Приетият неотдавна в САЩ закон за икономическите санкции срещу Руската федерация (РФ) ни кара да се върнем още веднъж към въпроса за международните резерви. Днес даже на отявлените либерали им стана  ясно, че икономическите санкции са задълго и са съвсем сериозни.

Миналата седмица министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев написа на страницата си във „Фейсбук”, че новите санкции от страна на САЩ по отношение на РФ имат „всеобемащ характер” и ще се запазят десетилетия наред, при това ще бъдат „по-твърди от поправката „Джаксън – Веник”. Решението, взето във Вашингтон, е по-правилно да бъде наречено не „втвърдяване на санкционния режим по отношение на Москва”, а „обявяване на пълномащабна икономическа война на Русия”. Дори нещо повече от това: в новия американски закон Русия е наречена „враг” – следователно ударите срещу нея ще бъдат планирани във всички направления.

2 август 2017 г., когато президентът Доналд Тръмп подписа закона, може да се счита за начало на новия рунд от Студената война; предишният продължи 45 години – от 1946 г. до 1991 г. Възникналата днес ситуация рязко актуализира изучаването на опита на СССР и други държави за противодействие в условия на икономически санкции от страна на Запада. От моя гледна точка, в световния дневен ред се явява нов пункт: преструктуриране на управлението на икономиката и преминаване към мобилизиране на икономиката. В така създалите се условия запазването на либералната икономика заплашва да трасира пътя към поражението.

Темата за преструктурирането на икономиката е много обширна. В тази статия ще се спра само на един от нейните аспекти – международните резерви на Руската федерация (приведените данни са взети от официалната статистика на Руската централна банка (РЦБ), Министерството на финансите на РФ, МВФ, Световния съвет по златото, а също така моята книга: В. Ю. Катасонов. „Златото в икономиката и политиката на Русия” – 2009 г.).    

Към 1 юли 2017 година международните резерви на Руската федерация възлизат на 412,24 млрд. долара; в това число валутните ѝ резерви – 343,47 млрд. долара (всички международни резерви са приведени към стойността на монетарното злато).  Независимо от икономическите санкции, наложени на Русия от Запада по-рано, курсът на натрупване на международни резерви се е запазил; само за първата половина от тази година международните резерви на Русия са се увеличили с 21,65 млрд. долара.  

Каква линия на поведение следва да бъде избрана в днешната сложна ситуация?

Преди всичко, трябва да се има предвид факта, че значителна част от международните резерви на РФ са под зоркия контрол на САЩ и техните близки съюзници. Основната част от резервите са във вид на чуждестранни ценни книжа, предимно облигации в хазната на САЩ и в тези на други западни държави.

Към 1 юли резервите във вид на ценни книжа възлизат на 254,77 млрд. долара. Другата крупна съставна част от резервите е наличната валута и парите, останали в сметките на чуждестранни банки и международни финансови организации – 77,64 млрд. долара. Равносметката според тези два източника за резервно финансиране е 96,5% от международните валутни резерви и 80,3% от всички международни резерви на Русия.

Ако някой си мисли, че Вашингтон няма как да се домогне до облигациите и другите дългови инструменти, удостоверяващи международните резерви на страната, се лъже. Приведени в електронен вид, те се намират в специални хранилища. Достъпът до книжата се осъществява с помощта  на два ключа – единият се намира у собственика на тези книжа (Руската централна банка), другият – у собственика на хранилището. Това, което знаем за тези собственици, е малко, но в крайна сметка всички те биват контролирани от Вашингтон. Съществуват сведения, че едно от хранилищата, използвано от РЦБ, се намира в Белгия.

Още по-трудна е ситуацията с онези руски резерви, които са разпръснати по сметки в чуждестранни банки. Въпреки това те също се контролират от Вашингтон (механизмът на този контрол е предмет на отделна статия). 

Първото, което е необходимо, е да се направи опит руските резерви да се пренесат и предпазят от възможен удар от страна на Вашингтон. Въпросите „къде” и „как” никак не са прости. Длъжен съм с ръка на сърцето да кажа, че такива мерки трябваше да се предприемат вчера. Сега вече е крайно сложно. Трябва да сме готови за сериозни загуби. И така, да се пренесат къде? Аз дори бих казал не „къде“, а „в какво”. Трябва да се пренесат във вид на злато – най-защитеният от санкции актив (ако, разбира се, не се съхранява на територията на САЩ, както правят десетки страни).

