Възстановяването на Сирия ще отнеме повече от 100 милиарда долара годишно

Ранните ходове на президента Доналд Тръмп по отношение на Сирия имаха своите достойнства. Малко по малко той повиши военния натиск срещу „Ислямска държава”, надграждайки усилията, положени от администрацията на Обама през последните години. Тръмп работи и за повторното прокарване на червена линия срещу употребата на химическо оръжие, както и за започването на нов диалог с Русия, считано от срещата му с Путин на 7 юли в Хамбург, Германия, която доведе до идея за обособяване на малки зони за прекратяване на огъня. Кралят на Йордания Абдула ІІ помогна за създаването на една такава зона в южната част на Сирия и има надежда, че тя може да послужи като образец в бъдеще.

Тръмп постъпи разумно като се оттегли от безплодния преговорен процес в Женева, макар че администрацията на Обама вярваше, че диалогът може да доведе до създаването на ново правителство на националното единство. Реалността е такава, че правителството на президента Башар ал-Асад няма да бъде свалено скоро, тъй като има подкрепата на Русия, а и е набрало значителна инерция на бойното поле през последните години. Децентрализирането на властта в Сирия, било то и временно, звучи за САЩ като много по-обещаваща идея, отколкото цялостната подмяна на централното правителство в Дамаск.

И все пак е необходимо да се положат още усилия. Към момента няма нито една приемлива, универсална стратегия за Сирия с план как да бъде изпълнена стъпка по стъпка. Войната е прекалено объркана и сложна, за да се очертае цялостния път за нейното прекратяване в този момент. Но Америка се нуждае от повече лостове при задаването на посока за прекратяването на войната. Ключов компонент е разумното използване на колективните западни и арабски икономически лостове и стратегически умения, с които да се подпомогнат автономните зони, в момента на тяхното появяване. 

Крайната цел е Асад да бъде убеден да предаде юздите на властта на режим, който да го наследи, като отчасти изборът ще бъде направен по усмотрение на сирийския държавен глава. Условието е ръцете на новия режим да не са изцапани с толкова много кръв. Основната част на населението на страната ще има достъп до помощта, която ще бъде предоставена за възстановяване на страната едва тогава, когато Асад слезе от поста. Възстановяването на Сирия ще струва повече от 100 милиарда долара годишно – пари, с които съюзниците на Асад не разполагат. Следователно американците ще се опитат да използват икономическият фактор като лост. 

Необходимо условие за пълноценното използване на такава икономическа стратегия, разбира се, е САЩ да имат по-голям успех на бойното поле. В момента единствените зони, които могат да се възползват от такава субнационална икономическа помощ, са в северната част, където са кюрдите. Във военно отношение Съединените щати и техните съюзници трябва да подкрепят обученията и трансферите на оръжия към внимателно подбрани съюзници на терен, които да подпомогнат появата на приятелски укрепления и да обединят своите възможности за защита. Това не е съвсем същото като създаването на „безопасни зони”, защото САЩ няма да обявят такива зони официално или да дадат гаранции да ги защитават на всяка цена. Няма да има повторение на това, което се случи в Сребреница, в Босна или при други подобни трагедии, когато бяха обещани безопасни зони, но те не бяха отстоявани.

Въпреки това САЩ биха могли да информират Асад, че каквито и да било атаки срещу определени зони в страната, ще ги накарат да предприемат пропорционални мерки срещу неговите военновъздушни сили или други активи, и то на места и във времеви диапазон, които те са избрали. Тази стратегия може да започне да действа в източната част на страната, където продължаващите победи над „Ислямска държава” създават вакуум във властта, който Асад и Иран вече се опитват да използват. Но в същото време, американците биха могли да съберат финансовите ресурси на Запада и на Персийския залив в общ фонд, който да се използва при подкрепата на военните компоненти на стратегията. Почти всички големи световни донори – членките на ЕС, Съединените щати, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея, страните от Персийския залив и групата на Световната банка – вероятно биха били склонни да подкрепят подобен подход, като се имат предвид сходните им стратегически интереси в Сирия.

Първата цел ще бъде да се ускори предоставянето на хуманитарна помощ в районите, в които има убежища. С течение на времето ще се търсят начини за предоставяне на помощ, за да бъдат възстановени тези райони. Както вече беше отбелязано, Асад и неговото правителство няма да получат помощ за реконструкция, докато сирийският президент не се откаже от властта, но могат да получат щедра хуманитарна помощ тогава, когато битката бъде прекратена. Това би дало на Асад стимул да спре борбата и да разработи план за промяна, чрез който областите на страната, които той сега контролира, да могат да вземат участие в усилията за възстановяването на Сирия.

При този подход всички ще трябва да направят компромиси, поне до известна степен. Асад, Русия и Иран ще трябва да приемат, че сирийският държавен глава вече няма да може пряко да управлява големи сунитски и кюрдски райони. Финансовата помощ няма да се появи в страната, докато контролът е в правителствени ръце, докато Асад не си отиде, освен ако тя не дойде от джобовете на руснаците и иранците.

Съединените американски щати и техните съмишленици ще трябва да приемат факта, че както Асад, така и Москва ще имат пръст в избирането на нов наследник на режима. Преходът няма да бъде продукт на неутрален преговорен процес в Женева, въпреки че САЩ вероятно ще поставят условието, че ще окажат подкрепа в реконструкцията при желание от страна на новия режим да ограничи подкрепата си за „Хизбула”. Разбира се, новото правителство ще трябва да включва сунитски и кюрдски представители и ще трябва да се ангажира със защитата на християните и на други малцинствени групи. Въпреки това, то няма да е истински демократично.

Разбира се, това все още не е завършен план за Сирия. САЩ ще трябва да открият начин да победят елемента, свързан с „Ал Кайда” (Армията на завоеванието) около Идлиб, в идеалния случай в сътрудничество с Русия. Освен това, ще трябва да гарантират, че стабилизацията на източната част на Сирия, след издевателствата на „Ислямска държава”, няма да предизвика размирици между различните участници в нея или пък Иран да я възприеме като бърза победа. Турция ще има съществена роля в изхода от ситуацията.

Но в цялостна стратегия, която прави стратегията на САЩ по-реалистична, и не влиза в противоречие с основните интереси на Русия, се корени и възможното постигане на тези цели. Ако отстраняването на Асад официално бъде превърнато в проблем от второстепенно значение, който може да бъде решен във времето чрез убеждаване, свързано с предоставянето на финансови средства, вместо чрез директни военни действия, стратегическото използване на икономическата мощ може да допринесе за постигането на повечето или на всички основни цели на САЩ в Сирия днес.

Автори: Джон Алън, Майкъл О’Хенлън

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева