Исламабад ще счита за „акт на война” нарушаването на договора за река Инд, който урежда подялбата на водния ресурс между двете страни.

Напрежението между историческите врагове Пакистан и Индия ескалира след смъртта на 18 индийски войници, убити преди няколко дни от засада в Кашмир. Делхи счита, че нападението е дело на пакистански сепаратисти, докато Исламабад отрича всякаква връзка с трагедията. Индийският премиер Нарендра Моди заяви, че една от ответните мерки ще е „максимизацията на водните обеми”, които страната потребява. Тя ще бъде постигната с ускореното строителство на нови водноелектрически централи по дължината на трите реки, които преминават от Индия в Пакистан. Намерението на Делхи е било заявено от премиера Моди в понеделник, на закрито заседание, на което е присъствал източникът на агенция Ройтерс. Пак според него, Индия няма намерение открито да се оттегли от Договора за водите на река Инд, подписан през 1960 г. Увеличеният обем води, които Делхи възнамерява да потребява, обаче рискува да затрудни земеделието и снабдяването с питейна вода на някои региони на Пакистан, който зависи от хималайските реки.

Сартаж Азиз, съветник по външната политика на пакистанския министър-председател Наваз Шариф, заяви, че страната му първо ще се обърне с искане за арбитраж към Комисията по водите на река Инд, която бди над прилагането на договора. Исламабад ще настоява тя да установи дали Индия е увеличила потреблението на води от реките Инд, Ченаб и Джелум. В случай, че Делхи се оттегли от договора, Пакистан ще възприеме това като „враждебен акт или акт на война”, уточни Сартаж Азиз. Според съветника на премиера „Индия ще постъпи безотговорно, ако денонсира договора”. Декларацията на Азиз бе направена в пакистанския парламент и може да се счита за позиция на пакистанския премиер.

Индия и Пакистан са водили три войни помежду си (през 1947, 1965 и 1971г.). Причината за напрежението между двете страни е спорният регион Кашмир, който е част от Индия, но е населен предимно с мюсюлмани. След 1989 г. в него се наблюдава ръст на ислямския интегризъм, привнесен от Афганистан. Междувременно пограничните инциденти между Индия и Пакистан са чести и напрежението между Делхи и Исламабад никога не е спадало. От 1998 г. и двете страни са част от затворения клуб на ядрените държави. Индийският ядрен арсенал се оценява на 160 бойни глави, докато този на Пакистан възлиза на около 130 ядрени заряда, монтирани предимно на ракетни носители.