Черният бюджет на Северна Корея
В края на миналата година САЩ и ООН се надпреварваха кой да наложи по-тежки икономически санкции на Северна Корея. Ким Чен Ун вече не беше безобиден диктатор, а маниак, сложил пръста си върху ядреното копче, готов всеки момент да взриви света. Първоначалната реакция на Тръмп беше издържана в духа на мъжественото перчене, а не на сериозен дипломатически подход към проблема. Беше ясно, че с налагането на санкции Ким Чен Ун едва ли ще промени политиката си. Северна Корея и преди е била под санкции, но управляващите намериха изход, като създадоха някаква система, наподобяваща пазарна икономика, обаче функционираща в сенчестия сектор. КНДР започна да получава значителни попълнения на бюджета си от търговия с оръжие, наркотици, фалшифициране на пари и ценни книжа, а напоследък и от кражби на криптовалута. Предполага се, че постъпленията от подобен род операции надхвърлят 50% от общите приходи в бюджета на страната. Изброените по-горе дейности се осъществяват чрез секретното „Управление 39”, създадено от режима на Ким Чен Ун със специалната задача да контролира нелегалната външна търговия. До края на Студената война КНДР беше подкрепяна от СССР и Китай. Даже без преувеличение може да се каже, че Северна Корея дължеше съществуването си на помощта, която като цяло оказваха социалистическите страни. След демократичните промени КНДР изпадна в тежка криза. Стокооборотът спадна драстично, много предприятия спряха производството си поради липса на суровини, а населението започна да гладува. Като за капак на всичко бе премахната и купонната система. Десетилетия преди това севернокорейците получаваха храна, дрехи и предмети за бита с купони. Тази ситуация неизбежно доведе до стихийно формиране на черен пазар. Първоначално започна да процъфтява контрабандата на границата с Китай, по-късно в селата се създаде частно земеделие, а в градовете черен пазар. Паралелно с това нарасна и броят на корейците, които нелегално работят в Китай при крайно мизерни условия и ниско заплащане. Но на този етап възможностите за оцеляване практически се брояха на пръстите на едната ръка и всичко, което можеше да донесе валута, беше приемливо. Не по-различно беше и положението на служителите в държавната администрация. Реално те не получаваха заплати, а преживяваха изключително от подкупи. Появата на сенчест частен бизнес, макар и частично, все пак успя да подобри икономическото положение в страната. Появиха се частни заведения за обществено хранене и ресторанти. Чрез местните администрации държавата негласно наложи една полулегална схема, която даде тласък на дребния частен бизнес и услугите. Схемата беше проста и се състоеше в следното: инвеститорът подписва с местната администрация полуофициално споразумение, съгласно което предприятието му получава държавен статут, а самият той става негов директор. След това част от приходите се делят между инвеститора, държавата и местната администрация. Или де юре предприятието е държавно, а де факто управлението и приходите са частни. По тази схема започна да работи целият новосъздаващ се частен бизнес в КНДР. През 2000 година властите в Северна Корея вече бяха убедени в ползата на този двоен стандарт и решиха да проведат реформи за легализиране и стимулиране на новосъздадените икономически структури. Но добрите им намерения спряха до тук и по неизвестни причини те не само че се отказаха от реформите, но с административни мерки се опитаха да задушат работещите вече частни предприятия. Тъй като наложените ограничителни мерки пак влошиха състоянието на икономиката, властите в Северна Корея отново се върнаха към политиката на неутралитет към частните предприемачи. Нещо повече, идването на власт на Ким Чен Ун съвпадна с провеждането на редица положителни реформи, включително и в сферата на селското стопанство. Благодарение на тях селяните получиха право да се обединяват в малки групи от две-три семейства и да обработват неголеми участъци земя. По-голямата част от получената реколта имат право да оставят за себе си, а останалата предават на държавата. По подобен начин работят и частните предприятия в други сектори на икономиката. Тази система премахна фиксираните доходи, които хората получаваха в държавните предприятия, и предотврати повторението на гладната 1990 г.
Подобна ситуация се наблюдава и във външната търговия. Формално външнотърговската дейност се осъществява изключително от държавата, макар че от края на 70-те години на крупните държавни предприятия и държавни учреждения беше дадена възможност да създават собствени външнотърговски организации, осъществяващи дейността си въз основа на издаван от държавата лиценз. По същество обаче това не са производствени предприятия, а търговски организации, които изкупуват продукцията на частните производители и я препродават на международния пазар. По утвърдената вече схема държавата взема част от приходите от експортираната продукция, а с останалата част износителите се разпореждат по собствено усмотрение. Така постепенно държавната икономика на КНДР се трансформира и частният сектор започна да произвежда между 30 и 50% от Брутния вътрешен продукт на страната. Според оценката на експертите от Центъра за международно развитие „Атлас” към Харвард главният търговски партньор на Северна Корея е Китай. През 2016 г. 88% от целия севернокорейски външнотърговски експорт е в Китай. А вносът от Китай възлиза на 90% от общия внос в страната. В същото време Пхенян поддържа търговски отношения и с редица други страни. Така например 3% от стоките се изнасят в Индия, 1,7% във Филипините, а по-малко от 1% е износът в Пакистан, Тайван, Шри Ланка, Саудитска Арабия и Нигерия. Основни експортни пера са полезни изкопаеми и минерални ресурси. Между тях доминират въглищата – 41%, които закупува Китай, второто място в легалния експорт се пада на дрехи и мебели – 20,6%, на трето място са хранителни продукти, основно риба – 10,3%, следвани от метали – 5%, промишлени стоки около 4,5%, електроника – 2,2%, леки и тежкотоварни автомобили и различни видове резервни части – 1,9%. Основен дял във вноса имат предимно продуктите на текстилната индустрия – 24,5%, хранителни продукти – 16,6%, химически продукти – 13,6%, а така също техника – 10,5%, и електроника – 9,5%. Незначителен внос има и на автомобили, резервни части, метали и полезни изкопаеми. Освен Китай в структурата на страните вносителки са Русия с 2,2%, Индия с 1,7%, Тайланд с 4,5%, Филипините с 1,1%, Сингапур и Индонезия с по-малко от 1%. Поради липсата на официална статистика е трудно да се установят пропорциите между вноса и износа на КНДР, но според експертите от „Атлас” обемът на експорта на Северна Корея през 2016 г. е на стойност 2,89 млрд. долара. Докато през 2015 г. той възлиза на 3,51 млрд. долара. Централната банка на Южна Корея за същия период сочи цифрата 2,82 млрд. долара износ и внос на стойност 3,75 млрд. долара. За отбелязване е, че от 2006 г. ООН въвежда санкции заради опитите с ядрено оръжие, които провежда КНДР. Обаче това не се оказва пречка през последните 10 години Пхенян да възстанови икономиката на страната след кризата от 1990 г. Нещо повече, след идването на Ким Чен Ун на власт ръстът на икономиката се ускорява и по най-песимистичните оценки е около 1-1,5% на годишна база. Най-тежки са санкциите, приети в края на 2017 г. с подкрепата на всички 15 страни – членки на Съвета за сигурност на ООН. Те ограничават приблизително с 89% възможностите на Пхенян за внос на бензин, дизелово гориво и други нефтопродукти. Заедно с наложените преди санкции, ограничаващи с 90% експорта от Северна Корея, новият документ наложи забрани за износ и на малкото оставащи извън забраните големи експортни пера на КНДР. В допълнение на това санкциите разрешават да бъдат обискирани и задържани кораби с дестинация към или от севернокорейските пристанища. Тези санкции предписват в срок от две години (практически от края на 2018 г.) да бъдат върнати обратно в страната и всички севернокорейски работници от чужбина. Това ограничение не е за пренебрегване, защото Северна Корея експортира работна ръка в около 40 страни по света, включително и европейски такива, където според различните оценки работят между 100 и 200 хиляди работници. Основните страни, които използват севернокорейска работна ръка, са Русия, Йемен, Бахрейн, Катар, Монголия, африканските страни и Източна Европа. Приходите от тях възлизат приблизително на 2-3 милиарда долара годишно. Условията, при които работят зад граница тези хора, са направо робски. Работният ден е по 17 часа, а почти цялото възнаграждение се отчислява в полза на държавата. Така например към днешна дата корейски работници строят спортните съоръжения за шампионата по футбол в Катар. В Русия работят 45 000 корейци, заети предимно в строителството, общественото хранене и комуналните услуги. През миналата година те са заработили за Пхенян 200 милиона долара, като средната им работна заплата е била 395 долара, по-голямата част от която е отчислявана за държавата. Въпреки мизерното заплащане те са безрезервно предани на вожда Ким Чен Ун и са готови да работят дори без заплащане в полза на страната си. По данни на руската служба на BBC през 2017 г. в Русия са регистрирани 300 севернокорейски компании. От тях 85% са частни, а останалите държавни. 180 от компаниите работят в сферата на строителството, 25 в търговията, 15 в шивашката индустрия и общественото хранене, 10 в промишленото производство и селското стопанство и 4 в медицината. 80 от компаниите са регистрирани в Москва, а 70 в Приморския край. Отчетът на финансовите резултати показва, че компаниите от Северна Корея са заработили през 2016 г. 4 милиарда рубли (около 43 милиона долара). Тази информация е непълна, защото за 2016 г. по-малко от една трета от регистрираните в Русия компании са декларирали приходите си официално.
До 1990 г. процъфтява и бизнесът с жени, продавани за проституция основно в Китай и Тайван. Средната цена за една такава жена е около 3 хиляди долара. Обаче след 2015 г. цените рязко падат на 200-300 долара и този криминален бизнес става нерентабилен.
Секретният отдел „Управление 39” се създава още през 70-те години, когато страната е на границата на фалита и изпитва трудности с изплащането на външния си дълг. Главна задача, поставена пред новата структура, е придобиване на чужда валута за попълване на държавния бюджет в КНДР. Получените пари се използват за издръжка на армията и нейната модернизация, а впоследствие и за разработката на оръжия за масово поразяване. „Управление 39” администрира 17 клона в чужбина и 100 различни търговски компании. Между тях е и компанията Korea Daesong General Trading Corporation, върху която през 2016 г. бяха наложени санкции от ООН. Освен корейските компании в схемата участва и хонконгската инвестиционна група Queensway Group, свързана с китайските държавни компании CITIC и Sinopec. Като подставени лица в Макао работят и компаниите Zokwang Trading Company и Daesung Congguk, които имат офиси и в Австрия. На 10 август 2017 г. уебсайтът military.com съобщава, че според доклада от едно съвместно американско-южнокорейско държавно разследване „Управление 39” контролира 5 милиарда долара. Една от най-доходоносните дейности на „Управление 39” е търговията с наркотици. Тъй като тази дейност води началото си от 70-те години, Управлението вече е успяло да изгради широко разклонена мрежа за производство и продажба на различни видове наркотични вещества, включително кокаин, хероин и синтетична дрога. През 1976 г. Северна Корея за първи път е уличена в контрабанда на наркотици, като по този повод от Норвегия, Дания, Финландия и Швеция са експулсирани няколко севернокорейски дипломати за опит да внесат контрабандно хашиш, цигари и алкохол. Същата година подобни инциденти има и в Египет и Малайзия. В тези случаи дипломатите разчитат на дипломатическия си имунитет и неприкосновеността на багажа си. Въпреки уверенията на севернокорейското ръководство, че това са частни случаи и държавата няма отношение към тях, американското разузнаване стига до извода, че контрабандата на наркотици и други забранени стоки е едва ли не основна задача, спусната на корейските дипломати. В средата на 70-те години производството на наркотици в КНДР вече е поставено на промишлена основа. Синтезират се хероин и метамфетамини. За набавянето на суровина за новите производства в страната са отделени хиляди хектари земя за култивиране на опиумен мак. В средата на 2000 година в държавните нарколаборатории вече се произвеждат около 100 тона хероин ежегодно. Началото на производството на метамфетамини се поставя с едно природно бедствие – през 1996 г. проливните дъждове напълно унищожават реколтата от мак и правителството е принудено да търси друг източник на доходи. След преоборудване на действащите лаборатории и създаването на нови такива страната вече има възможност да произвежда 10-15 тона висококачествени метамфетамини месечно за експорт. Остава само да се усъвършенства транспортирането на наркотика, тъй като през 90-те години корейските дипломати отново са залавяни при опитите им да внeсат наркотици в различни страни. По данни от доклада на Congressional Research Servise (CRS) (подготвен през 2007 г. за членовете на комисии в Конгреса на САЩ) през 1998 г. в Египет е арестуван севернокорейски дипломат при опит да внесе нелегално 500 хиляди таблетки рохипнол (препарат за лечение на клинично значими нарушения на съня). През същата година в Москва е заловен друг дипломат при опит да внесе 35 кг кокаин. В периода между 1997 и 1999 г. са заловени и други дипломатически лица от КНДР при опити да внасят наркотици в Германия, Чехия, Япония, Тайван, Китай, Филипините и България. Подобни инциденти принуждават КНДР да търси алтернативни начини за реализацията на наркотиците. Най-надеждният начин за това се оказват криминалните групировки. В средата на 90-те години основен партньор на КНДР в незаконните дейности стават японските мафиоти от редовете на Якудза и представителите на китайските мафиотски триади. След пика от провали и залавянето на големи партиди наркотици Пхенян увеличава мощностите за производство на дрога. Във веригата за пласиране са задействани и военните. През 2001 г. бреговата охрана на Япония потопява военен кораб на Северна Корея, превозващ метамфетамини. Предполага се, че наркотикът, който е превозвал корабът, е трябвало да бъде предаден на човек от Якудза. По това време Страната на изгряващото слънце е основният пазар за реализация на произвежданите в Северна Корея метамфетамини. Според доклад на CRS от 25 август 2008 г. печалбата на Северна Корея от криминални дейности през 2007 г. е възлизала на около 500 милиона долара годишно, което е почти една трета от легалния експорт на страната. Анализаторите от Института за стратегически изследвания на армията на САЩ (SSI) Пол Кан, Брус Бештол и Робърт Колинс в доклада си от март 2010 г. „Криминалните суверенни дейности на Северна Корея” пишат, че „парите от дрога се изпират през банките в Китай, Швейцария и Люксембург. Като диспечерски пункт на криминалните транзакции се очертават севернокорейската банка Banco Delta Asia и нейният клон в Макао”. В средата на 2000 година производството на наркотици преминава в частни ръце, а участието на държавата намалява. Това води до преструктуриране и на каналите за реализация. От този момент стоката започва да се доставя главно в съседните страни. Големи партиди наркотици се експедират в Китай, Южна Корея и Филипините. Получената от бегълци информация позволява да се предположи, че в този период значително се повишава употребата на наркотици и в самата Северна Корея. Местните жители започват да използват наркотиците като стимулатор срещу преумората и като обезболяващо лекарство. Масово населението взема наркотици и срещу простуда. От севернокорейската дрога не са застраховани и САЩ. Така например през 2013 г. на територията на САЩ са задържани няколко човека, които имат намерение да внесат от Филипините 100 кг метамфетамини корейско производство. Според техните показания КНДР вече е затворила повечето от лабораториите, произвеждащи наркотици, което респективно води и до намаляване на групите за пласмент на наркотика от осем на една. Причината за свиване на бизнеса с наркотици може би се крие в това, че от 1990 г. Пхенян започва да произвежда фалшиви цигари. Тази криминална дейност е по-безопасна, защото в света има множество производители на фалшиви цигари и контролът върху каналите за контрабанда е по-слаб, самите контрабандни канали са много добре структурирани и рискът от провали е значително по-малък. Но най-важното е, че контрабандата на цигари се оказва по-доходен бизнес от наркотиците. Себестойността на един контейнер цигари е около 70 000 долара, а печалбата е 3-4 милиона долара. Оценката на експертите е, че от криминалния износ на цигари КНДР печели до 160 милиона долара годишно. Още през 1995 г. в Китай е конфискувана хартия за производство на цигари, от която може да се произведе продукция на стойност 1 милиард долара. По това време Китай започва да затваря някои от своите тютюневи фабрики, което ускорява темповете на производство на цигари в Северна Корея. Корейците се усъвършенстват във фалшифицирането на такива марки като Marlboro, Mild Seven и Dunhill. Разбира се, всички цигари се произвеждат от местен тютюн, но външно въобще не се различават от оригиналната продукция. Единствено опаковката, която е ръчно лепена, ги отличава от оригиналното производство. В отделни случаи и цветният отпечатък не е така добър, както при оригинала. Но за сметка на това качеството на самите цигари е несравнимо по-високо от качеството на другите фалшификати. В средата на 2000 година в Северна Корея вече работят 12 предприятия за производство на фалшиви цигари. Произведената контрабандна продукция отначало се експортира в азиатските страни през корейските пристанища и в контейнери с кораби от среден клас. Впоследствие схемата се променя и нелегалната продукция започва да се транспортира с големи кораби и близо до местоназначението в международни води се разтоварва на малки кораби, след което се доставя директно на клиента. Но и в тези случаи въпреки добре отработените схеми не минава без провали. Според доклад на CRS от 25 август 2008 г. само в Гърция през 2006 г. са внесени 3 милиона картона контрабандни цигари севернокорейско производство. Това се потвърждава и от факта, че на 25 септември 2006 г. гърците арестуват кораб, превозващ 1,5 милиона картона цигари, подготвени за контрабанда в европейските страни. Според разследване на Philip Morris 1,5 милиона картона са внесени през 2005 г. в Тайван, Филипините, Виетнам и Белиз. В собствено разследване Philip Morris установяват, че Северна Корея има дистрибуторски звена за продажба на фалшиви цигари в 1300 точки на света. Днес КНДР контролира по-голямата част от световния пазар на контрабандни цигари, който се оценява на милиарди долари годишно. Както се казва, апетитът идва с яденето и корейските лидери решават да развият и други сектори на криминалната икономика. Затова през 2000 година „Управление 39” поставя основите на нелегалния бизнес с медикаменти. Започва промишлено производство на клоназепам (антиепилептичен и сънотворен лекарствен препарат, включително и за лечение на психотичнодепресивни състояния), фенетилин (един от видовете психостимуланти и активна съставка на каптагона), рохинпол и виагра. През 2004 г. в една от арабските страни митническите органи залавят нелегален внос на 150 хиляди таблетки клоназепам. Същата година в Турция е задържана група лица, в която откриват партида таблетки фенетилин корейско производство на стойност 7 милиона долара. Севернокорейските производители на контрабандни лекарства не изостават и от новостите на фармацевтичния пазар. В средата на 2000 година те усвояват производството на виагра. Както и при производството на фалшиви цигари, качеството на медикамента е добро, като даже синтезирането на активното вещество силденафил се извършва на базата на собствена разработка. Корейската виагра се продава като продукт на народната медицина по 5 долара за бройка, а истинските таблетки имат цена около 15 долара за един брой. В броя на вестник Washington Post от 10 август 2016 г. излиза статия на журналистката Ана Файфилд за посещението й в Северна Корея, откъдето тя купува опаковка от препарата виагра и я изпраща за изследване в лабораторията на официалния производител Pfizer. Оказва се, че таблетките от КНДР действително могат да бъдат ефективни, тъй като съдържат 50 мг от активното вещество силденафил, което в истинските таблетки варира от 50 до 150 мг. Фалшивата виагра се продава под името Neoviagra. Клинични изпитания на фалшивия медикамент не са правени, но в Китай, където Neoviagra се продава свободно, са регистрирани оплаквания на потребителите от високо кръвно и силно главоболие. Друго интересно перо от приходите на Северна Корея е продажбата на оръжие. Ползата от оръжейния пазар севернокорейците разбират още в началото на 1980 г., когато започват интензивно да експортират балистични ракети и конвенционално оръжие. През 90-те години на преден план излиза търговията с ракетни компоненти, а през последните 10 години Северна Корея експортира артилерийски оръдия, танкове, системи за противовъздушна отбрана, артилерийски установки, ръчни противотанкови гранатомети, снаряди и боеприпаси предимно в страните от Близкия изток и Африка. Естествено, на пазара се предлагат и нови разработки въоръжение, като системи за зашифрована връзка, системи на противовъздушна отбрана и управляеми ракети, окомплектовани със спътникова система за прицел. САЩ разкриват редица схеми, чрез които КНДР заобикаля санкциите на ООН, като например промяна на маркировката върху опаковките и изпращането на товарите с помощта на цяла верига от подставени компании и посредници. По този начин Пхенян доставя оръжие в Африка на кораби под чужд флаг, като само от време на време прибягва до използването на въздушен транспорт. През 2016 г. в Египет е прихванат севернокорейски кораб на път за Суецкия канал, плаващ под камбоджански флаг. На кораба са открити 30 хиляди реактивни гранати за РПГ-7 и резервни части за ръчни противотанкови гранатомети. Оръжието е скрито под тонове желязна руда, водеща се като официален товар на кораба, въпреки че в коносамента е записано, че от Китай се превозват „комплектни изделия за потопяеми помпи”. През същата година е задържан самолет, летящ от Китай за Еритрея. На борда му са открити военни комплекти за радиовръзка и спомагателно оборудване, включително високочестотни програмно-определяеми радиосистеми, криптирани микрофони, високочестотни гъвкави антени, клониращи кабели и камуфлажни раници. Всички тези изделия са произведени в Северна Корея. Западните разузнавателни служби са установили, че КНДР поддържа много тесни контакти със страни като Сомалия, Уганда, Иран, Сирия, Монголия и редица други държави. Въпреки широкия спектър от търговски партньори трудно могат да бъдат оценени приходите от търговските операции поради липсата на информация и поради факта, че голяма част от сделките се извършват под формата на бартери. Така например през 2013 г. властите в Панама задържат кубински кораб, плаващ към Северна Корея. На борда му е открито оръжие съветско производство и два изтребителя МиГ-21. Товарът е скрит под 200 хиляди торби захар. Версията на кубинците е, че всичко това се изпраща в КНДР за ремонт. Врочем военните експерти отбелязват, че Северна Корея притежава безпрецедентен опит в ремонта на съветски и китайски образци оръжие, което по-бедните страни и досега използват. Въпреки затворения си характер ръководството на КНДР следи развитието на технологиите и се старае да адаптира сенчестия си бизнес към технологичните новости в света. Особено атрактивни за Северна Корея стават хакерските операции, които не изискват особени ресурси и не попадат под риска да бъдат заловени от граничните власти. Севернокорейският режим бързо набира многоброен щат от собствени хакери, като още по времето на Ким Чен Ир през 1998 г. създава специално подразделение за провеждане на кибероперации под кодовото наименование „Бюро 121”. То е включено в състава на разузнавателното управление на армията и е на подчинение директно на Генералния щаб на КНДР. Към него е създадена и отделна структура за водене на кибервойни с кодовото наименование „Офис 91”. Според South Korean Defense White Paper от 2014 г. в „Бюро 121” са наети около 6000 хакери, като за сравнение през 2009 г. САЩ са имали 700 военни и цивилни служители с подобни функции. Назначените са предимно випускници на катедрата по компютърни науки към Пхенянския университет по автоматика, получили допълнителна квалификация в Русия, Китай и Иран. Първоначално новоназначените хакери се ограничават със случайни атаки на сайтове на чуждестранни институти и банки. През този период хакерите се задоволяват с придобиването на различни стоки като оръжия и дрехи, които впоследствие се търгуват на черния пазар на цена около 100 долара. Ситуацията се променя след смъртта на вожда Ким Чен Ир през 2011 г. и идването на власт на наследника му Ким Чен Ун. Той решава да разшири дейността на хакерите и да направи техните атаки по-ефективни. За целта заплатите на работещите в Бюрото се увеличават и са им дадени елитни жилища. Хакерите започват да извършват операции не само от територията на Северна Корея, а и от съседен Китай и Тайланд, където качеството на интернета е значително по-добро. От хакерите на Северна Корея започват да се страхуват, когато през 2014 г. те атакуват студиото за филми на Sony. Гневът на Пхенян е предизвикан от комедията „Интервю”, сюжетът на която е изграден около двама американски журналисти, които са изпратени в Северна Корея под претекст да вземат интервю от вожда, а впоследствие да организират убийството му. Разследването на ФБР успява да докаже причастността на корейските хакери към атаките с това, че с използваното от тях програмно обезпечаване са могли успешно да се атакуват 90% от частните компании в света, а също така правителствени и военни компютърни мрежи. Но де факто те подлагат на атака само киностудиото на Sony. Явно след този случай хакерите от КНДР решават да се насочат към по-значими цели, защото в статията на Bloomberg Business Week от 7 феруари 2018 г. авторът Сам Ким пише, че по данни на южнокорейското Министерство на търговията и индустрията са засечени хакерски опити за достъп до компютрите на двете най-големи държавни енергийни компании в Южна Корея – Korea Electric Power Corporation (KEPKO) и Korea Hidro & Nuclear Power (KHNP). До 2016 г. хакерите се специализират в атаките върху банки и финансови институции. През 2016 г., използвайки „фишинг”, те успяват да осъществят незаконен трансфер от Централната банка на Бангладеш в размер на 81 милиона долара. Но в последно време севернокорейските хакери се пренасочват към криптовалутата. Причина за това донякъде е и ожесточаването на санкциите към севернокорейския режим. Интернет може би е единственият останал сектор, където Северна Корея може да разгъне необезпокоявана своите възможности за криминални операции. Именно севернокорейските хакери се смятат за съпричастни към атаката с вируса WannaCry през май 2016 г. Вирусът изисква от собственика на поразения компютър да заплати определена сума в биткойни като откуп, за да бъде разблокиран компютърът му. По този повод на 10 януари 2018 г. коментаторът Арджън Карпал от CNBC излиза със статия под заглавие „Какво знаете за новия севернокорейски фаворит криптовалутата?”. След случая с WannaCry през 2017 г. атаките към инвеститорите в криптовалута зачестяват. Особено многобройни са те към борсата за криптовалути в Южна Корея. От южнокорейската биткойн борса Yapizon хакерите източват 3,8 хиляди биткойна. Прави впечатление, че впоследствие те насочват своите атаки предимно към придобиването на криптовалутата Monero. Причините за това вероятно са в по-голямата бързина на добива на Monero в сравнение с тази при биткойна, по-слабата защита на компютрите, „копаещи” тази валута, гарантираната анонимност от създателя на валутата и нейната пълна защита срещу държавен контрол. По стойност Monero е 13-а в класацията на световните криптовалути. Към момента едно Monero се обменя за 378 долара, а общата капитализация на тази криптовалута е около 5,9 милиарда долара. Схемата, по която работят севернокорейските хакери, е относително проста. Пиратска програма инфектира част от софтуера на чуждия компютър и го заставя да „копае” криптовалута, която се изпраща на сървъра на университета Kim Il Sung в Пхенян. Подобен инцидент има през 2017 г., когато група хакери от Северна Корея, известна под името Andariel, инфектира сървър на южнокорейска компания и през него започва да „копае” Monero. Тази информация се потвърждава и от американската фирма за компютърна сигурност AlienVault, която при разследване на атаките открива малки части от пиратски софтуер, който инфектира компютъра и го принуждава да „копае” Monero, след което добитата криптовалута се изпраща към сървър в Северна Корея. Хакерството на криптовалута обаче е плод на новите технологи, с което режимът показва, че е в крак с времето и няма намерение да отстъпи пред санкциите. Но, от друга страна, тази дейност спокойно би могла да се счита като модерно продължение на практиката от предишни години за печатане на фалшиви долари, пътнически чекове и ценни книжа. Начало на фалшифицирането на парични знаци КНДР полага още през 1980 г. По този начин севернокорейският режим разчита, че ще постигне най-малко две цели. Първата от тях е, че ще набере валутен ресурс от пласмента на фалшификатите, а втората е, че тази дейност ще му позволи да издържи на икономическата война, обявена му от САЩ. Както и в другите незаконни дейности, така и в тази севернокорейците особено държат на качеството. Стодоларовите банкноти, които печатат, са толкова висококачествени, че много трудно могат да бъдат различени от оригиналните банкноти. Те добиват популярност под името „супердолари”. Качеството им се дължи на прецизния подбор на печатарска техника и на висококачествените бои. Първоначално се предполага, че за печатане на фалшивите долари властите използват японска техника, аналогична на тази, с която се печатат истинските долари, а хартията е внос от Хонконг. Счита се, че боите се внасят от Франция. По-късно при анализ на фалшивите банкноти се установява, че хартията е идентична с тази, която използва и Федералният резерв, а боите са същите, които се използват и при истинските долари. Това неочаквано съвпадение се дължи на факта, че през 1996 г. американците купуват от швейцарската фирма SICPA, производител на бои за банкноти и документи, правата върху черния и зеления цвят. Същата година Северна Корея също купува права, но върху зеления и пурпурния цвят, защото последният е най-близък до черния цвят. Фалшивата валута се пласира в Африка, Северна и Южна Америка, Европа, Азия и даже в Близкия изток. „Изпирането” на фалшивите пари се осъществява чрез държавните компании и азиатските престъпни синдикати. Най-голямо разпространение „супердоларите” получават в Китай. В средата на 2000 година китайските власти извършват разследване, с което се установява, че фалшивата валута се „изпира” през банките в Макао. След 2000 година обемът на фалшиви долари намалява поради наложените санкции, които възпрепятстват вноса на материали за отпечатването им. Днес след успешните изпитания в края на 2017 г. на ракети със среден и далечен обсег на действие може да се очаква, че те скоро ще се предлагат и на черния пазар. Санкциите, налагани от ООН и САЩ върху КНДР, не са трайно и надеждно решение на проблемите с азиатската държава. Винаги диалогът е за предпочитане. Когато властите в една държава са притиснати в ъгъла и нямат друга алтернатива, те са готови да играят ва банк, дори ако цената за това са милиони човешки жертви. А по всичко личи, че Ким Чен Ун, ако изпадне в подобна ситуация, няма да се поколебае да използва и ядрените си играчки.
Анастасия Стаханова / Превод със съкращения от Лента.ру