Пиер Московиси е роден на 16 септември 1957 г. в Париж в еврейско семейство. Баща му е известният социален психолог Серж Московиси, а майка му Мари Бромберг е психоаналитик. Пиер Московиси се присъединява към Социалистическата партия през 1984 г. Член е на Европейския парламент в периода 1994-1997 г. и после отново в периода 2004-2007 г. Между 1997 и 2002 г. е министър по европейските въпроси в социалистическото правителство на Лионел Жоспен. Между 2012 и 2014 г. отново е министър, този път на икономиката и финансите. От 1 ноември 2014 г. е еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси. Наскоро френската преса съобщи, че Московиси, който тази година ще навърши 61 години, очаква първото си дете. Въпросите към Пиер Московиси зададе Петър Волгин.

Мислите ли, че България е готова за член на еврозоната?

Първо искам да кажа, че приветствам ентусиазма на България за присъединяване към еврото. Както казах и в София по време на посещението си през април, сигурен съм, че именно България ще бъде следващият член на еврозоната. Европейската комисия публикува на 23 май своя последен конвергентен доклад, който показва, че страната ви изпълнява Маастрихтските критерии по отношение стабилността на цените, публичните финанси и конвергенцията на дългосрочния лихвен процент. Както знаете, трябва да бъде покрит още един критерий, а именно членството в Европейския валутен механизъм, известен като ЕRM II (у нас е популярен като „чакалнята на еврозоната”, б.а.). Българското правителство усилено работи в момента по този въпрос. Европейската комисия не се произнася по това. Решението за присъединяване към ERM II e на държавите – членки на еврозоната, както и на един друг настоящ член на ERM II – Дания. Другият фактор, който България трябва да има предвид, е, че членството в еврозоната включва и членство в Банковия съюз.

Един от най-важните уроци, които научихме през последните две десетилетия, е, че истинската икономическа конвергенция е също толкова важна, колкото и формалната. Ето защо България трябва да работи много усилено, за да повиши продуктивността, да увеличи инвестициите, да подобри още повече положението със заетостта, както и да се справи с неравенствата. В момента растежът е стабилен, но е важно ползите от него да достигат до най-уязвимите групи от населението. Европейската комисия има готовност да подкрепя българските усилия за подготовка за членство в еврозоната. Имам предвид и новата програма за сближаване, която току-що предложихме и която предвижда около 2 милиарда евро финансова и техническа подкрепа за онези държави, които са направили видими усилия по присъединяването към еврото.

Добре, комисар Московиси, обаче има държави, например Полша, Унгария, Чехия, чиито икономики са в по­-добро състояние от нашата и които не бързат да се присъединяват към еврозоната. Защо ние трябва да го правим?След Брекзит Дания ще бъде единствената държава – членка на ЕС, с възможност за отказ от присъединяване към еврото. Всички останали са задължени да направят това след покриване на необходимите критерии. Те сами ще решават с каква скорост ще се движат към тази цел. Европейската комисия ги окуражава да работят по посрещане на критериите за сближаване, без да ги притиска да се движат по-бързо, отколкото биха искали.

Държавите трябва да бъдат добре подготвени за присъединяването към еврото и трябва да продължат да полагат усилия и след като присъединяването стане факт. Така че ние подкрепяме българския ентусиазъм, настоявайки в същото време върху необходимостта да сте напълно подготвени.

Защо смятате, че еврозоната се нуждае от свой собствен икономически и финансов министър?

Структурите, които управляват еврозоната, трябва да станат по-демократични и по-отговорни. Днес Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната, б.а.), една неформална структура, взема важни решения по отношение на националните бюджети и реформите зад затворени врати. И тези решения най-напред се подготвят от официалните лица при пълна непрозрачност. За разлика от нормално функциониращи структури като Съвета на министрите на ЕС Европейската комисия не е в състояние да прокарва общия интерес на страните от еврозоната в Еврогрупата. Вярно е, че някои министри са подложени на много критичен анализ от парламентите в своите държави. Обаче никой не е длъжен да се отчита пред Европейския парламент за общите решения, които се вземат в Еврогрупата. Ето, затова предложихме да бъде създаден постът европейски финансов министър, който ще бъде едновременно президент на Еврогрупата и вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за икономическата и финансовата политика. Европейският финансов министър ще засили прозрачността и демократическата обосновка на решенията, взети от Еврогрупата. Това ще бъде от полза за всички европейски граждани.

Европейският стабилизационен механизъм, който се грижи за стабилизирането на страните от еврозоната и който взема своите решения единодушно, може да се превърне в Европейски валутен фонд, който ще взема решенията с мнозинство. Кога да очакваме да се случи това?

