„Европа е на кръстопът”, казва Партията на европейските социалисти (ПЕС), която има „План за реформи”. Представянето му започна от луксозен софийски хотел, следват Рим и Берлин. „Европейският съюз е наш, на хората. Не е на лъскавите сгради и на лъскавите коли”, казва на откриването депутатът Кристиан Вигенин. Конферентната зала е пълна, а интересът е разбираем – всички искат да чуят какво да се прави, когато:
– Eвропейският съюз е изпаднал в безпрецедентна криза на доверието и изглежда е безпомощен пред многобройни икономически, политически и социални проблеми.
– Неравенството между отделни държави, региони и хора започва да достига невиждани нива. Прословутата „конвергенция” е тръгнала по дяволите.
– Споразумението за бежанците, което Съюзът сключи с турския президент Ердоган, повече прилича на изплащане на откуп. Следващите на опашката, може би, са сомалийските пирати.
– Eдна от големите страни в Евросъюза – Великобритания, извива ръцете на останалите с ултиматуми да й се позволят изключения от европейските правила, най-вече в социалната сфера. Ако не стане нейното, заплашва с напускане.
– Напрежение на изток: санкции срещу Русия, следвани от контрасанкции. Военни действия и разруха в Украйна.
– Друга важна държава от ЕС – Холандия, организира референдум срещу споразумението за асоцииране на Украйна в Съюза. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предупреждава холандците, че се занимават с нещо, което не е тяхна работа и отварят вратата за „голяма континентална криза”. Когато научава резултатите, е „огорчен”.
– Ако Юнкер е само огорчен, то милиони европейци направо са бесни, защото Брюксел не зачита мнението нито на протести, нито на референдуми, нито на парламенти. Готвеното Трансатлантическо търговско споразумение между ЕС и САЩ (ТПТИ) предвижда създаване на търговски трибунали, в които мултинационални корпорации ще съдят държави.
– Тъкмо когато ни успокояват, че условията в споразумението се подобряват, оказва се, че вече сме сключили друга такава спогодба – с Канада. В СЕТА e залегнал същият „съдебен” механизъм в най-грубия му вид, който ще влезе в сила през задния вход, щом Европейският съвет одобри споразумението, без то да е ратифицирано от нито един парламент. Тоест, отново чуваме – „Гледайте си работата! ”.
– От евроинституциите се носят призиви за солидарно поведение на страните-членки в този тежък момент, но благодарение и на „Панамагейт” европейците си припомнят, че председателят на Еврокомисията е експремиер на първата държава в ЕС – офшорка. С кого е бил солидарен до вчера християндемократът Юнкер, когато Люксембург е правил данъчен дъмпинг на останалите страни?
– Франция се тресе от протести срещу реформа в трудовото законодателство. Провеждат я политици, принадлежащи към ПЕС. Които правят точно обратното на това, което говори председателят на ПЕС Станишев на конференция в София. А именно – че идвала „нова епоха и край на неолибералният свят”.
Важното е, че ПЕС има План. Даже два. Единият е за младежта и в него се предлага:
– Младежка гаранция – субсидирани от бюджета на ЕС работни места в частни компании. ПЕС иска гаранцията да се разширява, обаче тя може да спре, тъй като първоначалното финансиране от 6 милиарда евро е на свършване.
– Разширяване на програмата „Еразъм+”, така че всички желаещи ученици да могат да участват в програми за международен обмен.
– Въвеждане на „европейска младежка културна карта” с определена годишна парична стойност, която да може да се харчи за културни дейности по избор на притежателя й.
– Гарантиране на здравословна храна в училище и на достъп до здравеопазване за децата в ЕС.
Всичко звучи хубаво и е важно. Но ако някой каже, че с това ще пребори кризата на ЕС, и децата ще се смеят. „Планът няма да реши всички проблеми, приемете го като знаков и като символ”, заявява Сергей Станишев. ПЕС има и друг план – „За прогресивни реформи”, там е записано нещо в пожелателен план и за борба с избягването и укриването на данъци, и за въвеждане на такса върху финансовите транзакции, и за фиксиране на минималната работна заплата като поне 60% от средната за съответната държава.
„Ние сме единствената опозиция – и в България, и в Европа! ”, декларира Станишев. Не, в Европа не сте – нито сте единствена, нито сте съвсем опозиция. ПЕС има 8 еврокомисари и поне толкова премиери. Те сигурно ходят на съветите и заседанията, където се взимат решенията. По неписано правило – „с консенсус”.
Не е ясно колко европейци ще бъдат запленени от тези закъснели планове, но ние, българите, имаме хубава поговорка: ПЕС който лае, не хапе. И още една: Кучетата си лаят, а керванът си върви.