Парламентът на Литва (Сеймът) инициира разработването на „Нов европейски план за Украйна” (т. нар. План „Маршал”) за 2017-2020 г. Очаква се Киев да получи най-малко 5 млрд. евро годишно, за да въведе дългоочакваните реформи. Предложеният помощен пакет се обсъжда в международен мащаб. Усилията, насочени към формиране на група от приятели на Украйна, които да предоставят необходимата подкрепа за осъществяването на инициативата, продължават.

Идеята за предоставянето на дългосрочна подкрепа за Украйна беше обсъдена на срещата на върха на Европейската народна партия (ЕНП). Планът за Украйна ще бъде представен за обсъждане по време на срещата на върха на Източното партньорство през ноември. Друга европейска конференция, която трябва да разгледа възможностите за инвестиции и предоставяне на помощен пакет за Украйна, се очаква да се проведе в началото на 2018 г. в Брюксел. Възможно е да бъдат предоставени средства от Плана на ЕС за външни инвестиции, но сумата не може да надвишава 88 милиарда евро до 2020 г.

Всъщност това не е нищо ново. И преди това е имало други планове „Маршал” за Украйна, но всички те изчезнаха като светкавица. Твърде малко хора помнят тези инициативи, които са се появявали на първа страница на изданията, но съвсем скоро са били напълно забравени. Микроикономическото развитие и социалното предприемачество в Украйна – план „Маршал” за Украйна, подготвен от British People-Centered Economic Development, беше направен публично достояние през 2013 г. Проектът беше обсъден детайлно на всички нива, а след това беше заметен под килима. Това не е точно нова идея, а е по-скоро обновяване на предложение, направено още през 2007 г.

Британският бизнесмен Ричърд Брансън и историкът Тимъти Гартън Аш, наред с известния френски философ Бернар-Анри Леви, съживиха идеята през 2014 г. Планът включваше световен икономически форум  по модела на онзи, който се провежда ежегодно в Давос, но посветен на Украйна, както и мерки за привличане на инвеститори и големия въпрос за европейските облигации, които да бъдат гарантирани от Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

Гартън Аш настояваше за безвизов режим, за военно снаряжение, за доставки и трансфери, за обучения... Но каквото и да предложеше, не следваше удовлетворителен резултат поради гротескната корупция, както той сам я нарече. Оттук произтича сложността на ситуацията!

През 2015 г. Дмитрий Фирташ, украински милиардер със съмнителна репутация, който бе заплашен от това да бъде екстрадиран в САЩ, а после беше освободен под гаранция от 125 млн. евро (104 млн. лири), бе движещата сила зад амбициозния план за възстановяване на Украйна. Фирташ заяви, че ще бъдат необходими 300 млрд. долара за стабилизиране на икономиката във време на финансовите сътресения и срив на националната валута на Украйна.

В началото на 2016 г. Карл-Георг Велман, депутат от германския Християндемократически съюз, публично представи своя план „Маршал” за Украйна, който трябваше да бъде изпълнен със солидното участие на фондове в Германия. Според медиите документът е бил обсъден на закрито заседание. Оттогава досега не се е чувало нищо за него.

Имало е цял куп „дискусии”, „семинари” и „конференции”, наситени с пресилени изказвания, които не са довели до почти никакви конкретни решения що се отнася до срокове. Винаги се изказват някакви изследователи и експерти, но представителите на властта никога не обещават каквото и да било, което да наподобява план „Маршал” за Украйна.

Холандия направи поправка в споразумението, което Украйна подписа за асоцииране с ЕС, за да подчертае, че документът не превръща Украйна в страна, кандидатстваща за членство в ЕС и не дава право на Киев да получава финансова помощ от блока. Холандският парламент имаше причина да направи това. През 2015 г. ЕС възнамеряваше да отпусне известна сума, но накрая се съгласи да предостави на Украйна заем от 1,8 милиарда евро. По онова време сделката беше описвана като „внушителна”, като се има предвид, че страната не е член на ЕС. Днес Украйна трудно може да очаква повече от блока.

Киев е подложен на натиск от страна на ЕС и други международни кредитори да обуздае корупцията и да либерализира икономиката. Украинското правителство е щедро на думи, когато прави обещания, но не си е вдигнало пръста да ги реализира. Освен това лидерите на ЕС осъзнават добре това, че Украйна никога няма да върне предоставените ѝ средства. След присъединяването си към ЕС през 2004 г., Полша получи повече от 100 милиарда евро в рамките на 10 години, с които да възстанови икономиката си. Тя трябваше да започне да изплащането на сумата от 2014 г. нататък. Срокът изтече, а Варшава все още получава помощ от ЕС, въпреки че тя е в по-малки размери.

Какви са перспективите пред Украйна? В последното проучване на измамите в глобален мащаб (Global Fraud Survey), проведено в края на 2016 г., 88% от украинските служители заявяват, че подкупите и корупционните практики са широкоразпространени в бизнеса в страната. The Unz Review пише, че този дял е бил 85% в изследването през 2013 г., която е била последната година на „нормалност” преди Майдана. Нещо повече – през 2015 г. делът е бил 80%. Казано накратко, свалянето на „клептократичния” Янукович не е променило тези стойности.

Реформите в пенсионната и данъчната система, както и приватизацията, се провалиха. Същото важи и за предоставянето на военна помощ. Доклад на Rand Corporation твърди, че дълбоко вкоренените проблеми на страната не могат лесно да бъдат решени с оръжия или помощ, предоставена от чужбина. В парламента няма партия, която да прокара реформи, да настоява за промени. Повечето от успешните реформатори са напуснали правителството.

Според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, „Корупцията подкопава всички усилия за възстановяване на Украйна, които трябва да бъдат извършени в съответствие с нормите на Европейския съюз”. Основният ремонт на страната отнема повече от планираното време, което води до повтарящи се забавяния в плащанията от спасителния пакет в размер на 17,5 млрд. долара, предоставен от Международния валутен фонд. Миналия месец премиерът Володимир Гройсман заяви, че последното плащане ще се забави поне до есента.

Така че Украйна бива използвана като домакин на военната инфраструктура на НАТО, без да има надежда за членството ѝ в блока. Тя може да получи смъртоносно оръжие от САЩ, но безвъзмездната военна помощ е намалена, така че тя ще трябва да плати за него. И няма шанс за по-сериозно партньорство с Вашингтон. Човек би казал, че стремежът на Киев да стане привилегирован партньор на Запада, за да получи сериозна икономическа и финансова помощ, не нищо друго, освен празна надежда.

Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътевa