Католическата църква е една от най-богатите институции в света, нейният духовен глава е сред най-големите собственици на недвижими имоти, а тяхната банка се ползва с репутацията на найкорумпираните и непрозрачни финансови институции.
Векове наред парите на Ватикана са най-добре пазената тайна на Римокатолическата църква. Denaroelostercodeldiavolo, или „Парите са изпражненията на дявола”, обявява папа Франциск. Той призовава „икономиката и финансите да се завърнат към етиката в името и за благото на човека”. Папа Франциск се заема да създаде Църква, която се ръководи от състраданието, а не се ангажира само със спазване на религиозните догми, както бе при папа Йоан Павел Втори и Бенедикт XVI. Според официоза на Ватикана Osservatore Romano, от месец март насам постоянна тема на Светия престол е критиката срещу капиталистическата система, която божиите служители наричат „структура на греха”. Тази промяна в отношението на Ватикана към бизнеса и към стремежа за печелене на пари, както и предприетите дълбоки реформи във финансовата система на Светия престол, са продиктувани от загрижеността на папа Франциск. Той смята, че „религиозните институции, които се ангажират с икономически дейности, рискуват да изгубят своята идентичност”. Архиепископ Хосе Родригес Карбайо, секретар на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот, обявява недвусмислено: „Онези, които не се откажат от богатството, не могат да се наричат последователи на Иисус, живеещи в солидарност с бедните”. С папа Франциск за първи път начело на Римокатолическата църква застава духовен водач, чието име се свързва с бедност, безкомпромисна честност и милосърдие. Подобно на своя патрон отпреди 800 години Франциск Асизки, който се отказва от всичките си пари, раздава дори дрехите си, за да помога на бедните, папа Франциск критикува глобалния капитализъм заради неговата алчност и преклонението му пред парите: „Тази система без етика поставя в центъра на вниманието един идол – идола на парите.
И светът идеализира бога на парите. Трябва да кажем заедно: не искаме глобална икономическа система, която само ни наранява. В центъра на всичко трябва да поставим мъжа и жената, както иска Бог, а не парите”. С новия морален императив папата отново повдига въпроса, който е стар почти колкото и християнството: морално ли е Църквата, папата и божиите служители да трупат богатство и недвижими имоти? И още: как е възможно Католическата църква да е толкова богата? Тя трябва да е духовен пастир и спасител на душите на хората, а не фирма, която печели пари и сключва сделки.
Официално Църквата има само един източник на приходи, т.нар. фонд за дарения „Свети Петър”. Всяка година на 29 юни, в деня на свети Петър, във всички католически църкви се приемат парични дарения. Повечето от тях са изключително щедри. Официално се твърди, че с тези пари папата подпомага закъсалите епархии. Но истината е, че тази „манна небесна” се изсипва върху тайната дипломация на Ватикана. И точно в тази връзка трябва да се търсят корените на богатството на Ватикана.
ЦЪРКВАТА НА БЕДНИТЕ ИЛИ ЦЪРКВАТА НА ИМАЩИТЕ?
Ключов момент в историята на Римокатолическата църква е т.нар. Миланско споразумение от 313 г., с което император Константин разрешава на християнските общини да притежават собственост и да я предават по наследство. Няколко века по-късно християнството се превръща в официална религия, а папите от Средновековието и от по-ново време не крият стремежа си да трупат пари, за да демонстрират могъществото на Бога. За да постигнат това, те измислят хитроумни системи за облагане с данъци или за доброволни дарения, започват да търгуват с индулгенции – с единствената цел да обогатяват Църквата. Против тази система се обявяват не само протестанти като Мартин Лутер, но и аскет-реформатори като Франциск Асизки. Затова в самия избор на каноническото име за новия понтиф се съдържа и предизвикателство към Курията и ватиканската бюрокрация. Всъщност самата личност Хорхе Мария Берголио представлява провокация срещу Ватикана: за Свещения Рим той е абсолютно външен човек. За първи път от столетия начело на Римокатолическата църква застава човек, който не е учил в Рим, не е работил в Рим и не е прекарал достатъчно дълго време от живота си в Рим. Тоест той не е свързан тайно и съзаклятнически с парите в кулата „Николай V”. Тази кула е седалището на Института за религиозни дейности, както официално се нарича успешната, забулена в мистерия Банка на Ватикана. Кулата е построена през XIV век от папа Николай V, каменните й стени са дебели близо 9 метра. След като е избран, настоящият папа заявява: „Църквата в момента е като лазарет след жестока война, в която хората са ранени от битките вътре в самата Църква”. И Франциск обявява ново начало за „ранената Църква”. Още в първия си „работен ден”, Свети Четвъртък, той отива в затвора, където измива и целува краката на излежаващите присъди, сред които има и едно мюсюлманско момиче. След това първото му посещение извън Ватикана е в Лампедуза, за да изрази съчувствие към имигрантите. Посланието му е категорично: за да може да изпълнява своята функция да помага на бедните и нуждаещите се, Църквата трябва най-напред да сложи ред в своята къща. И той започва точно от там – от парите на Ватикана. В началото на третата си работна седмица папа Франциск назначава Комисията от кардинали, чиято задача е да започнат да реформират из основи Курията.
СВЕЩЕНИТЕ ПАРИ
„Недейте събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяждат и гдето крадци се промъкват и крадат.” „По-добре трупайте съкровища на небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат.” Така проповядва Иисус. Повече от 2000 години светата Римокатолическа църква тълкува думите му посвоему, надсмивайки се над мъдростта им. Щом парите са „тор от дявола”, то ролята на Църквата през вековете е да се грижи те наистина да не миришат. И започва да трупа далеч от погледите на благочестивото паство кюлчета злато и златни монети, банкноти от всякаква валута, безброй недвижими имоти. Това е едно богатство наистина в библейски мащаби, събирано през хилядолетията от свещеници, епископи и кардинали. За първи път благодарение на секретни документи, на които попада разследващият журналист от списание „Еспресо” Емилиано Фитипалди, можем да надникнем в сейфовете със скритите пари на Ватикана. Изследвайки таен счетоводен доклад, Фитипалди стига до заключението, че различните институти на Ватикана крият активи за около приблизително 10 милиарда евро, от които 9 милиарда са в акции, а близо 1 милиард в недвижимо имущество. От секретния годишен баланс на Администрацията за църковното имущество на Светия престол (APSA) и няколко конфиденциални документа, подписани от президента й Жан-Батист дьо Франсю, става ясно, че голяма част от това съкровище е скрито в архивите на APSA. Тази институция никога не обявява публично сметките си. Част от тях обаче стават известни благодарение на работата на новоназначената Комисия на кардиналите. И тогава идва шокиращото заключение: сметките на Курията на Ватикана, тоест на папските служби от Държавния секретариат през папските комисии и съвети до Радио Ватикана и Губернаторството, сметките за къщите на Светия престол, за служителите на града държава, разходите за пътуванията, сигурността, представителствата в чужбина, всъщност са напълно безотчетни и без всякакъв контрол. А търсенето на съкровищата на Ватикана е не по-малко вълнуващо приключение от сюжет в заплетен роман.
РАЗПЪНАТИ МЕЖДУ ИМОТИТЕ И ЦЪРКВАТА
Емилиано Фитипалди започва търсенето на тези съкровища от площад „Вандом” в центъра на Париж. На броени метри от хотел „Риц” той открива скромен офис на френска компания, контролирана от APSA и притежаваща някои от най-скъпите имоти във френската столица. Наематели на фирмата Sopridex Sa са забележителни фигури като президента Франсоа Митеран и рок легендата Мик Джагър. Само за миналата година приходите й са в размер на 46,8 милиона евро, макар че тя се състои само от един директор, три чистачки и 16 „портиерки” – красавици, чиято функция е да посрещат гостите и да изслушват техните предпочитания . APSA контролира също така и десет швейцарски фирми, сред които и мистериозната Diversa Sa, и агенциите за недвижими имоти Sur Collonge и Florimont, които заедно с Profima Sa управляват десетки имоти в Швейцария и в половин Европа. По документи се оказва, че всички те имат пазарна капитализация от около 18 милиона евро. „Трябва да се отбележи, че в исторически план APSA умишлено занижава стойността на недвижимите имоти, които контролира – пише в един от първите в историята на Ватиканската банка годишен баланс, публикуван на 1 октомври миналата година. – Освен това швейцарските фирми не са консолидирани, поради което е възможно да разполагат с много повече, отколкото обявяват официално.” Тук е мястото да се отбележи, че фирмата Profima е регистрирана през 1926 г. от папа Пий ХI с цел да скрие в чужбина част от „обезщетенията”, които светата Църква получава според клаузите на Латеранските договори, които сключва с режима на Дучето през 1929 г. Тогава Ватиканът си възвръща статута на суверенен град държава. Холдингът Diversa Sa доскоро е абсолютно неизвестен. Той е основан през 1942 г. в разгара на кървавите сражения край Сталинград и Ел Аламейн и днес се ръководи от адвоката Жил Кретол от кантората Monfrini Crettol & Partners със седалище в Женева. Името му е сред най-уважаваните адвокатски колегии не само в Швейцария, то фигурира сред юридическите съветници на най-големите швейцарски мултинационални компании. Доскоро тази позиция се заемаше от италианеца Паоло Менини, бивш шеф на „специалния” отдел на APSA (този, който отговаря за инвестициите, ценните книжа), за разлика от „ординерния” отдел, занимаващ се с недвижимите имоти. В резултат на скандала „Скарано” (за него става дума по-надолу) и след due diligence на сметките, извършена от консултантската фирма McKinsey, папа Франциск го уволнява лично и без никакви възражения. На негово място от април е назначен президентът на миланската компания за дялови инвестиции Mittel Франко дела Сега, който освен всичко останало съветва новия шеф на ватиканските финанси монсеньор Джордж Пел. Ватиканът притежава фирми за недвижими имоти и във Великобритания, като най-голямата е British Grolux Investments Ltd. Тя е основана още през 1933 г. и управлява активи за 38,8 милиона евро, сред които има магазини на търговската Ню Бонд Стрийт. APSA контролира също така дружеството Sirea е Leonina, в чиито баланси за миналата година са вписани 16 милиона евро приходи. Само от наеми в британската столица 2011 британски дружества на Светия престол са донесли приходи в размер на 23,5 милиона евро. А става въпрос само за петдесетина имота. В Рим обаче Ватиканът притежава гигантско недвижимо имущество – над 1000 имота, както и множество безценни произведения на изкуството. „Пазарът на недвижими имоти в Рим се определя до голяма степен от Ватикана, защото щастливците, които живеят в къщите, принадлежащи на Църквата, плащат почти символичен наем, значително по-нисък от този на свободния пазар – твърди журналистът Марко Лило. – Това е една от причините, поради която в центъра на Рим винаги живеят политици и министри, босове от държавните медии, съветници на правителството. Това винаги са същите хора, от които зависят данъчните облекчения за недвижимите имоти. Когато говорим за недвижимите имоти на Ватикана, спокойно можем да говорим за чиста проба лобизъм.” Общите финансови резултати на APSA, които станаха известни за първи път от 2000 години, са наистина впечатляващи. Къщите и апартаментите, които Светият престол притежава в цяла Европа, се оказва, че дори по занижените сметки на Ватикана се оценяват на над 475 милиона евро. Към тази сума би трябвало да се прибавят още акции за 137 милиона долара, 33 милиона лири и 17 милиона швейцарски франка. Това богатство от близо 1 милиард в момента се управлява от трима души: от вече споменатия Франко дела Сега, назначен като супер финансов консултант, монсеньор Доменико Калгано, новият президент на APSA, монсеньор Луиджи Мисто, секретар на APSA (позицията, която преди заемаше Калгано). Те си имат и началник – австралиецът монсеньор Джордж Пел, който застана начело на новата структура, наречена Секретариат за икономиката на Светия престол. Ако недвижимите имоти струват доста повече от това, което е отразено в балансите на APSA, то при ценните метали нещата не са по-различни. Във вече споменатия баланс за 2013 година се казва, че Светият престол разполага с кюлчета злато на стойност 30,8 милиона евро, които съответстват на 32 232 унции злато и 3 122 унции в златни монети. Стойността е намаляла с 12,4 милиона евро в сравнение с предходната година. Съществуват обаче стари слухове, които нито са потвърдени, нито опровергани, според които само златните резерви на Ватикана възлизат на астрономическата сума от 140 милиарда евро, което е точно два пъти повече от златните резерви на централната банка на Италия – Banca d’Italia. Но няма как това да се разбере, тъй като златото се съхранява в трезори във Великобритания и Швейцария. „Тези оценки ми се струват прекалено преувеличени – коментира за списание „Еспресо” Доменико Калгано. – Защото значителна част от нашето злато бе продадено в края на 90-те от бившия шеф на APSA, венецуелския кардинал Росалио Кастийо Лара.”
РЕФОРМАТОР БЕЗ СКРУПУЛИ
В края на юли 2013 г. на връщане от Бразилия папа Франциск прави импровизирана пресконференция за журналистите на борда на самолета. Тогава за първи път споделя, че се заема сериозно със задачата да реформира финансите на Светия престол и първата му задача е да „прочисти” Ватиканската банка и дори се заканва, че е готов да я затвори, ако се наложи. „Имам три възможности – да оправя банката, да закрия банката или да я направя истинска банка.” Първата му задача е да назначи специална комисия, която да разследва до дъно дейността на Ватиканската банка и на фирмите, които осъществяват икономическата дейност на Курията. Щом обаче влизат в трезорите на тайнствената кула „Николай V”, тоест в банката, одиторите са в шок: оказва се, че банката, която неизменно декларира загуби, разполага с налични пари 6,3 милиарда евро. Освен това там се съхраняват златни кюлчета на стойност 41,3 милиона евро, както и скъпоценни метали и монети за 1,9 милиона евро. Също така става известно, че през 2012-а е била постигната нетна печалба в размер на 86,6 милиона евро, като 50 милиона от тях са били предоставени на папа Франциск за финансиране на благотворителни кампании. Подобрените показатели по приходите са благодарение на по-добрия мениджмънт на акциите, като приходите са възлезли на 51,1 милиона евро при регистрирани загуби от 38,2 милиона през 2011-а. Освен това банката е отпуснала кредити на стойност 25,8 милиона евро. По този начин за първи път тя започва да работи като истинска банка, като от предоставените услуги на клиентите си през 2012-а е спечелила 12,2 милиона евро от такси и комисиони. Но тези данни стават публично известни едва преди година. Преди това в продължени на десетилетия това е най-секретната институция на Светия престол. Италианският журналист Джанлуиджи Нуци в своята книга „Ватиканът АД” пише, че Банката на Ватикана винаги е била тайна институция, офшорна банка в центъра на Рим. Десетилетия наред изобщо не се знае кой работи, какво работи и кой има сметка в нея. Завесата на мистерията за първи път се повдига от бившия електронен инженер Ренато Дардоци, който до своите 52 години работи в националния телеком на Италия, а в един момент решава да се посвети на вярата и на почтена възраст става епископ. Като секретар в Папската академия на науките той се занимава с финансите на Ватикана и задача му е да проверява всички сделки на Института за религиозните дейности (банката). След което докладва лично на папа Йоан Павел Втори. Той е един от малкото, имащи привилегията да присъстват на тайните заседания на папските съветници. В качеството си на доверено лице на папата той има достъп до всички важни документи на Ватикана, чиито тайни не трябва да стават достояние извън дебелите стени на Светия престол. В продължение на над 15 години Дардоци прилежно прави копия на всички договори, споразумения, баланси, сметки, протоколи от тайни заседания. Така събира около 4000 документа, чието публикуване би имало ефекта на експлозия на бомба на площад „Свети Петър”. Но през 2003 г. Дардоци отнася тайната в гроба си. Но не завинаги, защото се оказва, че в завещанието си той описва своя таен архив и споделя волята си той да бъде огласен. Журналистът Джанлуиджи Нуци шест години проучва документите и накрая публикува взривоопасно четиво. От архивите става ясно, че в банката съществува система от тайни сметки с имена на несъществуващи вложители или на благотворителни организации. Но зад тях се крият напълно реални хора, някои от които са високопоставени политици, други са нашумели престъпни босове. Все хора от елита на Италия, от Европа и САЩ. Банката на Ватикана е основана през 1942 г. от папа Пий XII и в нея днес работят 114 души, които официално управляват пенсионната система на Ватикана и депозитите на нейните клиенти. Първоначалната цел на банката, заради която тя е била създадена, е да изпраща средства за мисионери по целия свят. Засекретената институция работи по свои собствени закони и реално не би трябвало да се счита за банка, тъй като не дава кредити, а държи на депозити само средствата на 18 900 отбрани клиенти, най-вече на католически институции и духовни лица. Освен това не отговаря на никакви критерии за банкова институция, като например прозрачност на финансовите средства и недопускане на схеми за пране на пари. Банката функционира извън какъвто и да е контрол от страна на Ватикана, подчинявайки се единствено на разпоредбите на папата, който назначава членовете на Комитета на кардиналите, чиято задача уж е да упражняват надзор над дейността й. „Големият проблем на този надзор винаги е бил в това, че духовниците са тотално некомпетентни по тънкостите на финансовата материя” – коментира йезуитският свещеник и писател Томас Рийз в книгата си „Ватиканът: Политика и организация на Католическата църква”. Банката на Ватикана отдавна е подозирана, че се използва за пране на пари, за укриване на данъци, за офшорни сметки както на духовници, така и на криминални престъпници, тъй като винаги е била изцяло извън системата на европейските банкови регулатори. Първия опит за реформиране на старата система прави папа Бенедикт XVI. Но може би разбира, че тази задача не е по силите му, след като разкрива, че вторият човек във Ватикана, неговият заместник държавен секретар Тарчизио Бертоне, реално е главатар на невидимата тайнствена ватиканска мафия, контролирайки напълно работата на Банката на Ватикана. Затова първата стъпка в плана на папа Франциск за борба с корупцията и злоупотребите е да ограничи максимално периметъра на действие на финансовата институция и да преориентира фокуса на работата й към подпомагане на бедните и нуждаещите се. За целта папа Франциск създава Суперинтендантски съвет, който в момента се оглавява от Ернст фон Фрайберг, назначен за шеф на Ватиканската банка от предишния папа Бенедикт XVI. Тъкмо негова е заслугата, че през миналата година за първи път в историята на секретната финансова институция тя публикува официалните си годишни баланси, от които става ясно, че банката работи на печалба, а не на загуба, както твърдят нейните директори. Десетилетия наред банката неизменно обявява загуби и никой не може да каже дали това са реални цифри, или те нарочно са манипулирани, за да не се декларира печалба. Фрайберг ангажира американската одиторска агенция Promontory Financial Group, за да направи одит на сметките на институцията и да въведе стандарти срещу прането на пари. Два дни след като тя представя своя доклад, на 28 юни 2013-а, полицията арестува монсеньор Нунцио Скарано, висш счетоводител на Ватиканската банка, точно в момента, когато пренася 20 милиона евро кеш. Скарано ще остане в историята на Ватикана като първия духовник, арестуван за финансови машинации за последните 800 години и изпратен зад решетките на най-известния римски затвор Реджина Коели. По време на разпита Нунцио Скарано твърди, че парите са били предназначени за италианския корабен магнат Паоло д’Амико. Той ги пренесъл по този контрабанден начин, тъй като собственикът им не искал да ги декларира на границата. Срещу това счетоводителят се надявал да вземе комисиона от 2,5 милиона евро. Скарано е широко известен като „Монсеньор 500 евро” заради слабостта му да се перчи с големи суми пари. Освен за пране на пари той е разследван още за корупция и лихварство. Скарано има в банката две сметки – едната на свое име и втора на Фонда за възрастни, чрез която той получава дарения. През 2009-а той изтегля от сметките на фонда 560 000 евро, за да плати ипотеката на дома си в Салерно. По сложна схема раздава на „приятели” по 10 000 евро срещу разписка, че те ще му ги върнат като „дарения”. Всъщност той обявява, че събира дарения за строителство на къща за неизлечимо болен роднина, след което прехвърля събраните пари на своя сметка. След този скандал бившите шефове на Ватиканската банка Паоло Чиприани и Масимо Тули стават обект на мащабно разследване на финансовата полиция по подозрение за пране на пари. През 2010-а финансовата полиция в Рим налага запор върху сумата от 23 милиона евро, прехвърлени от Ватиканската банка в италианска банка без никакви документи за произхода на парите и за целта на транзакцията. Банката на Ватикана обяснява, че е станала грешка и парите са освободени. В началото на юли 2013 г. Чиприани и Тули подават оставка. След този първи успех на дневен ред е най-важната стъпка – банката да бъде прочистена от хората на Тарчизио Бертоне, чрез които той осъществява пълния контрол над финансовата институция. Считаният за сив кардинал на Светия престол Бертоне е мислен за най-сигурния наследник на папа Йоан Павел Втори, но впоследствие се оказва замесен в няколко шумни скандала, които осуетяват избора му. Същото се случва и след изненадващия отказ от престола на папа Бенедикт XVI. Изборът на новия папа съвпада със скандалите с фондация „Каридже” и филмовата къща Lux Vide. Според проекта на Бертоне те трябвало да създадат серия от DVD под заглавие „Библията”, които да бъдат финансирани от Ватиканската банка с 300 000 евро. Любопитното е, че тези филми вече са били заснети и излъчени по Rai през 2002 г., когато там шеф е бил Еторе Барнабей, сегашният собственик на Lux Vide. Дори нещо повече, те се продавали като DVD заедно с религиозното списание Famiglia Cristiana. Всъщност цялата сделка е само „тест”, за да се изпробва как работи системата. През 2013 г. гръмва нов скандал, този път за 15 милиона евро и отново основни фигури в него са Банката на Ватикана и Lux Vide. Става въпрос за емитирането на облигационен заем за тази сума, с който да бъде финансирана дейността на филмовата къща. Последният скандал със същите герои е за пране на пари, в който пострадват директорът на Банката на Ватикана Паоло Чиприани, неговият заместник Масимо Тули и главният касиер на банката.
НОВИ ЛИЦА, СТАРИ ПРОБЛЕМИ
На 9 юли във Ватикана се провежда необичайна пресконференция, на която официално е представен новият директор на Ватиканската банка – френският финансист Жан-Батист дьо Франсю. Това се случва за първи път, откакто съществува тази институция. Преди това той става член на новата надзорна и контролна структура Секретариат за икономика на Светия престол, която заменя вече несъществуващата Комисия за административно-икономическа структура на Светия престол. Дьо Франсю е бивш изпълнителен директор на инвестиционната компания Invesco Europe, бивш финансов директор на списание INVESTIR, президент на European Fund and Asset Management Association (EFAMA), обявен за Личност на европейската индустрия за 2009-а от списание Funds EUROPE magazine. Папа Франциск за разлика от своите предшественици се опитва да избегне една тяхна основна грешка: да държи медиите встрани от проблемите на Ватикана. В този смисъл папата използва опита на Горбачов с неговите „гласност и перестройка” и най-напред си осигурява медийна подкрепа. Странното е, че негов съветник и доверено лице е най-известният атеист на Италия, бившият главен редактор и издател на левия вестник „Република” Еудженио Скалфари. Наскоро той разказва в документалния филм „Парите на Ватикана” как е станало това: „Една сутрин през май 2013-а телефонът ми звънна. Аз вдигам и от другата страна на линията чувам глас: „Здравейте, Еудженио, аз съм папата!”. Бях шокиран, защото съм известен атеист и вниманието на папа Франциск наистина ме свари неподготвен. Разговорът ни започна с шега, защото папата много обича шегите. Той ми каза: „Моите съветници ме предупредиха да внимавам, като говоря с теб, защото си умен мъж и ще се опиташ да ме откажеш от вярата и да ме направиш атеист!”. „Какво, аз да направя папата атеист! Дори не съм си мечтал за такъв комплимент!” Папата кани Скалфари на разговор, след което журналистът пише статия, която предизвиква шумен отзвук в целия католически свят и се оказва манифестът на реформите, които понтифът предприема в Светия престол. Скалфари пише: „Бях шокиран от безкомпромисната позиция на папата относно йерархията във Ватикана. Той ми каза: „Главите на Църквата твърде често са нарциси, едновременно приласкавани и сплашвани от своите придворни. Папският двор е проказата на Светия престол. Тази егоцентрична ватиканска визия пренебрегва света наоколо и аз ще направя всичко, за да я променя”. Централна фигура в усилията му за промяна е вече споменатият австралийски кардинал Джордж Пел, когото Франциск назначава за шеф на новата структура – Секретариат по икономика, и чиято задача е да осъществява пълен контрол върху парите на Ватикана и сделките, които се сключват от името на Светия престол. Австралиецът се ползва с мълчаливата, но пълна подкрепа на папа Франциск и досега никой не е посмял да се опълчи против решенията му открито. Но тук-там се чуват шушукания, че Пел е прекалено амбициозен и това може да му изяде главата. Още с пристигането си бившият шампион по футбол на Австралия с отбора на „тигрите” Richmond Football Club и бивш архиепископ на Сидни демонстрира желязна ръка, с която има намерение да изпълни мисията си. Още на втория ден, след като поема поста, той уволнява президента на Банката на Ватикана Ернст фон Фрайберг с аргумента, че не е „достатъчно надежден”, без да представи никакви доказателства за тезата си. След това се заема с преструктуриране на управленческите и контролните институции на Светия престол: на Държавния секретариат – най-старата дикастерия в Римската курия, която изпълнява най-важните дейности във Ватикана, и двете най-важни икономически структури – Банката на Ватикана и APSA. Те вече са с доста орязани пълномощия и с нови функции, но най-важното е, че не разполагат с автономията, с която действаха досега. Новият държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, наследникът на Тарчизио Бертоне, отсега нататък ще се занимава най-вече с дипломация и няма да си навира носа в икономическите структури на Ватикана. Първоначално той реагира доста остро, но впоследствие се отказва да води война с Джордж Пел единствено поради факта, че папа Франциск го назначи сред своите най-близки помощници в така наречения Съвет на кардиналите, който заради него е увеличен на 9 души. Не може да се каже същото за председателя на папската Комисия по въпросите на Ватикана и губернатор на Ватикана Джузепе Бартело, който открито се опитва да препятства Джордж Пел. Италианските божи служители искат да спасят поне част от онова, което би могло да се спаси от старата безконтролна структура, и да запазят за себе си предишните привилегии да се разпореждат с имотите и парите на Светия престол безконтролно. Сред новите силни фигури във Ватикана са архиепископът на Тегусигалпа Оскар Родригес Марадиага, който е координатор на Съвета на кардиналите, и кардинал Сантуш Абрил и Кастело, който е номиниран за президент на Кардиналската комисия за Банката на Ватикана. Те двамата също се опитват да ограничат периметъра на действията на Джордж Пел, но отново без успех. Случайно или не, около Джордж Пел започва да се шуми отново по стари казуси, свързани с болезнената за Ватикана тема – педофилията и хомосексуализма. Още в Австралия архиепископ Пел е в центъра на обвинения, че действа като радикален религиозен консерватор и открит враг на исляма. Негови са думите: „Ислямът по природа е войнстваща религия, а Коранът зове към насилие и свещена война”. През 2002 г. той е съден и впоследствие оправдан по обвинение в сексуално насилие над 12-годишно момче. През 2008 г. отново се явява на съд, този път за прикриване на сексуално насилие над непълнолетен послушник, извършено от един от неговите свещеници. През март тази година Джордж Пел трябваше да се яви пред Националната следствена комисия на Австралия, за да бъде разпитан по обвинение, че между 1974 и 1979 г. е насилвал многократно непълнолетния Джон Елис. Казусът може да се окаже доста неприятен, ако Джордж Пел продължава да изземва финансовата власт от алчните кардинали на Ватикана. На този етап единственото спасение е пълното доверие, което му гарантира папа Франциск. Другите централни фигури в реформата на Ватикана са новият президент на Банката на Ватикана Жан-Батист дьо Франсю и малтийският бизнесмен Джоузеф Захра, президент на консултантската компания Misco Malta, специализирана в „инвестициите чрез офшорни фирми”. Двамата са членове на най-новата структура Съвет по икономика на Светия престол, ръководена от монсеньор Райнхард Маркс, която докладва лично на папа Франциск и която има пълномощия да контролира абсолютно всички останали икономически структури на Ватикана, дори Секретариата по икономика. Единственият италианец в новата икономическа структура е сицилианецът от Месина Франческо Вермилио, като той дължи участието си в комисията не на своя произход, а на приятелските отношения с Джоузеф Захра. Според италианските медии добрите намерения много скоро могат да се превърнат в лош бизнес модел, след като се разкрива, че доста от членовете на новата структура всъщност са в конфликт на интереси: така например синът на новия президент на Банката на Ватикана Луис Виктор работи в американската одиторска фирма Promontory, която проверява сметките на Банката на Ватикана. Освен това младият консултант Филипо Шорили Борели от McKinsey, фирмата, която обработва балансите на APSA, е син на Иво Борели, един от мажоритарните акционери в швейцарската банка Arner, в която има доста известни акционери, включително Силвио Берлускони. И не на последно място: Джоузеф Захра и Франческо Вермилио са автори на новата схема за реформа във Ватикана. Тъкмо те предлагат на папата Секретариатът по икономика да получи пълната власт върху икономическите структури на Светия престол и за неин шеф да бъде назначен Джордж Пел. След което издигат идеята APSA да се превърне в централна банка на Ватикана, а нейните функции да поеме нова фирма – Vatican Asset Management (Vam), която ще се ангажира с акциите и облигациите на Светия престол. А досегашната Банка на Ватикана – Институтът за религиозни дейности – просто да стане една нормална банка, първата финансова институция на града държава. Освен това Захра, Вермилио и Джордж Пел предлагат в активите на Ватикана да влязат и музеите на Светия престол, които са най-посещаваните в света, но досега техните приходи са безотчетни и потъват незнайно в чии джобове. Само за миналата година през тях са преминали 58,7 милиона туристи, а от билети и сувенири са спечелени над 91 милиона евро. Но на базата на балансите се оказва, че това са едва ли не единствените печеливши структури в икономиката на Ватикана, докато другите работят на загуба. Така например в баланса на APSA е отразено, че за миналата година бюджетният дефицит на Курията възлиза на 48,4 милиона долара. В същото време парите от фонда „Свети Петър” само за миналата година са 78 милиона евро. Този фонд се формира от древната традиция, наречена „Грошът на Свети Петър”, която датира още от 1031 г., но е въведена отново официално от папа Пий IX през 1871 г. и представлява доброволно дарение от вярващите за издръжка на Светия престол. Освен това митичната радиостанция Радио Ватикана работи на загуба от 26,6 милиона евро. Даже печатницата, в която се печата L'Osservatore Romano, е на загуба с 5,5 милиона евро. Към това се прибавят и 25,1 милиона общ дефицит в бюджетите на 170 нунциатури в чужбина и разходите за поддържане на Швейцарската гвардия от 110 души на стойност 5,8 милиона евро. Икономиите, които иска да наложи монсеньор Джордж Пел, ще засегнат и литургиите, които провежда папа Франциск. Все още няма данни колко струват те на Светия престол, но се знае, че за последната година при папа Бенедикт XVI за тази цел са били похарчени 1,1 милион евро. За последния един век всички опити на действащите папи да променят Курията и модела, по който се управляват финансите на Светия престол, са се провалили. Дали папа Франциск ще успее? Никой не може да каже. Не случайно папа Франциск припомня често по време на своите проповеди: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство”. Тоест, няма място за едрия бизнес в рая. По този повод наскоро в „Кориере дела сера” един от главните магистрати на Италия в борбата срещу мафията Никола Гратери отправя сериозно предупреждение към папата: „Размествате мощни центрове на властта и ако главатарите на мафията биха могли да ви спрат, те ще го направят без колебание!”.