Благодарение на развитието и разпространението на технологиите светът стана по-малък.

Пътуване с висока скорост в самолет, модерен морски транспорт и все по-бърз транзит по суша – благодарение на високоскоростните влакове и магистрали хората днес могат да достигнат до пунктовете А, Б и В много по-бързо, отколкото, когато и да било преди. Наличието на модерни комуникации пък ни дава възможност да общуваме с всеки човек във всяка точка на света, във всеки момент и по всяко време от денонощието. Ако прибавим и такива поразителни достижения като съвременните компютри, космическите технологии и много други, можем да кажем, че наистина сме влезли в златните години на технологичните чудеса с техните революционни достижения. Обаче новите технологии също така означават и бързо усъвършенстване на инструментите за нападение и унищожаване помежду ни. Нациите в целия свят притежават впечатляващи военни възможности, голяма част от които имат за цел да въздържат или въобще да не дадат възможност на САЩ да използват части от глобалното пространство за транспортиране на въоръжени сили в помощ на своите съюзници или пък да не им дадат достъп до зоната на конфликта. Такъв тип територии са наречени „недостъпни/зони с блокиран достъп” (Anti-access/area-denial), или A2/AD. Страни като Китай, Русия, Иран и др. разработват мерки, които да не дадат възможност на Вашингтон да започнат безпрепятствено офанзива срещу тях, както например се получи при Първата война в Персийския залив. Изправен пред това предизвикателство, Пентагонът разработи оперативни концепции като например въздушно-морски бой (обединена концепция за маневри и достъп до глобални територии, бел.пр., известна като JAM-GC). Също така Пентагонът има и по-мащабен подход, какъвто представлява Третата асиметрична концепция, базирана върху запазване на възможностите за доминиране на бойното поле. От казаното по-горе възникват въпросите: 1. Кои нации днес имат най-добрите Военноморски сили (ВМС), най-добрата армия и най-добрите Военновъздушни сили (ВВС)? 2. Кой може да отправи предизвикателство към САЩ в условията на бързо развиващ се конфликт? Кайл Мизоками, автор от The National Interest, обединява няколко свои материала от предишни години и дава отговор на тези въпроси. Същевременно той предлага и някои нови идеи.

ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ

Още от древността общоизвестна истина е, че страна, която има брегова ивица, трябва да има и собствени Военноморски сили. Както малките, така и големите държави, имат една основна задача – чрез Военноморските си сили да демонстрират военна мощ в своите териториални води, но и извън тях. Ролята на ВМС в мирно време остава повече или по-малко еднаква в продължение на хилядолетия. Военните кораби защитават родината си, поддържайки отворени морските пътища и комуникации. Тяхното присъствие има сдържащ ефект върху противника. Във време на война ВМС използват силата си, за да лишат врага от възможност да направи същото. Това се постига чрез атаки върху военноморския флот на противника, чрез десант на морската пехота, а така също чрез установяване на контрол върху стратегическата акватория и участъци от сушата. През последните десетилетия обаче ролята на ВМС в целия свят нарасна, включвайки решаването на нови задачи. ВМС днес са отговорни за стратегическото ядрено въздържане, за защитата от балистични ракети, за операции в Космоса, за хуманитарни мисии, а така също за спасителни операции при възникнали природни бедствия. Като се вземе под внимание изброеното по-горе, могат да се определят петте най-мощни ВМС в света.

СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ

Първото място в списъка няма да изненада никого. Това са Военноморските сили на САЩ. По броя на корабите си военноморският флот на САЩ значително превъзхожда Военноморските сили на останалите страни. Освен това той изпълнява най-голямо количество от различни по вид и предназначение задачи и отговаря за много широк периметър в световен мащаб. Няма друг такъв военен флот с подобен глобален обхват, каквито са ВМС на САЩ. Американският военен флот действа регулярно в Тихия, Атлантическия и Индийския океан, а така също в Средиземно море, Персийския залив и бреговете на Африканския рог. Успоредно с това Военноморските сили на САЩ имат базирани на предна линия кораби в Европа и Япония. Съставът на ВМС на САЩ включва 288 бойни кораба, като обичайно една трета от тях са постоянно ангажирани в различни мисии. ВМС разполагат също така с 10 броя самолетоносачи и 9 десантни кораба с площадки за вертолети, 22 крайцера, 62 ескадрени миноносеца, 17 фрегати и 72 подводници. Освен това под командването на ВМС се намират 3700 самолета, което прави този флот най-голямата военновъздушна сила в света. В състава на бойния флот влизат 323 000 военнослужещи и 109 000 цивилни сътрудници, което също му отрежда първо място в света по брой на личния състав. Отличителна черта на ВМС на САЩ е наличието на 10 самолетоносача. Техният брой е по-голям, отколкото са самолетоносачите на всички останали страни, взети заедно. Американските самолетоносачи превъзхождат чуждите не само количествено, но също и по своите размери. Например само самолетоносачът Nimitz може да носи на борда си 72 самолета, което е два пъти повече, отколкото може да носи най-големият чужд самолетоносач. Обикновено самолетните ескадрили на другите страни са окомплектовани предимно с изтребители, докато американските самолетоносачи разполагат с балансиран набор от самолети, способни да обезпечат превъзходство във въздуха, да нанасят удари по наземни цели, да провеждат разузнавателни операции, да водят бойни действия с подводници и да изпълняват хуманитарни операции за оказване на помощ на населението при природни бедствия. В състава на ВМС на САЩ влизат и 31 десантни кораба, което също ги поставя на първо място в света по големина на десантния флот. 9 универсални десантни кораба, клас Tarawa и Wasp, оборудвани с хеликоптерни площадки, обезпечават прехвърлянето на десантните части от корабите на брега. Освен това този клас кораби могат да бъдат използвани и като малки самолетоносачи, носещи на борда си изтребители с вертикално излитане и кацане, тип AV-8B Harrier, а скоро ще бъдат оборудвани и с изтребители бомбардировачи, тип F35-B. В състава на подводния флот на САЩ влизат 54 броя бойни атомни подводници, микс между моделите Los Angeles, Seawolf и Virginia. Тъй като ВМС на САЩ отговарят за стратегическото ядрено възпиране по море, те са екипирани с 14 подводници, клас Ohio, снабдени с балистични ракети и общо с 336 ядрени ракети, тип Trident. Американският военен флот разполага също с четири Ohio-клас подводници без ядрено оръжие, преоборудвани така, че да носят 154 ракети, тип Tomahawk, за поразяване на наземни цели. Наред с тези свои основни задачи ВМС на САЩ отговарят и за защитата от нападения с балистични ракети, провеждане на операции в Космоса, изпълнение на хуманитарни мисии и оказване на помощ в случаи на природни бедствия. През октомври 2013 г. военният флот на САЩ включваше в състава си с 29 крайцери и ескадрени миноносци, способни да прихващат балистични ракети. Някои от тях бяха разположени на първа линия в Европа и Япония. На свой ред контролът върху космическото пространство дава възможност на ВМС да оказват логистична подкрепа на армията като цяло, а така също и да водят наблюдение за появата на противникови спътници. И накрая трябва да добавим, че самолетоносачите и десантните кораби заедно с плаващи болници, тип USNS Mercy и USNS Comfort, образуват специални групи за оказване помощ при стихийни бедствия. В последните години такива групи бяха разположени в Индонезия, Хаити, Япония и на Филипините.

КИТАЙ

За последните 25 години ВМС на Народноосвободителната армия на Китай изминаха дълъг път. Значителният ръст на китайската икономика позволи десетократно увеличение на разходите за отбрана в сравнение отпреди 1989 г. и това създаде един съвременен военноморски флот. Китай превърна своята група остарели ескадрени миноносци и бързоходни катери, които действаха само в крайбрежните води, в истински океански флот. Сега китайските ВМС разполагат с един самолетоносач, три десантно-транспортни кораба, 25 ескадрени миноносеца, 42 фрегати, 8 атомни подводници и 50 други подводници, снабдени с конвенционално въоръжение. Численият състав на флота наброява 133 000 военнослужещи, включително и един корпус от морската пехота, съставен от две бригади с по 6000 морски пехотинци всяка една от тях. Военновъздушните сили на морския флот осигуряват фиксиран брой самолети и хеликоптери за нуждите на китайския самолетоносач, а така също и вертолети за десантно-транспортните кораби. ВВС разполагат и със самолети за контрол на въздушното пространство, както и с такива, базирани на сушата. Като цяло военновъздушните подразделения на Народноосвободителната армия на Китай разполагат с 650 самолета, които включват палубни изтребители J-15, многоцелеви изтребители J-10, самолети за морско разузнаване Y-8, а така също самолети Z-9 за борба с различни видове кораби. Първият китайски самолетоносач „Ляонин” представлява особен интерес. Той беше включен в състава на ВМС на Китай през 2012 г. Първоначално този кораб е бил построен за нуждите на съветския военноморски флот, но след края на Студената война незавършеният корпус на кораба остава в една от украинските корабостроителници. Впоследствие той е закупен от търговската компания на китайските ВМС и отбуксирован в Китай. След това в продължение на 10 години се довършва и оборудва. Предполага се, че „Ляонин” ще бъде използван за тренировки на личния състав, обучавайки го за провеждане на операции в сложния свят на бойните действия с участие на самолетоносачи. Народноосвободителната армия на Китай активно модернизира своите десантни кораби и към техния състав са прибавени три нови кораба, тип 071. Всеки един от тях може да приеме на борда си от 500 до 800 морски пехотинци и от 15 до 18 транспортни средства. Освен това те могат да транспортират десантчиците до брега с помощта на създадените по американски образец катери на въздушна възглавница и транспортни вертолети Z-8 среден клас. В близките години Китай планира да започне строителството на бойни десантни кораби с нормална дължина на летищната палуба по модел на американските кораби от клас Wasp. Според наличната информация ще бъдат построени шест кораба, тип 071, и шест нови десантни кораба с площадки за вертолети. Подводните лодки на Китай представляват доста разнообразна картина. В състава на ВМС има 60 подводници от различен клас. В основата на подводния флот са три атомни подводници с ядрени ракети, клас Shang, девет подводници, клас Yuan, 14 подводници, клас Song и 10 модернизирани руски подводници, клас „Кило”. Подводният ракетен флот включва 3 подводници с балистични ракети на борда, клас Jin, а още 4 или 5 от същия клас са в процес на строителство. Предполага се, че те ще бъдат използвани в Южнокитайско море като бастион на китайските сили за ядрено възпиране. Китай планира да построи поне още два самолетоносача, като в крайна сметка броят им може да се увеличи до пет. Успоредно с операциите, провеждани с участието на самолетоносачи, военноморският флот на Китай усъвършенства своята бойна подготовка с участие в мащабни международни операции за борба с пиратството в района на Африканския рог. Пекин изпрати там 17 тактически подразделения, като постоянно извършва ротация на корабите и личния състав, за да могат по-голям брой подразделения да придобият опит в провеждането на операции, отдалечени на значителни разстояния от страната.

