Какво се крие зад размириците в арменската столица Ереван?

Политическата ситуация в Армения се изостря. Повече от двадесет души пострадаха след безредиците в арменската столица Ереван, съобщават световните осведомителни агенции. В понеделник, 16 април, се стигна до особено ожесточени сблъсъци между протестиращите граждани и органите на реда, при които е бил тежко ранен полицейски служител. Протестиращите се обявяват срещу номинацията за премиер на досегашния президент на страната Серж Саркисян. Критиците на 63-годишния арменски лидер го определят като диктатор и твърдят, че с новия пост той се опитва да засили властта си. Демонстрантите са предимно млади хора, които са недоволни от корупцията в страната. На това място обикновено немалка част от коментаторите слагат точката в своя разказ за събитията. В действителност размириците в Ереван са добре познатата политтехнология на цветните революции. Става въпрос за банален „майдан” за смяна на властта. Правителството на Армения поддържа съюзни отношения с Русия, а едно грантово мотивирано малцинство се опитва с външна помощ да промени това.

До протестите се стигна след като в началото на март в Армения беше избран нов президент, който за пръв път е определен не с общи избори, а чрез гласуване в парламента. От април републиката е в интензивен политически преход. Страната преминава от президентска към парламентарна форма на управление в резултат на конституционните промени от 2015 г. В креслото на министър-председателя, новия най-важен пост в държавата, се очаква да седне досегашният държавен глава Серж Саркисян, който е начело на Армения през последните 10 години. Нестабилността около крупната смяна на политическата система е умело използвана от противниците на политическия курс на Саркисян, за да се дестабилизира властта. Зад демонстрациите стоят не будни граждани, а лидерът на партията „Граждански договор” Никол Пашинян. „Граждански договор” е арменският еквивалент на „Да, България”. На последните парламентарни избори движението се яви в коалиция с други две опозиционни партии в общия политически блок „Изход”. Въпреки подбутванията от медии и структури, свързани с бизнесмена Джордж Сорос, голямото дясно обединение се добра до едва 9 депутатски мандата в 105-членния парламент. Което не му пречи днес да прави опит за силово овладяване на властта със средствата на уличната „майданна” демокрация. „Достатъчно е да се погледне кои са в първите редици на протестиращите, и, както казва класикът – всички са добре известни! „Грантояди”, заяви депутатът от управляващата Републиканска партия Арташес Аракелян.

За местните наблюдатели на събитията са очевидни всички отличителни белези на постсъветски „майдан”. Организаторите на безредиците са прозападни политически сили, финансирани отвън, категорични са редица арменски и руски коментатори. Въпреки призива на Никол Пашинян и неговите близки за окупиране на правителствени здания и блокиране на улици и транспортни възли обаче, акцията очевидно не среща всенародна подкрепа. Арменските протести не успяват да изкарат на улиците достатъчно голям брой хора. Събитията не могат да се сравнят дори с т.нар. Електромайдан – масовите протестни акции през лятото на 2015 г. в Ереван. Тогава главното искане на протестиращите имаше подчертано икономически характер – отмяна на решението за поскъпване на тока, а днес исканията са изцяло политически. Такъв проблем се решава по един начин – чрез избори, които бяха катастрофално загубени от опозиционерите точно преди една година. При размириците през 2015 г. президентът Саркисян просто преразгледа постановлението за цените на тока и демонстрациите спряха. Днес очакванията на експертите са липсата на обществена подкрепа да се отрази пагубно на опитите за смяна на властта.

Според директора на арменския Институт за Кавказ Александър Искандариян целта на Никол Пашинян и опозиционерите е да съберат достатъчен брой хора, за да обкръжат и блокират входа на парламента и по този начин да попречат на избора на Серж Саркисян за премиер. Те обаче нямат подкрепа за нещо повече. По думите на експерта скоро след гласуването те ще бъдат изтласкани. „Други варианти няма.” Управляващата Републиканска партия и нейните съюзници вече обявиха, че ще гласуват в полза на избора на Саркисян за министър-председател и няма начин събитията да се развият по друг сценарий.