Лицемерието и безочието на либералните производители на пропаганда премина прекалено много граници. Плюшените мечета и хаштаговете още са европейски рефлекс за реакция след ислямски тероризъм, но недоволството на така наречените обикновени хора расте с всеки сгазен, наръган, взривен и разстрелян невинен. Толерантността е изчерпаем ресурс и ще свърши много преди петрола, питейната вода и екваториалните гори. В някаква точка от времето хората в Европа ще изхвърлят мечетата, ще изтрият хаштаговете и снимките с котенца, ще се откажат от поредната групова прегръдка и ще изреват: „Достатъчно!”.