Мюсюлманите от целия свят протестират срещу гоненията на своите единоверци в Мианмар. В Москва, до посолството на Мианмар, се състоя несанкционирана акция в подкрепа на общността рохингия, а в Джакарта хвърляха по дипломатическото представителство на Русия бутилки със запалителна смес. Руското Министерство на външните работи призова „към спешно подобряване на конструктивния диалог“ между всички страни в конфликта. Какво всъщност се случва в тази индокитайска страна, какво общо има с това Джордж Сорос и как събитията в Мианмар ще се отразят на световната ислямска умма?

Противопоставянето между военните и мюсюлманите рохингия в Мианмар се изостри след 25 август, когато радикални ислямисти нападнаха полицаи. Тогава няколкостотин бунтовници от групировката „Араканска армия за спасението на рохингите“, считана от властите на републиката за терористична организация, нападнаха 30 важни полицейски пункта. Те използваха огнестрелно оръжие, мачете и самоделни взривни устройства. В резултат загинаха 109 души. По-рано, през юли 2017 година, властите обвиниха ислямските екстремисти в убийството на седем местни жители.

В резултат на последвалата след нападението вълна от репресии, пострадаха значителен брой представители на мюсюлманския народ рохингия, заселени в щата Ракхайн и, според властите в Мианмар, представляващи социалната база на терористите. Официалните данни сочат, че към днешна дата в сблъсъците са загинали 402 души. От тях – 370 бунтовници; 15  полицаи и 17 цивилни граждани. Медиите в мюсюлманските страни твърдят, че може би става дума за няколко хиляди души, убити от ръцете на бирманските военни и будистските погромаджии.

През последните години темата за преследванията, масовите убийства и даже за геноцида над мюсюлманите рохингия се повдига почти ежегодно в световната преса – като се започне с погромите през 2012-та. Из социалните мрежи се „разхождат“ множество видеа, в които неизвестни  издевателстват над рохингите, измъчват и убиват жени и деца. По правило се съобщава, че репресиите са религиозно мотивирани, а рохингите биват унищожавани, защото се придържат към мюсюлманското вероизповедание.

Ислямската мобилизация

Събитията в Мианмар предизвикаха огромен отзвук сред световната мюсюлманска общественост. Така, на 3 септември, срещу посолството на Мианмар в Москва се проведе несанкциониран митинг, който събра няколкостотин души. Според съобщенията на представителите на реда акцията е минала мирно. В столицата на Индонезия Джакарта обаче, също имаше протестиращи, но те бяха настроени агресивно – към прозорците на посолството на Мианмар хвърчаха коктейли „Молотов“. Демонстрации срещу „геноцида на мюсюлманите“ в Мианмар се състояха и в столицата на Малайзия Куала Лумпур, и в руския град Грозни.

„За съжаление сме принудени да признаем, че действия, подобни на тези в Мианмар, винаги се възприемат много оживено в рамките на големия мюсюлмански свят и това далеч не е първият и далеч не е единственият пример“, коментира мюсюлманските протести директорът на Института за  стратегически изследвания и прогнози Дмитрий Егорченков. На свой ред президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган нарече случващото се в Мианмар „геноцид“ и призова международната общественост към решителни действия по отношение на правителството на страната. „Там се извършва геноцид. Тези, които си затварят очите пред този разгръщащ се под прикритието на демокрацията геноцид, са негови съучастници“, заяви Ердоган. По думите на турския лидер той публично ще повдигне въпроса на сесията на Генералната асамблея на ООН през този месец (септември 2017 година). Руското Министерство на външните работи също реагира на ситуацията в Мианмар и призова страните към примирие. „Следим внимателно положението в Ракхайнската национална област (РНО) на Мианмар. Обезпокоени сме от съобщенията за продължаващите военни сблъсъци, водещи до жертви както сред мирното население, така и в силовите структури на правителството, за рязко влошаване на хуманитарната обстановка в този регион на страната. Призоваваме всички въвлечени стани към скорошно подобряване на конструктивния диалог в името на нормализирането на положението в съответствие с препоръките на Консултативната комисия за Ракхайнската национална област (РНО).“ Това се казва в заявление на Департамента по информация и печат на Министерството на външните работи на Руската федерация.

Истината на мюсюлманите

Конфликтът на територията на западния щат Ракхайн (Аракан) в Мианмар между будистите, съставляващи по-голямата част от жителите на страната, и многобройната мюсюлманска общност рохингия продължава не една и две години. За това време жертви на сблъсъците между бунтовниците и мюсюлманите станаха хиляди хора. Властите в републиката отказват да признаят мюсюлманите рохинги за свои граждани, като ги обявяват за нелегални мигранти от Бангладеш (по-точно – от региона на Бенгалия, в който влизат Бангладеш и част от Индия), независимо че много представители на това вероизповедание живеят на територията на страната вече няколко поколения. Според закона за гражданството на Бирма (предишното наименование на Мианмар) от 1983 година рохингите не могат да бъдат признавани за граждани на страната – и следователно са лишени от всякакви граждански права, в това число възможността да получават медицинска помощ и образование. Значителна част от тях биват насилствено държани в специални резервати – центрове за разселени лица. Точният брой на тази мюсюлманска общност е неизвестен – предполага се, че е от порядъка на 1 милион души. Жителите на Мианмар са общо около 60 милиона.

В Ракхайн непрекъснато избухват конфликти на религиозна основа, които водят до сблъсъци между мюсюлманите и будистите. Според  свидетелства на очевидци местните жители и военните, подстрекавани от будистките монаси, нахлуват в домовете и стопанствата на мюсюлманите, отнемат им имуществото и домашните животни, а невъоръжените хора ги убиват, изтребвайки цели семейства. По последни данни на международните мониторингови организации около 2600 домакинства, принадлежали към рохингите, са били опожарени; над петдесет хиляди души са били принудени да избягат от страната. Много бежанци напускат домовете си без храна, само и само да спасят децата си. Част от мюсюлманите, за да се измъкнат от кръвопролитията в Мианмар, се местят в съседната Бангладеш.

Предходните кризи, свързани с гонения на рохинги, доведоха до масови изселвания на бежанци. През 2015 година почти 25 хиляди рохинги бяха принудени да напуснат страната. Наречени от световната преса „хора от лодките“, те се отправиха към Бангладеш, Тайланд, Индонезия и Малайзия. Погромите през 2012 година доведоха, по официални данни, до гибелта на 200 души (половината от тях мюсюлмани, другата половина – будисти). Около 120 хиляди души (и будисти, и мюсюлмани) се оказаха бежанци.

След като през 2011 година военната хунта в Мианмар предаде пълномощията на гражданското правителство, то се опита да върне на рохингите избирателните им права, но бе принудена да се откаже от тази идея заради масовите протести на будистските радикали. Така рохингите не участваха в първите избори от много десетилетия назад, състояли се през 2015 година. „От гледна точка на спазването на човешките права показателите в Мианмар са ужасяващи“, коментира политологът от Бангладеш Ахмед Раджив. По думите му в продължение на десетилетия армията на страната е извършвала международно престъпление срещу мюсюлманите рохинги, убивайки поне 10 хиляди и превръщайки 1 милион в бежанци.

Истината на будистите

Будисткото население на Мианмар обаче, има своя гледна точка по този етноконфесионален конфликт. Те обвиняват рохингите за това, че макар мюсюлманите да живея тук отдавна, началото на масовото им заселване в Ракхайн е едва през XIX век, когато англичаните, управляващи както Бирма, така и Бенгалия, започват да поощряват миграцията от Бенгалия. Фактически това е политиката на английската колониална администрация, която използва рохингите за евтина работна ръка.

По думите на бирманските историци названието на народността „рохингия“ идва от името на щата Ракхайн, и се е появило едва през 50-те години на миналия век. Така започват да наричат себе си бежанците от Бенгалия, претендирайки, че са истинското коренно население на щата. Конфликтите между местните хора и заприиждалите отново мигранти започват още в през XIX век и продължават до наши дни.

„Това е конфликт, който, за съжаление, е много трудно, практически невъзможно, да бъде решен“, отбелязва ръководителят на Центъра за изучаване на Югоизточна Азия, Австралия и Океания към Института за източни изследвания на Руската академия на науките (РАН) Дмитрий Мосяков. Според него, от едната страна на този сблъсък е естествената миграция на бенгалците, които напускат пренаселената Бангладеш в търсене на свободни земи; от другата страна на конфликта Мосяков вижда бирманците, възприемащи Ракхайн като своя историческа територия и нежелаещи да дадат нито педя от нея на чужденците мюсюлманин.

„Как се случва всичко? Бенгалците доплуват с лодки до новите за тях места и основават селище; местните бирманци ги намират и ги убиват. Събитията се развиват на ниво, което е извън каквото и да било международно право; на равнище, на което е изключително сложно да се повлияе. Става дума не за някакви средновековни процеси на преселение на народите“, посочва експертът и уточнява: „Бирманската държава не може да прилага полицейски методи към всеки арканец и така да го учи на толерантност.“

През 40-те години на миналия век възниква сепаратисткото движение на рохингите, чиято цел е присъединяването на тяхната общност към държавата Пакистан, която британците възнамеряват да сформират на териториите на колониална Индия, населена с мюсюлмани. Планира се в състава на Пакистан да влезе и част от Бенгалия, откъдето произхождат  самите рохинги. По-късно, през 1971 година, тази територия на Източен Пакистан се отделя от Исламабад и се превръща в самостоятелна държава – Народна Република Бангладеш.

Териториите, населени с мюсюлмани в северната част на щата Ракхайн, се превръщат в бастион на религиозните екстремисти, които от 1947 година искат отделянето на Бирма и присъединяването ѝ към Източен Пакистан. В През 1948-ма, след обявяването на независимостта на Бирма, в региона е въведено военно положение. До 1961 година бирманската армия унищожава голяма част от муджахидините в Ракхайн. През 70-те години на ХХ век обаче, след създаването на екстремистката Партия за освобождение на рохингите и Патриотичния фронт на рохингите, партизанската война избухва с нова сила. Муджахидините получават подкрепа от Бангладеш и в случай на  необходимост преминават на територията на съседната държава, бягайки от нападенията на бирманските военни. През 1978 година армията на Бирма провежда операцията „Крал Дракон“, насочена срещу ислямските екстремисти. В нейния прицел попадат и мирните рохинги. Около 200 – 250 хиляди души бягат от Ракхайн в Бангладеш.

През 90-те години на миналия век и вече през ХХΙ в. екстремистите рохинги продължават започналия още през 70-те години процес на сближаване със световния ислямистки интернационал, в това число с „Ал Кайда“, в чиито афганистански бази муджахидините от Мианмар провеждат своите тренировки. В началото на второто десетилетие на ХХΙ век се обявява нова сепаратистка структура – „Армия за спасение на  рохингите“. В няколко интервюта нейни представители заявяват, че групировката се подкрепя определени частни лица от Саудитска Арабия и Пакистан.

Търсете петрол!

Както отбелязва турското издание Sabah, изострянето на конфликта в Ракхайн в началото на ХХΙ век по подозрителен начин съвпада с откриването на запаси от петрол и газ в тази част от света, и по-точно – в тази област. През 2013 година е завършено изграждането на нефтопровода и газопровода между Ракхайн и Китай.

„Там се намира огромното газово находище „Тан Шве“, наречено така в чест на генерала, който дълго време управлява Бирма. И разбира се, почти сигурно е, че в крайбрежната зона на Аракан има петрол и газ“, смята Дмитрий Мосяков. „Виждайки това, след 2012 година САЩ превърнаха проблема с Аракан в глобална криза и вкараха в действие проекта за обкръжаването на Китай“, коментира Sabah. Активна подкрепа за потъпкването на рохингите оказва Целевата група по Бирма (Burma Task Force), в която влизат организации, финансирани в основната си част, от фондовете на Джордж Сорос. Дейността на тези неправителствени организации (НПО) предизвиква недоверие у коренните бирманци.

В средата на август 2017 година в столицата на щата Ракхайн се проведоха масови демонстрации на местните будисти, които обвиниха ООН и действащите в страната неправителствени организации в подкрепа на терористите рохинги. „Не ни трябват организации, поддържащи терористите“, заявиха протестиращите. Повод за демонстрациите стана откриването от властите на страната на няколко тайни бази на  екстремистите, където бяха намерени остатъци от тестени изделия, включени от ООН в Световната продоволствена програма.

„За конфликта в Мианмар съществуват и вътрешни фактори, но световната практика показва, че именно подобни вътрешни настроения винаги биват използвани от току-що появяващи се външни играчи“, подчертава Дмитрий Егорченков.

„Винаги, когато навлиза в тази или онази страна, в едно или друго проблемно поле, същият този Сорос търси религиозни, етнически и  социални противоречия. След това избира модел на действие според някой от посочените варианти и тяхното съчетаване, като крайната цел е разгарянето на противоречията“, анализира експертът и прогнозира: „Изобщо не бива да се изключва възможността подобни действия да се подбуждат не отвътре на бирманското общество, а от някакви външни сили.“

„Тъй като британците вече направиха в Мианмар база за будиския тероризъм, сега глобалистите създават торна почва за ислямския тероризъм, предизвиквайки озлобление сред етнорелигиозните групи в Южна Азия и подтиквайки ги към взаимна ненавист“, обяснява случващото се в Аракан Ахмед Раджив.

По думите на Дмитрий Мосяков се прави много сериозен опит за разкол в Югоизточна Азия и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (на английски: Association of Southeast Asian Nations; често наричана и със съкращението АСЕАН). В свят, в който политиката на глобално  управление предполага умението събитията да се контролират чрез конфликти, конфликтите стават по някакъв начин обединени. Те биват привнасяни в по-нестабилни регионални общности и се разширяват, развиват се, разкривайки възможности за натиск и надзор.

„Става дума за три направления. Първо, това е играта срещу Китай – тъй като тази страна има много сериозни вложения в Аракан. Второ – нагнетяването на мюсюлманския екстремизъм в Югоизточна Азия и противопоставянето на мюсюлманите и будистите, което там не се е случвало никога. Трето – действията в посока на създаване на раздори в АСЕАН (между Мианмар и мюсюлманските Индонезия и Малайзия), защото Асоциацията на страните от Югоизточна Азия дава пример как много бедни държави могат да отхвърлят противоречията помежду си и да си осигурят напълно достоен живот. Това е изключително опасна и ефективна мярка, чиято цел е да разруши стабилността в Югоизточна Азия“, резюмира политологът Дмитрий Мосяков.

Автор: Александър Бовдунов

Източник: russian.rt.com

Превод: Елена Дюлгерова