Интервю на Десислава Пътева с политолога Минчо Христов

Снимка: Антоанета Киселинчева

Господин Христов, смятате ли, че обвиненията срещу бразилския президент Дилма Русеф във финансови злоупотреби бяха достатъчно основание тя да бъде свалена от поста? Не беше ли режисирана цялата процедура по импийчмънт от опонентите на Русеф, които не се посвениха да я обвинят в корупция, макар че самите те са разследвани за злоупотреби?

Според мен това си беше държавен преврат, и то институционализиран държавен преврат. Мисля, че конкретните обвинения по отношение на държавната финансова политика са съвсем дребно нарушение в сравнение с огромните кражби, които стават не само в Бразилия, но и в други страни от Латинска Америка. Може да се каже, че нейният наследник, вицепрезидентът Темер, който сега встъпи в длъжност, е далеч по-корумпиран. Има достатъчно факти, които говорят за действителни злоупотреби и действителни кражби. Друг е въпросът защо Съединените щати си затварят очите. Правят го, и то не за пръв път, защото Темер обслужва американските интереси.

Друга от причините за свалянето на Дилма Русеф е и това, че тя даде имунитет срещу разследване на бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, давайки му пост в своя кабинет. Големият проблем не само на десните латиноамерикански правителства, но и на левите, е корупцията. Смятам, че Дилма Русеф не биваше да дава имунитет на Лула да Силва, а той публично трябваше да докаже, че е невинен. Но пак казвам – евентуалните злоупотреби и на Дилма Русеф, и на Лула да Силва, които така и не се доказаха, са далеч по-дребни от тези на поемащия поста президент.

Интересно е, че много от социално ориентираните президенти се разболяха от рак. Лула да Силва, Дилма Русеф, бившият президент на Аржентина Кристина Кирхнер, както и Уго Чавес. Излезе един много интересен факт, че ЦРУ е събирало генетичен материал от различни президенти – косъм например. Големият въпрос е защо им е трябвало. При напредъка на съвременните технологии се доказа, че според ДНК структурата на даден човек може да се направи конкретен канцерогенен препарат срещу него. Тялото на Уго Чавес дълго време беше в Москва за изследвания. Руски и кубински лекари бяха изумени от изключително бързото развитие на неговото заболяване. Той така и не можа да бъде спасен. Така че това са интересни щрихи от съвременната политика.

Споменахте за това, че Темер вероятно обслужва американските интереси. Във външнополитическата програма на неговата партия Бразилско демократично движение от 2015 г. дори не се споменава БРИКС. Смятате ли, че това обединение между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка представлява заплаха за интересите на американците?

Разбира се. Основното притеснение на САЩ в момента е да няма алтернатива на американския долар. БРИКС имаше планове да създаде своя валута. Знаете, американците се намесиха в Ирак, когато Саддам Хюсеин обяви, че започва разплащането на иракския петрол в евро. Намесиха се в Либия, когато Муамар Кадафи обяви, че застъпва тезата за създаването на африканска банка и на собствена африканска валута. Това, което правят в момента САЩ, е да печатат долари. Забележете, печата ги не американската държава, а Федералният резерв, който е частна структура. Себестойността на една 100-доларова банкнота е няколко цента. САЩ печат стотици милиарди долари и ги разпределят по целия свят. Срещу тях получават съвсем реални суровини и стоки. При това бясно печатане на долари, ако инфлационният потенциал не се разпределяше върху целия свят, Америка отдавна да се е сринала.

Как си обяснявате това, че въпреки първоначалния подем на Бразилия под ръководството на Русеф, изведнъж се оказа, че страната е изпаднала в много тежка икономическа криза?

Правителството на Лула да Силва и това на Дилма намалиха драстично индекса на бедност в Бразилия. Действително, има и падане на жизнения стандарт през последните няколко години. Част от причините са свързани и с корупцията. Неотдавна имах среща с президента на Венецуела Николас Мадуро. Казах му в прав текст, че много от проблемите на неговото правителство са свързани с корупцията. И ако той не предприеме действия срещу част от своите съпартийци, наистина го чакат тежки политически проблеми. Оказах се прав, за съжаление.

А какво Ви отговори Мадуро? Във Венецуела ситуацията е наистина много тежка – инфлацията се равнява около 720%, а за миналата година икономиката е отбелязала спад с 10%.

Съгласи се с мен. Вярно е, че цената на петрола спадна, но все пак Венецуела има огромни приходи от продажбата на петрол. Голяма част от него се продава в Съединените щати. При всички тези огромни приходи, Венецуела днес наистина е в една тежка ситуация. Според мен това се дължи на действащите няколко курса на венецуелската валута. Спекулантите се облагодетелстват от това. Например вносителите на стоки, част от тях приближени до властта, преди можеха да купуват 1 долар за 7-8 боливара. В същото време на черния пазар реално доларът струваше 700-800 боливара. Това позволи на определени тарикати да купуват долари на изключително ниска цена и да ги препродават на вътрешния пазар. А знаете ли колко струваше литър бензин? С един долар можеше да си купиш повече от 1000 литра! Спекуланти изкупуваха евтините стоки от магазините във Венецуела и ги изнасяха в съседните държави. Така се създаде дефицит и съответното социално недоволство. Ето и още един пример: стотици хиляди венецуелци получиха напълно безплатно от държавата апартаменти. Президентът Мадуро посочи невероятен парадокс: там, където са раздадени най-много апартаменти, подкрепата към правителството е намаляла. Всъщност, според мен няма нищо чудно – зависи от начина на самото раздаване.

„Измамен” ли се оказа блясъкът на социализма или намесата на големите корпорации в политическия живот прекърши този модел?

Чавес постигна резултати, които наистина са впечатляващи. Беше изкоренена неграмотността, хиляди кубински лекари стигнаха до места, където никога преди не са виждали лекар. Драстично се намали мизерията и жестоките социални контрасти. Държавата национализира петролната промишленост, токът, водата и спря грабежът на големите корпорации. Това няма как да не бъде признато. Разбира се, че има намеса. Големите корпорации – не само американски, но и европейски, преследват своите интереси с цената на всичко. Давам Ви за пример „Монсанто”, когато говорим конкретно за генномодифицирани храни. Виждате какво се случва с Трансатлантическото споразумение, вижте натискът, който оказват Съединените щати върху европейските страни. Това е като пиеса от Бертолт Брехт. Една компания – американска, канадска или каквато и да е, да може да съди всяка европейска държава в частен арбитраж за пропуснати ползи. Например за това, че не е допуснала ГМО, или месо натъпкано с хормони, или пилета, обработени с белина.

Тъй като в България има мораториум върху проучването и добива на шистов газ, това означава, че няколко американски корпорации могат да осъдят България за няколко милиарда долара за това, че са пропуснали евентуални ползи. Вижте какво правят електроразпределителните дружества: ЧЕЗ съди държавата за пропуснати ползи точно в такъв частен арбитраж. Питам се обаче, защо българската държава не съди същите тези дружества за това, че са откраднали повече от 820 милиона, според официален доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране през 2010 г. Но този въпрос трябва да бъде зададен на премиера Бойко Борисов, който представлява държавата.

Може ли да се направи паралел между честата смяна на режимите в Латинска Америка, съответно на подмяната на „неудобни” държавни глави и други представители на властта, които биват замествани с неолиберални функционери, и българската действителност?

Може да се направи такъв паралел, разбира се, но в обратен план. Тук се забелязва обратната тенденция – и не говоря само за правителството на Борисов. От доста време ни управлява една раболепна компрадорска олигархия. Тя няма политически цвят. Вземете правителството на Орешарски, който след няколкоминутна среща със сенатора Маккейн, излезе и заяви, че България спира дейността по „Южен поток”. Ако се върнете по-назад, ще видите още по-парадоксални примери в правителството на Станишев – едно социалистическо правителство, което въведе плоския данък. Спомнете си как социалистът Станишев подкрепяше прахосването на стотици милиони долари в Ирак.

Навсякъде богатите плащат повече, докато само в България и още двайсетина страни като Казахстан, Узбекистан и някои други бивши съветски републики, бедните и богатите плащат по равно. Не е лошо нашето правителство да се поучи от американското, защото в Америка корпоративният данък реално е над 30%, а да не говорим, че тези с особено високи доходи плащат и над 50%. Докато родните ни олигарси плащат само 10%.

Малко хора знаят, че ТЕЦ „Марица-Изток” 1 и 3, т. нар. „американски централи”, продават на НЕК на два и три пъти по-високи цени, отколкото ТЕЦ „Марица-Изток 2”, която е държавна и работи със същите суровини и по същите технологии. Не съм чул досега някой нормален български управленец да дойде и да каже защо плащаме на една американска фирма баснословни цени. Нещо повече – ние плащаме за т. нар. разполагаемост. Тоест, плащаме не за реално произведен ток, а за възможността да бъде произведен в даден момент. Тоест плащаме за въздух. Не чувам нито нашето правителство, нито предишното, нито по-предишното да повдигат тези елементарни въпроси. Досега сме загубили няколко милиарда само от тези две американски централи.

Политиката в много латиноамерикански страни е точно обратната. Вземете Боливия, Еквадор или Венецуела, които национализираха голяма част от петролната си промишленост, тока, комуналните услуги. Докато те ги национализират, ние ги приватизираме или раздаваме на концесии. Водата, която „Софийска вода” взима от язовир „Искър”, струва 2 стотинки за кубик. В момента искат да ни я продават за 2 лева, като повече от половината фактурирана и заплатена от софиянци вода е в графата „загуби”. Тоест, повече от половината от сметката за вода на всеки софиянец са кражби и загуби.

Смятате ли, че САЩ се стреми да диктува правилата във вътрешната и външната политика не само в страни като Бразилия, Аржентина, Венецуела, но и във всяка една страна, която дръзне да оспори американската доминация? Твърди се, че събитията в Латинска Америка могат да повлияят дори върху Русия, Китай и Индия, тъй като това преустройство на режимите се направлява от едни и същи хора във Вашингтон.

От 1923 г. действа официално доктрината „Монро”. Нейният слоган е „Америка за американците”. Идеята е европейските сили да не се бъркат в Латинска Америка, че това е запазен периметър на интересите на САЩ. Големият въпрос е обаче защо правителствата на САЩ са толкова активни в други части на света: Източна Европа, Украйна, Ирак, Сирия, Азия и Африка? Защо създават откровени марионетни правителства, защо създават толкова военни бази? Не обвинявам Америка, че защитава своите национални интереси така, както ги разбира. Всяка една държава защитава своите национални интереси по начин, който счита за необходим. Проблемът е, че в редица страни, включително и в България, правителствата започнаха да защитават чужди интереси, превръщайки се в откровена компрадорска олигархия. Българските правителства осигуряват на шепа чужди фирми и корпорации огромни печалби. Електроразпределителните дружества, концесиите за вода, концесията за златото, от която досега сме загубили поне 7-8 милиарда долара. Годишно получаваме за всички възможни концесии само около 100 милиона лева! Това наистина е скандално. Концесионната такса за златото например е около 1,5%. Това го няма и в Централна Африка.

Сега българското правителство внесе закон за концесиите, който дава възможност концесионерът не да плаща на държавата, а да получава от държавата, ако неговите печалби са малки. Всяка една фирма знае поне 100 начина, и то законни, да занули своята печалба и дори да представи документи, че фирмата е губеща. Електроразпределителните дружества даваха на чужди консултанти по 5 хиляди лева на ден. Или прехвърляха дейности на други дъщерни дружества чрез т. нар. аутсорсване. Това е чисто източване на печалбата на дружеството. И затова ще видите, че печалбата на всички тези големи дружества, които са дадени на концесия или които са продадени, е почти нулева. Явно им свиди да платят на българската държава дори този смешно нисък корпоративен данък от 10%. Въпросът е защо българското правителство, българският парламент и всички други институции позволяват това. Дали не са замесени по някакъв начин, включително икономически, за да си мълчат и да се правят на разсеяни. Говоря също и за прокуратурата, за ДАНС и за редица други органи, които са длъжни да защитят националния ни интерес.

Колкото до вмешателствата на американските правителства, ще ви дам един конкретен пример, който излезе в книгата „Гнездо от тайни” на известния американски историк Джеймс Бамфорд. Той публикува няколко декласифицирани документа на Пентагона. Най-висшият американски военен по време на карибската криза – ген. Лаймън Лемницър предлага писмено на президента Кенеди САЩ да организират серия от атентати срещу свои граждани на територията на Куба, в Маями и други градове на Флорида. Целта е да бъдат обвинени кубинците и САЩ да окупират Куба. Това е може би най-срамният документ в историята на Америка.

Как гледате на отправения от Русия дипломатически призив да бъде обявена за незаконна провокираната от САЩ политика за смяна на режима в Латинска Америка? Още преди две години руският външен министър Сергей Лавров предложи да се изготви специална декларация на ООН, в която да се заяви открито, че „превратите не могат да бъдат признати като методи за държавната власт”.

Политиката на двойните стандарти наистина е голям проблем в международните отношения. Вземете случая с Крим и с Косово. Косово беше обявено за независима държава без референдум. Имаше подкрепа от много страни и бе аплодирана, включително и от тогавашния премиер Станишев. Ами ако утре някое малцинство реши да иска автономия или независима държава тук в България? А Крим беше присъединен към Русия след законен референдум, на който присъстваха много чужди наблюдатели. Ето ви двойните стандарти. Вземете друг пример – навремето извадих безспорно неизгодния договор на „Газпром” с България. Вследствие на това цените на газа паднаха. Сигурно недостатъчно, но имаше намаление. В същото време проблемът с американските централи продължава да стои на дневен ред и българските граждани продължават да плащат всеки месец чрез своите сметки на тези две централи.

Въпросът е защо определени политици мълчат гузно за американските централи и за грабежа със златото, но охотно говорят за руските интереси. Или обратно – говорят за американските, но мълчат за „Газпром” и „Лукойл”.

Възможно ли е да се стигне до избухването на по-сериозни конфликти в някоя от държавите на Латинска Америка заради подмяната на режимите?

Напълно е възможно. Дилма Русеф все пак е законно избран президент, има достатъчно силна подкрепа заради социалните програми. В Бразилия в момента има няколко хиляди кубински лекари. Покриват райони, където никога не е стъпвал бразилски лекар и се ползват с изключително уважение. Ако на новото правителство му хрумне да ги изгони, това би довело до много сериозни социални катаклизми и недоволство. Орязването на редица социални програми също ще доведе до много сериозни проблеми от експлозивен социален характер.

А каква е ситуацията в момента в Куба? Имате ли наблюдения около очакванията за падане на американското ембарго?

Започва едно отваряне към Куба, което е позитивно. По официални данни Куба е загубила стотици милиарди долари от това ембарго. Кубинците бяха принудени да купуват редица животоспасяващи лекарства чрез посредници, което оскъпяваше двойно и тройно цената им. Меко казано е изключително антихуманно едно правителство да налага ембарго върху лекарствата. Затова премахването на ембаргото е позитивно. Редица крупни американски фирми също лобират за падането на ембаргото. Те поставят въпроса защо не са допускани до кубинския пазар – това все пак са над 11 милиона души. Същевременно други фирми от Испания, от други държави от Европейския съюз, от Мексико, от Венецуела – много по-малки, не толкова конкуретоспособни спрямо американските, са там. Така че това е процес от взаимен икономически интерес, който е позитивен. Открити остават някои проблеми, като американската военна база в Гуантанамо, от която САЩ не са заявили готовност да се откажат.

В момента в Съединените щати действа закон, гарантиращ на всеки кубинец, който премине нелегално американската граница и стъпи на американска земя, уреждане на неговия статут, даване на зелена карта, а впоследствие и на гражданство. Това тласка хиляди кубинци да емигрират незаконно с лодки. Една голяма част от тях не стигат до бреговете на Съединените щати, просто загиват. Това е голям проблем. Питам се защо американското правителство просто не дава визи на хората, които искат да емигрират, при условие, че всеки един кубинец в момента може да си вземе международен паспорт и да пътува, където иска. Истинският проблем е, че кубинците не получават визи от Америка, от Испания и другите страни от Европейския съюз. Това е политиката на двойните стандарти. От една страна, говорим за демокрация и право на придвижване на всеки. От друга, не даваме визи на кубинци, които имат законно право да пътуват. Мисля, че проблемът за двойните стандарти е един от основните в нашия свят.

Какво е мнението Ви относно предложението на кандидата за президент на Републиканците в САЩ Доналд Тръмп за изграждане на стена на границата с Мексико и за експулсирането на милиони нелегални мексиканци? След срещата му с президента Енрике Пеня Нието стана ясно, че Мексико няма намерение да плаща за нея. Изказванията на Тръмп обаче изглежда кореспондират с мнението на средния американец. Какъв е неговият шанс в надпреварата за президент?

Стена и в момента има. Впрочем тя е доста по-добра от тази, която се строи на нашата граница с Турция. Незаконната миграция към САЩ, не само на мексиканци, е факт. Аз лично считам, че всяка една държава би трябвало да защитава своя национален интерес. Редовите американци се чувстват застрашени от прилива на латиноамериканци, които са склонни да работят на много по-ниски заплати. Работодателите обаче са на друго мнение. Ако пак се прехвърлим към българската действителност, аз бих поставил въпроса кой е виновен за демонтирането на една прекрасна ограда, която имахме преди 20-30 години. Защото тези виновници имат своите имена. Защо в момента българското правителство прави телена ограда, която е 4 пъти по-скъпа, отколкото една здрава бетонна стена? И от това ли българските политици са решили да правят пари? Защо все още не е покрита цялата граница с Турция? Защо не е покрита границата с Гърция? Оттам също можем да очакваме сериозни проблеми. Не знам на какво се надява българското правителство, но това е една изключително безотговорна и престъпна политика. Мисля, че трябва да вземат пример от Виктор Орбан, който обяви, че започва строежа на втора стена по границата със Сърбия и няма сила, която да го разубеди, въпреки критиките, които отправя към него госпожа Меркел.

Виждам една изключителна безотговорност и от нашето правителство, и от правителството на Германия, което е пряко отговорно за всичко, което ни се случва. В определени ситуации няма нищо лошо всяка държава да си защити интересите. Друг е въпросът, че емигрантите от Латинска Америка, мексиканци, венецуелци, колумбийци, хора от Хондурас, Боливия и т.н., или от Централна Америка, нямат нищо общо с емигрантите, които в момента проникват в Европа, включително и в България. Тепърва ще разберем колко от тях са добре обучени джихадисти.

Ще ви кажа една цифра, която кой знае защо не се споменава в българските медии. Повече от 100 000 деца са изоставени на границите на Германия, на Австрия, на Белгия, Холандия. В Унгария например те са около 50 000. Съгласете се, че истински родители никога не биха изоставили децата си. Повече от ясно е, че тези деца са използвани, за да могат някои хора да се доберат по-лесно до Германия и другите богати европейски страни. Но кой може да използва дете с подобна цел. Ето ви още един проблем, който не съществува в българското медийно пространство.

Бойко Борисов отнесе критики заради експулсирането на турския гражданин Абдулах Бююк. Твърдеше се, че премиерът е сключил сделка с Ердоган, за да не отприщи държавният глава на Турция нова вълна от мигранти към България…

Така е, но друг е въпросът доколко може Бойко Борисов да разчита на думата на Ердоган. Спомнете си рязката промяна на позиции на турския президент. Той се прегръщаше с президента Путин, когато трябваше да бъде построен „Турски поток”. Буквално броени дни след това Турция свали руския бомбардировач близо до своята граница – това бе добре подготвена провокация. Спомнете си твърдата позиция на Ердоган и опитите му да замеси НАТО срещу Русия, яростните му антируски изказвания. Вижте и сега какво става. Когато един политик не е последователен, когато не е предвидим, той е изключително опасен. Хубаво е Бойко Борисов да запомни това, когато се опитва да играе ролята на посредник между Ердоган и Меркел.

За Борисов също би могло да се каже, че е непоследователен… Как да приемаме фактът, че често мени позициите си? Опит за балансиране между Русия и НАТО ли е или е симптом за нещо друго?

За мен това е политическо безгръбначие.