Плевнелиев ще го изхвърлят. Много е слаб!

Интервю на Калина Андролова със социолога Андрей Райчев за лявото, дясното и политическите фокуси

Г-н Райчев, ще се разпадне ли БСП? Ще се случи ли това, което се случи със СДС?

Не. БСП е тайната на прехода. Ако на 3 април 1990 г. някой кажеше, че това ще бъде главната партия, главното, което ще се качва и ще слиза и ще определя динамиката на целия преход, просто щяха да му измерят температурата. Чакахме тя да загине, да се разпадне, да се разцепи. Аз обичам да се шегувам, че БСП ще се разпадне в деня, в който БЗНС се обедини. Това са съвпадащи събития. Много са причините, за да не се разпадне БСП, най-главното е, че тази партия е нещо като етнос. Квазиетнос. Това са хора, обединени само по произход. Те са с общо минало. БСП се цепи няколко пъти. Тя се разцепи първия път през 1990 г., когато някои просто си оставиха книжките, имаше една група, която дори хвърляше книжките нарочно и демонстративно. Повече от половината партия не си поднови членството, отказа се. Част от комунистите се заеха с реформиране на партията, това крило винаги е печелило в стратегически план и винаги е губило в тактически. Това е една и съща история, която се повтаря. Някакви другари формират прозападни, продемократични неща, за което биват пребивани от бой и наврени в кучи гъз от самата партия, след което след време партията преминава на техните позиции. И така се върти бавно колелото, докато стигна до там, че председателят на партията е председател на ПЕС, това е огромно постижение, кой можеше да си го представи! Реално БСП политически се разцепи в съотношение едно към три, когато трябваше да се прави реален избор – запад или изток, НАТО или не-НАТО, и евролевицата затова излезе. Това беше електорално разцепване. С евролевицата излязоха няколкостотин хиляди души, които ги вкараха в парламента после, това беше гигантски политически конфликт, съвпадаше и с безумното управление на Виденов, което главно беше некомпетентно. Връщам се към миналото само за да подчертая, че НЕ това наблюдаваме сега. Няма никаква принципна или политическа основа на конфликта да не би някой да е за запад, а друг за изток или някой да е за пазарна икономика, а друг – да не е. Няма такова нещо. Това е чисто и просто лидерски конфликт. Щом е лидерски конфликт, ще мине, това не е дълбока рана.

Но АБВ се отцепва, явява се самостоятелно...

Да, и има две възможни продължения. Влиза и не влиза. Ако влезе, при последващото обединение след изборите тази група хора ще има по-големи акции. Ако не влезе, пак ще се обединят, но тази група няма да има големи акции. Аз никаква драма тук не виждам. Освен че Станишев след това събитие няма да има дълъг хоризонт на седене в БСП. Истината е, че лидер на БСП ще бъде този, който успее да зашие този разрез, да направи този шев.

Като дръпне 1% от БСП, фактически АБВ ще...

... осигури победата на ГЕРБ. ГЕРБ ще победи, да. И на БСП наесен й предстои лидерски разговор. Той ще завърши с това, че този, който осигури единството на партията, той ще спечели властта.

А дали ще е един от двамата, Станишев или Първанов?

О, не! Това е абсолютно изключено. Не може да е един от двамата, защото това би било победа за единия. Тук говорим за реми в полза на някакъв трети. И много зависи от електоралното представяне на АБВ. Ако те прескочат бариерата, ще е една картина, ако не прескочат – съвсем друга картина. В единия случай Първанов, Калфин и т.н. имат политическо бъдеще, а в другия – просто нямат. Ако не скочат бариерата, ще им кажат: Момчета, вие просто развалихте къщата и нищо не направихте. Ако я скочат, разговорът ще е друг: Вижте колко сме силни, защо сме отделно?!

Ако прескочат бариерата, ще се окуражат и на парламентарните избори ще разцепят БСП на две.

Ако лидер е Станишев обаче. Аз не вярвам в това, защото Станишев е 15 години на власт в БСП. Той е на трето място в историята на партията. Вече има бронзов медал. Той е след Благоев и Тодор Живков. Това го казах на едно място и се оказа, че Благоев не е бил формално лидер на партията. Янко Сакъзов май е бил. Станишев не спечели последните избори. Той просто страшно умно игра за възможния максимален резултат, не за желания, а за възможния: да бие Бойко Борисов. Той направи съответните коалиции, махна себе си от потенциален министър-председател, той успя да направи удивителен договор с избирателите: Вие не гласувате за мен, а гласувате против Бойко; не ме избирате мен, просто сваляте оня! И това докара 200 хиляди гласа допълнително на БСП, затова БСП получи 950 хиляди, тя няма толкова.

И каква е целта на Първанов? Да свали Станишев с цената на това БСП да загуби от ГЕРБ евроизборите, така ли? Да падне правителството след това.

Да, това му е целта. Не мисля, че той иска да свали правителството. Първанов смята, че ако влезе, а той малко надценява своите възможности и говори искрено за трима депутати, което е абсурдно, но ако влезе, той действително ще успее да направи нова конфигурация – политическа вляво. Ако не влезе, просто ще си замине от политиката, това е очевидно. Той има голямо количество фенове, все пак бивш президент е. Стотина хиляди има, но колко ще гласуват на изборите, е трудно да се каже.

Първанов си мисли, че като отиде в една организация в провинцията и започнат да му се кланят, той мисли, че това е само за него. Да, но същите хора после се кланят и на Станишев.

Още по време на Великото народно събрание случи ми се да имам два последователни разговора с Луканов и Стефан Савов. И двамата ми разказаха как са били в едно и също село. И двамата получили абсолютна пълна подкрепа от селото, защото са софиянци и са от телевизора. Цялото село се събрало и казало първо: Браво, бай Стефане, давайте все така! А на следващия ден: Браво, Андрей, дано да успеете! Но интересният въпрос не е за тези ефекти. Интересният въпрос е какъв ще е политическият дизайн на БСП след изборите и може ли да се образува нова лява партия вляво! Защото ядрото на БСП е много по-ляво, отколкото е политиката на партията. Това ядро е и антиамериканско, и антиевропейско, изобщо много повече прилича на Волен-Сидеровите неща, които той говори.

Волен-Сидеровият електорат плюс електоратът на другите национално-патриотичноориентирани формации е около 12% в момента и това всъщност е електорат, реално откъснат от БСП, от левицата.

Да, така е. Вижте, БСП водеше на ГЕРБ в социологическите проучвания и растеше до момента, в който имаше протести пред парламента. Спряха протестите, прибраха се протестърите и БСП се спихна в процентите. Тук има обратен механизъм. Щом БСП се почувства обкръжена, тя става силна. Щом се махнат протестиращите, БСП отслабва. Това е римски механизъм, римляните много се карат, но като видят варварите наоколо, забравят всякакви препирни, вадят щитовете, застават в легиона и побеждават.

Имате ли идея кой може да наследи Станишев? Защото аз не виждам много възможности.

Сашо Кьосев има син, а аз имам внук на една и съща възраст. Познавате го Сашо Кьосев, нали? Един ден ми беше на гости, синът му влиза у нас, моят внук го посреща, той се казва Андрей, и му казва: Аз съм Батман! Тогава синът на Сашо също казва: И аз съм Батман! Обаче Андрей в отговор му каза нещо много интересно: Батман е един! Та, това е въпросът: Кой е Батман в БСП? Много се надявам, че Батман ще бъде на 40 години, защото това е изходът. Трябва да е момче от новото поколение, което няма никаква връзка с досиета, със съпротиви, партизани, активни борци и т.н. Това им трябва на БСП. И даже мога да кажа кой ще го направи така, че да се случи. Стефан Данаилов. Той, освен че е светец в БСП, вече има свойства и на възкръснал. Да е жив и здрав и да живее до 100 години! Това е ирационално отношение към него. Това е човекът, който те поглеждат, за да разберат какво става. Има едно нещо за БСП, което много малко хора разбират. БСП не оцеля в прехода за сметка на центъра, а благодарение на периферията. Центърът беше до такава степен разбит и ударен, особено по времето на Костов, а и след Виденов, че на „Позитано” нямаха пари за ток, стояха с едни палта, то беше страшна гледка. В това време на 30 места се образуваха организации, които оцеляваха на местна основа изобщо без никаква подкрепа на центъра, а само под флага на центъра. Намериха си спонсори, намериха си избиратели, оцеляха. И то оцеляха сериозно, доминират си, държат властта с години. Когато после центърът се появи пак при тях, разговорът стана друг. Разговорът вече изобщо не е оня бройлерски разговор: Другарю Живков, дай ми нещо! Разговорът е: Ти какво ще ми дадеш,  като ти дам аз?! Това са 30 много силни организации и танцът, който ще докара новия Батман, е  танц на тези 30 организации, това е много сложно  нещо. Това е много неадекватна представа, че БСП е  нещо, което може да бъде командвано, това е груба  грешка. Нищо подобно няма, това са много сложни  византийски разговори между тези 30 организации.

Не е точно така, защото основното обвинение срещу  Станишев е, че той чрез апаратни игри успява да се  задържи толкова време.

Просто Станишев владее тъкмо този танц. Апаратните игри са точно това, да влиза в необходимите отношения с тези организации. Те го обвиняват в  това, но впрочем Първанов изгради този танц. И още  нещо. Да се върнем на Първанов. Първанов постигна  две уникални неща в политиката. Скандалът, който събори комунизма, тоест представете си колко  голям скандал е това, е скандалът между перестройчици и номенклатура. Това е абсолютно несъмнено.  Този скандал беше в съветски мащаб, в имперски и  в български мащаб. Това е страшен скандал! И у нас  Първанов го заши. Той успя това да зашие. Той успя  да направи партия, в която и двете групи да членуват, и двете да виждат своето място. И хора,  които искат път към Европа, разни там комунистически реформатори, и на Людмила Живкова дъщеря й.  Това с неговото усилие седеше заедно, без да се кара  някак си. Това е този въпросен танц. И второто му  голямо постижение е, че Първанов намери съюзник.  БСП в 100-годишната си история вече има съюзник,  казва се ДПС. И то най-парадоксалният възможен  съюзник. Съюзникът, който те са изнасилвали. Но  ДПС е съюзник на принципна основа и с отворени  очи, тук не говорим за набълбукване. Това са двете гигантски постижения на Първанов. Тоест този играч  не е за подценяване, той е силен играч.

На върха на световната нова левичарска вълна БСП  се държи абсолютно неадекватно и не може да придобие нито един допълнителен глас...

Ама тя не е Нова лява. Що за Нова лява може да е,  ако настоява за нарастване на военния бюджет.  Защо не може тази партия отвътре да се обновява?  Казах ви, това е етнос. ДПС е в някакъв смисъл етническа партия, която се старае да не бъде, същото е  и с БСП. Какво обединява БСП? Общият произход,  нищо друго. Не са някакви идеи. БСП сменя идеите  си със скорост, както й е изгодно. Абсолютно никакъв проблем няма. Тя например много правилно запъваше земята да не се връща. Защото виждате, съсипаха селското стопанство. Като видя, че не минава,  БСП се съгласи с връщането. По въпроса за земята  са се лели в световноисторически мащаб океани от  кръв, чия да е земята, как да бъде, тук становището  се смени за един ден. На българските турци не им  пука дали ДПС ще заеме еди-каква си позиция по тоя  или оня въпрос. Те гласуват за ДПС, за да им пази  идентичността, за да им бъде политически чадър, за  да им дава увереност, че утре няма да дойдат пак с  бронетранспортьорите да ги прекръстват или да ги  гонят в Турция. Същото е и в БСП. Това е нашият  профсъюз, това е нашата сила, това е нашата правота историческа, защото повечето от  тези хора смятат, че социализмът е бил съвършено  неправилно разрушен, и т.н. И тези хора гласуват  не защото обичат БСП, а защото БСП им трябва,  съответно са активни, когато БСП е застрашена, и  са пасивни, когато не е застрашена, това е.

Кадровата политика на БСП я проваля тотално,  какъв е проблемът тази партия да избутва напред  интелигентни и кадърни хора?

От времето на Виденов БСП не е набрала 1 милион  гласа. Илюзия е, че тя е голяма партия. БСП е средна  партия. В Румъния, където процесът е подобен на  българския, там местното БСП вече играе само ролята на балансьор. БСП я чака същата съдба. БСП  ще бъде партия балансьор, това не може да бъде лявата партия в България. Лявата партия не изглежда така, тя има други искания и пр. Възможно е при един амбициозен и интелигентен лидер да започне някакъв процес на обновяване, но това ще бъде дълъг процес. Защото българските политически дрехи се шият по дребнобуржоазен модел. Дребнобуржоазен е българският избирател с акцент върху думата дребен. Българинът е повече дребен, отколкото буржоа. Но класически дребен буржоа с мечтите му, с всичките му критики към света, с класическото му свойство да смята края на бакалницата му за края на света. Най-любимата ми илюстрация на това е, когато стане някаква страшна катастрофа някъде по света и нашите заглавия винаги са: Няма българин. И край, точка, значи всичко е наред. Към този манталитет трябва да се добави и цялостната много дълго продължила антиселекция, която се дължи не на партийни причини, а на нашата нация. Преди седяхме високо в няколко класирания: по индустрия, по образование, по спорт, по най-различни работи. Сега просто си заемаме 80-о място в света, което е естествено, защото има една деградация на нацията.

Откъде се роди тази злобна истерична десница, която отблъсква всичко от себе си? Откъде идва тази патология на омразата?

Антикомунистическата десница или герберската? Герберската десница много добре използва злобата на антикомунистическата десница. На протестите през лятото герберите участваха с пари, а етикетиралите се за антикомунисти участваха със злоба. Когато нещо не се разбира в обществото, трябва да се види произходът. Кой въпрос обсъждат БСП и СДС помежду си през 90-те години? Няма нито едно различие във виждането за бъдещето – пазарна икономика, европейска ориентация, демокрация и етнически мир. Всички сме съгласни, че правим капитализъм, влизаме в Европа и пр. Тоест няма нито един въпрос за бъдещето, по който те да са скарани. Къде е войната в тяхното общуване? Войната е само за миналото. Това е интерпретационна война. И тя тече във форми на символно насилие и символно самонасилие. Това са двете основни форми на 90-те години. Значи БСП се самонасилва, казва: Ние сме виновни, изключваме Тодор Живков, големи грешки направихме и т.н. А СДС казва: Вие опропастихте страната, текезесетата и т.н. Десет години се води война за миналото, напълно спечелена от СДС. Мога да дам доказателство. До ден днешен СДС е 1% или нещо такова, въпреки това, ако човек прави публично изказване и иска да подкрепи Станишев, той задължително трябва да започне с критика на Станишев, на БСП, примерно: Комунистите са такива, онакива, но в случая Станишев е прав. Тоест самонасилието е абсолютно задължителна фигура. До такава степен това е силно. Съответно формулата на символично насилие е естествена и приета от хората фигура, когато например някой се изправи на площада и каже: Мама им на комунистите и турците, това е без кавички, без скоби, няма нужда от оправдание, той говори естеството. И съответно, когато човек от БСП застане, той трябва да каже: Знам, че сме много големи гадове, но за еди-какво си сме прави. Кога това най-после свършва? Когато бъдещето се разпада. България остава без бъдеще на 1 януари 2007-а. Дотогава бъдещето е съвършено понятно – Европа и всички съответни атрибути. Когато се оказва тази Европа факт, бъдещето го няма. Защото бъдещето за различните хора е различно. В Германия никой няма общо бъдеще. Едно е бъдещето на работника, друго е на шефа на СИМЕНС. Те имат общи части, могат даже да се договарят, както и става, но всеки си знае неговото. Договарят се за 8,5 евро на час, но двамата имат различно бъдеще. Шефът му казва: Аз мога да ти направя 10 евро на час заплата, но тогава СИМЕНС нищо няма да изнася и нищо няма да получаваш. Примерно. Това е диалогът, те си говорят по въпроса за бъдещето, което всъщност е политиката. А какво бъдеще обсъждаме ние тук, продължаваме да обсъждаме несъществуващо общо бъдеще. Такова няма. Едни са проблемите на ромите, други са проблемите на държавните служители, съвсем трети са проблемите на дребния бизнес и пр. Ние танцуваме същия танц с дрехите от 90-те. И съответно получаваме комични ефекти. Най-гръмогласни са най-дребните, най-големите са тихи. И получаваме абсурда, че се образуват нацистки групи, които всъщност се образуваха на нацоснова, но се превърнаха в соц. Нашите нацисти тукашни чисто и просто поеха ролята на левицата, защото тя не говори за бъдещето. У нас все още витае сянката, че ние трябва като „българи” да направим нещо общо, а не като „класови същества”, каквито всъщност сме.

Кога ще изчезне това клеймо, лепвано по всякакъв повод: Ти си комунист? Аз се чудя как ГЕРБ успяха през това лято да върнат страната емоционално в началото на 90-те? Как стана това, според мен се изисква голямо умение да постигнеш такова нещо?

Това наистина му е големият грях на Борисов. Той разши шева, който царят беше зашил. Значи царят заши нацията, това му беше историческата роля, не е малко. Защо успя да го направи, ами защото той беше самото минало. На него не можеш да му кажеш: Ти си комунист, просто няма как. Те се опитаха въпреки това нещо да кажат, ама не се получи много. Той каза: Да, това са нашите комунисти, това са нашите фашисти и ние тука заедно това-онова, и заши шева. Бойко Борисов го разши. Борисов е идентичен на цяла серия дейци в Източна Европа и ние го разглеждаме като уникален, защото го гледаме оттук, от нашето си блатце. Това е и Качински, това е и Орбан, и т.н. Това са постпреходни същества, които възстановяват, нали помните в Платоновата пещера сенките. Платон казва, че произведенията на изкуството са сенки на сенките, затова трябва да бъдат забранени в идеалната държава. Значи насилието на Борисов е сянка на сянката. То е не символично насилие, а символично символично насилие. Борисов прави драматични жестове на уж насилие. Но не го прави само той и Качински го прави, като обявява война на Русия, и т.н. На практика обаче тези хора не извършват реално насилие, защото не посягат на формиралите се свирепи капиталистически отношения. Реалният въпрос у нас е, че има свръхексплоатация на работещия човек, срещу което няма никаква защита. Няма ги основните оръжия на лявото – кооперациите, профсъюзите, това са основни фундаментални оръжия на хората, които имат само труд и продават труда си. В България няма толкова много пролетариат, колкото колонитариат, така да го кажа. Вие сте една от тях, вие сте човек, който има само труда си...

Да, така е.

Трудът ви е свързан с компютър и с думи, но това няма значение. Вие например нямате абсолютно никакви защити. Който иска, ви открива, закрива ви списанието и изобщо собственикът може да прави, каквото си иска, сливат Труд и 24 часа, разливат ги, каквото си пожелаят, правят... Ето това е предметът на реалната борба на лявото – защитите. По този въпрос нямаме нищо у нас, имаме само символични борби между т.нар. ляво и т.нар. дясно, които играят сянката от 1990 г. Така че въпросът е ще се появи ли тази реална класова борба?! Тоест борба за хората във вашето социално положение. Тя трябва да е истинска борба: няма и точка, ще трябва да се съобразяваш с мен! Каквото социално е постигнала цяла Западна Европа, се дължи именно на тази борба. Welfare Society се дължи не на това, че някой умен капиталист е измислил нещо, а се дължи на това, че работниците са се борили донякъде, промишлениците са се борили донякъде и накрая са стигнали до разбирателство. Връщам се на реалния класов въпрос. На всичко отгоре нашата страна се разболя от една удивителна, странна и тук съществуваща само болест. Тя е постпреходна болест. Сега ще ви я демонстрирам. Например отиваш в болницата в някой провинциален град и виждаш как ръководството краде на турбо, в този момент пристига баба Гъна със счупена ръка. Здравната каса й дава 15 лева. С тези пари нито могат да й снимат ръката, нито да я гипсират. Но те започват да й лекуват ръката и баба Гъна получава нещо, което не й се полага по правилата, но за да го направят, й написват 4 бронхопневмонии. И в България имаме понякога за една година милион и 200 хиляди бронхопневмонии, написани и платени от здравната каса. Ако милион души на година боледуват от пневмония, направо трябва да се хвърлим в морето! Това с пневмониите много ми прилича на един прецедент, когато като млад социолог комсомолът ми възложи да изследвам спорта и аз установих по отчетите, че комсомолът е подготвил 25 милиона българи да плуват. По отчети бяха обучили 25 милиона плувци, пичовете, представяте ли си? Понеже всяка година трябва да обучават повече, и така се стигнало да това впечатляващо число. Милион бронхопневмонии са същата история, това е комсомол. Казвам това не за да покажа, че в болниците крадат, а защото има заговор, реален, между турбо крадящото ръководство и баба Гъна. За сметка на кого? На лекаря и на трудещия се пациент. На който пациент му отнемат парите, които всъщност са за него, те се източват от касата, баба Гъна получава услугата извън правилата, а тия крадат. Сега се пренасяме в университета. Там е абсолютно същата картина. Турбо крадящо ръководство и безобразни студенти, които не трябва да бъдат пускани на прага на средното училище, а камо ли в университета. Тук вече не е баба Гъна, а младият Гънов, който обезпечава кражбите на ръководството, което се погрижва пък за това той да е студент.  Сега се пренасяме в БФС, абсолютно същото, имаме  реално играещи отбори, те нищо не определят, те  са затиснати от турбо крадящо ръководство и 400  безобразни отбора като Сливенска перла, на които един  път в годината им пращат топка, осигуряват им  „гипсираната ръка на баба Гъна”, така да се каже. Този  заговор води до това, че ръководството е вечно, краде си чудесно и се самоподдържа. Още нещо ще кажа,  с Кънчо се качвахме на железницата Мездра – Кнежа.  Ами никой не плаща билет! Чудовищен вагон, в който  некакви баби Гъни пак се возят абсолютно излишно,  те няма защо да ходят от Мездра в Кнежа, билетът  е 4 кинта, те обаче дават по 2 лева на кондуктора  и приключва всичко. Отново абсолютно същата болест. Тоест реалните класи, които образуват реалния  национален живот, това са трудещите се и капиталистите, организаторите на производството, точно  те са затиснати от два вида боклук. От едни два  милиона души, които просто вегетират и изсмукват  всичките сили на нацията, и едни други, страшно  крадящи. Това не е политическа класа, а това са си  крадци, така са устроени, те заемат пост с идеята  да крадат. Всичко това трябва да се прекрати! Не  трудещите се трябва да живеят около боклука, около  дъното на обществото. А дъното трябва да живее  около трудещите се. Бащата на семейството у нас  в България е притиснат и директорът е притиснат.  Това са два слоя, на които им се изсмукват силите,  на едните отгоре, на другите отдолу. Например вземете оня нещастник, който произвежда салами едвамедвам, а над него седи един пич, който с разнасянето  на две бележи между банки и министерства прави 10  милиона. Това е огромен проблем. Защото той не е  реален капиталист. Той нищо не е, той е паразит.  Аз не казвам на въпросната баба Гъна да й отнемем  лечението с гипсираната ръка, но трябва нещо да се  направи. Първият въпрос е работещият пациент да  получи реално здравно обслужване, защото той вади  кинтите.

