Новото ръководство на МОН продължава политиката на предишните по отношение на българската наука, която ще продължи да преживява с огризки

Когато през 1990 г. бе създаден фондът „Научни изследвания” (ФНИ) в съществувалото за кратко Министерство на науката и висшето образование, учените в България се зарадваха, че най-сетне и у нас се появява инструмент за конкурсно финансиране на научни проекти. Появи се надежда, че най-добрите ще имат възможност да получават допълнителни пари за научните и научноприложните проекти, с които винаги се бяха представяли добре по света и с които вярваха, че ще участват в строителството на нова България. Средствата не бяха много, но в който и академичен институт да влезеше човек, винаги намираше по няколко научни екипа, които се хвалеха, че прекрасно работят с помощта от фонда. По това време БЪЛГАРСКАТА НАУКА ОЩЕ НЕ БЕШЕ ПРАТЕНА В ДЕСЕТИ ГЛУХ КОЛОВОЗ, ДЪРЖАВАТА ИНВЕСТИРАШЕ В НЕЯ 2,6% ОТ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ.

Не помня кой нарече последвалите години преход, но с всеки месец ставаше все по-непонятно към какво точно прехождаме. Приказваше се за Европа, която обяви науката за приоритет номер едно и основа на развитието, но колкото повече се говореше, толкова повече се отдалечавахме от нея и толкова по-малко се правеше у нас за науката – средствата се намаляваха всяка година. Така от подпомагащ инструмент фондът постепенно се превърна в основна надежда за някаква научна работа поне чрез проекти, понеже научните институти и университетите получаваха все по-малък бюджет за изследвания, докато накрая съвсем престанаха да го получават. Някъде след Милениума във фонда се позавъртяха малко повече пари, които на фона на останалата мизерия в институциите позволяваха да се правят изследвания. И така до 2007 г., когато поредният министър на образованието, младежта и науката се усети, че може да има кяр, ако фондът дава повече пари за проекти на търговски дружества, сиреч на фирми. Появиха се едни проекти на социолози за стволови клетки, финансираха се някакви технологии за производство на чорапи и какви ли не други екзотики, започнаха да се бавят отчети и да се проверяват сигнали за всякакви нарушения. От година на година те ставаха все повече и в този вид фондът се дотъркаля до 2012 г., когато при министър Сергей Игнатов избухна големият скандал, довел до улични протести на учените и до сваляне на министъра със заповед на виделия се в чудо премиер Бойко Борисов. Станаха публично известни фактите за фирми, регистрирани по апартаменти и мазета в последния ден преди обявяването на конкурса, но гушнали едни пари от фонда, които накрая се оказаха 8,5 млн. лв. Лъсна порочната практика фирми без всякакъв научен капацитет да наемат учени от държавните институти и университети да свършат де факто на частно работата по проектите, докато паралелно работят в публичните си институции. По това време над науката ВЕЧЕ БЕ МИНАЛ ТАЙФУНЪТ СИМЕОН ДЯНКОВ, НАМАЛИЛ ФИНАНСИРАНЕТО ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПЪТИ И ДОКАРАЛ ИНВЕСТИЦИИТЕ ЗА НАУКА ДО 0,2% ОТ БВП.

В програмния период 2007-2013 г. България беше единствената страна в ЕС, която нямаше оперативна програма за развитие на науката, така че за проекти можеше да се разчита единствено на фонда в МОН. Принудително натрапената от Дянков мизерия даде траен отпечатък върху науката у нас и в момента според консолидираната програма на Бюджет 2016 разходите за наука са 0,3% от БВП. Парите на фонд „Научни изследвания” от 76 млн. лв. за 2008 г. и близо 90 милиона за 2009 г. бяха сведени от Дянков до 18 млн. лв. годишно и, разбира се, неправомерното разграбване и на тази оскъдица събуди гнева на научната общност. В същото време фондовете за наука в европейските страни работеха с милиарди, а средният процент инвестиции за наука в ЕС-28 стана 2,1% от БВП.
Заедно с прекратяването на далаверата в края на 2012 г. обаче бе прекратена и дейността на фонда. Проточиха се смени на изпълнителни съвети и управители, безкрайни одити от вътрешния контрол на просветното министерство, от агенцията на финансовото министерство, от Сметната палата. Нито някой бе наказан, нито стана ясно в чии джобове и касички потънаха милионите, отмъкнати от 22 фирми, за които съдът доказа незаконно финансиране. После се въртяха на рулетка куп министри в МОН и едва през 2014 г. при министър Анелия Клисарова се появи проект за нов Правилник на фонда, който го връщаше към изконната същност на подобните институции в цяла Европа – да финансират единствено научни и научноприложни проекти на изследователи, които нямат общо със стопански дейности и печалба. Фондът обяви тематичен конкурс за проекти в различни области на науката – за 11,5 млн. лв. Но… след първата им година всичко пак „увисна”, понеже през 2015 г. поредният управител на ФНИ се оказа забъркан дори в убийство, замислен бе нов правилник, който финансовото министерство все не одобряваше. А не го одобряваше, понеже той връщаше фирмите в конкурсите. А междувременно държавата ни вече трябваше да се съобразява с европейската рамка за държавните помощи и понеже научните проекти се финансират от фонда на МОН 100%, това се оказа нерегламентирана държавна помощ за частни субекти. С две думи фондът се оказа прекрасен пример за това защо в България нищо не може да стане като хората.

Преди дни родилните мъки свършиха и бебето се пръкна – на 3 юни в Държавен вестник е публикуван новият Правилник на фонда. Според председателя на Изпълнителния му съвет проф. Георги Вайсилов акцентите в него са, че за оценителите на проекти се въвеждат наукометрични изисквания за научни приноси, въвежда се повече публичност, ще се правят дългосрочни планове, а не само годишни, както е сега. За тази година фондът разполага с 15,2 млн. лв., от които обаче 8,5 млн. лв. ще отидат за разплащане на неиздължени суми по старите договори, а около 6,5 млн. лв. ще са за нов конкурс, който трябва да бъде обявен до десетина дни, след като финансовото министерство одобри насоките за него. Правилникът на фонда обаче оставя достъпа на търговските дружества до конкурсите за държавни пари за наука. Според проф. Вайсилов с насоките към всеки конкретен конкурс ще се пресича възможността „кухи” фирми с наети от публичните институции учени да получават пари като нерегламентирана държавна помощ. Така и не е ясно защо изобщо се предвижда отново допускане на дружества със стопанска дейност до научните конкурси и чии интереси се задоволяват с това. Ако става дума за един от видовете конкурси – за научна периодика, в който кандидатстват издателства, би могло конкретно за него да се предвидят правилата за държавна помощ, примерно финансиране 50% от държавата плюс 50% съфинансиране от издателствата. А не от мизерните пари за научни проекти да се точат отново пари към фирми.
Всъщност в парите е заровено кучето. Според проф. Вайсилов нивата на финансиране у нас са несъизмерими със средните в ЕС. В БЪЛГАРИЯ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО СЕ ПАДАТ 50 ЕВРОЦЕНТА ЗА НАУКА, ДОКАТО В ОБЩНОСТТА – СРЕДНО 5 ЕВРО. ДОРИ В СЪИЗМЕРИМИ С НАС СТРАНИ КАТО СЛОВЕНИЯ И ПОРТУГАЛИЯ СУМАТА Е ОКОЛО 20 ЕВРО!

В доклад на Изпълнителния съвет на фонда отпреди дни е записано какви суми са необходими за периода 2017-2020 г., за да може той да работи.

Необходимо финансиране на фонд „Научни изследвания”
препоръчително  минимум
2017    40 млн.   30 млн.
2018    45 млн.   35 млн.
2019    55 млн.   40 млн.
2020    65 млн.   45 млн.

Очевидно дори през 2020 г. няма да бъдат достигнати 90-те милиона на фонда за 2009 г. Сметката показва, че за четирите години препоръчителният бюджет на фонда трябва да е 205 млн. лв., а минимумът е за поне 150 млн. лв.
И тук вече идва голата истина, скрита зад надутите приказки на министър Меглена Кунева за страхотно развитие на науката – тези пари за фонда никога няма да бъдат дадени. Току-що МОН обяви проект за актуализиране на Националната стратегия за научни изследвания, която е приета през 2011 г. от НС. Според проекта през 2020 г. публичните разходи за научни изследвания и развой (НИРД) трябва да се увеличат от 0,25% от БВП (колкото са сега) на 0,45%. Това обаче е съществено намаление спрямо действащата стратегия от 2011 г., понеже в нея за след 4 години е предвиден ръст на публичните пари за наука до 0,7% от БВП. При това в проекта „Кунева” в публичните инвестиции са включени не само средствата от държавния бюджет, но и европарите от новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. А тя е насочена единствено към създаването на 4 центъра за върхови постижения, 10 центъра за компетентност и 20-ина регионални научни центъра. Всички те ще се градят от нулата, на гола поляна, изсмуквайки материален и човешки ресурс от съществуващите водещи научни лаборатории у нас, които ще продължат да мизерстват със сегашното си финансиране, а то едва покрива мизерните заплати на учените и не стига за плащане на тока и отоплението им, камо ли на научните им изследвания.

В числово изражение нещата изглеждат така: в момента публичните разходи за наука са 200 млн. лв. годишно. За четирите години до 2020-а към тази сегашна годишна сума според проекта „Кунева” трябва да се добавят постепенно още 291 млн. лв. Плюс 500 млн. лв. за наука от оперативната програма. Като се има предвид, че самият БВП вероятно ще расте, става ясно, че рекламираният от министърката ръст до 0,45% идва от европейските пари. Точно обратното на това каза европейската партньорска проверка за състоянието на науката у нас от края на м.г.: че парите „отвън” са само допълнение към националното финансиране, което е основно и трябва да бъде рязко увеличено.
От увеличението на публичните средства за съфинансиране по оперативната програма са предназначени 43 млн. лв. Останалите за 4 години ще се дадат за оценяване на научните резултати на научните звена, от което ще зависят субсидиите им; за насочване на науката към целите на програмата на икономическото министерство за интелигентна икономика; за създаване на специално звено в Брюксел за връзка на научната дейност с ЕС. За фонда конкретно никъде не се виждат исканите от Изпълнителния съвет 205 млн. лв. Не само не са записани пари в повече над сегашните 15 млн. лв. годишно, ами му се готви и калъчката – щял да бъде трансформиран в агенция! С какво една агенция ще е по-различна от фонда, освен с допълнителните разходи за администрация? Явно се задават следващи прекъсвания на конкурсите, следващи неразплатени пари по договорени проекти и ново „замразяване” на всякакви надежди.
Но ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА Е, че дори и тези намерения от проекта „Кунева” няма как да се сбъднат и ще са само на хартия. По простата причина, че в тригодишната бюджетна прогноза на правителството до 2019 г. и в т.нар. Конвергентна програма до 2020 г., приета от МС, е ЗАПИСАНО… НАМАЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ ЗА НАУКА И ЗАМРАЗЯВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ!
Ако в момента за образование и наука даваме общо 4,1% от БВП, през 2019 г. разходът ще се сведе до 3,2%, казва правителството! Ако бюджетните разходи за наука и развой у нас в момента са 0,25%, колко ще са те през 2019 г., когато ЕС ще се приближи до поставената цел за средно 3% от БВП? ОТГОВОРЪТ ЗА УЧЕНИТЕ НИ, ОСОБЕНО ЗА МЛАДИТЕ, Е ЕДИН. И МИНАВА ПРЕЗ ТЕРМИНАЛ 2.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto