Кошмарът на институциите – гражданинът Петров, ограмотява безплатно администрацията как да използва изрядно държавните символи, въпреки че тя е изпълнила цял европроект за целта.
Безкомпромисната му педантичност и вманиаченото му вглеждане в детайлите изправят косите на служителите в държавната администрация. Свикнал е както с ироничните подмятания по негов адрес, така и със снизходителните погледи. Не му правят впечатление, защото държи в ръцете си най-силния коз – търпението. Водопроводчикът Иван Петров, повече популярен като „Гражданинът Петров”, в доста случаи успява да натрие носовете на присмехулниците. Самият той казва, че повечето от тях имат нужда някой да им зашлеви няколко звучни плесници, преди да се издърпат сами за косите от блатото на невежеството. Не се притеснява да спори с юристи, знае мястото на всяка запетая в Закона за достъп до информацията и е написал над 400 жалби, свързани с неспазването на различни нормативни разпоредби. „Възмущавам се, когато виждам недъзи”, отсича общественикът и допълва, че живее с мисълта, че е свободен да търси правата си – „Свободата е особено чувство, но не да я търгуваш с еквивалента на удоволствието си”.
Поредният казус, който му боде очите, е свързан с два от символите на държавността. Неотдавна забелязва, че гербът върху табелата на Администрацията на президента на Република България е поставен на тъмен фон, което счита за пълна немарливост .
Гербът на Република България трябва да бъде отпечатван само на бял фон, но табелата на Администрацията на президента създава впечатление, че той е върху по-тъмен фон.
Позовава се на Инструкцията за институционална идентичност, където е вписано, че гербът винаги се изобразява върху бял фон . В конкретния случай не е много ясно дали тъмният фон се дължи на грешна изработка или просто на… зацапване. Според Петров дори шрифтът на табелата на административната сграда е грешен, тъй като има конкретни специфики, които не са спазени. С нескрито задоволство подчертава, че работата му с Министерството на образованието е най-успешна. Първоначално на фасадата на просветното ведомство е сложена т.нар. структурна форма на герба. Тя се състои само от коронования лъв от централния щит на герба. Идентификацията на централни институции от ранга на министерство обаче става чрез официалния герб, а не чрез структурната форма, която е предназначена за регионални поделения и второстепенни институции.
Върху фасадата на Министерството на
образованието е поставен герб, отпечатан
на черен фон, което е грубо нарушение на
Инструкцията за институционална
идентичност.
„Цветен или златен пластичен вариант на герба се позиционира на видно място на основната сграда на администрацията. Пластичният или графичният вариант на герба за обозначаване на основната сграда може да се комбинира с наименованието на държавния орган, оформено в зависимост от архитектурните дадености на сградата” , пише в Инструкцията за институционална идентичност. Любопитен факт е, че тя е разработена през 2009 г. по проект„Създаване на модерна и унифицирана визия на българската държавна администрация в контекста на членството на страната в ЕС“ с финансиране от ОП „Административен капацитет“. На просветното министерство са му трябвали цели три години, за да сложи нова табела пред централната си сграда. Но отново се е стигнало до чиновническа грешка – вместо върху изрично изисквания бял фон, гербът е разположен върху черен .
Един от най-куриозните случаи е свързан с две представителни сгради на Министерството на правосъдието. Върху едната е поставена структурната форма на герба върху цикламен фон, а на официалната сграда гербът на Република България въобще липсва . След поредица от сигнали Петров получава отговор от главния юрисконсулт на Министерството на правосъдието, чийто смисъл звучи като виц: „Структурната форма на герба не засяга структурната реформа на администрацията” . По-късно обаче главният секретар на ведомството е признал грешката и е обещал да я поправи. Върху двете фасади скоро може би ще бъде поставен регламентираният национален символ – гербът на републиката.
Съществуват неточности и в изработването на пластичните форми, които се поставят върху сградите на представителните институции. В Закона за герба на Република България, обнародван на 5 август 1997 г., са записани всички елементи на българския герб. А в Инструкцията за институционална идентичност пунктуално са посочени и конкретните параметри на неговите пластични изображения:
„Графичното изображение на герба на Република България е поместено в правилна геоме
трична фигура – правоъгълник, като съотношението между страните (страната b и страната a) на правоъгълника е 1,000:1,175 с допустимо отклонение ± 0,005”
. И от пръв поглед обаче върху редица фасади може да се види, че има институции, чиито гербове са по-високи, отколкото широки, което е грубо нарушение на регламента.
Петров е проверил, че нито една държавна институция или частна фирма не е закупила стандарта за изработване на герба, който се пази в Българския институт по метрология
.
Друг държавен символ, чрез който се идентифицират представителните институции, е българското знаме. В Закона за държавния печат и националното знаме на Република България е посочено, че флаговете трябва да се поддържат в изряден естетически вид и да бъдат подменяни, когато бъде нарушена тяхната цялост. Върху фасадите на някои български институции обаче се развяват разкъсани или мръсни знамена, чиито вид отива далеч отвъд изискването „да имат степен на белота не по-малка от 80%” . Оказва се, че част от органите на властта, които по задължение трябва да налагат и съблюдават за спазването на закона, имат напълно пренебрежително отношение към държавните символи .
Знамената върху фасадите на някои институции имат плачевен вид.
В Закона за държавния печат и националното знаме на Република България са посочени и конкретни параметри за оттенъците на зеленото и червеното по скалата на Пантон. Посочено е още, че бялата, зелената и червената ивица се съединяват със специфичен шев, който позволява двете страни на знамето да са равностойни . За българския трикольор е важно да се знае и това, че от 1990 г. гербът върху него е премахнат. Съчетаването на българското знаме и герба може да става само за протоколни нужди, но двата елемента трябва да се използват отделно. Всички образци, които не отговарят на тези специфики, се считат за фалшиви.
Бдителният гражданин не изпуска и най-малки детайли. От снимка от посещение на бившия шеф на ДАНС Владимир Писанчев при главния мюфтия Мустафа Хаджи в началото на миналата година Петров забелязва, че знамето в Главното мюфтийство е менте – на фотографията ясно се вижда, че то не е съшито . Още през 2013 г. му прави впечатление и друго несъответствие – знамето на Министерството на околната среда и водите е стеснено и изглежда в пъти по-широко за сметка на дължината му (правилната пропорция е 3:5). „Малко преди Нова година получих благодарствено писмо от МОСВ. Не коментират това, че не са ми отговорили три години, но ми благодарят за бележката и за моята гражданска позиция и си подмениха знамето” , обяснява Петров.
Държавните органи, които трябва да съблюдават за изрядния вид на знамената върху всички представителни институции, са кметът на общината и областният управител. За орган, който да следи за нарушения, свързани с държавния герб, обаче никой не е помислил. За някои всичко това може да изглежда дреболия. Но нали държавността все от някъде трябва да започне? От къде другаде, ако не от герба и знамето?