Добре, защо непрекъснато идват разни политици,  които нищо не правят...

Защото електоратът чака някой нещо да раздава.  Например една първа мярка, която трябва да се въведе, е да се подгони земята с данъци. Така не всеки ще  има земя, ако имаш земя, плащаш данък, тоест или я  работиш и можеш да си плащаш данъка, или я продаваш. Хайде, опитай да направиш това, да въведеш подобен данък. Ще те изяде електоратът. Хайде, опитай  се да махнеш в Харманли болницата. Или да закриеш  университета в Перник. Така че трудещите се и капиталистите в България в момента имат общ интерес  срещу паразитите отгоре и отдолу. Тази е реалната  проблематика и тя няма нищо общо с тази сценка ала  90-те, която десните продължават да играят. Тази  сценка става съвсем фарсова. Лидерът на дясното  е възпитаник на школата в Симеоново, по дяволите! Еле вади некакъв син дядо от джоба и вика: Що  убихте дедо, нали разбирате, това са фарсове! Това е  чиста театрална постановка. Тя няма връзка с реални  проблеми. Реалните интереси звучат така, както ви  ги описах преди малко за тези две затиснати класи.

Докога ще продължат разни новобогаташи да  произвеждат партии от политически инкубатори,  разбирайки, че не произвеждат държавници, а палячовци. Не им ли е тъжно за тази страна, защо  задълбочават трагедията й, вместо да се опитват  да я оправят...

Бареков е интересен, ясен, интелигентен политически  проект. Много добре замислен, много точно направен.  И няма нищо по-естествено от това богатата класа  да произвежда политически партии. Всички казват, че  Пеевски е корумпиран, медиите, това-онова. Пеевски  е поредният, който ухапа медиите и видя, че те са  умрели. Те бяха умрели много преди Пеевски. Пеевски  само констатира смъртта им. Констатира факта,  че може един журналист да го хванеш за яката, да го изхвърлиш от стаята, щото е непослушен, и нищо няма да ти се случи. Констатира, че можеш да им кажеш: От утре се навеждате и започвате едикакво си да правите, например биете президента или пък някой друг. Това не е нещо, което Пеевски е въвел, не, той просто се възползва от тази ситуация, която беше вече налице. Бареков е изключително талантлив комуникатор, той намери празна центристка ниша и ще успее, защото първо има около 200-300 хиляди центристи в страната, второ, да имаш 5% в центъра е много по-ценно, отколкото да имаш 20% на крилото.

Вместо държавници непрекъснато се произвеждат политици марионетки, които нямат намерение да оправят нищо в държавата?

Въпросите от ключово значение за страната са три. Първо демографският въпрос. Второ е хайтекът, България трайно излезе от това и ако не положи особени усилия, след 10 години няма да има смисъл да се говори за това. И третото е въпросната борба на класите, за която ви казах. По отношение на раждаемостта ние сме на последно място в света, нацията е тръгнала надолу. Има изход, той е от типа дьоголовско решение от 60-те години във Франция. В България се раждат 21 хиляди втори деца, а ние трябва да ги докараме до 30 хиляди. Демографската ни катастрофа не е свързана с това, че хората не раждат, а че не раждат второ дете. Изходът е за всяко родено дете, второ, минимална работна заплата за жената. Това са около 5 хиляди лева годишно за тази майка. Около 150 милиона лева за всички родени. След 12 години държавата ще трябва да вади към 2 милиарда. Това не е толкова много и България може да си го позволи. Но това не може да бъде правителствена политика, а политика на България. Силна, хубава мярка. Която не може да се случи, без основните партии да се разберат за това. Както трябва да се разберат и за болниците, и за всичко останало.

Какво им пречи да се разберат?

Театърът на 90-те. Комунистът, завършил в Симеоново, играе антикомунист, това е този театър, театърът на СДС.

Става дума за обикновена обич към нацията.

Не, изисква се елитът на нацията да не е чужденец. Изисква се тези протестиращи от лятото и работещите в НПО-тата да мислят за България. Тоест те да бъдат елит на България, а те не са. Те са чужденци. Те се срамуват от нацията си.

Как си обяснявате това, че медиите са доминирани от една и съща изключително фалшива пропаганда, която произвежда няма и 2% от въпросната десница. Тоест народът не им вярва изобщо. Но в медиите не може да пробие друго говорене, а ако случайно пробие, както в „Деконструкция” по радиото, моментално се заемат да бъде унищожено. Откъде идва тази пропагандна сила...

От запад. Това са западни пари. Имаше една много интелигентна посланичка на САЩ у нас, Макълдауни, тя беше изключение, рядко интелигентна за американски дипломат, тук обикновено пращат тъпанари от военното разузнаване. Веднъж ни беше на гости с мъжа си и ми каза една цифра, която смрази кръвта ми. Бяха минали 16-17 години от началото на прехода. Американската държава, каза тя, тоест извън НПО-тата, финансирани от частни институти и фондове, извън Сорос и т.н., та американската държава е дала до този момент към 840 милиона долара за мека сила. 840 милиона долара, близо милиард! Ако го разделите на 17 години, ще видите, че това е нещо като министерство на културата. Така че всички тези, за които говорите вие, са платени лайномети. И какво постигнаха? Те нищо не постигнаха. Освен лично благосъстояние те изобретиха една отвратителна щампа гадните ченгета, лошите комунисти, проруските турци и т.н. и си осигуриха командировки в Оксфорд. Отделиха елита от нацията, това е. Чисто и просто този елит не принадлежи на тази нация. Той си има отделна кръвоносна система, отделно питание, изобщо не черпи сили от тук, от тази страна, а получава пари от западните спонсори. Другият елит изглежда по съвсем друг начин, това е Слави Трифонов. Той е реален елит, който черпи силите си от тази нация, принадлежи към тази нация и реално разговаря с нея. А онези не са оттук, разбирате ли, нямат никаква връзка с нашата страна. Те са поредният майдан.

Журналистите бяха умрели от страх през лятото, никаква цензура нямаше спусната, те просто умираха от страх и не смееха да изразят различно мнение от това на протестиращите, на българския платен майдан, това беше заразна автоцензура, цензура на страха. Това ме потрисаше да го наблюдавам като феномен... И сега изчезнаха протестърите, свършиха парите и им прибраха кифлите и кафетата, изчезна им гражданското общество, но ако се наложи, пак ще го извикат, може и по телефона, страшна смешка...

През лятото сред протестиращите имаше въпроси от сорта: Ти защо не протестираш? Теб защо не те видяхме вчера? Това е санкция, разбирате ли. Те са едно общество, което санкционира. И ти оставаш без приятели. Но запомнете, това са чужденци. Те не са елемент от българския народ, те са наши граждани, но те не са елитът на България, техните думи не значат нищо за хората, те си говорят, хората си живеят по друг начин, никой не ги слуша, нямат значение.

Как може изобщо тази фалшива и вече направо опасна за нацията пропаганда да бъде пробита? Тези хора говорят откровени лъжи, представяйки ги за истини.

Тя е пробита. Те си говорят на себе си. Те си говорят помежду си. Тези хора и тази пропаганда са просто един столичен ефект, нищо повече.

Що за президент е Плевнелиев? От целия ЕС само нашият Плевнелиев е с такава риторика, все едно ще тръгва на война с Русия. Какво му има на този човек?

Трупа точки на Запад. Натяга се на ръководството. Около него наистина има група, и то бизнесмени. Всички те имат шанс само ако убедят Запада, че тук цари нещо отвратително, което ще застраши западния интерес. Че гнусните комунисти и турци сега ще подведат работата, ще се окажем троянски кон в НАТО, и в рамките на тази безумна риторика, която няма да спечели, естествено, те си вадят кинтите. Никаква разлика няма между разговора за НПО-тата и разговора за президента. Това е абсолютно същото. Става дума за група хора, които си гледат интереса, вдигат си точките, те се държат точно като полицаи, които се опитват да повтарят, че престъпността е много по-голяма, отколкото е, за да им увеличат заплатите и щата. И непрекъснато разказват за някакви страшни престъпления, каквито всъщност няма. Никога сме нямали толкова слаб президент! И причината е, че Бойко Борисов го сложи там, за да му топли стола. Разбира се, Плевнелиев продаде Борисов още на следващия ден, както винаги става. Започна да играе своя игра. Това е класика. Но Плевнелиев не изразява нито една тенденция в България за разлика от Борисов и Цветанов, които изразяват. Може да е лоша, може да е всякаква, но изразяват. Докато Плевнелиев е един медиен фокус. Започнат от Борисов и продължен от самия него. Само си представете избори за президент, те ще бъдат през 2016 г. Ами ако ГЕРБ каже няма да е Плевнелиев, колко гласа, мислите, че има той? 50 хиляди ли? 12 хиляди ли? Че той не съществува. Плевнелиев е фикция. Но около него се образува група, която изведнъж започва да вижда политическо бъдеще, говорят му разни неща и той започва да си вярва, примерно му казват: Ей сега ще прекараме Бойко и нецивилизованият Бойко ще даде фира, а ние с теб ще направим едикакво си. Това са смехотворни мечтания и Борисов ще го събори всичко това с една реч по телевизията. Според мен Плевнелиев ще го изхвърлят. Много е слаб! Много е слаб! И нищо не стои зад него. Всичко зависи от Борисов. Значи между решението на Борисов Плевнелиев да даде фира и даването на фира няма да мине и месец. Борисов прави така, щраква с пръсти и Плевнелиев го няма. Нещата опират до новата политика на Борисов, която може би ще бъде излизане от изолация. Той като че ли най-после загря след една година, че всъщност, каквото и да прави, няма да вземе властта, ако не смени политиката. Борисов чака Станишев да напусне, тъй като при наличието на Станишев не може нищо да се получи. Но след евентуалното махане на Станишев той си представя някакви диалози. А президентът в тази работа ще бъде заложник, като му кажат, да, ама условието е аут на този и този ще бъде аут. Това не е важно. Плевнелиев не е важен, той няма нищо общо с хората, които стоят зад Борисов. Бойко Борисов – това са един милион души. БСП – това са също един милион души. СДС бяха важни, когато зад тях стояха милион и половина, после какво значение има какво казват те. Говорите за евентуална бъдеща коалиция между ГЕРБ и БСП, но в момента Борисов играе с Реформаторския блок. Това е много изгодно за Борисов и много неизгодно за Реформаторския блок. Тази прегръдка е фатална за реформаторите. Тя им изяде главата. Значи не можеш да се колебаеш по важния въпрос. Що за политик си, който казва ту едно, ту точно обратното. Лекарят, това е вид власт, трябва да е дефинитивен по главния въпрос, например: Махни цигарите, защото си болен от рак на белия дроб! Ако на следващия ден ти каже, че всъщност не си болен от рак на белия дроб, а имаш екзема на петата, то такъв лекар бива изоставян моментално. Реформаторският блок по главния въпрос – идентичността, кой всъщност е дясното, си сменя версиите. Борисов ту беше мутра и безобразник, ту е нашият любимец, с когото заедно ще бием комунистите. Реформаторският блок четири пъти извървя това движение, няколко пъти адски бързо даже. Край, Реформаторският блок е мъртъв! Докато за Борисов това е легитимационно. Той всеки път намалява значението на ролята на школата в Симеоново, като се прегърне с Кунева и Радан, и неговите хора си казват: Ей, браво! Значи излиза от изолация. За него това е кяр, за реформаторите е зян. И той отлично го знае това, защото неговият инстинкт на политическо животно е много по-добър от техния. Борисов е много по-голям политик от тях. Много по-умен. По-далече вижда. И майката им разкатава. ГЕРБ оцеля. ГЕРБ оцеля в много тежка криза. Единственото, което Борисов трябва да направи, е именно това, което Първанов навремето извърши с БСП – да махне изолацията.

Можем ли да прогнозираме накъде ще тръгне Борисов? На ляво или на дясно.

Борисов е Бонапарт. Всяка революция има бонапартистки етап. Под революция нямам предвид движението по улиците, а смяната на собствеността. Всяка революция започва с пълен консенсус срещу предишното управление, с радикализация на критиците и смазване на предишния елит, с падане след това на тези нови от власт и с появата на същество, което оженва бившите и бившите бивши. Защо казвам Бонапарт? Защото Бонапарт превръща якобинците в графове, а графовете в капиталисти. И някак си той самият се оказва император. Борисов е изразител на тази тенденция. Това е бракът между левия елит и десния нов негов елит. Доколкото той излезе от тази роля, дотолкова катастрофира. Доколкото се върне в тази роля, дотолкова ще е успешен. Всяка революция завършва с Бонапарт. Такава е логиката на историята, защото на горната класа й трябва мир, за да разкатава фамилията на долната класа.

Питам дали Борисов би могъл да се върне на власт заедно с реформаторите?

Не стигат гласовете отникъде. Електоратите в България са съвършено отчетливи. Има, приблизително говоря, милион червени и милион сини, или гербери по-точно. Защото ГЕРБ е много особена фракция от БКП. Това са местни полицейски елити, местни полуноменклатурни, четвъртноменклатурни, които са съществували в БКП не по друга причина, а само по практична. Те не са бивши комунисти, а бивши членове на партията. Има разлика. Така че ГЕРБ е особена и интересно направена партия. Има още 400-500 хиляди националистически електорат, който фактически е социалистически електорат. И половин милион турци. Това са електоратите, това е картата. Реформаторите ги няма на тази карта. Те са малко, изчезващо нещо са.

Кунева не допринесе ли за нарастването на реформаторите?

Кунева проигра огромен шанс. Защото тръгна надясно. Мястото на Кунева ще се заеме от Николай Бареков. Тя беше достатъчно неразумна да отиде вдясно. Тук получи израз нейният личен комплекс, защото това е груба, страшна политическа грешка, видима с просто око. Но тя обитава точно този слой, изкуствения западен слой, за който говорихме преди малко. И тя постоянно се срамува, че е била омъжена за човек от червената номенклатура, и постоянно иска да доказва, че е дясна. Само че никога няма да го докаже, те ще си я мразят безплатно, както се казва. И сега ще я унижат, вероятно ще я разместят преференциално в листата и Малинов ще стане евродепутат. Костов ги призова да направят това. Вместо Кунева да застане в позата аз съм Монтеки и Капулети, мъжът ми е наистина син на секретар от ЦК, но аз съм от репресирано семейство, баща ми е лежал в Белене, вместо тя да обърне този факт като плюс за себе си и да каже: Аз символизирам проблема на този народ и ще го решавам, защото през моето семейство минава тази бразда, вместо това, тя се отнася към това като към срамно обстоятелство. Тоест главния си плюс разглежда като минус и непрекъснато им се оправдава на десните да й повярват, че е дясна. И загина. Загина един некорумпиран, интелигентен политик. Тя се самоуби. Отиде да се целува с хора, които не я обичат и които я мразят.

Странно как се е омъжила за номенклатурен син, след като баща й е бил в Белене?

Красавица! Тя беше много красива. Ама много красива. И сега е хубава жена, но като млада беше много красива.

А как ще се държат ДПС оттук нататък?

Аз мисля, че ДПС ще заеме мястото на „Атака” в следващия политически сезон. Доган осъзнава през лятото на 1990 г. ролята си на балансьор. 10 години игра успешно тази роля. Балансьор значи да си между две отворени врати. И от дясно, и от ляво вратите са отворени и само местиш. Към края на прехода Доган преформулира това свое участие и поиска от балансьор да стане партньор на БСП. Не казвам, че беше грешка, обезпечи им 8 години власт, включително и сега, но това има друга цена. ДПС загуби центристките си свойства. Едната врата се оказа плътно затворена. И в резултат се образува и националистически център. Биполярният модел беше заменен с квазиполярен националистически – „Атака” и ДПС. Това е много неизгодно, защото ДПС застана в центъра на циклона, обвинението турчин, Доган и т.н. стана централно обвинение, дори го стреляха публично, до такава степен ненавист поражда. Мисля, че Местан ще иска да изведе ДПС на мястото на „Атака”, тоест на него не му трябва повече участие във властта. По две причини. Първо, той наследява от Доган гигантско количество централни играчи, не може да ги мести като пешки, на него му трябва пауза във властта, за да ги махне, с което ще изчисти фактически догановския елит и ще може да набере свой, това е вътрешната причина. Външната причина е, че ДПС има нужда наистина от почивка. За десатанизация. Много е нагрято около тях. Ето една среща Борисов – Местан на едно кафе възбужда нацията. ДПС си почиваше по времето на Борисов, но това е квазипочивка, защото той ги превърна в главен упорен център и през цялото време само нагнетяваше. На мястото на „Атака” Местан би имал много луксозна ситуация – да стои извън властта, а да подкрепя властта. Така е най-добре, защото искаш само няколко неща – да не ти закачат хората, и още няколко политически неща и това е, седиш си, никой не те бие, никой не те гледа. Местната власт му стига на Местан. За какво са му всички тези министри и такива работи? ДПС ще изманеврира и ще застане на мястото на „Атака”. Ще подкрепя правителство, но няма да участва. Фактически ще се върне към най-първата формула на Доган – на реалния балансьор.

БСП има ли шанс да спечели парламентарните избори?

Зависи от европейските и от това как ще се развият лидерските въпроси там. Дали ще има разговор за лидерите и дали Станишев ще иска да прави европейска кариера. Той, разбира се, не може в този момент да заяви, че ще напуска отбора, но според мен неговото политическо време в България е изтекло. Не му трябва да остава тук и на неговата партия не й трябва. Изтекло му е времето, това е. Но Станишев, аз му се възхищавам, той играе на максимум да направи абсолютното възможно постижение от тези избори. След това трябва да намери нещо в Европа. Това е очевидно, той не може да продължи да е лидер. Но вижте му ходовете, той беше в ужасна ситуация, той беше главен прицел на Бойко Борисов, да не говорим за разни смехотворни папки, арести, разкарвания. Между другото сега той много успешно му го връща на Бойко, като накрая му се кара и за авиоотряда, егати! Кара се на министър-председателя, че ползвал едно скъпо такси. И вижте го, от тази ситуация, в която беше паднал, и пред арест, и всичко, той успя да победи Първанов на конгреса с чиста победа, значи до отказ на противника просто, те хвърлиха пешкира и се отказаха от гласуването. Успя да направи референдум, всички мислеха, че ще набере 100 хиляди или 200 хиляди подписа, той събра 750 хиляди. Успя да спечели референдума, макар и съвсем малко над 20% набра. Успя да призове нацията да гласуват така, че да махне Бойко Борисов, а не да избира самия Станишев. И спечели. Извади Орешарски, показа го, представи го и нацията изръкопляска. И след тази чудовищна грешка за Пеевски оцеля една година. Как става това? Станишев е много голям политик, много сериозен политик. Просто времето му е свършило, не за друго, ами той не може да излезе и да каже нещо ново и няма как да го направи.

Жизнен цикъл на продукта се казва в маркетинга.

Да. И на тези избори той не може да не се яви, защото чисто и просто Европа няма да го разбере, той трябва да направи максималното за тук. След което, мен ако питате, трябва да си търси друг вид реализация. Не знам дали ще се занимава с политика или нещо друго, но това вече е личен въпрос и той не е важен за нацията. Но е силен лидер и Първанов греши, като го обвинява, че е слаб лидер. Нищо подобно.

А обвиненията към Моника, че кадрува?

Ами Станишев и Моника са бойни другари. Тук не говорим за гадже, за съпруга или друго, а за боен другар.

Искам пак да ви питам, още веднъж, кой ще дойде след Станишев?

Позволете ми да се отърва от този въпрос с един цитат от Луджев. Гениална реплика каза в едно интервю. Питат го: Г-н Луджев, говори се, че ще станете министър-председател. А той отговаря: Щом се говори, значи няма да стана. Това е България. Този, който ще спечели, много се старае да не се вижда, а особено в БСП. Там е абсолютно изключено да станеш и да кажеш: Аз. Там е обратното, трябва да те посочат, да кажат: Предлагаме другаря еди-кой си... А той да стане и да каже: Не, не искам, това е прекалено голямо доверие за мен... Тогава те пак да му кажат: Обаче партията иска ти да оглавиш...

Естествено, че Сергей Станишев ще посочи своя наследник...

Да, Станишев ще посочи. Както Димитров е посочен от Благоев, Вълко Червенков от Димитров, Тодор Живков от Червенков, Лилов от Тодор Живков, Виденов от Лилов, Първанов от Виденов, Станишев от Първанов...Тази връзка е желязна. Станишев ще каже: Този изберете, и те този ще изберат, друг е въпросът, какви съображения ще го водят. Както Виденов сложи Първанов, тогава него никой не го познаваше, но Виденов каза: Ето този! Вярно, тогава партията много искаше Кольо Добрев, но той не искаше. Ние бяхме приятели от комсомолски времена и си говорихме, Кольо Добрев ми каза: Аз съм роден в къща с външен клозет, аз не мога да водя страната в Европа, не ставам за лидер в Европа! Всички го предлагаха и Виденов го предлагаше, но той отказа. И беше прав. Той не владее този вид кодове, не ги обича, тези евроинтеграционни разговори. Но най-важното е Новото ляво в България. БСП не знае как да им помогне. Новите леви трябва да се родят сами. Политиката е свалка. Няма никакъв начин аз да науча детето си да сваля. Може да ме гледа, да наблюдава как го правя, но то трябва да стане и да си свали мацката. В момента Новото ляво е най-скъпоценният метал, който се ражда в България. Не знам дали сте мислили фундаментално какво е левица и какво е десница. В дясното говори реалността – силният ебава майката на слабия, големият потиска малкия, едрият изтласква дребния, това е дясното. То констатира природата на света. Левите не са идиотите, които не знаят, че светът е именно такъв и че тази е неговата природа. Левите просто не искат да бъде така. Лявото е много капризно. Дясното е приело реалността и казва: Това е положението, има богати, бедни и някои се хранят с врабчета... Това ни засяга не в частта, че това не е така. Да, това е така. Само че ние не искаме да е така. Затова лявото винаги е проект, измишльотина, картинка, несъществуващо. По тази причина е и толкова рисковано. Но по същата причина е и толкова успешно. Ако помислиш тези леви картинки какво са причинили на света през последните 300 години, то е потресаващо много. Левите променят света. Друг е въпросът, че нищо хубаво не им се случва, защото човек, който се хване с идея, трябва да знае, че ще страда, идеята е много страшно нещо, тя е абстракция и всяка абстракция убива. Който се е хванал с идея, все е свършил лошо. Левите винаги са ги сочили като някакви кошмарни същества. Това е класическа процедура. Например стават левите и заявяват на собственика капиталист: Ще намалиш работното време и ще увеличиш заплащането, искаме отпуски, искаме права и пр. И ония са ги гледали като обезумели, не са можели да повярват, че някой им говори така, пращали са полиция, гонели са ги, били са ги и какво? След 30 години извоюваното нещо се превръща в правило, което ние вече не забелязваме... Лявото е велико нещо. Но някои леви проекти са ебали майката на човечеството, това е факт...