Приглушете фанфарите. Предстоящата среща между Папа Франциск и руския патриарх Кирил (провеждането й е насрочено за 12 февруари в Хавана) вече бе наречена историческа стъпка към отстраняването на хилядагодишния разрив между католическата църква и православната. Понеже това ще бъде първата среща между папа и глава на Православната църква в историята, прогнозите за това, че тя ще помогне за обединяването на двете най-стари и големи църкви засега са преждевременни .
Франциск поддържа необикновено близки отношения с константинополския патриарх Вартоломей, който е символичен ръководител на всемирната Православна църква. (Вартоломей е своеобразен пръв сред равни между православните патриарси от целия свят). Двамата вече са се срещали много пъти и са обсъждали редица въпроси, като защитата на околната среда, мирния процес в Близкия Изток и преследванията на християните. И всяка тяхна среща предизвикваше много надежди и разговори за възможни крачки по пътя към обединението на православни и католици.
Само че независимо от приятелството между Вартоломей и Франциск, в Православната църква има още една фигура, която има още по-голямо влияние: Кирил, патрирахът на Москва и на цяла Русия. Руската църква е най-голямата и най-влиятелна в Православието. Според мнението на мнозина специалисти тя е и най-консервативна. След като започна да възвръща влиянието си след разпада на СССР, Москва остана най-предпазливият представител на православния свят по въпросите, отнасящи се до диалога с другите християнски деноминаци, в това число с Ватикана и Световния съвет на църквите. Кирил ще се срещне с Франциск по време на своята обиколка на руските православни общности в Куба, Парагвай и Бразилия. Това е неговото първо посещение в Латинска Америка. В момента епископите се готвят за историческия Всеправославен събор, който ще се проведе през лятото на тази година. Именно по настояване на Москва мястото на провеждането му беше преместено от Истанбул в Крит . На диалога между католиците и православните със сигурност пречи и продължаващият конфликт в Украйна. През 2014 г. «министърът на външните работи» на Кирил обвини във Ватикана украинските католици в разпалването на омраза и в търсене на връзки с «православни разколнически групи», които се противопоставят на Москва. Франциск пък нееднократно е осъждал насилието, което произтича от двете страни в украинския конфликт и дори се срещна с президента Владимир Путин, опитвайки се да посредничи за постигането на мир.
Именно такива практически въпроси, а съвсем не някакви теологични диспути биха могли да попречат на бъдещия диалог между Москва и Рим. Според Руската православна църква в момента в света има много проблеми и предизвикателства, които поставят под заплаха духовното единство на паството й и провокират нежелание за големи промени вътре в Православието.
Докато много католици възприемат раздялата с православието като болезнена рана, която може да бъде излекувана посредством смирение и компромиси, то православните сочат продължаващите столетия опити на Ватикана да присъедини църквата им като действие, съобразно единствено с нейните си условия
. А това не са условията, при които може да процъфтява дух на братско съгласие. На същата пресконференция в Москва, на която беше съобщено за предстоящата среща, същият архиепископ, който се изказа във Ватикана през 2014 г., отново критикува украинските католици, добавяйки, че Куба е единствената неутрална територия, на която такава среща би мола да се осъществи. По време на тази среща Франциск и Кирил ще обсъдят жестоките гонения, на които са подложени християните по света. Франциск се отнася към християнския изток с голяма любов, която се е зародила у него още от времето на обучението в аржентинската семинария, когато се е сприятелил с украински свещеник.
Вече като папа нееднократно е демонстрирал уважение по адрес на Православната църква. Тук можем да припомним неговото предложение да се изработи обща методика за изчисляване на пасхалния ден, защото според него разликите в този случай са скандални. Москва посрещна това предложение с повдигнати вежди. В отношенията между Москва и Ватикана действително има много проблеми и разногласия, които могат да бъдат решени по пътя на сътрудничеството. Но не бива да се очаква, че това сътрудничество ще доведе до обединяването на православни и католици
.
Превод: Петър Волгин
Източник: The National Interest