Китай е притеснен от регионалната и глобална нестабилност, която Вашингтон предизвиква. Пекин и Москва са по-близки от всякога.

Първото и очевидно нещо, което трябва да бъде запомнено от неуспешния опит на Съвета за сигурност на ООН да наложи допълнителни санкции на Асад е, че Вашингтон всячески се опитва да попречи на надеждите за мирно уреждане на конфликта в Сирия. „Доказателствата” за химически атаки бяха използвани като повод Съветът за сигурност да бъде принуден да наложи новите санкции. Това бе отчаян последен „дипломатически” опит да се удължи агонията в Сирия. А освен това бе и зле изпълнен ход, с който Русия да бъде представена като лоша, за това, че налага вето. Вместо да направи Русия да изглежда безсърдечна, провалът на резолюцията напомни на Вашингтон нещо много много важно: Пекин загуби търпение и вече няма да заема неутрална позиция, дори и по чувствителни въпроси като нападенията с „химическо оръжие”.

Русия и Китай наложиха вето на предложението в Съвета за сигурност, с което щеше да бъде спряна доставката на хеликоптери за сирийското правителство и щяха да бъдат въведени санкции спрямо 11 сирийски военнокомандващи заради обвинения в използване на отровен газ. Вчера, 28 февруари, резолюцията, направена по предложение на Великобритания, Франция и Съедините щати бе подложена на гласуване, въпреки предупреждението на Русия, че ще използва правото си да спре приемането на документа. Това е седмият случай, в който тя налага вето от 2011 г. насам, когато избухна конфликтът в Сирия.

Китай можеше да гласува с „въздържал се”, но не го направи. Всички „уважавани” новинарски издания сега се занимават с това да демонизират Китай, представяйки го като съюзник на Путин, който е фен на химическите оръжия. Със сигурност Вашингтон е използвал случая да изпрати още няколко военни кораба в Южнокитайско море, за да накаже този акт на неподчинение. Но на Китай вече не му пука. Както напомни китайският външен министър Ван И миналия петък: „Сътрудничеството между Китай и Русия вече не се ограничава на ниво двустранни отношения, а двете държави се координират и играят активна роля по редица международни проблеми”.

Като постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и големи развиващи се икономики, двете страни заемат сходни позиции както по сирийската криза, така и в преговорите със СТО (Световната търговска организация) и МВФ (Международния валутен фонд). „Като приоритетни и важни един за друг партньори, Китай и Русия изграждат цялостната стратегическа координация като стратегически принцип, а не само заради нейната целесъобразност”, добави външният министър на Китай. Тази забележителна позиция от негова страна със сигурност всява масова паника в Пентагона. Китай и Русия работят заедно по „стратегическата координация” на „редица международни въпроси”. Това е риториката на НАТО.

Когато г-н Ван И се позовава на конфликта в Сирия като пример за „сходни позиции” между Москва и Пекин, вероятно Китай осъзнава, че ще има нужда от помощ, за да остане извън сферата на влияние на САЩ. Заедно, Русия и Китай се противопоставят на американските планове за разполагане на системи за противоракетна отбрана в Южна Корея. И тъй като САЩ продължават конфронтацията си с Китай в Южнокитайско море, Пекин вижда в Русия свой политически и военен партньор срещу по-нататъшните амбиции на САЩ в Азия.

Задълбочаващото се икономическо и военно сътрудничество между Москва и Пекин в последните три години не беше случайно. Съвместните военни учения, използването на юана като валута в петролните сделки, БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), мащабните китайски инфраструктурни проекти, които ще обхванат цяла Евразия. Не, Китай вече не тъче на два стана… Китай разбира какво цели Вашингтон – и именно затова той твърдо остава с Русия.

Източник: Russia Insider