Още през 20 век голяма част от международните резерви на повечето държави в света бяха във вид на жълт метал, бе запазен Златният стандарт (Златният стандарт е паричен стандарт, при който стойността на парите съответства на дадено количество злато. При златния стандарт парите са или монети, съдържащи определено количество злато, или банкноти, за които се гарантира замяната им със злато, в идеалния случай в предварително определено количество. Паричните единици, използващи златен стандарт, имат постоянен обменен курс една спрямо друга - бел. прев.), златото бе основа на паричното обръщение. Днес златото е нужно като извънредно парично средство – в случай на война, при крах на резервните валути, в случай на въвеждане на блокади и санкции и т.н. Тук вече става дума за златото като стратегически резерв.

Разбира се в това отношение Съединените щати са извън всякаква конкуренция. Според данни на американската хазна, официалният запас от монетарно злато на САЩ в продължение на няколко десетилетия възлиза на 8100 тона във вид на метални пластини. Ако това злато се преизчисли в долари по пазарни цени, ще излезе, че му се падат между 95% и 99% от международните резерви на САЩ.

В страните от Еврозоната ръстът на златото в международните резерви също е висок, в последните години той съставлява средно около 50%. В страни като Германия, Франция, Италия и Холандия този показател се намира на ниво 2/3. Въпреки че те не трупат монетарно злато в своите резерви, но в крайна сметка не го и прахосват, то остава на нивата от 70-те години на миналия век.

А на развиващите се страни МВФ настоятелно им препоръча и продължава да препоръчва да натрупват хартиени щатски долари, евро, фунтове стерлинги, йени и т.н. Например в Саудитска Арабия делът на  златотo в международните резерви е всичко на всичко 2,6%, в Катар – 3,1%, в Кувейт – 8,8%, в Обединение арабски емирства – 0,3%.

Друг пример – в страните от БРИКС в началото на 2017 г. частите злато в международните резерви съставляват: Китай – 2,4%; Индия – 6,0%; Бразилия – 0,6%; ЮАР – 10,9%. Твърде скромни показатели на фона на повечето развити страни. При това ЮАР в продължение на дълги години беше първа в списъка на златодобивните държави. Наистина, що се отнася до Китай, той силно занижава данните за своите златни резерви (според официалната китайска статистика с днешна дата те се равняват на 1.842,6 тона); реално тези резерви, по моя оценка, са поне три пъти повече. Обаче дори в такъв случай частта злато в международните резерви на Китай си остава скромна. Впрочем не само Китай, но и много други страни манипулират „златната” статистика. Един от популярните методи е разделянето на златния запас на две части – монетарно злато и немонетарно злато (първият вид метал представлява стандартни слитъци с определено тегло, определена проба със съответните клейма; технически не е сложно злато от едната категория да се прехвърли в другата.)

Сега за Русия. Тя дълго следва курса, който ѝ препоръча Вашингтон (чрез съветниците от МВФ) и натрупваше в международните си резерви зелени банкноти (щатски долари), запазвайки частта злато на крайно ниски равнища. Във физическо изражение златният резерв на Русия в отделните години бе следният (в тонове; считан от началото на съответната година): 1993 г. – 267,3; 1995 г. – 261,8; 2000 г. – 414,5; 2008 г. – 466,2.

През последните десет години се очерта доста бърз растеж на официалните златни резерви на Руската федерация (в тонове; считано от началото на съответната година): 2010 г. – 649; 2012 г. – 883; 2014 г. – 1035; 2015 г. – 1208; 2016 г. – 1415; 2017 г. – 1615. На 1 юли 2017 година резервите достигнаха 1717 тона. С днешна дата Русия вече заема седмото място в света по златен резерв (след САЩ, Германия, МВФ, Италия, Франция и Китай).

През 1993 година специфичното тегло на златото в международните резерви на Русия съставлява 56,9%. Ето и данни за следващите години: 1995 г. – 38,8%; 2000 г. – 32,1%; 2005 г. – 3,0%; 2008 г. – 2,5%. Както виждаме, хартиените валути постоянно са измествали жълтия метал от международните резерви на Русия. След това обаче, тенденцията се променя; делът на златото започва да се увеличава. Ето и данните по години (в проценти; считано от началото на съответната година): 2009 г. – 3,4%; 2010 г. – 5,2%; 2011 г. – 7,5%; 2012 г. – 9,0%; 2013 г. – 9,5%; 2014 г. – 7,9%; 2015 г. – 12,0%; 2016 г. – 13,2%; 2017 г. – 15,9%. С днешна дата според показателя „дял на златото в международните резерви“ Русия е съпоставима с Испания (17,6%) и Турция (17,0%), и даже надминава Великобритания (8,4%).

Окуражаващо е, че сега голяма част от добива на ценния метал вече не се изнася извън пределите на страната, а отива за формирането на златните ѝ резерви. Например прирастът на златните резерви за 2016 г. достига 200 тона, отнесено към добива за същата тази година (288,5 тона) това са почти 70%. А има години, когато в златния резерв не е постъпвала нито една унция от добития метал. 

Едновременно с това в условията на усложняващата се геополитическа ситуация постигнатите от Русия успехи в натрупването на златни резерви са недостатъчни. Нека си спомним, че в навечерието на Великата Отечествена война в Съветския съюз е бил натрупан гигантски запас от злато. Данните за това не са разсекретени и до ден-днешен. Съгласно експертни оценки той е възлизал на не по-малко от 2 хиляди тона –  като се има предвид, че преди това в продължение на повече от десетилетие в страната се провежда индустриализация и на световния пазар се реализира огромно закупуване на машини и оборудване за строящите се заводи и фабрики (само за периода от края на 1929 година до началото на войната са построени 9 600 предприятия).  В следвоенните години (според разсекретените данни) максималната стойност на златния резерв на СССР е достигната през 1953 г. – 2050 тона.

Какво е необходимо да се направи за по-нататъшното нарастване на златния стратегически резерв на Русия?

ПЪРВО. Всичките 100% от добитото в страната злато трябва да се насочат за попълване на резервите. Китай, където годишният добив достига равнище от 400 тона, съдейки по косвени данни, постъпва именно така. Потребностите от злато за производствени и технически нужди могат да бъдат обезпечени със скрап от благородни метали.

ВТОРО. Необходимо е валутната съставна част от руските международни резерви максимално да се конвертира в скъпоценния метал за сметка на покупките на злато на международния пазар. Китай може да послужи за пример и тук. Според някои данни само през Хонконг той внася около 700 тона метал годишно (в интерес на истината крайните купувачи на импортното злато са неизвестни). СССР също присъстваше на световния пазар на злато – и като продавач, и като купувач. Съветската задгранична банка „Восход Хандельсбанк”, регистрирана през 1966 година в Цюрих, през 70-те години активно изкупва злато – именно тогава Златният стандарт е отменен и за купувачите на този метал се създава благоприятна ситуация на световния пазар.  

ТРЕТО. Необходимо е да се промени институционалната структура на златния резерв на Русия. Този резерв понастоящем принадлежи на две институции, представляващи финансовата власт – Централната банка на Русия и Министерството на финансите на Русия. Официални данни за разпределението на запаса помежду им няма, но моите оценки сочат, че частта на Министерството на финансите на Русия (Държавният фонд за скъпоценни метали) в официалните златни резерви на страната в отделните години изглежда така: 1993 г. - 59,0%; 2006 г. – 11,1%; 2008 г. – 10,9%; 2013 г. – 2,6%; 2014 г. – 2,3%. Наистина, в Държавния фонд има запас от немонетарно злато, което не се отчита в официалните резерви, но и при това положение делът на Министерството на финансите, оказва се, е по-малък от 10%.

Целесъобразността лъвският пай от златния резерв на Русия да се пази в Централната банка на Русия е съмнителна. Ако наличието на значителната част от валутните резерви на страната са в баланса на РЦБ, се обосновава с необходимостта от провеждане на валутни интервенции (за стабилизиране на курса на рублата), то златото не може да се използва като инструмент за интервенции. А ако се съгласим с това, че днес златото започва да се изявява в качеството на стратегически резерв, то би трябвало във всичките си 100 процента да се намира в баланса на Министерството на финансите на Русия. Решенията за неговото използване трябва да се взимат от изпълнителната и законодателната власт на държавата. В съветско време въпросът за разпределянето на златния резерв между Министерството на финансите на СССР и Държавната банка на СССР не беше принципен, тъй като държавната банка бе включена в състава на правителството и в същото време фактически се явяваше подразделение на финансовото ведомство.

И ПОСЛЕДНО. Ако златото е стратегически резерв, информацията за запасите от него трябва да бъде засекретена. Това е аксиома, особено по време, когато се води война. Тук също можем да се поучим от собственото си минало: в СССР информацията за международните резерви носеше гриф „строго секретно”; част от тази информация не е разсекретена и досега. Така е в Китай: част от валутните и златните резерви на Китай не намират отражение в официалната статистика.

Тук засегнах само един от аспектите на изключително острия въпрос за това как реагира Русия на обявената ѝ от Съединените щати икономическа и Студена война. По-нататък възнамерявам да разгледам и други жизнено важни страни на проблема.

Автор: Валентин Катасонов

Източник: fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова