ХДС/ХСС и ГСДП са на крачка от съставянето на нова голяма коалиция, но проблемите тепърва започват

Германия най-накрая ще има правителство. След продължил близо цяло денонощие финален преговорен маратон, водените от Ангела Меркел християндемократи и левите на Мартин Шулц от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) се споразумяха за основните положения на второ преработено издание на управляващата широка коалиция. И докато на пръв поглед стабилността в страната за следващите четири години е гарантирана, то по-внимателен прочит на фактите говори, че пред ляво-дясната голяма коалиция предстоят трудни времена.

Променящият се вътрешнополитически ландшафт

Отминалите парламентарни избори в Германия категорично показаха, че страната драматично къса с политически традиции, установени след Втората световна война. Бундестагът е силно фрагментиран, а водещите партии ХДС/ХСС и ГСДП са с рекордно ниска подкрепа. Съвсем доскоро двете формации си поделяха 90% от вота на германците, а на изборите през септември миналата година те получиха общо едва 53% - най-лошият резултат и за двете партии след войната. В резултат на възхода на антиимигрантската „Алтернатива за Германия”, християндемократите на канцлера Ангела Меркел бяха изтикани към центъра, а същата съдба сполетят партньорите им социалдемократи, които освободиха част от левия спектър за Лявата партия (Die Linke). Младите избиратели и гласоподавателите от източните провинции (основно от бившата ГДР) решително отказаха да дадат подкрепата си за масовата миграция от страни извън Европа, за плащането на нови европейски програми от техния джоб, както и за сляпото следване на американската авантюра срещу Русия.

Драмите при социалдемократите

Много от членовете на ГСДП са крайно недоволни от варианта за нова голяма коалиция. За тях днешното ръководство на партията е бледо подобие на лидерството на ГСДП в годините на Вили Бранд и Хелмут Шмит. Според тях двата мандата на коалиционно правителство, начело с Ангела Меркел, са били катастрофални за идентичността и морала на партията и са довели до отлив на традиционните гласоподаватели към Лявата партия и „Алтернатива за Германия”. Много от членовете на ГСДП и особено младежката организация смятат, че партията има нужда от няколко години в опозиция, за да възстанови имиджа си. Младежите мечтаят за възраждане на организацията със силата на традиционните леви идеи в стила на Джереми Корбин. За тях хоризонтът е 2021 г., когато очакват обновената левица да извоюва категорична победа на парламентарните изборите.

Към неприятностите за ГСДП се прибавят и сериозните вътрешни драми по повод на министерските кресла в новото коалиционно правителство. Председателят на социалдемократическата партия Мартин Шулц беше принуден да се откаже от обещания пост на външен министър в новия кабинет на Ангела Меркел само ден след като номинацията му беше обявена официално. Причината за това стана раздорът в ГСДП заради нарушаването на предварително поет ангажимент от страна на Шулц да не заема министерски пост. Преди изборите бившият лидер на партията Зигмар Габриел – досегашен външен министър и един от най-авторитетните политици в Германия, отстъпи председателския пост в партията на Шулц и пое германското външно ведомство. По думите на Габриел Мартин Шулц грубо е погазил обещанието си като на преговорите с Меркел се е самономинирал за неговото място. В резултат на скандала Шулц беше принуден да оттегли кандидатурата си за министерско кресло в бъдещото правителство.

Не по-розова е картината при християндемократите на Ангела Меркел. Германският канцлер се видя принудена да направи големи отстъпки на преговорната маса със социалдемократите. След провала на съставянето на коалиция със зелените и либералите, Меркел попадна в ситуация, в която формирането на каквото и да е правителство се превърна в залог за нейното лично политическо бъдеще. Негодуванието от дългогодишно лидерство на Меркел в ХДС достигна нива, при които на дневен ред се постави въпроса за „нов, по-избираем лидер”, с който десницата да се яви на нови избори. Според известният германски политолог Александър Рар в случай, че коалиционното споразумение не бъде подкрепено на предстоящия в ГСДП вътрешнопартиен референдум, ще последва сериозна криза. „Тогава отиваме на нови избори, а на едни нови избори десните и левите фракции, особено Лявата партия и „Алтернатива за Германия”, могат да вземат много повече гласове, отколкото сега. Ще бъде още по-сложно да се създаде центристко правителство. Тази перспектива е опасна за Германия”, предупреждава експертът. Всичко това би означавало сигурен политически край за Ангела Меркел, която е начело на страната от 2005 г.

Външните предизвикателства

Сложната вътрешнополитическа ситуация в Германия се допълва от нестабилната международна обстановка. Новото правителство в Берлин ще си постави за задача да нормализира отношенията с Русия и да възстанови взаимното доверие в двустранните отношения, смята Александър Рар. Това неминуемо ще влоши отношенията с главния съюзник на Германия – Съединените щати, което представлява допълнителен рисков фактор пред стабилността на кабинета. Според германския политолог благодарение на натиска на социалдемократите в коалиционното споразумение с партията на Меркел е включен призив за създаване на общо пространство от Лисабон до Владивосток. „Това не е записано в договора, но аз имам информация от запознати хора: Зигмар Габриел се е борил като лъв по време на преговорите. ХДС са се опитали да наложат твърда линия спрямо Русия, но той не е позволил. Така че очевидно тонът в двустранните отношения се променя”, категоричен е Александър Рар. По този начин Германия посреща предизвикателствата пред страната и Европа с ново „голямо” коалиционно правителство, но с все по-малка политическа стабилност.