В бюджета за 2018 г. редица разходни показатели са завишени, но е съмнително, че повечето хора ще усетят растежа на икономиката. Не се задава промяна и във философията на политики, провеждани от години.

Помните ли пицата на Дянков, с която бившият финансов министър рекламираше бюджетите си? И която се оказа не само постна, но и прегоряла, заради което „изгоря” и самият майстор пицар. Споменът за Дянков щеше съвсем да е залинял, ако не беше метафората му. Тя дотолкова се оказа непреходна, че и днешният вицепремиер Валери Симеонов се изкуши да прибегне до нея в представянето на Бюджет 2018 г. За разлика от сдържания финансов министър Горанов лидерът на НФСБ Симеонов определи първия бюджет на третото правителство на Бойко Борисов като „богата, добре аранжирана пица, тип „Калцоне”.

Голям залък хапни, голяма дума не казвай. Метафората с пицата е доста коварна. Според кулинарни специалисти името на неаполитанския специалитет идва от „крачол” или „чорапче” (да не се окаже, че не било Калцоне, а Калцуне?). Както и да са аранжирани, подобни пици са закрити и преди да ги опиташ, няма как да знаеш какво има вътре. Възможно е да съдържат хубава плънка, но може и да се окаже, че преобладава тестото... От ГЕРБ също се подведоха по големите приказки, представяйки бюджета като първия социален такъв от много години насам, а тон зададе самият премиер с откритието, че „ние сме изключително социална държава”. Но след първоначалния разрез на „Калцонето”, направен от икономисти, синдикалисти и наблюдатели, управляващите смениха етикета „социален” с „реалистичен”.

Реално погледнато, правителството има с какво да се похвали. Друг е въпросът, че завишаването на няколко числа в разходната част благодарение най-вече на увеличения БВП не означава промяна в провежданата политика, а още по-малко във философията ѝ. Най-големият успех e увеличаването от Нова година на минималната работна заплата (МРЗ) от 460 на 510 лева. По този начин управляващите се надяват да изтикат нагоре и средната, а в това си намерение, изглежда, получават дори външна подкрепа. Незавидната социална ситуация в България влезе в полезрението на Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент, която проведе изнесено заседание в София. Преди това тук пристигна и лидерът на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини, който нарече положението с доходите в България абсолютно нетърпимо и даде да се разберат две неща: че предстои натиск и на ниво европейски институции за вдигане на заплатите в Източна Европа, както и че не говори за това само от собствено име. Въпреки неистовата съпротива на работодателските организации ГЕРБ изглеждат решени да изпълнят предизборното си обещание за МРЗ от 650 лв. до края на мандата. Но и недоволните едва ли ще останат капо – на път са да си издействат облекчаване на режима за внос на евтини чуждестранни работници. При това от правителство, подкрепяно от цели три националистически формации!

През следващата година се увеличават парите за здравеопазване (бюджетът на НЗОК нараства с 407 милиона лева, но реално са около 260 млн. повече, а останалите ще отидат за покриване на вече направени разходи) и за образование – почти 500 млн. над прогнозираните средства (тук според МФ са и около 13- 17 млн. за стартиращото от 2018 г. държавно финансиране на частни училища). Увеличават се разходите за МВР – с 50 млн., и за отбрана – със 100 млн. Дори и парите за заплати в Министерството на труда и социалната политика се повишават със скромните 9,4 милиона. Не че ще решат кардинално проблема, но социалните работници често са с доходи, близки до тези на своите „клиенти”. По-голямата новина е, че с 10 лева се увеличава Гарантираният минимален доход (ГМД) – своеобразен индекс, от който зависи размерът на повечето социални помощи. ГМД не е променян от 2009 г. и въпреки увеличението от 65 на 75 лева остава далеч от линията на бедност, която за догодина е 321 лева. Тоест най-бедните ще получават от държавата около четири пъти по-малко средства, отколкото са необходими за физическо оцеляване пак по изчисления на държавата. Същевременно правителството не крие намеренията си от 2019 г. да падне таванът на пенсиите. Дали не е време за справка кои известни фигури на прехода предстои да се пенсионират?

