Терористичните актове от януари 2015 г. в Париж потресоха Европа. Както отбелязва руският експерт Ю. Б. Щегловин: „Ударът на терористите е нанесен по две от най-болезнените точки на демократична Франция: журналистите, които се считат за „свещена крава”, и еврейската общност”, остро реагираща на всякакви форми на насилие срещу своите представители. Атентатът разкрива високата степен на уязвимост на европейската сигурност от подобен род прояви на ислямски радикализъм. Такава уязвимост се обяснява предимно с повтаряне на американските грешки, което доведе например и до терористичния акт в Бостън, който Джохар и Тамерлан Царнаеви извършиха на 15 април 2013 г. И така, Саид, един от братята Куаши, организирал клането в редакцията на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо”, преди е воювал на страната на ислямистите в Сирия, за което е лежал година и половина в затвора. Той е бил освободен предсрочно, но не за „добро поведение”. Според някои данни той е завербован от френските специални служби в качеството си на осведомител сред ислямистите както във Франция, така и в горещите точки на Близкия и Средния изток. Отговорност за атентата в Париж поеха две радикални организации: „Ал Кайда” и „Ислямска държава”. Времето и целта за провеждане на операцията са избрани много точно, а ударът е нанесен по „чувствителни” за западното общество точки. Такъв стил е по-характерен за „Ислямска държава”, която се чувства много уверено на информационното поле. Що за организация е тя? Възможно ли е „Ислямска държава” да бъде победена?
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”
Предпоставки за възникване на „Ислямска държава” имаше още през 2003 г., когато американците и техните съюзници свалиха насилствено режима на Садам Хюсеин в Ирак. От тази ситуация се възползваха както различни външнополитически играчи (Иран, Турция, Саудитска Арабия, Катар), така и големи радикални (терористични) организации, една от които е „Ал Кайда”. Най-голяма активност в това отношение прояви Иран. Опирайки се на шиитското мнозинство от иракското население, Иран оказа значително влияние върху действията на правителството в Багдад. В резултат чрез Ирак бяха създадени транспортни коридори за доставка в Сирия на военно оборудване, горива, продукти и предмети от първа необходимост. Всичко това обезпечи устойчивостта на Башар Асад дори в условията на „гражданска” война. Такава дейност противоречеше на интересите на турския елит. Тъй като Турция в рамките на доктрината на неоосманизма поведе курс за възстановяване на влиянието си върху териториите на бившата Османска империя. Първа крачка в това направление можеше да стане установяването на контрол на Анкара върху близко разположените райони на Сирия и на Ирак включително и град Мосул. Известният иракски експерт, член на политическата партия „АлДаава”, А. Муамин счита, че затова са способствали следните причини.
■ Усилване в тази област на протурските настроения както сред живущите тук жители от Кавказ, така и сред радикалните ислямисти, като представителите на движението „Мюсюлмански братя”, уахабизма и суфийското братство „Накшбандия”.
■ Сериозно недоволство от шиитската власт в Багдад от страна на бившите представители на Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС), които успяха да проникнат в иракските сили за сигурност, армията и други структури, в това число в суфийските тарикати (ордени).
■ Финансова поддръжка на турските амбиции от страна на Доха в рамките на нейното противостене с Рияд. В хода на разглежданите събития интересите на Турция се сблъскват не само с Иран, но и със Саудитска Арабия, която залага на опозицията със салафитска насоченост.
Обаче Рияд е по-заинтересован от сдържането на шиитския Иран, отколкото от достатъчно близката му сунитска Турция. Няма пълна яснота как точно в този сценарий участват САЩ. Турция се явява техен съюзник, поради което разширяването на нейното влияние в Сирия и Ирак и особено в случай на свалянето на Башар Асад от власт и сдържане там на иранските амбиции, напълно би отговаряло на интересите на Вашингтон. Същото може да се каже и за близкия партньор Катар, който достатъчно често се използва като инструмент на американското влияние. Вашингтон активно поддържаше ислямското движение „Мюсюлмански братя” в Египет, което доведе до заемането на президентския пост от техния привърженик Мурси, който на 3 юли 2013 г. беше отстранен от власт след военен преврат. По-сложни се явяват американо-саудитските отношения.
От една страна, Рияд панически се страхува от Иран, поради което търси в лицето на Вашингтон своя практически единствен защитник. Затова Рияд държи не по-малко от 800 милиарда долара в банки на САЩ, закупува в огромни количества американско оръжие и даже е предоставил своята територия на ЦРУ за разполагане на безпилотни летателни апарати. До 2003 г., тоест по време на свалянето на Садам Хюсеин, в Саудистка Арабия беше дислоцирана десетхилядна военна група на САЩ. По официални данни там сега се намират само американски военни инструктори. От друга страна, на САЩ много им тежеше нефтената зависимост от Саудитска Арабия. Поради тази причина Вашингтон упорито се правеше, че не забелязва явните връзки на редица саудитски фондове с ислямски терористични организации. До някое време американците използваха това за собствени цели, но след така наречената „шистова революция” започнаха на официално ниво да се дистанцират от Рияд, което доведе до известно влошаване на двустранните отношения. Очевидно е, че незаконната дейност в Ирак на Турция, Саудистка Арабия и Катар не остана незабелязана и в Европа. Великобритания, Франция, а и някои други европейски държави знаеха или се досещаха за това, но по примера на САЩ предпочитаха да не се намесват. Те бяха уверени, че американците напълно контролират ислямистите както в Ирак, така и в Сирия. Последвалите събития показаха колко много са грешали.
ИДИЛ
Инструмент на турското и саудитското влияние в Северозападен Ирак и Североизточна Сирия стана ислямската терористична организация „Ислямска държава в Ирак и Леванта” (ИДИЛ). Тя е създадена в средата на октомври 2006 г. в Ирак чрез сливане на единадесет радикални сунитски групировки начело с подразделението на „Ал Кайда” в Ирак („Ал Кайда ал-джихад в Ирак”). Първоначално тя получава названието „Ислямска държава в Ирак” (ИДИ). Приет е проект за конституция, наречен Уведомление на човечеството за раждането на „Ислямска държава”. При това „Ислямска държава в Ирак” си поставя за цел завладяването на сунитската част на Ирак и превръщането й във военизирана ислямска сунитска държава веднага след като от страната си отидат силите на международната коалиция начело със САЩ. През 2010 г. емир на „Ислямска държава в Ирак” става един от лидерите на „Ал Кайда в Ирак” Ал-Багдади. САЩ го включват в списъка на особено опасните терористи. За неговата глава е обявена награда в размер на 10 милиона долара. През април 2013 г. по пътя на сливането на двата филиала на „Ал Кайда” – „Ислямска държава в Ирак” и сирийската „Джабхат ан-Нусра”, се създава организация с името „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, цел на която става създаването на ислямски емират на територията на Ливан, Сирия и Ирак. Бойците на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” дават клетва за вярност на лидера на „Ал Кайда” Айман ал-Зауахири. Обаче поради враждата и редовните военни сблъсъци между иракската и сирийската групировка през ноември 2013 г. Зауахири взема решение да разпусне „Ислямска държава в Ирак и Леванта”. Оттогава противопоставянето в Сирия между „Ислямска държава в Ирак” и „Джабхат ан-Нусра” само се засилва, което довежда до частично поглъщане на „Джабхат ан-Нусра” от по-успешната „Ислямска държава в Ирак”. В резултат от тази вражда загиват 1800 бойци. Въпреки това „Ислямска държава в Ирак и Леванта” не се връща към предишното си название и продължава да действа на територията на Сирия и Ирак отделно от „Джабхат ан-Нусра”. Впоследствие през февруари 2014 г. лидерът на „Ал Кайда” Зауахири заявява, че не признава принадлежността на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” към собствената му терористична организация „Ал Кайда”. Първоначално „Ислямска държава в Ирак и Леванта” действа в иракската провинция Анбар (административен център Рамади). В началото на януари 2014 г. нейните бойци превземат град Фалуджа и Рамади, поради което голяма част от провинция Анбар се оказва под контрола на радикалите ислямисти. Това предизвиква ответни действия на иракската армия, което принуждава ислямистите частично да се оттеглят в съседна Сирия. Въпреки това ислямистките бойци успяват да удържат под свой контрол част от иракската територия, включвайки голяма част от градовете Фалуджа и Кармах, а също така и части от градовете Хадит, Джурф ал-Сахар, Ан, Ел-Кайм и Абу-Грейб. Очевидно е, че „Ислямска държава в Ирак и Леванта” не може самостоятелно да завладее не само провинция Анбар, но и съседната Нинава, включвайки административния център Мосул. Тази радикална организация е имала нужда от военна поддръжка. И тя е оказана от страна на „Ал Кайда” в Месопотамия, от страна на баасистите, от страна на религиозните групи, лоялни на предишния режим на Садам Хюсеин (това са бойното крило на асоциацията на улемите в Ирак начело с Х. ад-Дари, „Ислямска армия”, Армията на суфийското братство „Накшбандия”, курирана от И. ад-Дури, близък съратник на Садам Хюсеин, бойни отряди на „Мюсюлмански братя”) и от страна на отрядите на някои местни сунитски племена. Това силно е способствало за „неочаквания” успех на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” миналата година през лятото.
ЗАВЛАДЯВАНЕ НА МОСУЛ
Именно завладяването от ислямистите в началото на юни 2014 г. на Мосул, втория по численост град в Ирак, им позволява да провъзгласят т.нар. „халифат” в северните и западните райони на Ирак и на североизток в Сирия. За неин „халиф” бе обявен лидерът на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” Ал-Багдади. През февруари-март миналата година това събитие бе предшествано от закрити срещи в Турция, Саудитска Арабия и Катар. Независимо от различията в позициите на тези страни по отношение на Египет и движението „Мюсюлмански братя” на тримата играчи им се удаде да се договорят за координиране на съвместните действия против Багдад и Дамаск, в това число и по пътя на активизиране на гражданската война между шиити и сунити. Това позволи едновременно две неща: първо, отслабване на позициите на Иран в Ирак, Сирия и Ливан, което при благоприятно за ислямистите развитие на събитията може да доведе до отстраняването на Башар Асад, и, второ, смяна на правителството в Багдад. Разбира се, далеч не всички поставени цели са достигнати. През май „Ислямска държава в Ирак и Леванта” организира настъпление на градовете и населените пунктове близо до Багдад, което принуди иракските власти да отслабят отбраната на Мосул. По-нататък всяка страна, която водеше незаконна дейност против иракското правителство, изигра своята роля: Турция предостави на ислямистите данни на външното разузнаване, баасистите – вътрешна информация от Мосул, Катар – финансова помощ, Саудитска Арабия – логистична поддръжка и кадри. Освен това редица уахабитски шейхове пуснаха фетви в поддръжка на действията на „Ислямска държава в Ирак и Леванта”. По-горе казаното направи завладяването на Мосул неизбежно. В непосредственото участие в щурма на този град се включиха 4000 бойци на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” и 2000 бойци на „Ислямска армия” и други техни привърженици. Към тях се присъединиха около 10 000 въоръжени и граждански лица от самия Мосул, много от които по-рано са служили в органите за сигурност, разузнаването, Републиканската гвардия и във военните формирования „Федаините на Садам”. Силите на реда не оказаха никаква съпротива на ислямистите. Мнозинството полицаи доброволно предадоха своето оръжие, а някои даже се присъединиха към отрядите на бойците. Друго беше поведението на иракската армия, която беше представена от две дивизии, дислоцирани в провинция Нинава. Техният офицерски състав беше от сунити, шиити и кюрди. А сержантският състав – от 50% сунити, 30% шиити и 20% кюрди. Впоследствие мосулската дивизия, командвана от кюрд, отстъпи, а дивизията, разположена до Тел-Афар, оказа на ислямистите съществена съпротива. Причината за това е, че нейният командир и основната част от офицерите са основно шиити. В Мосул става договорка между върховете на местната власт: военна и гражданска, включвайки видни офицери от полицията и службите за сигурност, против управляващата в Багдад власт. В частност хора от службите за сигурност активно разпространиха различни слухове с цел дезориентация на местното население преди нашествието в града на бойците. В резултат „Ислямска държава в Ирак и Леванта” и нейните въоръжени поддръжници не срещат сериозна съпротива в периода от 6 до 10 юни 2014 г. и завладяват град Мосул включително телевизионната кула, всички правителствени учреждения, банки, важни обекти с военно предназначение и международното летище, служило за военна база на американските военни. Ислямистите получават активите на много местни банки, които са в размер на 430 милиона долара, налични и в златни кюлчета. Те също така освобождават от затворите 2400 затворници. Във връзка с това десетки хиляди араби шиити и кюрди бягат в Иракски Кюрдистан (по някои данни тяхното число достига половин милион). В това време стотици бивши членове на партията БААС се преобличат във военна униформа от времената на режима на Садам Хюсеин и организирано пристъпват към изпълнение на функциите за нормализиране на живота в града. Новата власт в Мосул първоначално я формират представители на „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, други ислямски организации, партията БААС, местни племена и тези, които участват в заговора против законната власт. Необходимо е да се отбележи, че на 11 юни бойците на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” завземат турското консулство в Мосул и задържат 48 турски сътрудници, дипломати и членове на техните семейства включително генералния консул Йълмаз и три деца. Във връзка с това министър-председателят на Турция Реджеп Ердоган провежда екстрено съвещание с представители на националната разузнавателна организация MIT. След което турските дипломати (сътрудници) и членовете на техните семейства са освободени от бойците, което показва най-малко наличието на устойчиви канали за връзка между MIT и „Ислямска държава в Ирак и Леванта”. Впоследствие ислямистите разпространяват своето влияние в Североизточен Ирак и Североизточна Сирия. Една от главните задачи се състои в завладяването на нефтоносните райони около Киркук. Изпреварват ги обаче иракските кюрди, чиито въоръжени отряди „Пешмерга” на 12 юни установяват контрол над града. По-голям успех бойците на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” постигат в иракската провинция Салах едДин, където на 11 юни с помощта на баасиситите те завладяват административния център град Тикрит, а в град Байджи – оръжейните складове и местния затвор. При което много иракски военнослужещи масово се предават в плен, без да оказват въоръжена съпротива. Ситуацията се променя едва след предислоцирането в този район на елитната Четвърта бронетанкова дивизия на иракската армия и Силите за специално предназначение „Кудс” – Корпуса на стражите на ислямската революция от Иран. Единствено това, а също така и създаването на шиитско опълчение, както и многочислените авиационни удари на иракската армия и силите на международната антитерористична коалиция, създадена през септември 2014 г. под ръководтсвото на САЩ, предотвратиха завладяването на Багдад от страна на ислямистите. Иракското ръководство успява да възстанови контрола на известна част от своята страна, за което способстват следните фактори: 1. Висшите духовни авторитети на град Наджаф, преди всичко духовният лидер на шиитите на Ирак великият аятолах Али ал-Систани, в своите фетви призоват към джихад против бойците на „Ислямска държава”. 2. В Техеран сметнаха за свой религиозен дълг да защитават шиитските светини, разположени на територията на Ирак, в това число и със силови методи. 3. Увеличаването на заплахите за населението в Ирак, опитите на организацията за взривяване на неговите светини и паметници, физическата разправа с религиозни дейци и обикновени жители доведоха до консолидация не само на шиитите, но и на цялото иракско общество против радикалите ислямисти. 4. Значителна част от арабите сунити осъзнаха, че именно „Ислямска държава” носи хаос и лишава местното население от източници за съществуване. Поради което е необходимо не само да се води въоръжена борба, но и да продължава дебаасизацията на иракското общество. 5. Вътре в „Ислямска държава” се увеличи противопоставянето между „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, стремяща се да натрапи своята идеология за борба с „безбожниците” по пътя на шариатските съдилища, и парията БААС, господстваща във Военния съвет на Мосул и следваща светската национална идеология. Против салафитските постановки на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” се обяви и Армията на суфийското братство „Накшбандия”. Асоциацията на улемите в Ирак от своя страна отхвърли монопола на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” във вземането на политически решения и сформира така наречения Съвет на революционерите от нейни лоялни полеви командири. Недоволни от „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, както и от партия БААС, се оказаха и тези представители на елита на Мосул, които подкрепиха идването на бойците, но после се оказаха отстранени от реалните лостове за управление на „Ислямска държава”. 6. В САЩ и на Запад като цяло осъзнаха опасността от „Ислямска държава” и грешната политика на Турция, Саудитска Арабия и Катар за нейната негласна поддръжка. 7. Фетвите на свещнослужителите в Ирак предписаха на вярващите „да отхвърлят претенциите на новопоявилия се халиф” , мюфтията на Египет Шауки Алям поиска от медиите на своята страна и целия арабски свят да наричат „Ислямска държава” „образувание на безбожници”, а мюфтията на Саудитска Арабия Абдул-Азис ал-Шейх заяви, че идеите за екстремизъм и терор, които осъществява „Ислямска държава”, са враг номер едно за исляма. В резултат на това ислямистките организации се оказаха пред дилемата: или да поемат върху себе си отговорността за безчинствата на „Ислямска държава”, или не, с което да влязат в противоречие със своите идейни догмати. 8. Правителството на Ирак се смени. От 10 август 2014 г. министър-председател на Ирак е Ал-Абади, издигнат от обединението на шиитските партии Иракски национален алианс. В сравнение с Нури ал-Малики той е по-склонен към консолидация на иракското общество. За това свидетелства например подписаното на 2 декември съглашение между централното правителство на страната и ръководството на Иракски Кюрдистан по въпроса за разделянето на доходите от добивания нефт. В противен случай кюрдите заплашваха с пълно бойкотиране на иракското правителство и провеждане на референдум за създаване на независима държава. Съгласно подписания документ Иракски Кюрдистан ще добива 550 хиляди барела нефт дневно, включвайки 250 хиляди барела от находището около Ербил. Още 300 хиляди барела под контрола на кюрдите ще се добиват в околностите на Киркук. Целият този нефт по тръбопровод ще се доставя в Турция, където продажбата ще реализира иракската държавна компания SOMO. Доходите от продажбата на кюрдския нефт ще постъпват в държавния бюджет на Ирак. В замяна на това Иракски Кюрдистан ежегодно ще получава 17% от доходите на държавния бюджет, който през 2013 г. е бил около 12 милиарда долара. Освен това Багдад се задължава в течение на месец да изплати на Ербил един милиард долара за изплащане на заплатите на работниците от апарата на автономията и личния състав на въоръжените формирования „Пешмерга”. Всичко това не само укрепи единството на Ирак, но и съществено намали ролята на Турция като купувач на кюрдски нефт и природен газ. Въпреки това сега войната с „Ислямска държава” се води с променлив успех. Причина за това са ниският морален дух на иракската армия, отсъствието на добра подготовка на шиитското опълчение, както и нежеланието на шиитите и кюрдите да воюват в райони, където живеят араби сунити. Значение имат и несъмнено по-високото професионално ниво, и идейната подготовка, а също и управлението и снабдяването при бойците ислямисти. При такива условия войната с „Ислямска държава” може да продължи за неопределено дълго време.
СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”
Сега „Ислямска държава” представлява квазидържава с шариатска форма на управление, която частично контролира територията на Сунитския триъгълник в Ирак и Североизточна Сирия. Нейна цел е ликвидирането на границите, установени в резултат на разделянето на Османската империя. Съставът на тази организация е изключително нееднороден, в това число и в религиозно отношение. Там присъстват привърженици и на салафитския, и на традиционния ислям, а също баасисти, които по принцип са за изграждане на светска държава. Основа на нейната социална база са арабите сунити, чиито права са съществено ограничени и в Ирак, и в Сирия. Руският експерт от Руската академия на науките Н. Рогожина отбелязва, че за разлика от „Ал Кайда”, която съществува благодарение на донорски финансови постъпления, ръководството на „Ислямска държава” е избрало стратегия, ориентирана върху свое финансово самообезпечаване и независимост от уязвимо външно финансиране. Разбира се, това не изключва получаване на финансови средства както от арабските монархии, така и от действащите на тяхна територия ислямски фондове. Но тези средства не играят основна роля в осигуряването на живота на „Ислямска държава”. В настоящия момент „Ислямска държава” е не само най-богатата в света радикална организация, но и успешно финансово предприятие, което се управлява по начина на мафиотска структура. В частност тя се занимава с контрабанда, изнудване, грабеж, похищение на хора и продажба на жени в робство. Финансовите ресурси на „Ислямска държава” днес се оценяват на около 2 милиарда долара, което е близко до годишния бюджет на Молдова, където живеят 3,5 милиона жители. Преди всичко такива ресурси се осигуряват за сметка на контрабанда с нефт от находища, които се намират под контрола на ислямистите в Сирия и Ирак. Общият обем на добива е 80 хиляди барела нефт в денонощие, което носи доход 60-100 милиона долара месечно. Нефтът се превозва с автотранспорт на границата с Турция и се продава на дъмпингови цени – 25 долара за барел. В числото на купувачите са посредници от Турция, Сирия, Кюрдистан и даже от Иран. Постоянно постъпление на парични средства носят и грабежите. Вече бе споменато за завладяване на банки в Мосул от ислямистите. Освен това „Ислямска държава” системно изнудва дребните предприемачи за финансови средства, а също така и големите компании, например строителни. Тя даже изнудва и представители на местната администрация. „Ислямска държава” облага с данък немюсюлманското население, живеещо на контролираната от нея територия, и въведе митнически плащания на транспортните превози в западната част на Ирак. По данни на разузнавателните служби на Ирак похищенията с цел откуп са донесли на „Ислямска държава” доход, не по-малък от 25 милиона долара. Само през април 2014 г. на ислямистите е бил изплатен откуп в размер на 18 милиона долара за обмяна на 4 похитени французи. Разхищението и контрабандата с антиквариат обогатиха „Ислямска държава” с 38 милиона долара. Тя придоби и голямо количество оръжие и бойна техника, които САЩ „оставиха” на иракската армия. Получените по незаконен път средства и материални ценности позволяват на „Ислямска държава” не само да удържа под свой контрол населението в завладените територии, но и да привлича на своя страна многочислени нови поддръжници. Като резултат на страната на „Ислямска държава” воюват 15 хиляди граждани от 90 страни по света. Огромните финансови средства позволяват да се поддържа собствена армия с численост (по различни оценки) от 36 до 60 хиляди човека. Всеки един от тях получава ежемесечно възнаграждение в размер на 400-600 долара. При което тази сума се увеличава пропорционално на броя на членовете на семейството на боеца, а нейното изплащане не се прекратява даже и в случай на негова смърт. Освен това се отделят и средства за закупуване на съвременно оръжие, оказване на медицински услуги и поддържане на конспиративни квартири, за управление на контролираната територия, за снабдяване на населението с вода и електричество, а също така за поддържане на пътната инфраструктура. „Ислямска държава” има широка социална база. Поддръжка на „Ислямска държава” оказват и редица радикални организации, действащи в Близкия изток и Африка. Сред тях могат да се отбележат групировките „Ансар Бейт Ал-Мукадас” на север от Синайския полуостров, която носи отговорност за нападенията над египетските сили за сигурност, тунизийската „Аншар аш-Шариа” и неотдавна появилата се в Алжир „Джунд Ал-Халяфа”. От друга страна, в средата на юни 2014 г. след завладяването на Мосул ислямистите публикуваха стриктен кодекс за поведение, който жителите на контролираните територии са длъжни да съблюдават. Той предвижда задължително посещаване на джамия за всички мюсюлмани, извършване на пет ежедневни молитви, забрана на тютюнопушенето и алкохола, забрана на обществени събирания, предаване на бившите иракски полицаи и военнослужещи на ислямистките власти със заплаха за смърт, а също така инструкции за жените за „прилично” обличане и излизане от дома само по необходимост. По отношение на християните представителите на „Ислямска държава” заявиха, че те могат да останат на територията й само в два случая: при приемане на исляма или ако изплащат ежемесечен данък в размер на 250 долара, което превишава средната работна заплата в Ирак. Несъмнено е, че „Ислямска държава” е виновна за масовите престъпления не само против изидите и християните, но и против мюсюлманите шиити и сунити. Мнозинството мюсюлмани отхвърлят ислямската доктрина, която се опитва да диктува тази радикална организация. Но едновременно с това много от тях не приемат чуждия начин на живот и културата, която се натрапва от страна на САЩ и Запада, заклеймяват бомбардировките на иракска и сирийска територия, осъществявани от Антитерористичната коалиция. Много мирни граждани станаха жертва на тези бомбардировки, разрушена е също така и голяма част от инфраструктурата на двете държави.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ПОБЕДИ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”?
