Цвета Караянчева замени Димитър Главчев начело на 44-то Народно събрание. Поредната парламентарна буря в чаша вода възникна сякаш от нищото и по добре познатия модел на българските политически скандали „дума срещу дума“
Председателят на 44-то Народно събрание Димитър Главчев предизвика мини парламентарна криза в навечерието на приемането на държавния бюджет за 2018 г. и поемането от България на председателството на ЕС. Това беше последното, което някой е очаквал от кроткия експерт-счетоводител, когато точно преди осем месеца той беше поставен начело на институцията.
Днес Главчев напусна поста, с което изпревари гласуване за неговата оставка по искане на БСП и ДПС. Вотът нямаше шанс да мине успешно за вносителите, тъй като председателят на парламента получи подкрепата на управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, както и на формацията „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки. Главчев мотивира решението си с желание да се възстанови нормалната обстановка в залата и да не се хвърля сянка върху предстоящото европредседателство на България.
Поредната парламентарна буря в чаша вода възникна сякаш от нищото и по добре познатия модел на българските политически скандали „дума срещу дума“: един казал нещо, друг отвърнал, трети репликирал, четвърти го дупликирал... При откриване на ремонтиран спортен обект в неделя министър-председателят Бойко Борисов заяви пред журналисти, че в парламента има хора, замесени в наркотрафик и купуване на гласове. Пак там премиерът заплаши репортер със съд заради въпрос, в който неточно били цитирани негови думи отпреди години за качеството на човешкия материал в България. В сряда опозицията поиска Борисов да бъде изслушан, за да обясни кои са наркотрафикантите в парламента. Лидерът на БСП Корнелия Нинова припомни и други подобни приказки на Борисов като например, че народните представители са безделници и нарече последното му изказване „тотално нарушаване на правовата държава“. Едва ли от поредната говорилня щеше да произтече нещо, ако незабележимият председател на парламента не беше решил да излезе под прожекторите, изключвайки микрофона на Нинова и налагайки й недопустимо за политическо изказване наказание – отстраняване от заседание. Групата на БСП напусна залата и обяви, че ще се върне само след оставката на Главчев. Вчера Бойко Борисов продължи да коментира българския парламентаризъм между обиколките си по строителните обекти, като допусна, че председателят на НС не е трябвало да изпуска нервите си. Премиерът не подходи със същата критичност към собствените си изказвания, от които тръгна всичко, но сподели, че избягвал да ходи в парламента, защото човек трябвало да има здрави нерви, за да издържа на обидите там... Междувременно се появиха трудности в осигуряване на парламентарния кворум и днес оставката на Главчев вече е факт. На негово място светкавично беше избрана Цвета Караянчева от ГЕРБ, известна с още по-хапливия си и на моменти невъздържан език.
В БСП нямат много време да празнуват победата и на свой ред трябва да се готвят за отбиване на словесна контраатака. Защото на помощ на ГЕРБ се притече Веселин Марешки, обявявайки, че групата му няма да участва в пленарни заседания, докато оставка не подаде и депутатът от БСП проф. Иво Христов заради негово изказване за дебилизма на българското население. Босът на „Воля“ приветства решението на Главчев, но заяви, че е против двойния аршин, с който се мерят постъпките на депутатите, а парламентарното мнозинство едва ли ще пропусне да отиграе вдигната му от него топка. Така 44-то НС обещава нова зрелищна продукция, която тотално ще засенчи „скучни“ и „неатрактивни“ теми като поредното прегласуване на Закона за концесиите и приемането на държавния бюджет...
Събитията в парламента подхранват конспиративни теории, че ГЕРБ отново искат да се самосвалят от власт, за да се отърват от неразрешими проблеми при организацията на европредседателството или от неудобни коалиционни партньори. На другия полюс са тези, които смятат, че стихийната налудничавост в политическия ни живот е по-силна от всякакъв евентуален втори план на събитията. Едно е безспорно – вече цяла година българската политика продължава да се върти около това кой какво е казал, а не какво е направил, гласувал, предложил или решил. Днес на дневен ред са неуместни изказвания на Борисов, следвани от остри реплики на Корнелия Нинова и несръчни действия на Главчев, вчера във фокуса бяха коментари на проф. Иво Христов, по-рано – думи на Антон Тодоров и Бетина Жотева, а още по-преди – приказки на Крум Зарков и пак на Бойко Борисов и на Корнелия Нинова (списъкът със сигурност е доста по-дълъг и незаслужено пропускаме някого).
Думи, думи, думи...
Има ли смисъл дори да ги припомняме?