„Имаме ли изобщо държава?” – този въпрос със сигурност са си го задавали много хора, докато са гледали как афганистанските мигранти от лагера в Харманли замеряха полицаите с „камъне и дървье”, горяха автомобилни гуми и трошаха всичко, което се изпречеше пред погледа им. Тези, които трошат и палят – без значение дали са българи, афганистанци, занзибарци, еритрейци – трябва да бъдат наказани. И в случая клишето за „клетите бежанци” е съвсем неуместно. Защото съвсем не бежанците от войната в Сирия бяха онези, които се държаха така идиотски. Сирийските бежанци се противопоставиха на насилието. Вандалстваха онези, които са решили, че вместо да живеят в родния Афганистан, много по-добре е да се преместят в Германия. Пък и как да не решат така, когато самата Ангела Меркел ги прикани да сторят това. И понеже по време на преместването им възникват неочаквани препятствия, вандалите решават да си изкарат яда върху това, което е най-близо. Да не забравяме, че вандалщината е наказуема. Дори и в най-толерантните държави. А в нормалните държави тя трябва да бъде наказуема веднага. Ако на вандалите им се разминава, значи просто държавата не съществува. Тоест на хартия може и да съществува, но в реалността тя напълно отсъства. Неработещото водно оръдие е символ на това отсъствие.

Разбира се, държавата я няма не само когато трябва да бъде приложен законът. Тя е абдикирала от основните сфери на българската действителност. Или може би ще бъде по-точно, ако кажем, че тя беше насилствено отстранена. През последния четвърт век на нас непрекъснато ни повтаряха, че държавата е нещо много, ама много лошо и че ако искаме да живеем добре, трябва да я срещаме възможно най-рядко. Функциите на държавата щели прекрасно да бъдат изпълнявани от пазара и от онова имагинерно нещо, наречено „гражданско общество”. Красиво звучаха тези заклинания, но опитите да бъдат приложени в реалността претърпяха пълно фиаско. Проваленият български преход е най-яркото доказателство за това, че нито пазарът, нито „гражданското общество” съумяха да заменят натиканата в ъгъла държава. Целенасоченото охулване на всички институции доведе дотам, че заетите в тях хора се държат ужасно пасивно и не смеят да поемат никаква инициатива. Да вземем служителите на реда, изправили се пред някоя развилняла се тълпа. Много от тях не прилагат закона, защото се опасяват, съвсем основателно, че утре някой т.нар. „правозащитник” ще ги обвини в ксенофобия, расизъм, фашизъм, а разни медии, които се издържат от същите чуждестранни донори, от които и т.нар. „правозащтиници”, с упоение ще повтарят подобни клевети. Много е интересно защо тази нечиста „медийно-правозащитна” симбиоза се активира с такава страст, когато трябва да бъдат оневинени буйстващи мигранти, но занемява в момента, когато трябва да бъдат защитени пенсионерите, бедните, болните и всички останали страдащи сънародници. Може би защото основната цел е най-важните въпроси за всяко общество като тези за неравенството, социалната несправедливост, експлоатацията да бъдат заместени от напълно изкуствени проблеми от сорта на мултикултурализма, сексуалната идентичност, „езика на омразата”. Изобщо дневният ред, който ни спускат силните на деня, няма нищо общо с най-насъщните проблеми на нормалните хора. Нормалните хора се вълнуват от това дали ще имат работа, а не каква точно „политнекоректна дума” употребил някой-си. Нормалните хора искат децата им да не стават жертва на агресия и никак не ги вълнуват либерални дивотии като „зачитане правата на различните”. Правата на различните, скъпи либерали, се простират само дотам, докато не почнат да нарушават правата на останалите. В момента, в който почнеш да трошиш, палиш и да замерваш полицаите с „камъне и дървье”, трябва да си готов да си понесеш законовите санкции. И никаква „различност” не те оправдава.