Властите все повече залавят нелегални радиочестоти, но не трябва да се страхувате за тяхното бъдеще

Уникалният характер на британската поп музика се дължи най-вече на пиратските радиостанции. Благодарение на нелегалността на пиратското радио, през 60-те години до бреговете на Острова достига голяма част от поп музиката, а излъчването обикновено е от кораби в международни води. Това принуждава все още анахроничното BBC да пусне в отговор Radio 1. От 80-те години пиратските радиoстанции всъщност са единствените, които отразяват развитието на британската ъндърграунд култура, а транзисторите на върха на многоетажните жилищни блокове са единствените места, където са се излъчвали стилове като реге, рейв, рага джънгъл, дръм енд бейс, грайм, гаражен рок и дъбстеп.

Флаер, който рекламира пиратска радиостанция

Но пиратството винаги е било в противоречие със закона. По-рано този месец регулаторната организация във Великобритания за радио, телекомуникации и далекосъобщения Ofcom разкри, че само в Лондон за последните две години са заловени 400 пиратски радиостанции. Председателят на въпросната организация споделя, че те спират излъчването им основно, защото пречат съществено на жизненоважните радиокомуникации, които се използват от службите за спешна помощ и въздушните системи за полети, заради което се причиняват щети. Това е проблем, основен за столицата, тъй като от сто радиостанции, излъчващи в цяла Великобритания, около седемдесет са в Лондон.

Група младежи, които слушат радио в лондонския Victoria Park, 1980

Музикалната сцена в Лондон винаги е била захранвана основно от пирати, като например програмите Itch и Flex. Комбинацията между диджеи, рапъри и хиляди песни, които не могат да бъдат чути никъде другаде, е нещо като музикална алхимия – цели жанрове са били създадени само за няколко часа в ефир. Да започнеш да ги спираш звучи перверзно, но това е и нещото, което поддържа пиратите „живи“ – без играта на котка и мишка с властите, тези радиостанции могат да загубят силата си, а и чара си. През последните години Ofcom започва да предлага на голямо количество от тези радиостанции лицензи, които да им позволят да легитимират радиочестотите. Успешните пирати като Voice of Africa и Rinse, които за известно време излъчват и от кухнята на майката на рапъра Wiley, вече са получили въпросните лицензи и са присъединени към така наречените “нови легални пирати“.

В същото време интернет радиостанциите са откраднали доста от експерименталната и амбициозна схема на пиратските радиа. И точно като през 60-те години, BBC отново даде отговор на пиратите със собствена национална станция 1Xtra, която взима много от пиратския диджейски образ. С отношението на законните радиостанции към пиратските като към легенди и безкрайният тормоз на последните от полицията, значи ли това, че е дошъл краят на пиратите?

Няма начин. Всеки един ден в Лондон можете да чуете поне четиридесет такива, променящи се като платна на мачти, които се спускат, но след това се издигат нови. В забележителния документален филм за пиратските радиостанции Drowned City, реализиран през последната година, можете да видите страстни пирати, които се катерят посред нощ по високите блокове, бягайки от полицията, само за да поставят транзистор на покрива.

‘Sir Jules Sound Table’, Дийн Стрийт, Лондон, 1982

Днес пиратите може и да нямат толкова субкултурен характер, какъвто някога са имали, но борбата да си възвърнат радиото от „силните“ си остава достатъчна, за да може тази незаконна индустрия да продължи да излъчва така, както може и както винаги го е правила.

Превод: Юлия Владимирова

The Guardian
26.07.2015