През 1981 г. Бърни Сандърс ходатайства пред Маргарет Тачър в опит да спаси гладуващите ирландски затворници.
1981 г. е апогеят в противоборството между затворниците от Ирландската републиканска армия и Лондон. Ирландците настояват за особен статут като политически затворници, който премиерът Маргарет Тачър им отказва. Много от тях обявяват гладна стачка. Десет умират в затвора, сред тях и избраният за депутат Боби Сандс. Погребението на последния се превръща в стохилядно шествие. Тъкмо в тези дни Шин Фейн, политическото крило на ИРА, се разгръща до мащабна политическа партия, която играе основна роля през 90-те.
На 15 юли 1981 г. днешният кандидат за Белия дом Бърни Сандърс изпраща писмо до британския премиер Маргарет Тачър. В онези години Сандърс е още кмет на Бърлингтън, щата Върмонт. Писмото гласи:
„ Уважаема Г-жо Тачър,
Дълбоко смутени сме от нежеланието на правителството ( на Великобритания, бел.ред ) да сложи край на злонамереното и унизително отношение към ирландските затворници, обявили гладна стачка в затвора в Северна Ирландия.
Настояваме Вие да преразгледате неотстъпчивата си позиция към затворниците преди тя да подрони реномето на британците като честни и почтени люде в очите на жителите на Върмонт и САЩ“.
Писмото на Сандърс, което изплува в социалните мрежи в САЩ, допълва образа на нестандартния кандидат-президент като принципен политик с устойчиви ценности във времето.