Европейската комисия направи своето предложение през декември миналата година. Целта на един нов Европейски валутен фонд, който ще действа в правните рамки на ЕС, е да бъдат подобрени процедурите по вземане на решения в Европейския стабилизационен механизъм и да бъде засилен демократичният контрол. Засега няма съгласие между страните членки за генерална промяна на статута на Европейския стабилизационен механизъм. В момента се водят дискусии за по-ограничени реформи на неговата дейност. В края на този месец предстои среща на върха на държавите от еврозоната, където ще се обсъжда тази тема, както се очакват и решения за банковия съюз. За ЕК е важно всички промени в ролята на Европейския стабилизационен механизъм да имат предвид установеното разделение на отговорностите между институциите на ЕС, както това е разписано в договорите. Това е особено важно, докато Европейският стабилизационен механизъм остава междуправителствена структура.

В началото на годината казахте, че ако Великобритания реши да промени мнението си по отношение на Брекзит, бихте приветствали една такава стъпка. Наистина ли вярвате, че това е възможно, че е възможен друг референдум с друг резултат?

Надявах се, че британците ще гласуват за оставане в ЕС, и дълбоко съжалявам за решението им да напуснат. Разбира се, уважавам избора им. Оттогава минаха две години и както знаете, много време и енергия бяха използвани за преговорите около член 50 (това е точката в Лисабонския договор, който предвижда излизането на една държава от ЕС, б.а.), а остава и още много работа. Вярно е, че следя с голям интерес британския политически дебат по темата, но в никакъв случай не бих искал да спекулирам, а още по-малко да се намесвам. Никога не съм се ръководил от спекулацията „какво би станало, ако”! Това е въпрос, който британците сами трябва да решат.

Вие настоявате големите технологични фирми Google, Amazon, Facebook да плащат по­високи данъци. Те обаче наричат предложените нови данъчни правила „популистки”. Какъв ще бъде изходът от тази битка?

Нашето предложение за справедливо данъчно облагане на дигиталната икономика има за цел да отговори на фундаменталния въпрос за справедливостта. Имам предвид, че в момента дигиталните компании плащат средно данък в размер на 9,5% в сравнение с традиционните компании, които плащат средно 23%. Ето защо предложихме едно общо решение за данъчно облагане на дигиталната икономика, което да важи за всички държави от ЕС. То ще позволи на държавите членки да облагат с данъци приходите, реализирани на техните територии, дори ако съответната компания няма физическо присъствие там. Това означава в законодателството на ЕС да бъде въведено правилото за „значимо дигитално присъствие”. Новите правила ще направят така, че онлайн бизнесът ще допринася за публичните финанси по същия начин, по който това правят и „материалните” компании. Паралелно с усилията ни по намирането на изчерпателно решение за данъчно облагане на дигиталния бизнес предложихме и една промеждутъчна мярка: данък за дигиталните услуги, който ще се прилага дотогава, докато не бъде постигнато всеобхватно решение на международно ниво. Основната цел на този данък е да бъдат избегнати възможните проблеми, които биха могли да възникнат заради бъркотията от национални данъци върху дигиталния бизнес. Твърдо вярвам, че данъчното облагане на дигиталната икономика трябва да има глобален характер. Трябва да продължим съвместната работа с нашите международни партньори, започвайки със САЩ, за намирането на обща основа за амбициозни реформи на международната данъчна система. Надявам се нашата инициатива да даде допълнителен тласък на тези международни дискусии.

А какво мислите за решението на американския президент Доналд Тръмп да въведе мита върху вноса на стомана и алуминий?

Решението за налагането на мита от страна на Съединените щати върху вноса на стомана и алуминий от страните на ЕС, Канада и Мексико, най-близките икономически партньори и съюзници на САЩ, е абсолютно неуместно, неприемливо и предизвиква дълбоко съжаление. Европейската комисия вече предупреди, че ще отговори реципрочно на това в съответствие с правилата на Световната търговска организация. Ние също така ще наложим съответните мерки, засягащи определени американски продукти. И ще направим всичко необходимо да защитим пазара на ЕС от проблемите, които американските рестрикции причиняват.

Да завършим с един политически въпрос, г­н Московиси. Традиционните леви партии, социалистите и социалдемократите, напоследък губят изборите почти навсякъде в Европа. Имате ли обяснения за този провал?

Част от обяснението е, че много социалдемократически партии дойдоха на власт по време на най-голямата криза. Съответно трябваше да прилагат много трудни и непопулярни мерки, заради което бяха наказани от избирателите на следващите избори. В същото време левите партии се стремят да създадат нови послания, които да отговорят на тревогите на хората във време на дълбоки икономически промени. Дясноцентристките партии също са под голям натиск. Изобщо традиционните партии постоянно биват притискани от екстремистите и от дясно, и от ляво. Това води до фрагментация на нашата партийна система и това явно ще бъде дълготраен феномен.

Как да отговорят на това социалдемократите? Трябва да представим убедителни политически решения, насочени към постигането на по-голяма социална справедливост и справяне с неравенствата. В същото време трябва да се противопоставим на онези, които призовават за въвеждане на протекционистични мерки и затваряне на границите. Не бива да правим това, което традиционната десница прави понякога, а именно да насърчаваме екстремизма, възприемайки неговите послания и политики. Има редица ценности, като уважението и толерантността, както и принципи, свързани с върховенството на закона и уважението на човешките права, с които никога не бива да правим компромиси.