Правителството и парламентът приеха решения, чиято цел е защита на българските производители на селскостопанска продукция. Това отдавна трябваше да бъде направено. Но досега държавата пасуваше. Вероятно защото на работещите в държавните институции на всички нива им беше втълпявано, че не трябват да правят нищо, а трябва да оставят нещата на "невидимата ръка на пазара". И понеже тази "ръка" биваше обожествявана в продължение на десетилетия, се стигна до истински абсурди. От рафтовете на големите магазини почти изчезнаха българските хранителни продукти. Бяха заменени от чужди. И тази констатация изобщо не е елементарен патриотарски поплак. Заменянето на българската селскостопанска продукция с чужда е вредно по няколко причини. Първо, нашите зеленчуци са по-вкусни. Когато ядеш чужд домат или ябълка, имаш усещането, че гризеш пластмасова играчка. Ама си преглъщахме, защото, нали, трябваше да сме модерни хора и да се прекланяме пред "невидимата ръка". Второ, изчезването на българката продукция доведе да изчезването на цял един сектор, до фалити на предприятия, до безработица и оттук до срив на цялата ни икономика. Защото, когато имаш много безработни или бедни хора, те не са в състояние да потребяват, а оттук страда и останалото производство. Така държавата се скапва. На практика пластмасовият домат убива държавата. Ама ние си мълчахме. За да не ни обвинят, че пречим на "свещените пазарни принципи". И тук идва най-важният момент. Независимо от всички либерални мантри, които слушате по цял ден, няма никаква "невидима ръка". Не е и имало. Има съвсем целенасочени решения. На държавата и на големия бизнес. И всички те са в полза на бизнеса. На това богатите да стават още по-богати за сметка на бедните. Защо големите търговски вериги правеха такива огромни печалби? Защото държавата им позволяваше. И е много интересен въпросът защо държавните служители се държаха като подчинени на големите компании. Едва ли е от глупост. По-скоро са имали личен интерес да се държат така. Само че техният личен интерес влизаше в грубо противоречие с интереса на държавата, която, уж, трябваше да защитават.
Последните решения на българските институции в защита на българската продукция са, без съмнение, правилни. И всякакви обвинения за "протекционизъм" и "изкривяване на пазара" са глупост. В протекционизма няма нищо лошо. Историята показва, че именно държавите, които днес се гордеят със своя пазарен либерализъм, са станали велики, защото са пазели своето производство от чуждата конкуренция. Така че, всяка разумна държава, ако иска да се развива, трябва да предприема протекционистични мерки. И още нещо много важно има. Правителственото постановление в защита на българската продукция е със срок на действие до края на годината. А краен срок не бива да има. Мерките в защита на българската продукция трябва да действат постоянно. Така държавата ще докаже, че мисли за българските граждани и за българското производство.