Сега срещу „Ислямска държава” активно воюват сирийската и иракската национална армия и отрядите на кюрдското опълчение „Пешмерга” при поддръжка от страна на Русия и Иран. А също така и САЩ, и техните съюзници и партньори в рамките на Антитерористичната коалиция. Вече беше отбелязано, че правителствата на Сирия и Ирак включително и Иракски Кюрдистан имат ограничени възможности за борба с ислямистите. При тези условия ключова роля в борбата с „Ислямска държава” придобиват външнополитическите играчи. В настоящия момент американците само имитират борба против „Ислямска държава” в Сирия и ограничават нейното влияние в Ирак. За реализиране на последната цел президентът Обама поиска от Конгреса на САЩ допълнително финансиране в размер на 5,6 милиарда долара, от които 1,6 милиарда долара за снабдяване и обучение на иракската армия. Изхождайки от тактически съображения, Иран не се противопоставя на тази линия. Дори повече от това. Наблюдава се ограничено военно сътрудничество между САЩ и Иран в Иракски Кюрдистан, където в едни кюрдски отряди има ирански инструктори, а в други – американски. И САЩ, и Иран снабдяват иракските кюрди с оръжие и оказват и друга, в това число и хуманитарна помощ. По-различна ситуация се наблюдава в останалата част на Ирак. Там Иран самостоятелно подготвя въоръжените отряди на шиитското опълчение, а САЩ обучават иракската армия и отрядите на сунитското опълчение. При това в района на Багдад действат както подразделения на Корпуса на стражите на ислямската революция (Иран), така и спецназът на САЩ. За да се избегнат сблъсъци, те действат в различни райони. Освен това по бойците на „Ислямска държава” се нанасят ракетно-бомбени удари от палубна авиация и безпилотни самолети на САЩ (ограничено и от други участници в Антитерористичната коалиция). В Техеран много отчетливо разбират двойнствената политика на Вашингтон, който се стреми да съхрани потенциала на „Ислямска държава” за борба с приятелските на Иран араби шиити и алевити (прошиитска секта в Сирия). По мнението на арабски анализатори САЩ пристъпват към бомбардировки на територията, контролирана от страна на „Ислямска държава” не заради сигурността и единството на Ирак, а в името на собствените интереси в Кувейт и Саудитска Арабия. Причина за това е, че ръководството на „Ислямска държава” заяви за своите териториални претенции към тези богати нефтодобиващи държави. Видимо в перспектива „Ислямска държава” ще отслабне както в резултат на своите вътрешни противоречия и конфликти, така и от противопоставянето с иракската и сирийката армия, кюрдските отряди, шиитското и сунитското опълчение. След това обаче политиката на САЩ по отношение на „Ислямска държава” по-скоро съществено ще се измени. Вашингтон може даже да започне скрито да поддържа „Ислямска държава”, опирайки се на Саудитска Арабия, Катар и Турция. Целта на тази политика ще се състои в това максимално да се удължи войната с „Ислямска държава”, която да отслаби и изтощи Иран и неговите съюзници. Техеран ще се противопостави максимално на подобна тактика, като задейства всички свои ресурси. Разбира се, Иран няма да се въвлече в пряк сблъсък със САЩ, но ще се постарае да ограничи американското влияние в Ирак, Сирия и Ливан. В случая със Сирия интересите на САЩ и Иран и сега са противоположни. Поради това там никакво сътрудничество в борбата с „Ислямска държава” не се наблюдава. Американците се стремят, както и преди, да свалят Башар Асад, а иранците – да го съхранят във властта. За САЩ обаче в момента Сирия отиде на втори план в сравнение с Ирак. Освен това в Сирия Вашингтон залага на умерената опозиция, която практически не съществува. Там не е така просто и с кюрдите, които нямат плътно заселена някаква територия. Затова тяхната поддръжка от страна на американците, както и в Иракски Кюрдистан, е невъзможна. При тези условия САЩ ще продължават да подготвят така наречените умерени бойци против Башар Асад в Йордания, но повече ще залагат на това властта в Дамаск да рухне под натиска на социално-икономическите проблеми. Следователно американците в Сирия по-скоро заемат изчаквателна позиция, а иранците продължават да оказват многостранна помощ на правителството на Асад. Позициите на Русия и Иран в борбата против „Ислямска държава” в Сирия и Ирак също се различават. За Москва по-голям приоритет има Дамаск, на който се отделя и основно внимание. Разбира се, Ирак също е интересен за Москва поради своята висока платежоспособност, но само след стабилизиране на ситуацията там, което едва ли ще настъпи скоро. Ясно е, че американското присъствие в Ирак ще остане, което Москва отчита при реализиране на своите интереси. Изхождайки от това, Русия е готова да продава оръжие на иракското правителство, а на Дамаск да го предоставя безвъзмездно. Сходна е ситуацията и в икономическата област. В частност Москва няма намерение да помага икономически на Багдад, който има значителни запаси от нефт, но е готова да оказва хуманитарна помощ на арабите и кюрдите. Друг подход се наблюдава по отношение на сирийците. На тях Русия оказва както хуманитарна, така и икономическа помощ, въпреки че не в тези обеми, както това прави Иран. По този начин, ако интересите на Иран и САЩ за противодействие на „Ислямска държава” съвпадат тактически само в Ирак, то интересите на Москва и Техеран в този случай са еднакви и в Ирак, и в Сирия. За разлика от американците руснаците и иранците са заинтересовани от ликвидирането на „Ислямска държава” и нейните съюзници, за тях обективно е изгодно усилването на централната власт и в Багдад, и в Дамаск. Русия и Иран поддържат териториалната цялост на двете държави. Това говори за значително съвпадение на техните интереси в борбата с „Ислямска държава”, което ще способства за руско-иранското сближаване не само в политиката, но и в икономиката и даже във военната сфера. Именно такова сътрудничество, а не имитация на борба с „Ислямска държава” от страна на САЩ и техните съюзници може да доведе до победа над тази радикална организация. Против тази победа в полза на „Ислямска държава” играят противоречията между разни местни актьори от Близкоизточния регион. Те са предизвикани от съперничеството в ръководните инстанции на съседните режими и тяхната борба за влияние, за разчистване на стари сметки и т.н., а също и от пъстротата и нееднородността на етнорелигиозния и общностния състав на разглежданите държави. В тези страни съществуват значителни анклави на национални и религиозни малцинства: различни християни, кюрди, туркмени, изиди и пр. Към това трябва да се добави разделението на местното население по сунито-шиитска и племенна принадлежност, което има дълбоки исторически корени. Всичко това нерядко поражда взаимно недоверие и търкания дори на битово ниво. Счита се, че ситуацията с „Ислямска държава” може да се задълбочи и заради нефтения фактор. На фона на рязкото падане на световните цени на нефта Саудитска Арабия и другите арабски монархии не искат да съкращават своите квоти, тъй като себестойността на добива от тях е най-ниската в света, а натрупаната финансова възглавница е значителна. Това абсолютно противоречи на интересите на Ирак и Иран, които сега силно се нуждаят от увеличаване на доходите от продажбата на нефт. Потенциалните запаси на енергийни суровини в тези страни, взети заедно, са повече, отколкото на лидера в тази сфера – Саудитска Арабия, която се стреми да стане доставчик монополист. Докато себестойността на добива на суровината при трите страни е съизмерима. Затова не е изключено, че разногласията по въпроса за квотите и цените на нефта между трите споменати страни могат негативно да повлияят върху отношенията между тях, което рискува да превърне териториите, контролирани от „Ислямска държава”, в арена за разрешаване на техните взаимни претенции.