Действията на политическите елити рядко предизвикват светли чувства у нормалните хора. Много често представителите на елита се държат така, че основното чувство, което изпитват гражданите към тях, е чувството на отвращение. Хората наблюдават игрите на политиците и се изпълват с все по-голямо негодувание към всички институции, населени с тези лица – парламент, правителство, министерства. Изпълват се с негодувание и към цялата политическа система, към представителната демокрация по принцип. Ако си припомните маньоврите, които се извършват на българския политически терен през последните дни, ще разберете откъде идва негодуванието. Някакви хора, представители на коалиция, която вече дори не съществува и чиито партии, ако се явят самостоятелно на избори, няма да вземат и стотна от процента, гордо заявяват, че ще правят правителство. После молят управляващите в оставка да им осигурят нужните гласове. Управляващите в оставка пък всеки ден казват различни неща. Даже в рамките на един ден застъпват коренно противоположни тези. Ту твърдят, че трябва да има нов кабинет, ту са абсолютно сигурни, че такъв изобщо не е нужен. Да шикалкавиш така на дребно, когато нормалната човешка логика показва единствения възможен изход от ситуацията, а именно  необходимостта от предсрочни избори, е проява на много ниска политическа култура. Резултатът от всички тези игрички  тип „иди ми – доди ми” е засилване на отвращението на нормалните хора – не само към въпросните политически играчи, а и от системата като цяло. Колкото повече такива действия извършвате, скъпи политици, толкова повече хората ще намразват създаденото от вас статукво и ще искат да го разкарат. С цената на всичко. Благодарение на вашите нечистоплътни задкулисни игри хората вече гледат с недоверие на самата концепция за представителна демокрация, а само при споменаването на думата партия изпадат в неконтролируема ярост. Напълно разбираема е тази ярост. Когато се спомене за партии, хората моментално се сещат за лъжи, демагогия и корупция. Няма как партийността да бъде уважавана. И съвсем разбираемо е търсенето на алтернативи на сегашния политически модел. Също толкова естествено е тези алтернативи да носят радикален характер. Абсолютното неприемане на либерално-корпоративното статукво води до стремеж към съвършено друг модел на живеене. Става дума за модел, изграден върху принципите на свободата и равните възможности за всички, а не само за шепа облагодетелствани лица. Колкото по-силно е желанието на хората за промяна, толкова по-бързо ще се случи и радикалното преобразуване на действителността. Крепителите на статуквото също го усещат. Сигурно и затова действията им са все по-неадекватни.