Само преди година Бърни Сандърс беше един вечно недоволен сенатор от Върмонт, известен главно с неприемането си на практиките на Уолстрийт и със социалистическите си възгледи. Днес, когато до старта на предварителните президентски избори в САЩ остава по-малко от седмица, Сандърс отправя сериозно предизвикателство към главния фаворит в надпреварата – бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Роденият в Бруклин и преместил се да живее във Върмонт сенатор гребе с пълни шепи средства за кампанията си. А последните социологически проучвания за Айова и Ню Хемпшир, където са първите гласувания, показват, че Сандърс или е начело или изостава съвсем леко от г-жа Клинтън. Дали обаче той е такава заплаха за нея? Има пет неща, които в Европа трябва да знаят за Бърни Сандърс – от изказванията му за социализма до възгледите му за Европа.
1. В Съединените щати той е най-близък до социалистическите идеи
Наричайки се „демократичен социалист“, Сандърс постави в центъра на кампанията си борбата с неравенството на доходите, доставяйки огромно удоволствие на американските крайно леви. На всички позиции, които е заемал до този момент – и в Камарата на представителите, и в Сената, и като кмет на Бърлингтън, най-гъсто населения град във Върмонт, Сандърс се бори срещу разширяването на пропастта между бедни и богати. И прави това много преди темата да придобие днешната си острота. В същото време, давайки си сметка, че терминът „социалист“ е покрит с петното на позора, Сандърс не се придържа открито към идеите и принципите на социализма. „Старая се да не се наричам социалист – казва той още през 1981 г. – за да не ми се налага половин живот да обяснявам, че не вярвам в Съветския съюз и в концентрационните лагери.“ Вместо това той обвива убежденията си в по-американизирана опаковка. „За мен демократичният социализъм – това е поддържането на мощния дух на предприемачество“, споделя Сандърс през миналата година в интервю за Wall Street Journal.
2. Той подбутна Хилъри наляво
Екипът на Хилъри, разтревожен от добрите показатели на Сандърс в първите щати, където ще се гласува, започна да го критикува от десни позиции, твърдейки, че той е един странник- левичар с комунистически възгледи, който е карал медения си месец в Съветския съюз. (Когато Сандърс беше кмет на Бърлингтън, той го побратими с град Ярославъл, който се намира на 260 км. от Москва. „Повярвайте ми, това беше много странен меден месец“, написа Сандърс в книгата си „Аутсайдър в къщата“.)
Но много по-голяма илюстрация на влиянието му е това как принуди Хилъри да заеме позиции, които съвпадат до голяма степен с линията на левите активисти в Демократическата партия. Той подбутна Клинтън наляво по такива въпроси като данъците, търговските съглашения и спорното предложение да бъде прокаран нефтопроводът Keystone XL от Канада. Например по въпроса за Транстихоокеанското партньорство държавният секретар Клинтън беше за преговори, но откакто стана кандидат-президент, се обявява против съглашението. Тъй като беше сенатор от Ню Йорк, Хилъри имаше много тесни връзки с Уолстрийт, но сега има много по-леви възгледи по данъчните въпроси, подлагайки на остра критика финансистите, заради високите им заплати и ниските данъци, които плащат.
3. Той вкарва страст в кампанията
Републиканецът Доналд Тръмп привлича избирателите, които са недоволни от факта, че влошаващата се икономика ги е изхвърлила зад борда. Сандърс пък се харесва на хората от всички възрасти и най-вече на младите, които са възмутени от колосалното богатство, контролирано от прословутия „един процент“. Той се ползва и със симпатиите на онези демократи, които харесват Хилъри, но са уморени от семейство Клинтън и от любовните похождения на мъжа й. Само преди година аурата на непобедимост, която обгръщаше Хилъри, накара много потенциални кандидат-президенти да се откажат от състезанието. Те прецениха, че тя притежава перфектна машина за събиране на средства, убедително резюме и убедителни доводи. Но за последните няколко месеца на миналата година Сандърс успя да събере внушителната сума от 33 милиона долара, тоест само с пет по-малко от тези на Хилъри. При това той не ухажва никой от свръхбогатите донори.
4. Бърни за Европа
Той подкрепя Гърция. Влюбен е в скандинавската система на държавно управление и е противник на разширяването на НАТО. Казва, че „ние има на какво да се научим от Скандинавия“, където според него, бедността почти не представлява проблем, има всеобщо здравеопазване, а висшето образование е безплатно за всички. Когато през миналото лято се разгоряха дебатите за това дали Гърция трябва да извърши огромни бюджетни съкращения, за да изпълни условията на тройката, Сандърс твърдо застана на страната на гръцките граждани. „Аплодирам гръцкия народ за това, че каза „не“, на жестоките икономии, засягащи бедните, децата, болните и възрастните. Европа трябва да подкрепи усилията на Гърция, насочени към подкрепа на икономиката и създаването на нови работни места“, каза Сандърс. От своя страна Клинтън се въздържа да заеме някаква конкретна позиция по темата, заявявайки само, че случващото се в Гърция е трагедия. Настроен като цяло срещу военните действия, Сандърс гласува против първата война в Персийския залив, подкрепя решението на Буш за атаката срещу Афганистан след 11 септември и е срещу войната в Ирак. Той е против разширяването на НАТО, защото смята, че това влошава отношенията с Русия и струва скъпо. След парижките атентати в края на миналата година Сандърс призова да бъде създадена нова организация по подобие на НАТО за борба с ИДИЛ, като в нея да бъде включена и Русия. Що се отнася до Израел, както пише Майкъл Кроули от POLITICO, „някои демократи-евреи недоумяващо се чешат по главите“. Сандърс май е първият кандидат-президент евреин от водеща политическа партия, който нищо не казва за Израел в кампанията си. „По време на политическата си кариера Сандърс неведнъж се е изказвал критично за еврейската държава, пораждайки безпокойство в произраелските среди – пише Кроули – това му поведение е озадачаващо, имайки предвид, че Сандърс е син на еврейски емигранти от Полша, а повечето му роднини са избити от нацистите.“
5. Сандърс президент?
Не бързайте. За нещастие на републиканците, които не спират да обсъждат кандидатурата му, надявайки се, че по-лесно ще го победят на същинските избори, Сандърс има да извърви много дълъг път, за да получи номинацията на демократите, а за Белия дом да не говорим. Хилъри Клинтън няма интерес от дълго състезание, но все пак ще издържи по-дълго от Сандърс, благодарение на парите си и на разнообразната си електорална база. Да, Сандърс или води или изостава с малко в Айова и Ню Хемпшир, които са много важни щати. Само че съставът на населението там е едно към едно с този на сандеровия Върмонт. Докато в следващите щати, където ще се гласува, като Южна Каролина и Невада, електоралната база е по-пъстра и поддръжниците на Клинтън са повече. В тези щати съществена роля играят гласовете на афроамериканците, които бяха толкова важни за Обама през 2008 и 2012 г. А изглежда, че сега повечето от тези хора ще подкрепят Хилъри.