От 340 на 380 лева се увеличава платеното майчинство през втората година, макар че и то не се изравнява с друг важен индекс, какъвто е минималната работна заплата. С 3 лева повече ще са и детските надбавки за първо дете, но отпускането им все още зависи от доходите и остава изключително трудно. Необходими са доказателства, че всеки член от семейството не разполага с повече от 400 лева, а изискваната купчина документация спира дори отговарящи на критериите да кандидатстват за подпомагане. Друга новост е възможността на семейства с доход на член между 400 и 500 лв. да получават 80% от детските. С това горе-долу се изчерпва плънката в бюджетната пица за 2018 г. А сега за кората, или за обвивката, ако предпочитате:

Повечето пари за редица сектори не гарантират автоматично по-доброто им функциониране, а оттам и подобряване на качеството на живот. Особено когато тези сектори са реформирани във вид, пригоден за източване на публични средства. Тук ще трябва да се съгласим с неолибералните икономисти – да наливаш пари в такива системи е, като да сипваш вода в пробита каца. Но да сте чули същите икономисти да вият като линейки срещу източването на здравната каса от нароилите се търговски дружества, наречени болници? Или срещу делегираните бюджети в образованието, които превърнаха директорските кабинети в счетоводни къщи и доопустошиха стотици селища в страната, лишавайки ги и от училища? Не. Те ще се обадят само ако случайно държавата реши да отпусне пет лева повече за социални програми. Засега, изглежда, няма такава „опасност”. Нито от ревизия на злополучни реформи, нито от обрат на социално-икономическата политика.

Въпреки увеличения обем на бюджета преразпределителната му функция като дял от Брутния вътрешен продукт продължава да намалява. През миналата година прогнозата за държавните приходи през 2018 г. беше за 37,9% от БВП – едни от най-ниските като дял в целия Евросъюз, сега вече проектът е за 36,2% при средна стойност за съюза 44,7%. Очевидно сме твърдо решени най-после да изпреварим поне с крачка неолибералните „тигри” в ЕС – прибалтийските страни и Румъния, с които досега си оспорвахме първото място. С намаление на преразпределението с още 1,7% при БВП около 100 млрд. лв. българската държава сама се отказва от приходи от 1,7 милиарда лева. Това са почти двойно повече средства от наличните за социално подпомагане в България, което в сегашния си вид не е в състояние да предотврати дори случаи на смърт от студ или глад (виж материала „КОЙ уби семейство Дишеви” от 17.02.2016 г. в a-specto. bg). С две думи: съмнително е, че повечето хора ще усетят растежа. Бюджетните средства за социални разходи (с включено основно перо – пенсии) леко се увеличават, но намаляват като дял от БВП. Това означава само едно – ръстът на икономиката не се отразява на разходите за социални грижи, те не са приоритет. Общите средства за социално подпомагане (без перото за пенсии) дори намаляват с 1,8%! За тази година са 1 милиард и 4 милиона, за догодина са предвидени 982 милиона. Липсващите 22 милиона могат да означават, че или досега не са били разпределяни по предназначение поради изключително рестриктивните критерии за подпомагане, или някоя група тепърва ще изпищи... Лоши новини носи Бюджет 2018 г. за безработните, въпреки че според бизнес организациите такива в България почти няма. Намаляват се сроковете за изплащане на обезщетения при безработица, увеличава се изискваният осигурителен стаж за получаването им. Така например, ако в първите дни на 2017 г. сте останали без работа и сте имали 13-годишен трудов и осигурителен стаж, получавате обезщетение една година. Безработните от 2018 г. ще го взимат само 10 месеца. При 7-годишен стаж сега имате право на 8 месеца обезщетения, от догодина се намаляват до 6. За да получавате минимално обезщетение, се изисква да сте работили 9 месеца от последните 12, занапред ще е 15 месеца от последните 18. Само от тази промяна бюджетът си спестява 63 милиона, общо от подобни затягания в критериите – 79 млн. лв. Нали уж безработни нямаше? Ако още се чудите дали плюсовете или минусите преобладават в бюджета, представете си, че основният финансов закон на държавата в следващата година е „сон шон жмо”. Или „без изменений”, както се казваше в бюлетина на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, която наскоро едва не бе закрита заради... бюджетни съкращения. С едната ръка правителството дава, а с другата взема от същия джоб. Цялата философия може да бъде обобщена така: даваме малко повече на бездомните, вземаме от безработните. Следващия път може да е обратното. Под напора на общественото мнение правителството се отказа от обявените рестрикции при изплащане на болнични, през годината обаче се очаква да бъдат обявени мерки за драстично орязване на инвалидни пенсии. Предлогът „борба със злоупотребите” не е нито нов, нито български, нито само европейски.

През 2013 г. след трайна обработка на общественото мнение и преекспониране на случаи на злоупотреби със социални помощи социологическо проучване във Великобритания установява, че близо една четвърт от анкетираните считат системата за подпомагане за облагодетелстваща измамниците. Доста по-слабо тиражиран доклад на британското Министерство на труда в същия период сочи, че едва 0,7% от получателите на помощи са излъгали институциите за действителното си състояние. Данните на правителството на Канада сочат почти същото – злоупотребилите са 0,6%. А академично изследване в Нова Зеландия за периода 2008-2011 г. стига до извода, че измамите със социални помощи струват на данъкоплатците по 5 долара на година, докато данъчните измами костват на всеки от тях по 1500 долара. У нас наскоро премиерът беше готов да прати полиция да проверява лекари дали не издават фалшиви болнични. Но подобни идеи, разбира се, не му минават през главата, когато водещи компании, включително петролни рафинерии, излизат във финансовите си отчети на загуба и не плащат данък печалба…

Като стана дума за данъци, никакви промени в политиката не се задават. И през 2018 г. България ще продължи да прилага една от най-регресивните данъчни системи в Европа, която стоварва основната отговорност за пълненето на бюджета върху получаващите средни и ниски доходи, върху разчитащите на наемния си труд и дори върху работещите бедни. България е страната с едни от най-ниските преки данъци върху състоянието в целия ЕС, нещо повече – почти единствена в света прилага плосък данък от 10% в най-ортодоксалния му вид, без необлагаем минимум върху най-ниските доходи. В същото време сме на първо място в Европа по дял на бюджетните приходи от косвени данъци, облагащи потреблението на продукти: 50,3% срещу 28% средноевропейско ниво. В резултат и от всичко това се изкачихме до върха и на класацията по неравенство в Евросъюза, в което управляващите явно не виждат проблем, камо ли да предлагат мерки за решаването му.

„Данъчната система – такава, каквато е в момента в България, работи”, казва председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, изпадайки в тежко противоречие със себе си. За да опонира на искания за въвеждане на необлагаем минимум върху първите 460 лева от доходите на всеки човек, както и за намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост (под гражданска петиция с настояване за това се подписаха над 30 000 души), депутатката от ГЕРБ заяви, че философията на нейната партия е „от хората, които работят, да се изземва максимално ниско” и „държавата да не се прави на майчица, която преразпределя парите”. Защо тогава се отхвърлят дори искания в тази посока? Може би защото, скрита зад популярни мантри, истинската философия на управлението гласи не да изземва максимално ниско изобщо, а да изземва максимално ниско главно от тези, които имат най-много. Впрочем заобикалянето на дебатите с изтъркани клишета често води до конфузни ситуации. Кой друг, ако не Менда Стоянова знае това? Съвсем наскоро депутатката от ГЕРБ може би първосигнално откликна на исканията на бизнеса за отпадане на класа за прослужено време към заплатите на работещите, наричайки го „отживелица”. Без да подозира, че това не съвпада с политиката на собственото й правителство. А само допреди две години опонираше на исканията за минимална заплата от 400 лева, което щяло да бъде твърде рязък скок и икономическа авантюра. От догодина МРЗ ще е 510 лева… Целомъдрието на подобни стожери на „стабилността” не винаги означава мъдрост.