Италианският външен министър Паоло Джентилони е назначен да замести Матео Ренци на поста министър-председател. Президентът Серджо Матарела го е натоварил с отговорната задача да сформира ново правителство, което да управлява страната до февруари 2018 г. Според някои анализатори този избор е сигнал за продължаване на досегашните политики, въпреки нестабилното икономическо състояние на страната.
62-годишният Джентилони е член на Демократическата партия и е близък съмишленик на досегашния премиер Матео Ренци, който подаде оставка, след като претърпя поражение на скорошния референдум. Близо 60% от гласувалите италианци се обявиха срещу плановете на Ренци за конституционни реформи. Доскорошният премиер беше дал дума да се оттегли, ако загуби вота и спази обещанието си, след като проследи приемането на бюджета на страната за идната година.
Джентилони заяви, че приема мандата, след като лидерите на опозиционните партии отказаха да „споделят отговорността” и заедно да съставят коалиционно правителство. Той ще встъпи официално в длъжност, след като сформира своя кабинет и осигури вот на доверие в парламента, което е възможно да се случи в следващите няколко дни. Очаква се Ренци, който остава начело на Демократическата партия, да има влияние над неговото управление. С решението на Матарела да избере Джентилони се осигурява подкрепата на сегашното парламентарно мнозинство, водено от Демократическата партия. Но възложената му задача ще бъде краткосрочна, тъй като опозиционните партии настояват за предсрочни избори.
Най-голямата криза, срещу която ще се изправи новият премиер, е финансовата. В петък Европейската централна банка отхвърли молбата на банката Monte dei Paschi di Siena, която настоя за повече време, за да организира капиталово вливане от консорциум от частни инвеститори. Решението означава, че може да се наложи италианското правителство да се намеси, за да спаси банката, която е изправена пред фалит, защото има необслужвани кредити в размер на милиарди евро. Бързият избор на Джентилони би могъл да се разглежда като опит да бъдат успокоени нервните инвеститори и да се избегне предложената рекапитализация на банката.
В много отношения Джентилони може би ще бъде по-различен от своя харизматичен, но раздразнителен, а според някои дори и арогантен, предшественик. Джентилони е почти две десетилетия по-възрастен от Ренци и произхожда от благородно семейство. Преди да започне кариера в политиката през 1993 г. е журналист, а след това е станал говорител на тогавашния кмет на Рим Франческо Рутели. През 2001 г. влиза в парламента и спомага за възпрепятстването на законопроект, който предвижда ограничаване свободата на словото в италианските медиите и разширяване контрола на Берлускони върху тях.
В по-младите му години политиката на Джентилони е била значително по-радикална. В университета той е член на ляво студентско движение, а след това се присъединява към социалистическата партия, преди да се захване с вестник La Nuova Ecologia, насочен към опазването на околната среда. През 2002 г. той учредява партията „Маргаритка”, която по-късно дава рамо за сформирането на сегашната Демократическа партия. През 2014 г. Джентилони наследява поста външен министър от Федерика Могерини, след като тя бе избрана за върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
Високопоставени представители на Държавния департамент на САЩ споделят, че Джентилони е влязъл в дипломацията с „енергия, решителност и инициатива”. Освен това той напипва особено наболелите проблеми и предприема действия за тяхното разрешаване. Джентилони е работил в тясна връзка със своя колега Джон Кери и на него се гледа като на силен съюзник на администрацията на Обама. Същевременно той се опитва да поддържа добри отношения с Русия и смята, че на руския президент Владимир Путин може да се разчита. „Заедно с нашите съюзници ние подкрепяме необходимостта от диалог с Москва и от цялостно сътрудничество срещу тероризма”, коментира той.