Или как Валери Симеонов подкара интелигентните към урните

Парламентът прокара по терлици принудителното гласуване на първо четене. И никой не се възмути. Дори конете се дърпат, като им надяват хомота, а ние сами си вкарваме главите. Явно след 500 години стаж сме усвоили изкуството на неодобрителното покорство. Не знам какъв е бил рейтингът на Високата порта в далечната 1877 година, но онзи ден „Екзакта” съобщи, че одобрението към парламента паднало до историческото дъно от 13 процента, а неодобрението пък ударило 76,6 на сто – исторически връх. Но ние покорно приемаме принудата да го изберем пак същия.

Подобни върхове на неодобрението са постигнати и в другите две европейски държави, където гласуването е задължително – Гърция и Белгия. И двете са чудесен пример за шизодемокрация. Например Белгия кара с години без правителство. Гърция пък смело се допитва до народа си, за да направи точно обратното на това, което народът каже. Все едно, ако дамата каже „да” да избягаш панически, а ако каже „не”, да се наложиш със сила.

Та принудителния вот дължим на Патриотичния фронт, това си му е стара кауза. Новото е, че парламентът го послуша. Засега. Геносе Симеонов даже извади по телевизията гениално юридическо просветление: да, гласуването е конституционно право, но то е административно задължение.

Има логика!

КОНСТИТУЦИЯТА Е ДОБРОТО ЧЕНГЕ, администрацията – лошото. Например, ако конституцията ни гарантира живота, то администрацията ни гарантира ранната смърт чрез хроничната и неизлечима реформа на здравеопазването. Валери Симеонов изброи от екрана цял куп щастливи държави със задължителен вот, в които няма такова нещо. Няма го във Франция, няма го в Италия, а дори в Гърция и в Белгия санкциите са само на думи. У нас ще глобяват с по 50 лева? Малко е, глобявайте с по 5000, за да теглите кредит срещу очакваните постъпления. Ако 3 милиона не гласуват, ето ти 15 милиарда, с които ще се построи магистрала „Хемус”.

Но хайде да не навлизаме в подробности, а да се спрем на същността – откъде се поражда този атавистичен стремеж на патриотите към принудата?

Навярно от това, че патриотичната партия у нас се ражда с гняв и скандал, защото тя гони целта да мине бариерата от 4 процента, като подкара стадото на най-недоволните. Те също трябва да бъдат представени във властта, това е естеството на пропорционалния вот. Малцинствата управляват. Обаче когато си само малко над бариерата и имаш конкуренция, всеки път ти изгаря душицата за някакви си 1-2 процента. Иде ти да вземеш остена и да сръчкаш всички мързеливци, които се мотаят у дома и явно не разбират колко съдбоносен за нацията е този липсващ процент, процент и половина. Затова копнежът за задължителен вот е неизбежен сърбеж при пропорционалната система. Но този сърбеж е нисък, телесен. А патриотизмът декларира висока и светла кауза – да обедини и да извиси родината. И се появява едно противоречие между патриотичното тяло и патриотичния дух, в което телесното обикновено печели с нокаут.

При пропорционалния вот високият патриотизъм винаги катастрофира. Това е така, защото истинският избор го прави този, който пише листите – партийният олигарх, да речем. Но пък този олигарх може лесно ДА БЪДЕ ХВАНАТ ЗА ТОПКИТЕ ОТ КОЯТО И ДА Е ЧУЖДА СИЛА. А щом може, значи вече е хванат. Или са му намерили странна банкова сметка в Швейцария, или котката домъкнала нещо от мътното му минало, или просто са го вербували. Стиснеш ли олигарха за топките, той веднага предава ключа от държавата заедно с цялата кошница депутати.

При мажоритарния вот това не е възможно – всеки депутат се избира отдолу нагоре, от своя си едномандатен район. Той не виси на пирона на олигарха, а е стъпил здраво на земята, при избирателя. Няма как да хванеш всички избиратели за топките. Следователно истинският патриот не би трябвало да се бори за задължителен пропорционален вот, а само за чист и свят мажоритарен. Чудите ли се защо едни чужди фондации, които ни се месят във всичко, не дават и дума да се издума за мажоритарен вот? Въпреки че точно такъв е вотът в държавите, които ги спонсорират? Отговорът е прост: тяхната задача е да ни подготвят духовно за колониалния статут. Мажоритарният вот е за народите господари, не е за нас.

