Богатството на Пол Гети му осигурява почти божествена власт над хората, власт, недостъпна за обикновените простосмъртни. Благодарение на парите целият свят бърза да изпълни неговите желания. Обаче така ли изглежда щастието?
Парите, разбира се, не носят щастие и това успокоява донякъде бедняците. Забележителната история на един от най-богатите хора на планетата Пол Гети само подчертава този факт. За времето, в което живее, състоянието на Гети достига такива сюрреалистични размери, че даже той самият се затруднява да изчисли колко огромно количество пари притежава. И въпреки това Клаус фон Бюлов, управлявал в някакъв момент компаниите на Гети, с усмивка разказва, че мултимилиардерът Пол винаги се появявал толкова мрачен, все едно е присъствал току-що на собственото си погребение (тъй като смъртта на никой друг не би могла да го направи нещастен). Но това мрачно изражение, подчертава Бюлов, е по-скоро маска, зад която се крие изключителната страст за живот на Гети и дори известно чувство за хумор, макар и не особено развито.
Този странен контраст сякаш изразява дълбоките противоречия в характера на прочутия богаташ Пол Гети, които придават на целия му разнообразен живот известен комизъм. За разлика от Джон Рокфелер, който винаги дарявал на случайно срещнатия просещ малчуган десет цента, Пол Гети изобщо не е склонен на подобна щедрост. Ако трябва да кажем самата истина: той не е склонен на щедрост изобщо. Но неговото скъперничество не е причина за богатството му, както много хора се заблуждават. Пол става изключително богат благодарение на своя ум, на жадността и страстта да придобива и притежава. Пол става богат, защото за него правенето на пари е талант и забавление, това е неговият силен и пикантен вкус към живота, просто неговият гений. Пол Гети е най-ексцентричният от всички калифорнийци. Той е милионер второ поколение. Неговият баща Джордж Франклин Гети започва да трупа своето състояние още по време на нефтената треска през 1903 г. в Оклахома. Той е интелигентен, образован и набожен човек. Джордж е завършил университета в Охайо, където е срещнал привлекателната, но горделива Сара Ришер, предложил й е брак, но за съжаление Джордж тогава учи за учител по математика, а Сара няма никакво намерение да живее с учител, затова му поставя условие: ще се омъжи за него само ако Джордж получи диплома за юрист. Така напористата, амбициозна и самолюбива Сара е тази, която постепенно превръща нерешителния Джордж в собственик на нефтена компания. Отначало той започва да работи в застрахователния бизнес, постепенно семейството се замогва, купува си дом в най-модерния район на Минеаполис и двамата се превръщат в едни от най-състоятелните и уважавани жители на столицата на Минесота. През 1880 г. прекрасното семейство Гети се сдобива с момиченце, което кръщават Гертруд Лоис Гети. Семейството още не забелязва, че щастието им е прекалено огромно, за да остане непокътнато от съдбата. Ето че идва моментът на разплатата: едва навършила десет години, Гертруд умира при епидемия от тиф. Ударът е толкова силен, толкова непоносим, че буквално разклаща Джордж в дълбоката му същност. Знаменитият Пол Гети се ражда едва през 1892 г., на 15 декември, току в навечерието на Рождество. Сара вече е на 40 години и това е истински безценен дар за семейството, което вече е загубило всякаква надежда, че ще бъде ощастливено с още едно дете. Независимо от огромните грижи на родителите Пол израства самотен, тъй като Сара му забранява да играе с другите деца, страхувайки се, че може да се разболее от някоя заразна болест. Несъмнено Сара обожава своя син, но се старае да не показва чувствата си, сякаш за да предпази самата себе си от болката на привързването. Така Пол се научава да сдържа своите емоции. „От малък се научих да не показвам своите чувства” – пише той в дневника си. Подобна изолация и строгите семейни порядки оставят своя дълбок отпечатък върху характера на Пол и по-късно, всъщност през целия си живот, той непрестанно ще се бунтува срещу пуританството, морала, правилата и ограниченията. Пол никога няма да се чувства уютно в семейна атмосфера, докрай ще се опива от свободата и ще се превърне в своеобразен странник, скитащ из необвързаността. През 1903 г., когато Пол навършва 10 години, баща му Джордж решава да се отправи към Оклахома, за да разширява застрахователния си бизнес. По това време обаче щатът Оклахома е завладян от нефтена треска. Като страничен наблюдател Джордж дава 500 долара за 1100 акра дива пустош, разчитайки не на своя разум, а на масовата психоза, обхванала всички наоколо. За три години обаче Джордж става милионер, извличайки обилно количество нефт от придобитата земя. Кръщава компанията си „Минеома Ойл” (комбинация от Минесота и Оклахома) и дори уговаря сина си Пол да похарчи джобните си пари и да купи цели две акции на компанията. „Сега ще работя и за теб” – усмихва се Джордж, докато подава на сина си сертификата за собственост на двете акции. Татко Джордж често повтаря на сина си своите домашни мъдрости като „Един предприемач може да е добър и успешен само когато притежава изчерпателна информация” или пък „Нека твоите действия да са по-убедителни от думите ти!”. Тогава Пол не обръща особено внимание на напътствията, но след време, когато вече е загубил баща си, ще отбележи: „Той беше велик човек и истински философ. Той ме научи на всичко, на което сега е способен моят разум”. Но истината е малко по-друга. Джордж и Пол трудно се разбират, често се карат, а по характер Пол изключително прилича на своенравната си майка и с времето става все по-трудноразбираем, инатлив, затворен, непроницаем и разчитащ единствено на собствените си умения. Подобно на своето семейство Пол ще съумява през целия си живот да си бъде самодостатъчен. За разлика обаче от своите родители Пол Гети не е очарован от християнството и не разчита на милостта на Всевишния. Когато Джордж Гети забогатява доста много, семейството се мести в Калифорния, където Пол постъпва във военен колеж. Капризният син на фамилията Гети ненавижда дисциплината там, уставите, безсмислените заповеди и за четирите години, прекарани в колежа, той демонстрира нулеви способности за военна служба. Неприятни са му физическите упражнения, но пък Пол чете невероятно много книги и преподавателите в колежа му дават прозвището Ходеща енциклопедия. Заедно с това той е галантен и внимателен с момичетата, което го прави доста успешен в любовните отношения още от годините в колежа. Както отбелязва една от неговите любовници: „Пол никога не казваше „не” на жените и „да” на мъжете”. На рождения си ден, когато навършва 14 години, Пол открито заявява на своите съученици, че вече не е девствен. В началото на XX в. в средите на религиозните пуритани това признание от сина на вярващи протестанти прозвучава като истински скандал. Пол започва да дразни баща си все по-често. Родителите му решават, че трябва да завърши икономика в Лос Анджелис, а после да постъпи в Юридическия факултет в Бъркли. 17-годишният Пол обаче умира от скука в университета и много скоро го напуска, за да се отдаде на разгулен нощен живот с приятели, изпълнен със секс, алкохол и забавления. Ако майка му Сара би могла да види „девиците”, с които всяка вечер се забавлява любимият й син, би изпаднала в дълбок ужас. Тя и без това намира атмосферата на Лос Анджелис за пропита с разврат и безкултурие. През този период семейство Гети решават да отидат на дълго пътешествие из Европа, което толкова много впечатлява Пол, че той цял живот ще запази любовта си към изисканата, фина, маниерна и културна Европа, която към онзи момент му се струва удивителен континент. Пол е толкова смаян от Европа, че пожелава да учи в Оксфорд, и през август 1912 г. отново пресича Атлантика, за да започне образованието си в най-престижния университет на Англия. Но Пол не се интересува от ученето, а от правото да се нарича „студент в Оксфорд”. Като достоен син на милионер той първо си поръчва няколко най-модни костюма и чак после се появява в университета, шофирайки своя личен лъскав автомобил. Колко време е прекарал в Оксфорд и дали е получил диплома, впоследствие никой няма да бъде наясно, но Пол Гети най-после попада в средата, за която мечтае и на която се възхищава. Изискаността на старинния Оксфорд поразително контрастира с простотата на слънчевата Калифорния и работническото бездушие на нефтената Оклахома. Оксфорд е светът на аристократичните титли, красивите замъци, безценните произведения на изкуството и стройните фини жени. Тази представа за изящество на атмосферата изпълва съзнанието на Пол до края на живота му. След университета в Оксфорд Пол изобщо не възнамерява да се прибира в Америка и започва да обикаля Европа, посещава Париж, Берлин, Виена и дори пребивава в Русия. Точно когато решава да замине за Египет, внезапно издръжката, изпращана от баща му, секва и настава страшен скандал между двамата. Джордж настоява Пол да престане да лентяйства и да се върне в Америка, докато Пол пише писма до баща си, пълни с обиди и изречения от сорта, че не е трябвало да се ражда и че бащата на Уилям Рандолф Хърст му е подарил за 21-вия рожден ден освен вестника San-Francisco Examiner също и зданието на редакцията, което струвало около 3 милиона долара. И отсега нататък, допълва Пол, ще разчита единствено на себе си и ще се отнася към баща си като към противник. Тук се намесва мама Сара, която написва ласкаво писмо на сина си, придружено от 1000 долара, и уговаря съпруга си Джордж да отидат заедно в Европа, за да приберат сина си. Всичко се случва по план, срещат се в Париж, където Пол най-после се замисля за своето бъдеще. Той има намерение да стане дипломат или в краен случай писател. Баща му е силно разочарован. Той се опитва да убеди сина си да не харчи време и пари за разходки из Европа, а да се заеме с това, което се полага на единствения наследник – с нефтения бизнес. За да го заинтересова, Гети-старши предлага на сина си 10 хиляди долара, с които да си опита късмета в Оклахома, като уточнява, че все пак това ще е инвестиция на „Минеома Ойл”, но 30% от печалбата, ако има такава, ще отива лично по сметките на Пол. Синът се съгласява. Още повече, че в Европа бушува Първата световна война и Гети-младши трябва да се прости с идеята за дипломатическа кариера точно сега. Връщайки се в Оклахома, Джордж разбира, че конкуренцията е станала арогантна и опасна, а в бизнес войната е стъпила и компанията на Джон Рокфелер „Стандарт Ойл”, изобщо все по-трудно става да закупиш свободна земя, богата на нефт, освен това и цените са скочили фантастично високо. Единственото утешение е, че територията на Оклахома е доста голяма. Джордж е сигурен в едно: ако синът му веднъж опита вкуса на собствените пари, спечелени от него самия, то нефтът ще стане единствената му страст.
В своя светлосив изключително модерен костюм, с шапка от Оксфорд и говорещ с оксфордски акцент, младият калифорниец Пол изглежда абсурдно в атмосферата на нефтената Оклахома. Въпреки всичко Пол съвсем не е префинен английски денди, който би се скършил от нечий лош поглед, той е здрав и силен и въпреки че мрази физическите упражнения, често плува и дори ходи на джудо. Скоро през август 1915 г. късметът го застига, той взима под аренда парче земя, от което започва да вади по 1000 барела нефт на ден. Окуражен, Пол започва да купува други участъци земя, в резултат на което само за една година се превръща в милионер. Пол е едва на 23 години, завръща се в Калифорния и започва пищен и радостен живот. „Моят опит сочи, че парите най-силно възбуждат жените” – философства Пол и прибавя към своята галантност и три автомобила – открит кадилак, един от първите модели на крайслер и яркочервен дюзенберг. За ужас на родителите си той мъкне калифорнийските девойки в своя дом, където има отделен вход за него, но Джордж и Сара не смеят нищо да кажат да не би Пол да реши да напусне къщата им. Благодарение на личните си доходи той е напълно независим. Милион долара събарят всички морални прегради и Пол попада във вихъра на страстите, шикарните нощни клубове, светските приеми, запоите, развратните оргии и прочее. Като истински вярващ християнин Джордж се надява, че греховният живот на неговия син един ден ще приключи. Ще дойде време и Пол ще бъде спасен от заблуждението на насладите, мисли си Джордж, хедонизмът му ще бъде заменен с режим на благородство и порядъчност. Един ден някоя си Елси започва да съди Пол, че той я напил, отвел я у дома и там я изнасилил. Адвокатът на Пол поддържа тезата, че Елси едва ли е била девственица, но въпреки всичко през 1917 г. Елси ражда момиченце, което нарича Паула, а историята излиза на първите страници на „Лос Анджелис Таймс”. Пол Гети опитва да потуши скандала, той й изпраща 10 хиляди долара и скоро майката с детето напълно изчезват от полезрението на репортерите, повече никой, никога, нищо не чува за тях, а медиите обвиняват Гети, че нещо им е сторил. След тази история обаче Пол приключва с калифорнийския си разгул и се отправя към Оклахома, по-близо до бизнеса на баща си и своя собствен бизнес дял. Пол е енергичен, проницателен и много по-умен и комбинативен от своя баща. Той веднага започва да се меси в ръководството на компанията и през 1919 г. у него възниква идеята да разшири бизнеса на „Минеома Ойл” извън пределите на Оклахома и по-конкретно да получи достъп до наскоро откритите нефтени залежи на Калифорния. Баща му се отнася твърде скептично към намерението, но Пол е крайно настоятелен и накрая резултатът е зашеметителен: калифорнийският нефт увеличава капитала на „Минеома Ойл” повече от два пъти. Това от своя страна довежда до структурни промени в компанията и тя започва да се нарича „Джордж Гети Ойл Къмпани”. От този момент нататък животът на Пол Гети се променя и става неразривно свързан с нефтения бизнес. През деня той усилено изучава методите и техниките за добив на нефт, а вечер се весели в компаниите на работниците. Много скоро всички специалисти започват да се вслушват в съветите му, той придобива авторитета на човек, който знае правилните отговори и решения, а ако се наложи, може да използва дори юмруци. Възпитанието му от Оксфорд е забравено, както литературата и дипломацията. „Невъзможно е да се опише онзи възторг, онова усещане, когато виждаш как избива фонтан от нефт от твоята земя” – казва Пол. Обаче въпреки успехите между бащата и сина има търкания и неразбирателства. Джордж се опасява, че синът му е много разкрепостен и склонен към непремерени рискове, а може би в душата на Джордж се появява странна завист от размаха на сина.
Вече 30-годишният милионер Пол Гети оформя напълно своя вкус към жените. Той харесва нимфетки на входа на узряването, същества не точно жени, а по-скоро бъдещи жени, които все още не знаят какво искат, нямат самочувствие за капризи и се възхищават на мъжа с цялата си безрезервна прелест. Пол никога не се интересува от техните чувства, а само от своето собствено удоволствие. През 1923 г. за първи път Пол Гети прави предложение за брак на 17-годишната Джанет Дюмон, току-що завършила училище. 30-годишният Пол не смята за нужно да съобщи решението си на родителите си и ги поставя пред свършен факт, след като двамата младоженци, сключили брак в Мексико, се завръщат в Лос Анджелис. Въпреки това родителите на Пол приемат много топло Джанет, заобичват я като родна дъщеря, купуват им нов дом и когато разбират, че Джанет чака дете, правят всичко възможно, за да бъде младото семейство щастливо. Такова „семейно щастие” обаче не устройва Пол. Той бързо се отегчава от съпругата си, а перспективата да бъде баща го плаши до смърт. Осъзнавайки, че безценната му свобода е под заплаха, разглезеният Гети става агресивен и безцеремонен. Той се хвърля с нова упорита страст в нощния живот на Лос Анджелис, а когато бедстващата му съпруга му поисква обяснение, той я пребива и й заявява, че не желае повече да бъде с нея. По време на развода Джанет казва в съда, че Пол я е заплашвал дори, че ще я убие. На 9 юли 1924 г. Джанет ражда син и независимо от ужасните семейни скандали и нежеланието му да бъде баща, Пол с гордост заявява, че ще носи името на неговия баща, а именно Джордж Франклин Гети II. Родителите му са толкова разстроени от развода, че майка му Сара споделя с приятелка, че синът й Пол, изглежда, „е във властта на дявола”. Баща му Джордж пък получава инсулт и се парализира. Тогава Пол застава начело на компанията, като й поставя диагноза, че е на границата на фалита заради бездарното ръководство и инвестициите в бедни на нефт участъци. Заради резките си изявления Пол среща съпротивата на останалата част от ръководството на компанията, всичките приятели на баща му и се оказва в изолация. Независимо от тях Пол започва да мисли как, освен да добива нефт, компанията да започне да се занимава и с преработка на суровината. Според него преработката на нефта би превърнала малката компания „Джордж Гети Ойл Къмпани” в огромен концерн, който ще насити растящия американски пазар с огромно количество нефтопродукти. Но баща му Джордж, все още жив, и останалите директори не искат и да чуят за подобно нещо. Покрай развода с Джанет бащата на Пол трупа злост и гняв към сина си. Две години след раздялата с Джанет Пол отново е обхванат от идеята за женитба. На него му изглежда доста симпатично да се жени, но не и да се обвързва. През 1926 г. Пол отива в Мексико, за да научи испански в университета. Между занятията той се качва на красивата си кола и обикаля из Мексиканския залив в търсене на нефтени полета и концесии. В университета се запознава с Ейлийн Ашби, дъщеря на тексаски фермер, и в пристъп на глезотия се оженва за нея. Но тъй като разводът му с Джанет още не е завършил формално, Пол се превръща в двуженец. Ейлийн обаче не държи да има дете, много скоро двамата си омръзват и се разделят без драми. Слуховете за глупостите на Пол достигат и до баща му в Калифорния, който се е закрепил след инсулта, но е станал още по-твърд догматик моралист. Той отдавна е спрял да обвинява и осъжда сина си за неговите постъпки, но споделя всичко със своя адвокат. Пол отново се отправя към Европа, където прекарва огромно количество време в Лондон, Рим, Париж, Берлин и къде ли още не. Един ден обаче Пол получава съобщение от баща си, че спешно трябва да се прибере у дома в Америка, тъй като компанията затъва в загуби. Джордж му обещава, че ако Пол успее да вдигне компанията на крака, ще му продаде една трета от акциите за един милион долара. Такава форма на благодарност изглежда малко странна предвид това, че Пол е единственият наследник. Пол полага сериозни усилия, за да оправи компанията, и малко след това отново се връща в Европа. Във Виена той завързва любовна връзка с дъщерята на германец, собственик на промишлено предприятие в Карлсруе. Тъй като семейството прекарва само ваканцията си във Виена, много скоро авантюрата приключва и Пол се оказва принуден да поиска ръката й, ако желае да продължи да я има. Баща й е толкова много против, че Гети уговаря любимата си и безумно влюбена в него Адолфина да избягат в Куба. Пол и Фини (както кратко я наричат близките) се оженват буквално два месеца след края на развода му с Ашби и заминават за Калифорния. Но както може да се очаква, Пол бързичко започва да се отегчава, а Фини се отправя да ражда при своите родители в Германия. Това е поредният край на поредния брак на Пол Гети. През 1929 г. Фини ражда син, когото кръщават Роналд. Нейният баща е изключително агресивен към Пол и дълги години го измъчва по съдилища с цел да изкопчи по-висока издръжка за дъщеря си и внука си. Фини и Роналд заживяват в Швейцария. Пол постепенно започва да осъзнава думите на лорд Честърфийлд, който казва за половите връзки, че удоволствието е краткотрайно, позата нелепа, а разходите – колосални.
Година по-късно умира бащата на Пол. Синът записва в дневника си, че това е „най-тежкият удар” в живота му. Но той още не знае какъв удар ще получи, когато му прочетат завещанието. Омерзеният от пакостите на сина си Джордж Гети оставя цялото си състояние от няколко десетки милиона долара на разпореждане на съпругата си Сара, управлението на компанията поверява на директорите си, на внука си Джордж Гети-младши оставя 350 хиляди долара, а единствения си син Пол дарява с незабележимите 250 хиляди долара, което практически означава, че Пол Гети е лишен от наследство. Това завещание съкрушава всички надежди на Пол, но той се държи невъзмутимо. Външно не показва, че нещо изобщо се е случило. Два дни след смъртта на Джордж Пол написва дописка в пресата, където възхвалява достойнствата на своя баща, като отбелязва, че „той е бил много талантлив и умен и е съхранил до последно оригиналността на своето мислене”, а като единствен негов наследник Пол ще се стреми да заприлича поне малко на своя съвършен родител. Със своето завещание Джордж стоварва върху Пол своя дълго неизказан упрек, дава му да разбере, че той е несъстоятелен син, провален в разгул и любовни афери. Какъвто и разгулник да е Пол обаче, той притежава най-важното качество на живота – има проницателен ум, затова и не може да остане безразличен към жестокия урок на баща си. Единственият начин да опровергае баща си, че заради аморалните си оргии е неспособен да управлява „Джордж Гети Ойл”, е да натрупа огромно състояние. Да правиш пари несъмнено е огромен талант, заслужаващ възхищение. Подобна концепция би позволила на Пол напълно да се реабилитира. Пол е вече на около 40 години, когато трябва да започне отново да строи своето бъдеще. Като бизнесмен той притежава забележителни качества – уникален подход, необикновено иновативно мислене, силна воля, дързост, склонност към поемане на рискове, липса на страх, изключително внимание към детайлите, вътрешна убеденост. Но по отношение на жените Пол остава на нивото на подрастващия малчуган – липса на устойчивост на вниманието, липса на дълбоки чувства, лоша емоционална грамотност, жестокост към другия и небрежност в нараняването, опредметяване на любовта, степен на сексуално любопитство, характерно за пуберите, с други думи – тежка форма на инфантилност. След смъртта на баща си Пол се превръща в човек, който има една-единствена цел – да натрупа огромно богатство. Само богатството, инстинктивно усеща Пол, може да оправдае неговите ексцентричности, само богатството може да му позволи да нарушава всички предразсъдъци, само богатството оправдава всичко.
Един от най-удивителните критици на съвременното общество Торстейн Веблен в своя класически труд „Теория на безделната класа” пише за това как демонстрират своите богатства милионерите на Америка през XIX век – семействата Вандербилт и Рокфелер. Той нарича явлението „показно потребление”, което представлява строителство на огромни домове на Род Айлънд, в които никой от тях няма намерение да живее, и в организация на грандиозни приеми, на които могат да попаднат само хора, които отдавна са престанали да изчисляват своите милиони. Увличайки се в подобно съревнование в разкош, супербогатите в един момент достигат онова състояние, което той нарича „показно прахосничество”, което не е нищо друго освен харченето на огромни средства с цел да се шокира съперникът. Всички тези синдроми на богаташите обаче изобщо не вълнуват Пол Гети. Той не желае да харчи своите милиарди, а само да ги колекционира. Показното прахосничество Пол намира за пълен идиотизъм. На него не са му нужни завистта и възхищението на другите хора. Той иска да се наслаждава на своето богатство в уединение, не обича да бъде филантроп, а какво става по света му е дълбоко безразлично. Пол е егоист до мозъка на костите си и се доверява само на себе си. Всичко, което иска от живота, е да докаже, че баща му е бил несправедлив.
Директорите на „Джордж Гети Ойл Къмпани” избират Пол за председател на компанията, тъй като са убедени, че той няма да може да повлияе на управлението, понеже Пол има само една трета от акциите, а всичко останало принадлежи на 80-годишната му и вече напълно глуха майка. Пол се заема с това да обгрижва майка си, да я води на разходки и пътешествия и внимателно да я убеждава да му прехвърли собствеността, която има от компанията. Разумната Сара обаче остава непреклонна, тя добре познава своя син и знае неговото лекомислие и безразсъдността му. Но най-ужасно й изглеждат отдавнашните убеждения на сина й, че трябва да промени компанията така, че тя да се занимава не само с добив, но и с преработка на нефт. Той мечтае да създаде мрежа от бензиностанции, които ще продават бензин по целия свят. Пол не намира разразилата се финансова криза за толкова лоша. Според него рязкото падане на цените на акциите на нефтените компании дава възможност да се изкупят акции, които след време ще донесат много пари. Но трябва да се действа обмислено, защото част от компаниите ще фалират, затова Пол разработва специална стратегия за действие на борсата. Но въпреки изчисленията първата от неговите крупни сделки завършва с катастрофа. През септември 1930 г. Пол убеждава майка си да вземе заем от банката от три милиона долара и да му ги даде, за да купи акции на „Мексикън Сиборд”. Калифорнийската компания има договори за аренда на нефтени участъци, но в момента цените на акциите й силно падат. Пол обаче заминава отново за Европа, а курсът на акциите на „Мексикън Сиборд” продължава стремително да пада, което създава абсолютна паника у директорите на „Джордж Гети Ойл Къмпани”, и се случва непоправимото. Банката поисква бързо да се върне заемът и съветва Сара да продаде акциите на „Мексикън Сиборд”, защото иначе компанията й ще пострада с десетки милиони. Завърналият се от Европа Пол разбира, че нещо ужасно се е случило, а директорът на „Джордж Гети Ойл Къмпани” го посреща с хладно презрение. Пол изпитва чувство на вина пред майка си и през тази злощастна година се доближава максимално до краха на своите илюзии. Той си дава сметка, че още един такъв провал и всичко ще бъде завинаги загубено за него, а баща му ще се окаже прав. Той си казва, че само посредствеността винаги е във форма, и намира сили да продължи, но вече не може да разчита на майка си и решава да използва дела, който има в „Джордж Гети Ойл Къмпани”. Пол насочва своите усилия към една от най-големите нефтодобивни компании в Калифорния, „Пасифик Уестърн”, чиито акции на борсата са паднали от 17 на 3 долара за акция. Той изхарчва почти целия си капитал, но затова пък уверено държи падналата на дъното „Пасифик Уестърн”. За следваща жертва Пол набелязва деветата по големина американска нефтена компания „Тайд Уотър Асошиейтед Ойл Къмпани” с капитал от 200 милиона долара. Сара позволява на сина си да продаде едно находище за 4 милиона долара и да ползва парите за финансиране на своите сделки. През март 1932 г. акциите на „Тайд Уотър Асошиейтед Ойл Къмпани” падат до рекордно ниска цена. Тогава Пол започва да купува, но използва хитрост, така че нито един от директорите на компанията не разбира, че именно той изкупува акциите. Ето че успехът идва и Пол разпуска малко юздите, които сам си е сложил. Той се запознава с 21-годишната Ан Рорк, която е твърде възрастна за него, но пък наистина прилича на 14-годишна. Бащата й Сам Рорк е продуцент в Холивуд, обожава дъщеря си и има намерение да я прави киноактриса. Той не понася похотливостта на Пол Гети към дъщеря му, но депресията го е разорила и Рорк решава да прояви повече търпимост към мултимилионера с лоша слава. През август 1931 г. Пол кани Ан Рорк в шикарен апартамент в нюйоркския хотел „Плаза” и там й прави предложение да стане негова жена, четвърта по ред съпруга. Като се замисли човек, жените никога не се омъжват заради парите. Преди да се омъжи за милионер, на всяка жена, дори и на най-глупавата, й стига умът да се влюби в него. Затова и по-късно Ан разказва: „Пол беше за мен бог. Неговата ерудиция и интелектът му силно ме впечатляваха. Той беше първият мой любовник и направи всичко, за да се чувствам щастлива”. След тази нощ в хотела Пол и Ан не се разделят няколко месеца. Отиват в Берлин, после в Париж, където отсядат в скъпа квартира с изглед към Айфеловата кула. Но в момента, в който Ан радостно му съобщава, че е бременна, Пол внезапно се променя и започва да се държи по твърде странен начин. След четири години по време на бракоразводния процес Ан повтаря обичайните неща за Пол, че не й обръща внимание, че спи с други жени, че я обижда и т.н. Тя му ражда двама сина – Пол Гети-младши и Гордън. Но богатият индустриалец никога не се интересува от своите деца. За него те са най-досадната част на любовта.
На полето на бизнеса Пол става все по-агресивен. Той вече е наясно, че за да успее, му е нужен пълен контрол над компанията на баща му и ако за това трябва да влезе в хватка с любимата си майка, то той ще го направи. Сара най-после се съгласява да прехвърли дяловете си на Пол, но в замяна иска да получи четири и половина милиона долара плюс годишно да взима по 3,5% от печалбата на Пол. Гети няма време да обсъжда, той влиза в открита битка за нефтения бизнес на Америка. За да защити внуците си от печални последствия, ако Пол залитне, Сара създава специален фонд, в който внася два и половина милиона долара, а Пол отделя някои от наскоро придобитите акции. През годините състоянието на този фонд ще нараства, ще се разпределя по странни формули между четирите му деца и ще бъде от огромна важност за династията Гети. Ограничавайки разплащанията на фонда само до дивиденти, във времето тези натрупани пари се превръщат в замаскирано финансово оръжие, в огромна хранилка за бизнеса на Гети, още повече, че Пол има правото на разпореждане. Благодарение на фонда Пол избягва данъците, банкрута, както и разпиляването на милиардите между децата му. Битката на Пол с „Тайд Уотър” продължава няколко години. Финансовите сражения с директорите на тази компания напомнят окопна война, която приключва през 1939 г. с пълна победа за Гети. Той вече я има цялата с нефтопреработващите заводи, нефтохранилищата и мрежата от търговски предприятия и бензиностанции. Пол често оправдава емоционалния хаос на личния си живот с обяснението, че ако е бил почтен съпруг и баща, никога нямаше да направи своето огромно състояние и никой нямаше да си спомня за него. Семейството би му отнело силите и драгоценното време, убеден е Пол. „Продължителна привързаност към някоя жена може да си позволи само неудачник в бизнеса” – раздразнително отбелязва Гети, когато му задават въпроса, защо е толкова жесток с жените, които са го обичали. Всъщност Пол просто ненавижда семейния живот. Той има две тежки страсти: към бързите любовни приключения, особено в Европа, и към трупането на пари. В своя дневник Гети пише: „Успехът в бизнеса възбужда сексуалното желание, а то на свой ред стимулира деловата активност”.
За да избегне изнасянето на информация за своя бизнес, Пол Гети отказва да има щат от мениджъри, които могат да продадат неговите тайни за повече пари. Той се научава да работи с един-единствен доверен и изключително предан секретар, който може да се справи с текущите проблеми. Пол се дразни от канцеларската работа, съвещанията и дискусиите, затова, когато се налага, изпраща своя секретар. Въпреки всичко следи изкъсо проблемите в своя бизнес, умът му работи бързо и логично, но ненавижда бюрократството и отказва да има огромни скъпи офиси със суетящи се из тях писарушки. Телефонът за Пол е фантастично изобретение, с което той не се разделя, тъй като това му позволява да ръководи бизнеса си от всяка точка на Америка и дори от Европа. Когато пътува из Европа, Пол избира най-скъпите хотели не защото обича да разхищава, а защото там телефонната връзка е по-добра. Иначе на Пол му е все едно в какъв апартамент отсяда. Той си записва в тефтерче всички разходи, включително и тези за такси. Сферата на общуване на Пол с хората като цяло се ограничава до секса. В един нощен клуб той открива певицата Луиз Линч, която е на 23 и има намерение да става оперна певица. Тя се отнася към работата си в нощния клуб като към временно занимание. Пол се влюбва в нея, може би защото малката Луиз гледа на него като на „татко” или „импресарио”, тя се интересува само от себе си, от упражненията си по вокал и съвсем не й пука какво прави Пол в свободното си време. Това изключително допада на Гети, тъй като Луиз му дава пълна свобода. И от дума на дума Луиз става петата и последна съпруга на Гети. Въпреки че и тя, както и предните му съпруги, е от тези жени, с които няма дори за какво да се прозяваш. По време на Втората световна война Пол Гети е обхванат от особен патриотизъм и се записва доброволец в американската армия. Отхвърлят го, тъй като е възрастен, но въпреки това Гети иска да бъде полезен и започва да ръководи компанията за производство на военни самолети „Спартан Еъркрафт”. До края на войната той прекарава стотици безсънни нощи, търпи несгоди и притеснения относно производството на самолети. „Спартан Еъркрафт” пуска превъзходен едномоторен самолет разузнавач за Американските военновъздушни сили. По това време умира и Сара Гети. Въпреки че Сара си отива на около 90 години, Пол Гети плаче като малко дете и е тежко травмиран от загубата на майка си. С Луиз, последната съпруга, Пол живее буквално постоянно разделено. Тя в Рим, той в САЩ. Но с влизането на Америка във войната Луиз е екстрадирана от Италия. През 1946 г. в Малибу Луиз ражда син на Гети, наричат го Тимоти, но Пол не му обръща абсолютно никакво внимание. Тимоти е болнаво дете и на 12 години умира. Пол все още не се е развел с Луиз, но той практически през цялото време живее, където си поиска, само не и при семейството си. Все пак неговото хоби е сексът. След войната Гети странно се променя, малко позабравя за нефтения бизнес и решава да преструктурира „Спартан Еъркрафт” в конструкторска фабрика за каравани. Тъй като лично се занимава с дейността, фабриката просперира, но след четири години Пол се уморява, става му скучно и отново е готов за нови приключения.
Бизнесът и богатството му обаче непрестанно са заплашени от банкрут, така че Пол трябва отново да се върне в нефтения бизнес, ако не иска да изгуби всичко. През 1948 г. неговият интерес се насочва към Близкия изток – земите между Кувейт и Саудитска Арабия. По договореност между двете държави там земята се счита за неутрална зона, около 2 хиляди квадратни мили. Ходят слухове, че именно там има големи залежи на нефт. През 30-те се открива огромно находище на нефт, наречено „Бурган”, в Кувейт, което е буквално съвсем близо до неутралната територия. Но дори и след това тази зона продължава да отблъсква инвеститорите с невъобразимата горещина, пясъчните бури и неопределения политически статус, от който не става ясно от кого могат да се купят правата за евентуална концесия. След Втората световна война САЩ изпитват недостиг на петрол, а пазарът на коли се разширява с шеметна скорост. Много американски нефтодобивни компании обръщат поглед към Персийския залив. Докато другите обаче все още само обсъждат перспективите, Пол Гети решава да рискува. „Почувствах, че този, който иска да е световен лидер в нефтения бизнес, трябва да започне да действа в Близкия изток, и то веднага” – признава Пол. Без никакви геоложки данни за находищата, без никога преди това да е ходил в Близкия изток, Пол Гети решава, че ще започне бизнес там, насочвайки се към проучване на земите в неутралната зона. Пол обаче няма никакво намерение да рискува скъпоценния си живот, затова енергично започва да търси партньор и скоро го открива. Това е младият геолог Пол Уолтън, който по-рано е работил в Саудитска Арабия, а в момента оглавява отдела за геоложки изисквания във филиала на „Пасифик Уестърн” в Роки Маунтин. Той отлично познава страните от Персийския залив и което е по-важно – отдавна му се иска отново да замине там. Пол Гети кани Уолтън в Париж, за да му разясни какво трябва да прави, и в хотел „Джордж V” двамата общуват цели четири дни. Главните напътствия, които Гети дава на Уолтън, са относно цената на концесията, а също и това, че Уолтън трябва да действа обмислено, бързо и да не остави никакъв шанс на конкурентите. След това Уолтън заминава за Близкия изток, а Гети остава в Париж в очакване на добри новини. При тази операция Пол Гети действа изключително по интуиция. Уолтън прави снимки от въздуха, на които се виждат пясъчни хълмове, подобни на находището в Кувейт, възможно е те да са негово продължение, но вероятността е едва 50%. Ужасно подозрителен, Пол забранява на Уолтън да го информира по телефона или телеграфа за подробности, а му нарежда да праща писма на фалшиво име в хотел „Джордж V”, нищо, че писмата пътуват около 9 дни. До края на мисията на Уолтън Гети е мрачен и малко напрегнат. Но според него 50% вероятност е направо удар! И той е готов да сложи на карта целия си личен капитал и дори фонда на любимата си майка. Понякога Пол напълно губи контрол над страстите си. Той си живее в този парижки хотел, откъдето ръководи бизнеса си, където кани своите проститутки и където всеки ден си слуша грамофонни плочи с уроци по арабски език. Всяка вечер в стаята си в хотела Пол отваря тефтера си и записва своите разходи, включително и тези за такси или вестник. Но ето, че Гети води разговори с краля на Саудитска Арабия и със султана на Кувейт, които имат равни права върху неутралната територия. Той им предлага за правото да проучи дали има нефт 20 милиона долара, а след това, ако има, по 40% от стойността на всеки барел. Дори в случай че няма нефт, Гети им гарантира по един милион долара за всяка година, докато там се намират неговите специалисти и техниката му по проучването и добива. Междувременно се появяват и други конкуренти, които създават проблеми. В крайна сметка Пол успява да извади нефт, чийто добив е сравнително евтин, но качеството не е високо и се нуждае от внимателно очистване. Затова Пол, както винаги страшно енергичен и решителен, започва скоростно строителство на заводи по очистване и преработка на арабския нефт, иначе добивът няма да става за американския пазар. Той строи такива в няколко щата в САЩ, като изхарчва и немалко милиони за разширяване на руслото на реките, по които ще се доставя нефтът до заводите, както и за техническо обезпечаване на пристанищата. Мултимилионерът Пол Гети не може да си позволи да бъде зависим от собствениците на танкери, затова, без да се замисля, инвестира 200 милиона долара в свой транспортен флот, с който по-късно Гети ще превозва нефт не само в Америка и Европа, но и в Япония. Скоро бензиностанциите на Гети из Америка се увеличават почти два пъти. А „Пасифик Уестърн”, която вече е под пълния контрол на Гети, става един от основните играчи – вносители на арабски нефт в Америка. Разходите са невероятни, но след това приходите се оказват още по-фантастични. През 1956 г. Пол преименува „Пасифик Уестърн” в „Гети Ойл Къмпани”. Бизнес историята на Пол Гети поразява с това, че зад всички операции в разни части на света стои единствено той самият. Проучването и добиването на нефта, създаването на цял флот от танкери, строителството на огромни нефтопреработвателни заводи в САЩ – зад всичко стоят изключителният бизнес гений на Пол Гети и неговата воля за действие. Удивително е, че той управлява своята империя, като не излиза от стаята си в парижкия хотел „Джордж V”, използвайки телефона по всяко време на денонощието. Той често стои до сутринта, даже забравяйки да яде каквото и да е. Извън бизнеса обаче Пол си остава такъв, какъвто е бил винаги – пътешествия, секс, музеи, театри, нощни клубове. През 1953 г. Пол Гети се запознава с Пенелопе Китсън, елегантна английска лейди от висшето общество. Тя има три деца и нещастен семеен живот. Двамата стават много добри приятели. Пенелопе намира, че Гети е необичайно ерудиран и мил и че има най-проницателния ум на света. Пол пък е толкова впечатлен от нея, че й се обяснява в любов. Пенелопе обаче е твърде сдържана в своите чувства, опасявайки се, че може много да се влюби и с това да изгуби своята свобода и независимостта си. Тя е прекалено разумна, за да не забележи множеството недостатъци у Пол, особено когато става дума за интимни отношения. Пенелопе няма намерение да остави съдбата си в ръцете на Пол Гети. Те са любовници, другари и делови партньори, но не се обвързват с обещания. С времето Пенелопе толкова силно започва да опознава Пол, че разбира добре дори неговото отношение към жените, формирало се далеч в детството му и станало неотменна черта от характера му. По природа Пенелопе не е ревнива и това й помага да не се интересува от непрестанните сексуални погроми на Гети, тя просто е негова приятелка в истинския смисъл на тази дума. „Струва ми се, че някаква част от Пол все още пребиваваше в подрастващия период” – казва Пенелопе. Тя открива в него онзи егоизъм, инатливост и глезория, характерни за единствен син на много богати родители. Пенелопе се развежда, но остава да живее сама в дома си, който Пол често посещава. Тя е убедена, че връзката им ще се разпадне и унищожи, ако заживеят заедно. Пенелопе няма претенции нито към неговия сложен характер, нито към неговите изневери, нито към неговата репутация, нито към неговите милиарди. Може би и за това Пол често казва на Пенелопе, че тя за него е на първо място. И наистина до самата му смърт Пенелопе ще остане най-близкият човек на Пол Гети. Като всеки много богат човек и Пол Гети се встрастява в колекционерството на произведения на изкуството. Своя стар дом в Малибу с гледка към Тихия океан Гети превръща в музей за старинни мебели. Но понеже Пол винаги се стреми към по-евтиното, той никога не успява да стане истински колекционер. Пол не разбира от изкуство, а само от цени. И то от ниски цени. А изкуството е силно надценено. Пенелопе казва: „Всъщност Пол винаги искаше да купи един истински шедьовър на изкуството, но в последния момент се отказваше”. Гети не страда от естетически възгледи, той се интересува от пари. Освен това винаги се ужасява от факта, че в областта на изкуството лесно могат да го излъжат за стойността. На своите наследници например Пол Гети разрешава да купуват изкуство за колекциониране едва след смъртта му и освен това много точно указва каква част от своето несметно богатство те могат да похарчат за произведения на изкуството. Гети има известен слаб интерес и към скулптурите и камъните. Той купува от един лорд част от древноримска скулптора на Херкулес, което го кара по-късно да посети вилата на римския император Адриан край Рим. Там Пол е толкова силно впечатлен от атмосферата, че почти физически усеща присъствието на римския дух. От този момент нататък Пол Гети започва да вярва в прераждането. Той счита, че всичко, което е видял във вилата на Адриан, вече го е виждал някога, толкова му е познато. Застига го нещо като откровение и той започва да обяснява своя бизнес успех именно с прераждането. Че гениалните като него са преживели много повече животи от обикновените хора. След посещението на вилата на Адриан Пол Гети се посвещава на изучаване на римската история. Научава, че животът на Адриан много прилича на неговия, той също прави своята империя, без да напуска своя дворец, към онзи момент е най-богатият човек на римската планета. Странно, но Гети открива известен стоицизъм и у себе си (но не по отношение на жените), а освен това намира и чисто физическо сходство между себе си и императора. „Иска ми се да вярвам, че душата на Адриан се е вселила в моето тяло” – казва той на Пенелопе.
През октомври 1957 г. списание „Форчън” решава да оповести най-богатия човек на Америка. След внимателни оценки на капитала на богатите американци, включително семействата Рокфелер, Морган, Форд и др., неочаквано за всички списанието обявява, че най-богатият жив американец в момента е Жан-Пол Гети, който се е скрил в Париж и от там управлява бизнеса си. На снимките, които заливат американската преса, Гети изглежда изплашен и удивен, сякаш стреснат от огромното внимание на обществото. Списание „Форчън” повлича след себе си големи промени в живота на Пол. Той непрестанно е във фокуса на медиите. Забавно е да си спомня как доскоро журналистите на американската делова преса са го игнорирали, виждайки го из хотелите. „Винаги ми се е струвало, че репортерите ме възприемаха като дребен продавач или служител на хотела” – споделя Пол Гети. Изглежда, че тази популярност започва да се харесва на милиардера. С изключение на това, че вече трябва да се съобразява с всичко и например няма да може да си пере бельото във ваната на хотелската баня, както е правел винаги досега. Затова Пол се замисля за някое уединено място, където би могъл да се скрие. Купува имението Сатън Плейс, неголям замък от епохата на Тюдорите на 20 мили от Лондон. Замъкът принадлежи на един разорен херцог, Джордж Гренвил, и Гети успява да го купи за 60 хиляди лири стерлинги, точно половината от това, което е платил херцогът, за да го придобие. За да подготви замъка за живеене на ексцентричния милиардер, Пенелопе, неговата приятелка, която има страст към вътрешното обзавеждане, похарчва много време, средства и усилия. Няколко месеца се избират картини, мебели, правят се ремонти, докарват се старинни рояли и шедьоври на изкуството. „Повече няма да изхарча нито цент за картини!” – пише в дневника си Пол. И така към пролетта на 1960 г. нефтеният магнат Гети заживява в своя английски замък.
На 60 години Пол Гети е богат като Крез, неговото състояние се увеличава на ден с половин милион долара. Той все още е здрав и привлекателен мъж, има любовница херцогиня, сестра на английски лорд и далечна роднина на руския цар. Често поразява своите приятели и гости с изключителната си памет, цитирайки им наизуст разни сложни текстове. Пол се запознава с Мари Тесие в Париж, но дамата е съпруга на богат мерзавец французин, който има вила във Флоренция, и семейството често пребивава в Италия. Така започва дългогодишна любовна връзка между Пол и Мари, 36-годишна красива блондинка, интелигентна и образована. Гети прекарва определено време в Италия, дори си купува вила там, Ла Поста Виччия, дворец близо до Рим, но любовта към Мари по нищо не се отличава от всички други негови любови във времето. Когато Мари започва да му прави драматични сцени на ревност, чувствата му към нея охладняват. В Рим Мари използва всичките си връзки, за да вкара любимия си в кръга на римската аристокрация. Опитва да го въведе в непристъпния аристократичен бастион, елитарния ловен клуб „Чирколо делла каччио”, където, както и в Англия, пропускът е един – знатният произход. Членовете на клуба, узнавайки кой е Пол Гети, решават да се позабавляват с този калифорниец, който има огромно състояние, като категорично му отказват достъп в щабквартирата на клуба на Ларго Фонтана Борчезе. Това унижение изключително наранява Пол и оттогава симпатията му към Италия угасва. Той развива дори фобия да не бъде похитен от терористи, поръчва решетки на прозорците на италианската си вила и обзавежда дома с най-новата охранителна система, а редом до леглото си нощно време държи ловно оръжие. Преди е обмислял как да получи италианско гражданство, но вече тази идея му изглежда отблъскваща. Накрая Пол се завръща в Англия. За разлика от досадните италианци английската аристокрация се отнася с изключително уважение към парите. По препоръка Пол кани на работа при себе си Клаус фон Бюлов, датски адвокат, син на датския министър на правосъдието Свен Борберг. След като тикват баща му в затвора за връзки с нацистите, Клаус взема името на дядо си по майчина линия. Пол назначава Клаус за главен изпълнителен директор на „Гети Ойл Къмпани”, но го ползва и за личен довереник и секретар. Той му помага много в дебрите на английските аристократични традиции, но за съжаление Пол не успява да направи от Сатън Плейс място за висшето общество, тъй като има един ужасен недостатък: страстта към икономията и изгодата. Да купуваш е лесно, смята Гети, трудното е да платиш. Щедростта на Пол да организира в Сатън Плейс пищни тържества може да се сравни само с нелепия опит на стара английска мома да разпусне морала си. Но животът му във Великобритания има други измерения. Благодарение на своята млада и изкусна юристка Пол Гети успява да скрие много данъци върху своите доходи от данъчните служби в родината си. Той дори вписва покупката на британския си замък Сатън Плейс като европейския офис на „Гети Ойл”, което автоматично отправя всички разходи като разходи на компанията. Пол обича да се хвали на своите познати, че сухото мартини в Сатън Плейс му струва 4 пъти по-евтино, отколкото в хотел „Риц”, а заплатите, които плаща на прислугата и градинарите, са една трета от сумата, която би трябвало да плати за тях в Калифорния. Той икономисва от всичко до такава степен, че постепенно се превръща в патологичен скъперник, достоен за перото на Дикенс. Например настоява гостите на неговия замък да заплащат телефонните разговори, които провеждат от Сатън Плейс, тъй като установява, че много от тях използват телефона в неговия дом за международни разговори с Австралия или Съединените щати. Това вбесява Гети. Той е убеден, че гостите се опитват да го прецакат, защото го възприемат като много богат американец и никога не биха си позволили да се държат така безотговорно в дома на Уестминстърския херцог например. На 78 години Пол Гети има проницателен ум и все още стои здраво на рула на „Гети Ойл”. Той управлява компанията съвсем сам и успява да запазва и разширява бизнеса си независимо от всички кризи. Въпреки това Пол не изглежда щастлив. Той е самотен насред цялото си богатство и шумно отминалите дни. Между него и четиримата му сина никога не е имало обич или някаква привързаност. Те не разбират неговите възгледи, а той пък изобщо не се интересува от техните. Един късен ден обаче Пол Гети написва в дневника си: „Да съхраним създаденото от нас можем единствено с помощта на нашите деца...”. Прозрението му изглежда напълно нелепо на фона на дълбокото безразличие, което цял живот е проявявал към синовете си.
Пол Гети умира на 84 години съвсем сам, свит на своето кресло в огромния си замък Сатън Плейс в нощта на 6 юни 1976 г. При раздялата му с този свят около него са само неговите охранители. Малко по-късно се състои и официалното прощаване с Пол Гети, един от най-богатите хора на планетата за всички времена. Изискана малобройна публика се събира в старинната английска църква „Св. Марк” в лондонския квартал Мейфеър. Херцог Бедфорд казва няколко думи на хората, по чиито лица не се чете нито капка скръб. От роднините на Гети на церемонията присъства само един от неговите синове, но в абсолютно неадекватно състояние. Но той е невменяем не от тъга по баща си, а поради това, че е пристрастен към наркотиците и алкохола. Викарият, който извършва службата, не получава нито шилинг. Тялото на Гети е качено в товарното отделение на един боинг и откарано в Калифорния на знаменитото гробище Форест Лон близо до Холивуд. Там трупът на милиардера търпеливо изчаква края на преговорите на фамилията Гети с властите на Лос Анджелис относно мястото за погребение. Но ексцентричният милиардер, дори и мъртъв, успява да скрои номер на своите близки. Това се случва, когато лондонският адвокат на Гети Лансинг Хейс обявява неговото завещание. През последните десет години Гети много често нанася корекции в завещанието си. Той ту прибавя някого към списъка, ту ядосано зачертава нечие име. Гети е прекалено пунктуален човек, поради което желанията му са отбелязани в завещанието в огромни детайли. Най-щедър Пол е към своята дългогодишна приятелка Пенелопе Китсън, която получава акции от компанията „Гети Ойл” на стойност 850 хиляди долара. В началото на 80-те години цената на тези акции се повишава и така Пенелопе става първата жена в света, спечелила над 1 милион долара от четене на детските повести на Джордж Хенти. Всички останали от обкръжението му не получават почти нищо. Част от акциите в „Гети Ойл” Пол дарява на любимия му архитектурен шедьовър в Малибу. Така този музей се превръща в най-богатия музей на света и попечителят на музея Харолд Уилямс държи 12% от нефтения концерн на Гети. Дарението е оформено във вид на благотворителен фонд и ако музеят не харчи повече от 4% годишно от дарената сума, ще бъде освободен от данъци. Странно, но за разлика от други негови колеги по богатство като Арманд Хамър или Хенри Фрик (които в завещанията си в детайли ограничават правата на управителите на музеите си или насочват конкретно техните действия) Пол Гети не поставя никакви условия на получателите на дарението. Но основен интерес за неговите наследници представляват нефтеният концерн на милиардера „Гети Ойл Къмпани”, както и огромното количество баснословно скъпи недвижимости, за които в завещанието не се казва абсолютно нищо. По спомените на една от неговите любовници Пол Гети често се представя като херцог на Сатън Плейс, но в действителност той не успява да получи тази титла въпреки всичките пари, които има. Английското общество е прекалено сложно устроено, за да приеме просто така един американец, макар и смущаващо богат.
ДЖОРДЖ ФРАНКЛИН ГЕТИ II е първият син на Пол Гети от първата му съпруга Джанет. Той прави отлична кариера в бизнеса на баща си. Става президент на компанията „Тайд Уотър Ойл” и съхранява семейните традиции. Джордж е послушен и през целия си живот се обръща към баща си с мистър Гети. „Разбрах – казва негова приятелка, – че Джордж се страхува безумно много от баща си.” Пол Гети обаче е твърде непоследователен в отношението към синовете си. Когато се сближи с един, видимо охладнява към друг. Отначало Гети натоварва Джордж със своето доверие, но постепенно се отдръпва, което предизвиква ужасен емоционален срив у Джордж, както и пристъпи на ревност спрямо другите му братя. Освен това Пол Гети е удивително жесток към неуверените и слабите характери. Например, когато Джордж претърпява фиаско при проведените проучвания за нефтени находища в Пакистан и Сахара, Пол, без изобщо да съобщи на сина си, просто закрива целия отдел, който Джордж е ръководил за търсенето на находища. По същия начин, без да каже нито дума на Джордж, Пол Гети ликвидира и цялата търговска мрежа на „Тайд Уотър” в западните щати, която не носи печалба. Друг път пък пак тайно от Джордж сключва в Рим сделка от името на „Тайд Уотър” за 300 милиона долара с „Филипс Петролиум”. Джордж е ужасно стресиран и гневен. „При успех на компанията президент е моят баща, а в случай на провали – тогава, разбира се, съм аз” – остро заявява Джордж. Той се развежда с първата си жена и се жени за втора, доста богата, която с времето започва да го унижава заради мекушавостта му, да го нарича нищожество и да му се подиграва за това, че баща му се разпорежда с живота му. След една подобна обида нервите на Джордж не издържат, той се качва в стаята си и започва истерично да крещи, после изпива огромна доза сънотворни. Самоубива се. Дошлите от виковете съседи, както и жена му, го откриват в безпомощно състояние и извикват бърза помощ. Опасявайки се от скандал обаче, тъй като Джордж е шеф на сериозна корпорация, жена му решава да откарат безпомощния Джордж в по-далечна клиника в предградията, за да е извън вниманието. Това удължава пътя на линейката с 20 минути, което се оказва фатално. За да спаси репутацията му, безскрупулната му съпруга Жаклин изгубва живота му. На журналистите Жаклин заявява: „Неговият баща го уби”.
ПОЛ ГЕТИ-МЛАДШИ, дете на Пол Гети и съпругата му Ан Рорк, се оказва на ръба на гибелта. Той завижда на брат си Гордън, че е уважаван и обичан от всички във фамилията, а към него се отнасят със съжаление и неразбиране. Тъй като обича да живее в Италия, баща му го назначава за директор на „Гети Ойл Италиана”, филиал на нефтената корпорация. Пол Гети-младши обаче затъва в меланхолия, алкохолизъм и наркотици. Бизнесът не му понася, той иска да бъде океанограф и какво ли още не, но в никакъв случай шеф на нефтена корпорация. Пол-младши е неуравновесен, жена му Гейл го изоставя и той се въвлича в свободен сексуален живот, сред улова на който е и Бриджит Бардо. В разгара на сладките си забавления той среща Талита, изключителна кокетка, която иска да стане актриса. През 1966 г. Пол се жени за Талита и се отдава на странен хипи живот и култ към анархията, докато „Гети Ойл Италиана” трупа загуби. На намесата на разгневения му баща пристрастеният към хероина Пол отговаря: „Всеки идиот може да бъде бизнесмен”. Но с времето Пол започва да се отегчава от Талита, а самата Талита си намира всякакви любовници, включително Рудолф Нуреев (за когото се смята, че тя е единствената жена, с която е бил). Малко преди да се разведат, Талита умира при неизяснени обстоятелства, експертизата показва, че е ползвала алкохол и барбитурати. След трагедията Пол се премества в Англия. Утешават го много негови приятели, включително Мик Джагър. Само баща му остава невъзмутим към личната му драма, той има една-единствена фраза за сина си: „В семейството на Гети не може да има наркомани!”. Двайсет дни след смъртта на Талита Гети-старши зачертава сина си Пол от списъка на основните наследници и указва в завещанието си, че му оставя 500 долара. В края на живота Пол-младши превръща в свое убежище замъка Уормсли, в който има нещо романтично и приказно. От изпаднал наркоман той постепенно се превръща в респектиращ богат филантроп, увлечен по крикета, добре приет в британското висше общество, заобиколен от книги и внимателни отношения.
ГОРДЪН, брат на Пол Гети-младши, е може би най-разумният син на Гети. Той се занимава с музика, поезия и икономически теории. Той е мечтател, който понякога забравя къде си е оставил автомобила, защото главата му е препълнена с оперни арии. Но безразличието му към парите е привидно, тъй като именно притежанието на 1 милиард долара му дава възможност да се занимава в живота с това, което иска. Гордън отначало предизвиква невероятната ярост на баща си, след като започва да го съди, че не му изплаща полагащите му се дивиденти от фонда на Сара. Проблемът е, че Гети-баща си прави оглушки и от фонда не излиза нито цент кеш, а изплаща полагащото се на синовете си във вид на акции, тоест преразпределя състоянието на фамилията, без да го намалява. Като наследник на фонда обаче Гордън има право на 6,666% от годишната печалба на баща си, получена за сметка на фонда. Той никога не е получавал тези пари и ако съдът отсъди в негова полза, Гети ще трябва да му изплати всички дължими пари през годините от създаването на фонда, както и да се разкрият някои от игрите за прикриване на данъци. Делото продължава почти седем години и накрая завършва, разбира се, с победа за Гети-баща. Но през това време той е силно впечатлен от борбеността и решимостта на Гордън и развива симпатия към него. Във времето Гордън става много богат. Не е проблем да си купи боинг и да наеме дизайнер, който да обзаведе интериора на самолета по негов вкус. Баща му не пропуска да му напомни колко непрактични са музикалните му интереси. Въпреки това му дава една от най-високите позиции в неговата нефтена компания, като го прави и доверително лице във фонда на Сара. Веднъж, докато Гордън работи като мениджър в Саудитска Арабия, решава да защити своя служителка, която се е забъркала в любовна афера с един от местните жители. За този грях могат безнаказано да я убият с камъни и Гордън тайно я извежда от страната. Когато разбират това, властите в Саудитска Арабия поставят Гордън под домашен арест. Пол Гети-баща е страшно ядосан, че синът му може да развали отношенията му с краля, и спешно го отзовава от страната. В един момент на Гордън му опротивява нефтеният бизнес и той се оттегля, за да се занимава с английска литература. Гордън прави и музикална кариера като композитор. В началото на 1994 г. неговите произведения се свирят из целия свят, зазвучават дори в Москва в изпълнение на Държавния симфоничен оркестър на Русия. Освен това получава признание и за своите икономически теории от Нобеловия лауреат професор Франко Модиляни. През 1992 г. лондонският „Таймс” пише за банкрут на компанията на Роналд, сина на Пол Гети от германската му съпруга Фини, който по онова време вече е на 65 години. Дълговете на Роналд във връзка със строителството на хотел в Лос Анджелис превишават 43 милиона долара. Скандалът е огромен, тъй като кредиторите на Роналд Гети са крупни американски банки и компании.
РОНАЛД ГЕТИ
Тогава в негова защита се обявяват полубратята му Гордън и Пол. Те създават специален фонд за изплащане на дълговете на Роналд, наемат му адвокати, правят всичко възможно Роналд да не попадне зад решетките, купуват дом за неговото семейство, тъй като къщата му в Кейптаун е конфискувана. Роналд е спасен, но се налага да започне всичко отначало. Роналд е най-ощетеният от всички синове на Пол Гети, той изрично е изваден от бенефициентите на фонда на Сара Гети, за да не получава дивиденти. Причината за тази жестока несправедливост е, че неговият германски дядо, тоест бившият тъст на Гети, ненавижда американския си зет и дълги години води съдебни битки с него около развода на дъщеря му. Пол толкова се вбесява от омразата на бащата на Фини, че този гняв се стоварва върху собствения му син Роналд. Независимо от тези подробности, когато пораства достатъчно, Роналд получава предложение от баща си да заеме висока позиция в компанията „Тайд Уотър Ойл”, където управлява неговият полубрат Джордж. За съжаление между двамата братя назрява вражда и Роналд е принуден да напусне. Въпреки всичко Роналд получава от завещанието на баба си Сара 2 милиона долара и решава да забогатее без помощта на баща си.
ПОЛ ГЕТИ III
В нощта на 10 юли 1973 г. внукът на Пол Гети, който носи името Пол Гети III, е отвлечен. Той се завръща от поредната нощна забава с приятели, върви по улиците на Рим в района на Трастевере, където е неговата квартира, която споделя с двама млади художници. Изведнъж до него спира стар бял фиат и през сваления прозорец на колата шофьорът пита: „Простете синьор, случайно да сте Пол Гети?”. След утвърдителния отговор на Пол двама мъже изскачат от колата и го прибират насила на задната седалка, след което автомобилът изчезва в нощта. Похитителите искат за него откуп от 17 милиона долара. Индустриалецът Гети, eдин от най-богатите хора на планетата, отказва да плати. „Ако сега платя, ще започнат да отвличат внуците ми един по един” – казва Гети. За да направят по-отстъпчив богаташа, похитителите изпращат отрязаното ухо на внука в редакцията на един римски вестник, но и това не дава никакъв резултат. Отвлеченият Пол се разболява от пневмония, а похитителите започват да го тъпчат с огромни дози пеницилин, вследствие на което Пол развива силна алергия. Състоянието му толкова се влошава, че похитителите започват да се опасяват, че ще умре, а заедно с това ще загубят и парите. След като съобщават за състоянието му на майка му Гейл, тя започва да действа в критични условия и успява все пак да убеди нефтения магнат Гети да даде известна част от парите, за да бъде внукът му освободен. Изминали са четири месеца и похитителите най-накрая се съгласяват да намалят иска на около три и половина милиона долара. Когато след освобождаването си внукът се обажда, за да благодари на дядо си за съдействието, старият Гети отказва да отиде до телефона и да поговори с него. Пол Гети III остава за цял живот травмиран и загубен в наркотици, личен хаос и нещастие. Но истината е, че Пол е доста разхайтен още преди отвличането. Той се въвлича в бохемата на Рим, пиянства и скита, ходи по жени, получава прозвището Златното хипи и от време на време си представя, че е художник. Присъединява се към разни младежки бунтове и участва в движение, осъждащо стремежа към богатство като причина за всички злини. „Богатите са всъщност бедни – заявява веднъж Пол Гети III. – На тях им липсват духовна храна и способност да обичат, можем само да ги съжаляваме.” Това изказване на внука на един от най-богатите американци веднага бива публикувано във вестниците. Но старият Гети не го коментира по никакъв начин. Пол III, син на неуравновесения пристрастен към наркотиците Пол Гети-младши, расте също толкова безхаберно като своя баща без всякаква семейна грижа. В едно интервю внукът споделя: „С баща ми общувахме предимно чрез поздравителни картички или чрез случайни безсъдържателни телеграми”.