Русия е вдъхновила и насочвала референдума за независимост на Каталуния. С това твърдение излязоха учените от Университета „Джордж Вашингтон“, след като са обработили 5 милиона съобщения в социалните медии. Подобна информация за намеса на Москва в борбата на Барселона срещу Мадрид се появи още в средата на миналата седмица, a испанското правителство застъпи подобна теза. Според американското изследване насочването на общественото мнение е водено от две руски медии, от телевизията RT и от сайта Sputnik. Обсъждана е и намесата на Венецуела в тази акция, която цели разцепването на иберийската държава и дестабилизация на Европейския съюз.

„Русия подклажда конфликта в Донбас, няколкократно нарушава въздушното пространство на редица европейски страни и започна постоянна кампания за кибершпионаж и диверсия. Тя включва подправяне на изборите и хакерски атаки срещу датското министерство на отбраната и Бундестага“, каза на 13 ноември в традиционната си реч за външната политика британският премиер Тереза Мей. Тя добави, че Москва нарушава установения международен ред и се очертава като основна заплаха за „свободните, демократични държави“. Дни по-късно британският вестник Guardian се появи с материал, в който се твърдеше, че руски хакери са насочвали гласоподавателите при референдума за Брекзит.

Активизацията на кампанията срещу руската пропаганда и „кибершпионаж“ върви и в САЩ по поводи, свързани с тяхната вътрешна политика. Въпреки че президентът Тръмп обяви преди седмица, че вярва на Владимир Путин и не може да приеме обвиненията за намеса на Москва в президентските избори, опозиционната преса във Вашингтон не спира да фабрикува доказателства в тази посока. Дори кибергигантите Facebook, Google и Twitter се включиха в подкрепа на разследванията, провеждани от ФБР. Те твърдят, че Москва ползва огромно количество фалшиви акаунти, с които облъчва американското и европейското общества и оформя тяхното мнение.

Така киберзаплахата от Русия се оказа основен проблем на западните общества. Защо тези проблеми излизат на преден план в сблъсъка между двата възстановени полюса на новата Студена война?

Отговорът е прост. САЩ и част от европейските държави се притесняват, че някой може да ги победи в играта, измислена от тях и водена по техните правила. Това наложи и укротяването на руските пропагандни остриета. На 13 ноември руската телевизия с международна програма RT беше принудена да се регистрира като „чуждестранен агент“. Законът е приет в САЩ през 1938 г., когато в страната започва силно да се усеща нацистката и комунистическата пропаганда. Днес, 79 години по-късно, той отново върши своята работа, само че в борба срещу една по-скоро измислена заплаха. Под ударите на системата започват да попадат и други медии, свързани с Русия и показващи различна гледна точка от тази на официозите CNN и FoxNews. Ако от днешна гледна точка действията на американското правителство през 30-те години изглеждат оправдани, с оглед на борбата срещу тоталитарните идеологии, то днес тези действия все повече започват да приличат на цензура. Още повече, че информационната война се води и от двете страни с абсолютно еднакви средства.

След запитване на руското посолство в Лондон към изследователите в Университета Суонси, който беше представил изследването си за намесата в Брекзит, се оказа, че от вестник Guardian нарочно са изкривили изводите на учените.

Твърденията на Тереза Мей относно руската намеса в Донбас, биха могли съвсем спокойно да се обърнат и към САЩ, Полша и други страни, за които е известно, че изпращат свои наемни войски в района на бойните действия.

Един от сериозните проблеми на сегашния информационен сблъсък се оказват, т. нар. „фалшиви новини“, които са приписвани на руската пропаганда, но както видяхме по-горе не са характерни само за нея. В тази връзка беше много показателна и статия на Washington post, според която за 268 дни от своя мандат президентът Доналд Тръмп е направил 1628 неверни и подвеждащи изказвания, свързани както с вътрешната, така и с външната политика, включително и с Русия. За масовия читател остава единствено възможността да сравнява пропагандната информация, идваща от двата полюса, за да успее да я позиционира някъде в „златната среда“ и да се надява, че е близо до истината.

Безспорно острата реакция на западните правителства и медии показват опасенията им, че губят предимството си в този нов сблъсък. Само допреди няколко години тяхното първенство беше несъмнено. За това говорят както революциите на арабската пролет, които бяха насочвани отвън през социалните мрежи, така и успехът на „Майдана“ в Украйна. Точно този пропаганден и информационен Еверест на хибридната война разклати истински Русия и задейства нейните сили за противодействие. През 2013 г. сайтовете Sputnik и Russia beyond the headlines тъкмо стартираха. Подобна беше и ситуацията с RT, в която днес работят колоси на американската журналистика като Лари Кинг.

През 2014 г. стана скандал с намеса на USAID в разработването на социална медия, която се опитваше да свали режима на братята Кастро в Куба. Въпреки че Associated press и BBC публикуваха редица материали по разкритията, темата беше бързо потулена.

Днес точно в такъв тип действия се обвинява Русия, без да има категорични доказателства за подобен тип намеса. В последната новина, касаеща каталунския референдум, бяха отправени и обвинения към Венецуела. Пикантната подробност е, че латиноамериканската държава практически не разполага с хакерски и IT ресурси, поради тази причина постоянно е обект на протести, направлявани през социалните медии. Всъщност испанските политици в лицето на Фелипе Гонсалес се намесиха във вътрешната политика на южноамериканската страна. През 2015 г. той се оказа защитник и обединител на античавистката опозиция там.

Използването на подобен странен тандем като Русия и Венецуела, както и обвързването му с обвинения за намеса в европейските вътрешни работи, говори за ясния пропаганден характер на посланията, идващи от американските изследователи. Проблемът е, че повечето европейски медии ги препредават безкритично.

В случая с Великобритания и Испания, виждаме опит да бъдат прехвърлени неуспехите във вътрешната политика върху Москва и нейните хакери. В същата плоскост вървят и обвиненията за намеса в изборите в САЩ. Демократическата партия не може да се примири със загубата, която сама си издейства с избирането на по-слабия кандидат в рамките на предварителните избори. Прикриването на собственото поражение е лесно, когато намериш друг виновен. Във връзка със засилването на западната пропаганда и раздуването на мита за всемогъщата армия хакери на Москва, няма да се учудя, ако те бъдат обвинени и за протестите в Зимбабве и свалянето на Робърт Мугабе.

RT успя да напипа пулса на тази кампания и я използва за рекламите си – „Изпуснахте си влака? Загубихте изборите? – Обвинете нас.“ Точно тази находчивост кара все повече западните технолози на кибервойната да се притесняват за нейния изход.