Патриотите искат да обединят нацията? Но пропорционалният вот действа центробежно, той разединява. За да откъснеш своите 4-5 или дори 20 на сто, трябва да наплюеш всички опоненти. Как после да обединиш нацията с 4 процента, като си вече скаран с останалите 96? Г-н Симеонов е забелязал, че 50 на сто от интелигентните и работещи българи не гласуват. Това е факт, но ИМЕННО ЗАЩОТО НЕ ГЛАСУВАТ, ТЕ ВНАСЯТ В ДЪРЖАВАТА СПОКОЙСТВИЕ и нормалност. Как може да си уравновесен, ако гласуваш за партии, които днес се ругаят и искат да се колят, а утре са единни в далаверата? Негласуващите гледат на нещата обективно и мъдро, с едно спокойно разбиране. Ако и те пощуреят, кой ще храни тази държава?

Въведете мажоритарен вот, дайте на хората истински избор и тогава интелигентните ще започнат да гласуват. Защото истинският вот не изпокарва народа, а обратното – обединява го. За да спечелиш 1 мандат, трябват ти над 50 на сто от бюлетините в даден район. Значи трябва да протегнеш ръка на сто на сто от избирателите, надявайки се, че поне половината ще я поемат. Докато пропорционалните политици се изпокарват на ниво избирател и после правят перверзни коалиции, то мажоритарните депутати правят коалициите още на ниво избирател. Вижте народите господари, те са запазили мажоритарната избирателна система. Например Франция, Англия, САЩ – кой може да ги накара да клекнат унизително? В Източна Европа например Унгария започна плахо да показва нещо като свободна воля и може би това е, защото там системата е смесена, малко повече от половината депутати се избират мажоритарно. В Полша и Чехия парламентите са двукамарни и горните им камари се избират мажоритарно. Това са бившите комунистически държави, които дават някакви признаци на национално самочувствие.

Румъния пък силно ни изненада с волята си за борба с корупцията. И откъде изведнъж се появи тази воля? Преди 5 години я нямаше. Ами много просто – Румъния въведе така наречената „униноминална” избирателна система. Гласува се за 1 кандидат, в едномандатен избирателен район, точно като при чист мажоритарен вот. Който има над 50 на сто, става депутат от раз. Остатъчният вот се преразпределя пропорционално. Системата е доста объркана, но все пак всеки политик персонално се изправя пред своя Създател и се изпълва с отговорност пред нацията. Ето откъде в Румъния се появи воля за промяна.

ВЪВЕДЕ ЛИ ЕДНА ДЪРЖАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ВОТ, ЗНАЧИ СЕ Е ОТДАЛА НА ОТЧАЯНИЕТО и безнадеждността. Въведе ли мажоритарен, тя изправя снага и рязко дръпва напред. Например в Италия десетилетия наред бе пълен хаос, северните райони искаха да се отцепят, правителствата се сменяха на 2 месеца, а ако се пръкне случайно честен политик, мафията веднага го ликвидираше. През 1993 г. италианците въведоха смесена система, при която три четвърти от депутатите се избираха мажоритарно. И Италия веднага светна, обедини се, притисна мафията и подгони корумпираните политици. И спря да се цепи. Но през 2005 г. Берлускони изведнъж реши да върне пропорционалната система и Италия отново потъна в политическото блато. Нямало значение каква е системата? Мажоритарният вот нищо не променял? Тъкмо обратното, този вот променя всичко. Това е превключвателят от псевдодемокрацията към истинска демокрация. От състоянието на колония към господарски статут.

Така че как да познаем истинския патриот от фалшивия? Ако гледа благо, но настоява за чист и свят мажоритарен вот, значи е патриот. Но ако гледа гневно и иска да ни принуди да му одобрим насила партийната листа, значи е точно този, за когото Ботев е написал: „Патриот е – душа дава…”.