РУСИЯ

На трето място в списъка се намира Русия. Макар че Русия традиционно е сухопътна военна държава, след края на Студената война тя наследи голяма част от съветския военноморски флот. Този вече застаряващ флот е в основата на днешните руски ВМС. Наред с това, макар и бавно, се произвеждат нови кораби и се модернизират старите. Руският военноморски флот поддържа военната мощ на Русия в глобален мащаб. Той наброява 79 кораба от клас фрегата и нагоре, включително един самолетоносач, 5 крайцера, 13 ескадрени миноносеца и 52 подводници. С изключение на неголям брой подводници, оборудвани с крилати ракети, почти всички бойни кораби са от времето на Студената война. Години наред руският военноморски флот страдаше от недостиг на финансиране и затова имаше хроничен проблем с бойната си готовност. В момента няма точна информация какъв брой от старите кораби имат готовност за плаване и доколко могат да бъдат ефективни в бойна обстановка. Русия също така получи в наследство и по-голямата част от транспортните кораби на бившия Съветски съюз. Този флот е съставен от дузина кораби клас „Тапир” (Alligator) и кораби, модел 775 (Ropucha), които са строени още през 60-те години и вече се считат за много остарели спрямо съвременните стандарти. Опитът да закупят от Франция два кораба с площадки за вертолети, клас „Мистрал”, които бяха планирани да запълнят частично празнините, се провалиха след интервенцията в Крим. Основата на руската военна мощ от времето на Съветския съюз са подводниците. Теоретично Русия разполага с 15 бойни атомни подводници, 6 подводници с крилати ракети и 9 подводници с балистични ракети на борда. Макар че някои от подводниците, оборудвани с ракети, са модернизирани, почти всички те са наследство от Студената война и степента им на бойна готовност е неизвестна. Деветте руски подводници, снабдени с балистични ракети, са важен руски потенциал за нанасяне на ответен ядрен удар и съдейки по всичко, се намират в състояние на най-висока степен на боеготовност в сравнение с останалите плавателни съдове от руския военноморски флот. Русия планира да построи още един самолетоносач, а също така нов, неизвестен клас ескадрени миноносци с управляеми ракети на борда. Допълнително ще бъдат построени подводници клас „Борей II”, оборудвани с балистични ракети, атомни подводници, клас „Ясен II”, и ще се модернизират подводниците с конвенционално оръжие, класове „Кило” и „Лада”. Но остава неизяснен въпросът с финансирането на бъдещите проекти.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Кралските военноморски сили се намират в период на най-значителното съкращение за цялата им предшестваща история. Както и по-голямата част от британските Въоръжени сили, Кралският военноморски флот премина през последователни съкращения. Неотдавнашното бракуване на два самолетоносача, клас Invincible, а също така извеждането на изтребителите Harrier от състава на морската авиация значително намалиха възможностите на Кралския военноморски флот. Намаляването на ядрения потенциал и бъдещите планове за строителството на самолетоносачи отреждат четвърто място в списъка на най-мощните Военноморски сили на планетата. Личният състав на Кралските ВМС е най-малкият в сравнение с останалите страни. Флотът разполага с 33 400 човека на действителна военна служба и 2600 резервисти. ВМС включват три големи десантни кораба с вертолетни площадки, 19 фрегати и ескадрени миноносци, 7 бойни атомни подводници и 4 атомни подводници, оборудвани с балистични ракети. Въздушните сили на Кралския флот включват 149 летателни апарата в по-голямата си част хеликоптери. Основата на Кралските ВМС са 6 ескадрени миноносеца тип 45 с управляеми ракети на борда. Всеки ескадрен миноносец клас Daring e екипиран със съвременен радар за проследяване на въздушни цели, подобен на американските SPY-1D радари, система Aegis. Допълнителното оборудване на ескадрените миноносци с 48 ракети „земя-въздух”, тип Aster, им позволява да се справят с широк спектър от въздушни заплахи, включително и такива от балистични ракети. Подводният флот на Кралските ВМС в последно време беше съкратен до по-малко от дузина подводници. В момента се модернизират седем атомни подводници, които е предвидено да се включат към групата подводници с ракети на борда от клас HMS Astute. Подводниците от клас Astute, както и останалите подобни на тях, са снабдени с торпеда Spearfish и крилати ракети Tomahawk. Военните експерти ги определят като най-модерни в своя клас. Четирите подводници клас Vangard, оборудвани с балистични ракети, формират ядрото за ядрено възпиране на противника. Водоизместимостта на всяка от подводниците в този клас е 15,9 тона под вода и те са снабдени със 16 балистични ракети с широк радиус на действие, клас Trident D II. Очаква се в близко време Кралският флот да направи качествен скок, след като приеме на въоръжение двата нови самолетоносача HMS Queen Elizabeth и HMS Princе of Wales. При пълно натоварване тяхната водоизместимост ще бъде 70 000 тона и това ще бъдат най-големите кораби, които някога са плавали под флага на Кралските военноморски сили. На всеки един от тях ще бъдат разположени по 36 изтребителя бомбардировачи F-35B и по няколко вертолета.

ЯПОНИЯ

Петият военноморски флот в този списък е необичаен, защото формално той не е военноморски. Морските сили за самоотбрана на Япония не са военна сила. Техният персонал са цивилни служители, а не военнослужещи. Независимо че се намира под постоянен контрол, Япония успя да създаде едни от най-професионално окомплектованите Военноморски сили в света. Морските сили за самоотбрана на Япония включват в състава си 114 кораба с личен състав 45 800 човека. В основата на флота са голям брой ескадрени миноносци, задачата на които е да обезпечават безопасността на входящите и изходящите морски пътища на Япония, а така също да предотвратяват възможностите за блокирането им, както това се случи по време на Втората световна война. Япония има 46 ескадрени миноносеца, което е повече от Британия и Франция, взети заедно. От средата на 2000 година ескадрените миноносци са снабдени със системи Aegis, които имат за задача да осигурят защитен чадър срещу севернокорейските балистични ракети. Немного отдавна Япония построи три т.нар „вертолетни ескадрени миноносци”. По външното и вътрешното си оборудване те много приличат на самолетоносачи. Те са проектирани така, че да могат да разполагат на борда си хеликоптери, а в бъдеще и изтребители бомбардировачи F-35B. В областта на транспортните кораби възможностите на Япония са скромни, но с тенденция за нарастване. Страната разполага с три десантни кораба с водоизместимост 9000 тона. Тези кораби могат с помощта на вертолети или катери на въздушна възглавница да стоварят на брега 300 десантчици и една дузина единици бойна техника. Вертолетните ескадрени миноносци могат да приемат на борда си един батальон морски пехотинци от състава на новата бригада морски пехотинци, която ще бъде разположена в Нагасаки. Едновременно с това те могат да приемат на борда си вертолети за транспортиране на войниците до брега, а също така и щурмови вертолети Apache за обезпечаване на собствената си сигурност. Японският подводен флот като цяло е най-добрият в света, а това може да се каже и за всяка една японска подводница поотделно. В състава на морските сили за самоотбрана на Япония влизат 16 подводници от най-новия клас Soryu. Те са оборудвани с най-съвременните системи за независимост от използване на атмосферен въздух и затова могат да престояват под вода значително по-дълго време, отколкото конвенционалните подводници. Японският подводен флот е в младежка възраст. Подводниците се извеждат от състава му средно след 19-годишна служба. Преди време Япония обяви, че ще увеличи флота си до 22 подводници в отговор на растящата мощ на Китай.

СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ

Да се определят петте най-мощни Сухопътни войски на планетата не е проста задача. Всяка страна има своя уникална стратегия в сферата на сигурността, определяща структурата на въоръжените сили като цяло и в частност на Сухопътните войски. Географските, политическите, дипломатическите и фискалните фактори диктуват размера на Сухопътните войски в една държава. От значение е например лоши ли са съседите, какъвто е случаят с Йордания и Индия, или пък са добри, както е при Люксембург, САЩ или Канада? Фокусирани ли са сухопътните сили за изпълнение на вътрешни или външни задачи, или пък и за двете? Какви разходи може да си позволи правителството за тяхната издръжка, и т.н.? След края на Студената война започнаха съществени съкращения в областта на военната техника и личния състав. Например според приетите планове Британия възнамерява да съкрати числеността на своите Сухопътни войски до 82 000 военнослужещи до 2020 г. Френската армия беше съкратена от 236 000 войници през 1996 г. до 119 000 днес. Най-шокиращо е съкращението в Германия, където Сухопътните сили от 360 000 души военизиран състав бяха съкратени на 62 000 души. В същото време много от азиатските армии имат личен състав, превишаващ половин милион души. Става дума за такива страни, като Индия, Пакистан, Северна Корея и Китай, без да изключваме Мианмар, Иран и Виетнам. Всички тези държави имат Сухопътни войски, които по своя количествен състав превъзхождат, например армията на Германия, най-малко пет пъти. Но количеството все още не е всичко. И в Северна Корея армията наброява 950 000 души, но тя е въоръжена с остарели оръжия и не е способна на военни операции извън пределите на Корейския полуостров. Подобно е положението и с технологиите. Но в този случай трябва да си отговорим и на още един въпрос: Може ли германската армия в състав от 62 000 човека да победи армията на Индия с личен състав 1 100 000 души? Оценявайки всички тези фактори, предлагаме по-долу класация на петте най-мощни Сухопътни сили на планетата.

СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

САЩ безспорно притежават най-мощните Сухопътни войски в света. Армията им наброява 535 хиляди войници, снабдени с най-съвременно оборудване и солидна логистична база. Само американската армия може да провежда бойни операции с участието на няколко дивизии извън пределите на своето полукълбо. Основата на Сухопътните сили на САЩ са пет бойни дивизии, поддържани от няколко отделни бойни бригади. Всяка една от тези дивизии се състои от следните подразделения: три бронетанкови, едно мотострелково, едно, съставено от леки пехотни части, едно, оборудвано с бронетранспортьори на колела Stryker, едно десантно и едно въздушнодесантно подразделение. В допълнение към тях има придадени една самолетна и една артилерийска бригада. Численият им състав варира в диапазона от 14 000 до 18 000 бойци за всяко едно от подразделенията. Сухопътните сили на САЩ се опират, както и преди, на т.нар. „Голяма петорка”. Това е система от въоръжения, въведена по време на президентските мандати на Картър и Рейгън. Петорката от танкове Abrams, бронетранспортьори M2 Bradley, ударни вертолети AH-64 Apache, реактивни системи за залпов огън М-270 и зенитноракетни комплекси Patriot продължават да се използват и днес, повече от 30 години след приемането им на въоръжение. Значителната модернизация, която периодично се извършва, поддържа техния смъртоносен ефект и значението им при водене на война. Голяма част от Сухопътните войски на САЩ се състои от сили със специално предназначение и подразделения тип командос. Силите със специално предназначение включват три батальона рейнджъри, седем групи за специални операции, 160-и авиополк, а също така и спецподразделенията Delta Force. Численият състав само на командването на специалните операции на Сухопътните войски наброява 28 500 човека.

СУХОПЪТНИ СИЛИ НА НАРОДНООСВОБОДИТЕЛНАТА АРМИЯ НА КИТАЙ

Сухопътните сили на Китай по своята численост са най-големите на азиатския континент. Регулярната армия на Китай наброява 1,6 милиона човека. Тя има за задача да обезпечава безопасността на границите на страната, да води бойни действия в съседните страни, а напоследък и в глобален мащаб. Бързината, с която САЩ и техните съюзници се справиха с иракската армия по време на войната в Персийския залив през 1991 г., шокира китайското ръководство. Традиционно китайската армия се опира на живата сила, но с прогреса в областта на военните технологии този подход беше поставен под съмнение от китайските генерали. Като резултат през последните десет години в китайската армия настъпиха значителни промени. Действащият състав на Сухопътните сили беше силно редуциран. Количеството на полевите войски и бойните дивизии беше съществено намалено. В същото време стремителният икономически ръст на Китай позволи значително да бъдат увеличени разходите за отбрана и високотехнологична модернизация. Макар че Сухопътните сили на Китай отстъпват на ВВС, те все пак получиха, макар и немного модерни оръжия. Танковете модел 99 бяха подложени през последното десетилетие няколко пъти на значителна модернизация. Сухопътните сили на Китай се стараят да конструират танк, който по своите характеристики да не отстъпва на американския M 1 Abrams. Първият истински боен китайски вертолет WZ-10 също вече е на въоръжение в китайската армия. Въпреки притока от модерни оръжия китайските Въоръжени сили все още са окомплектовани като цяло със стари образци оръжия, включително и осъвременените танкове тип 59. За пълната модернизация на армията ще бъде необходимо поне още едно десетилетие, даже вероятно две, отчитайки намаляващите темпове на растеж на китайската икономика. Силите за бързо реагиране са ключов елемент от Сухопътните войски на Китай. Те могат да бъдат използвани на границата с Индия, в Хималаите, в районите на Източнокитайско и Южнокитайско море, а също така за нахлуване в Тайван. Успоредно с бронетанковите механизирани и пехотни подразделения, предназначени за бързо противодействие на внезапни нападения от противника, китайската армия има в своя състав три въздушнодесантни дивизии, две сухопътни десантни дивизии и три десантни бригади. Освен това за охрана на границата със Северна Корея или за решаване на проблеми вътре в страната могат бързо да бъдат прехвърлени дивизии, които сега са разположени в Шенянския военен окръг.

СУХОПЪТНИ СИЛИ НА ИНДИЯ

Армията на Индия наброява 1,12 милиона войници, което я прави една от най-големите армии в Азия. Индия, разположена между своите традиционни противници Пакистан и Китай, има нужда от такава армия, която да е способна да я защити по протежение на цялата дължина на границата й. Вътрешните бунтовнически формирования и необходимостта да се провеждат операции в страна с население 1,2 милиарда души карат ръководството на Индия да поддържа многочислена армия с голям брой пехотни подразделения. Най-добрите армейски дивизии са разпределени между четири ударни корпуса, като три от тях са разположени на границата с Пакистан, а един на границата с Китай. Индия разполага и с две десантни бригади. В състава им влизат 91-ва пехотна бригадна група и 340-а пехотна бригадна група, три въздушнодесантни батальона и осем батальона със специално предназначение. Сухопътните сили на Индия претърпяха значителна модернизация през последното десетилетие, като основната цел е да се повиши боеспособността за водене на операции с конвенционални оръжия срещу Пакистан. Така наречената доктрина „Студен старт” (Cold Start), в рамките на която ударните корпуси на индийската армия трябва след получаване на заповед за много кратко време да предприемат настъпление срещу Пакистан, изисква наличието на високомобилна армия, организирана по западен образец. Индийските танкове „Аргун”, а така също и руските Т-90 заедно с американските вертолети AH-64 Apache трябва да способстват за поразяване на пакистанската армия още преди тя да има възможност да използва ядрено оръжие. Възходът на Китай, а така също и фактът, че Индия счита, че е нарушена териториалната й цялост по преминаващата между двете страни в Хималаите граница, застави индийското правителство да разположи допълнително 80 000 войници (толкова, колкото ще има в британската армия през 2020 г.) на границата си с Китай.

РУСКИ СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ

Руските сухопътни части са сформирани от остатъците на Съветската армия. След разпада на СССР през 1991 г. много от подразделенията на Съветската армия са просто включени в състава на новообразуваната руска армия. Повечето от частите на руските Сухопътни войски все още използват оръжие от съветската епоха. Но руската армия вече започна да получава, а в бъдеще ще получава и още по-значителни количества ново съвременно оборудване. Личният състав на руските Сухопътни сили наброява 285 000 войници, приблизително половината от Сухопътните сили на САЩ. Руските наземни сили са много добре оборудвани и напълно механизирани. Отделно от това самият размер на руската територия (1 войник се пада на 60 кв.км) означава, че сухопътните части са разпределени на тънък слой върху територията на цялата страна. Въпреки относително малкия личен състав Сухопътните сили на Русия натрупаха значителен боен опит след края на Студената война. От бойните операции в Чечения в началото на 90-те години до днешната ситуация в Източна Украйна. Руската армия наследи от бившия Съветски съюз и въздушнодесантни подразделения, и подразделения на морската пехота, които в средата на 2000 година бяха съкратени от шест на четири дивизии. Всяка от дивизиите има в състава си по 6000 човека и е окомплектована с бронирани десантни бойни машини тип БМД. Освен това около 9000 морски пехотинци са разпределени в основните части на руските ВМС. Руската армия планира след няколко години да получи бойни машини, базирани на универсалната бойна платформа „Армата”. Подобни планове означават край на връзката с наследството, в което доминиращо място заемаха танковете Т-72, Т-80 и Т-90, бойните машини на пехотата (БМП) и бронетранспортьорите (БТР). „Армата” е съвършено ново поколение бойни машини. На базата на тази платформа могат да се правят модерни танкове, бойни машини за пехотата, артилерийски системи и ремонтно-евакуационна техника.

БРИТАНСКИ СУХОПЪТНИ СИЛИ

Британската армия е малка според глобалните стандарти, но тя вероятно е най-боеспособната наземна сила в Европа. Сухопътните войски са добре балансирани и представляват набор от лека пехота, десантни подразделения, танкове, механизирани и авиационни подразделения. Това им дава възможност да изпълняват широкоспектърни операции. Към днешния ден в състава на британската армия има 102 000 военнослужещи. Британското правителство вече започна модернизация, която ще продължи до 2020 г. Тя предвижда числеността на състава да бъде намален до 82 000 човека, като за сметка на това ще бъде увеличен броят на резервистите. През 2020 г. сухопътните части на Великобритания ще се състоят от група бригади. Те ще включват една ударна авиационна бригада, три бронетанкови механизирани пехотни бригади и три обикновени пехотни бригади. Подобно на Сухопътните войски на САЩ британската армия също използва оборудване от времето на Студената война. Challenger II продължава да бъде основен танк за армията, а бойната машина за пехотата Warrior е включена в състава на механизираните части. Макар че тези машини са надеждни, те вече са доста остарели и в някакъв момент ще се наложи да бъдат подменени с нови. А за това ще бъдат нужни значителни разходи. Подразделенията със специално предназначение и за специални операции нямат голям числен състав, но са сред най-добрите в света. В състава на британската армия влизат три парашутни батальона от 16-а въздушнощурмова бригада, а така също известният в цял свят 22-ри специален въздушен полк (22nd Special Air Service Regiment). Към това трябва да добавим и 8000 морски пехотинци, които са под управлението на Кралските военноморски сили, които командват и имат възможност да задействат три бригади командоси.

ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ

Да се прецени кои са петте най-мощни Военновъздушни сили (ВВС) в света без съмнение е сложна, но интересна задача. Има няколко мощни, много добре подготвени и отлично оборудвани ВВС, които са явните кандидати в този списък. Но има и други, не толкова очевидни кандидати като Русия. Макар че руските ВВС нямат толкова съвременен парк от машини в сравнение с други страни, те са в такова количество, че са разположени на територията на цялата страна. Освен това Москва планира модернизация на самолетния парк и оборудването му с атомно оръжие. Затова не можем да пренебрегнем руските ВВС, още повече че поради постоянните си полети в близост до въздушното пространство на Япония и НАТО те няма как да бъдат игнорирани. Независимо от това ситуацията все още си остава доста объркана. От една страна, има някои добре оборудвани и подготвени ВВС, но по финансови причини те са съвсем незначителни, за да са фактор в национален мащаб и да отговарят на съвременните предизвикателства (такъв пример е Европа). От друга страна, има великолепно оборудвани ВВС, но им липсва достатъчна подготовка (става дума за целия Близък изток). В този материал ще направим оценка на ВВС според техния размер, влияние и най-добрите им възможности за провеждане на бойни операции.

ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НА САЩ

ВВС на САЩ носят отговорност за провеждането на операции във въздушното пространство и в Космоса. Те разполагат с различни по вид въоръжения – от междуконтинентални балистични ракети и космически апарати Х-37 до „убийци” на танкове А-10 Thunderbolt. Американските ВВС координират и изстрелването на космически апарати за военни цели и десантите на армейските парашутисти. Съставът на ВВС на САЩ разполага с 5600 самолета от различни модели, включително изтребители F-22 Raptor, F-35, F15 и F-16. Освен това на въоръжение са стратегическите бомбардировачи B-2, B-1 и B-52 и транспортните самолети C-5, C-17 и C-130. Целият този парк е разположен в бази както на територията на САЩ, така и на територията на чужди държави от Обединеното кралство до Япония. Численият състав на ВВС на САЩ наброява 312 000 редовни военнослужещи, с което до известна степен отстъпва само на числеността на състава на ВВС на Китай, но за сметка на това има по-голям брой самолети. ВВС на САЩ първи започнаха да използват „невидими” за противника ударни самолети модел „Стелт”. Освен това те са първите, които планират летателният им парк изцяло да се базира на технологията „Стелт”. За да запази своето превъзходство във въздуха, Пентагонът има намерение да получи още 1763 изтребителя тип F-35 и 100 пилотируеми и безпилотни ударни бомбардировача с далечен радиус на действие. Безпилотните летателни апарати не разполагат с големи ударни възможности, но постепенно техният дял ще стане преобладаващ в общия брой самолети. Наред с дотук изброеното американските ВВС управляват 450 междуконтинентални балистични ракети и парк от стратегически бомбардировачи. Отделно трябва да споменем за комбинацията между ВВС и Корпуса на морската пехота. Взети заедно, те представляват втората по величина военновъздушна сила в света, под чието разпореждане се намират 3700 самолета от различни модели, включително 1159 изтребителя, 133 ударни самолета, 172 патрулни самолета, 237 транспортни самолета и 123 вертолета. Голяма част от самолетите на морската пехота са разположени на самолетоносачи, а това е сложна и опасна работа, изискваща много добра подготовка и високо майсторство. Най-забележимата част от военноморската авиация на САЩ са 11-те атомни самолетоносача. Всеки един от тях като правило разполага с екипи от по 60 летателни апарата, разпределени в три ескадрили, самолети F/A-18 Hornet и Super Hornet, една въздушнодесантна ескадрила в режим на бойна готовност, окомплектована със самолети Е-2С Hawkeye, друга една ескадрила, предназначена за радиоелектронна борба, ползваща самолети ЕА-18G Growler, и една ескадрила вертолети. Наред с това в състава на военноморската авиация са включени вертолети, които могат да излитат от борда на крайцери, ескадрени миноносци, различни по вид други кораби и разузнавателни самолети Р-23 Orion и P-8 Poseidon, а също и модификация на самолета Р-3 за водене на електронно наблюдение. Военноморската авиация на САЩ има място и в американските стратегически военни сили. Става дума за самолетите ТАСАМО (Take Charge And Move Out), чиято задача е да предоставят възможност за управление и контрол в случай на ядрена война. Вярно е, че самолетите на Корпуса на морската пехота на САЩ са в състава на ВМС и са разположени на кораби. Но те са ориентирани повече към провеждането на смесени въздушно-наземни операции. При това акцентът пада върху поддръжката на сухопътните части от военноморския флот.

ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НА РУСИЯ

В продължение вече на десетилетия Русия използва полученото огромно наследство от Военновъздушните сили на СССР. Като цяло руските Военновъздушни сили разполагат с 1500 бойни самолета и 400 военни вертолета. Голяма част от тези самолети вече са стари и не са подлагани на съществена модернизация. В основата на руските ВВС са такива самолети като МиГ-29, Су-27 и МиГ-31, създадени още преди края на Студената война. Макар руските ВВС да не контролират междуконтиненталните балистични ракети, под техен контрол остават стратегическите бомбардировачи Ту-95 Bear, Ту-22 Backfire и Ту-160 Blackjack. Днес руските ВВС са в период на модернизация. Разработват се и се произвеждат нови модели самолети. Като пример можем да посочим изтребителя Су35. Това е съвсем нов модел самолет, който комбинира най-новите технологии и маневреността и многофункционалността на доказалия се Су-27 Flanker. Засега той все още се произвежда само в ограничени количества за бойната авиация на руските ВВС. В момента руските конструкторски бюра работят над създаването на изтребител от клас Т-50 ПАКФА, който ще бъде първият руски изтребител от пето поколение. Освен това Русия разработва и нов стратегически бомбардировач ПАК-ДА. Днес ВВС на Русия имат респектиращо присъствие във въздушното пространство. Те извършват продължителни полети в близост до въздушното пространство на НАТО, Швеция и Япония. И тези полети демонстрират руската военновъздушна мощ.

ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НА КИТАЙ

Народноосвободителна армия на Китай е общото наименование на китайските Въоръжени сили. А двете основни военновъздушни подразделения на тази армия са ВВС и авиацията на военноморския флот. В състава на ВВС и авиацията на ВМС са на въоръжение 1321 изтребители и ударни самолети и 134 тежки бомбардировача. Допълнително към тях има 20 самолета за ранно предупреждение и 700 ударни вертолета от среден клас. Създава се впечатление, че това е една много мощна въздушна сила. Но независимо от увеличения военен бюджет китайският самолетен парк е силно остарял. Само за 502 самолета може, и то с уговорка, да се каже, че са съвременни. Това са модификацията на създадения през 1980 г. руски изтребител Су-27 и многофункционалният изтребител китайска разработка J-10. Останалите 819 изтребителя са произведени през 1970 г. и не представляват заплаха за съвременните ВВС на другите държави. За сметка на това модернизацията на военната авиация на Китай продължава, а китайската авиационна промишленост с бързи темпове разработва нови модели самолети. В момента Пекин конструира два ударни изтребителя пето поколение. Единият от тях е тежкият изтребител J-20, а другият е по-малкият по размер J-31. Успоредно с това се разработва и стратегически бомбардировач, който трябва да замени сегашния Xian-H-6. Както в Америка, така и в Китай, активно се конструират няколко ударни безпилотни самолета, какъвто е например моделът Dark Sword. По-значителен напредък на китайските ВВС се забелязва при военноморската авиация. Планира се след първия самолетоносач „Ляонин” да продължи строителството и на други. Обаче информациите за тяхното количество и възможности силно се разминават. Изтребителят J-15 местно производство и изтребителят Су-27 засега са основните видове бойни самолети на китайските ВВС. Също така има слухове, че многофункционалният изтребител J-31, предназначен за самолетоносачи, ще има същите функции, каквито има американският изтребител F-35 C.

ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ НА ЯПОНИЯ

„Черната кобила” в тази класация е Япония. Военновъздушните сили за самоотбрана на Япония включват повече от 300 многофункционални изтребители и изтребители, осигуряващи превъзходство във въздуха, които са прецизно програмирани да осигуряват защитата на островната нация по въздух, по море и на сушата. В синхрон с отбранителната политика на страната Военновъздушните сили основно са специализирани за отбранителни действия. Японските пилоти изграждат навици за щурмови атаки по наземни цели против силите на агресора на японска територия, а също така и за нанасяне на удари от въздуха по вражески транспортни средства и кораби. Японските летци регулярно вземат участие в провежданите на територията на САЩ учения под наименованието Red Flag, като освен това се налага постоянно да поддържат състояние на бойна готовност поради нарасналия обем задачи, свързани с прихващането на самолети, извършващи полети в близост до въздушното пространство на острова. През първата половина на 2014 г. японските изтребители са излитали 533 пъти, за да прихващат руски и китайски самолети. Япония закупува от САЩ само най-новите модели самолети, за да поддържа превъзходството си във въздуха. През 1980 г. японците са закупили 223 едноместни и двуместни изтребители F-15J и DJ. Сега те възнамеряват да ги подменят с изтребители F-22 Raptor, но този модел все още е забранен от американското правителство за продажба на чужди държави. Затова Япония е взела решение да закупи вместо тях 42 ударни изтребителя F-35A, като първите четири броя вече са поръчани миналия месец. Японците също така разработват собствен клас изтребител F-3, който да замени F-15, ако не отпадне забраната за продажба на американския изтребител F-22. В същото време се модернизират и изтребителите F-15J и F-2 с цел да се увеличи тяхната боеспособност при въздушен бой. За получаване на данни за ранно предупреждение и осъществяване на функции по управление и контрол Япония разполага с ескадрила от американски самолети. Тя включва 4 самолета за ранно предупреждение и контрол Е-767 и други 13 самолета за ранно предупреждение Е-2С Hawkeye. Япония се надява да получи и последния модел E-2D Hawkeyes, за да се справи с нарасналия брой полети за прихващане във въздушното пространство.

Автор Кайл Мизоками The National Interest