ТПТИ и СЕТА за първи път влязоха за обсъждане в сградата на българския парламент. ГЕРБ, ДПС и РБ демонстрират незаинтересованост по темата
Ръководството на парламентарната комисия по икономическа политика ще изпрати официално запитване до Министерски съвет каква е позицията му по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА). Заедно с това ще настоява председателят на Народното събрание Цецка Цачева да възложи на Икономическия и социален съвет анализ за ефектите, които СЕТА ще окаже върху икономиката на България. Това съобщи председателят на комисията Петър Кънев, който постави въпроса в дневния ред на вчерашното й заседание.
Така СЕТА, заедно със своя близнак – Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ), за първи път влезе за дискусия в сградата на българския парламент. Досега двете споразумения, по които от години се водят разгорещени спорове от двете страни на Атлантическия океан, бяха тема само на няколко въпроса в рамките на парламентарния контрол. На заседанието на Икономическата комисия вчера проблемът беше поставен информативно – като изслушване на въпроси и позиции от граждански организации и синдикати, а депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС демонстрираха крайна незаинтересованост от темата. Представителите на ГЕРБ, сред които бившият икономически министър Делян Добрев, се измъкнаха поединично от залата още при поставянето на въпроса. Последна това стори зам.-председателката на комисията Даниела Савеклиева, същата тактика предприе и единственият „реформатор” – икономистът Мартин Димитров, който послуша няколко минути, преди да счете, че няма смисъл да си губи времето. Депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски пък въобще не се явиха на заседанието. Да се информират и да дискутират в залата останаха голяма група представители на БСП, депутати от Патриотичния фронт, АБВ, БДЦ и Атака.
Снимка: Иван Стоименов
Сравнително скоро обаче на българските депутати може да им се наложи да вземат отношение, тъй като в процедурата са предвидени ратификации от националните парламенти. И е много вероятно да одобрят СЕТА набързо, без да са наясно за какво точно става въпрос. За разлика от закучилите се спорове и процедури по Трансатлантическото споразумение, преговорите по СЕТА са приключени и тази спогодба може да се окаже байпасът на ТПТИ от Северна Америка към Европа и обратно. Според графика на Европейската комисия, през септември договорът трябва да бъде одобрен от икономическите министри от ЕС, след което ще мине през Европейски съвет с участието на държавните и правителствени ръководители, а оттам ще влезе в Европейския парламент. Плановете на Жан-Клод Юнкер са до края на годината въпросът да бъде решен. Според клаузите на СЕТА, това ще бъде достатъчно споразумението да влезе в сила незабавно под формата на „временно” . Дори и в последващите ратификации, то да бъде отхвърлено от национални парламенти, за спиране на действието му ще се изисква ново решение на Европейски съвет.
Подобни договори са известни като „търговски спогодби от нов тип” . Критиците им дори ги наричат „зомби-споразумения” поради тяхната всеобхватност и изключително трудните и неясни механизми за прекратяване на действието им. Те предупреждават, че СЕТА и ТПТИ ще се отразят върху целия социално-икономически живот в държавите и ще ги поставят в подчинено положение спрямо интересите на големите мултинационални корпорации. Досега единствената позиция на наши министри е, че България ще каже „Да” , ако Канада премахне визите за български граждани.
„Битката е за пазари, а България определено не е сред страните, които ще спечелят от подобни споразумения. Страх ме е, че ще го подпишем заради едните визи, което е сделка от типа „Кон за кокошка” , предупреди вчера Петър Кънев. Евродепутатът Георги Пирински пък припомни резолюция на Европейския парламент от 8 юли 2015 г. с конкретни изисквания към Еврокомисията по преговорите за ТПТИ. Сравнителен анализ обаче показва, че СЕТА не отговаря на тези изисквания по девет ключови пункта, включително и по един от най-спорните – този за съденето на държави от корпорации в частни инвестиционни „съдилища” . Това ще става в случай, че инвеститорите счетат дадени държавни и общностни стандарти и регулации за ограничаващи търговската им дейност и правото на печалба.
„В СЕТА този механизъм е в първичния си, класически и абсурден вид, с липса на възможности за обжалване и непубличното назначаване на съдиите в тези трибунали” , заяви Пирински. Сред останалите заплахи са възможността за тотална приватизация на публичните услуги, липсата на гаранции за запазване на сегашните трудови права, загърбването на проблемите с екологичните отговорности на инвеститорите, отсъствието на общи стандарти за борба с данъчните престъпления и корупцията и пр.
„Каква е позицията на правителството?” , попита председателят на БСП Корнелия Нинова и съобщи, че през септември парламентарната група ще внесе в НС искане за изслушване на правителството по СЕТА с последващи дебати. „В момента големи американски компании усилено създават клонове в Канада, за да влязат на европейския пазар през клаузите на СЕТА” , предупреди и съпартиецът й Румен Гечев, според когото задействането на споразумението може да доведе до неконтролируеми последствия. Подобни нотки прозвучаха в изказването на зам.-председателя на комисията Димитър Байрактаров (ПФ), който призова проблемът да остане встрани от боричканията на партиите, тъй като е много сериозен и опира да това „как да си запазим държавата” .
На заседанието се чуха предложения да се потърсят контакти и възможности за координирани действия с аналогични комисии в други европейски парламенти. На депутатите беше раздадено писмо в подобен дух от Комисията по устойчиво развитие на Националното събрание на Унгария, както и копие от решение на парламента в Будапеща от 13 юни. С него се призовава правителството да не подкрепя сключване на споразумения за свободна търговия, застрашаващи настоящото ниво на екологична и здравна защита, безопасността на храните, човешките права, гаранциите за трудовото законодателство или такива съдържащи антидемократични процедури за уреждане на спорове.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto