Турция беше предупредена, че рискува да наруши правилата за членство в НАТО, които задължават страните-членки да зачитат демокрацията. Причината е, че действията на президента Ердоган, който в момента прави многохилядна чистка след опита за преврат, демонстрират точно обратното.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отправиха предупрежденията си към Турция, позовавайки се на започналата чистка в страната, насочена срещу съдии, магистрати, държавни служители, учители и ректори. Това се случи след като Кери отхвърли желанията и надеждите на Ердоган САЩ да екстрадират обратно в Турция ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в изгнание в имение в Пенсилвания . Джон Кери заяви, че искането за екстрадиция ще се разглежда единствено, ако е на базата на достоверни доказателства.
„НАТО си има изискване и за спазване на демокрацията. Очевидно е, че доста хора много бързо бяха арестувани” , каза Кери на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел. „НАТО ще следи много внимателно какво се случва в Турция.”
Ердоган вече е заповядал задържането на повече от 6000 военни, уволнени са 9000 полицаи, 3000 магистрати, 30 губернатори, 103 генерали и адмирали, 1500 служители на финансовото министерство, 614 служители на жандармерията, 370 журналисти от държавната телевизия TRT, 257 служители на Министерски съвет, иззети са 21 000 лиценза на учители в частни училища и 1577 ректори на всички държавни и частни университети.
Много външни наблюдатели отчитат, че действията на Ердоган изглеждат такива, сякаш предварително е бил готов за тази акция, започнала толкова бързо и открила „ренегатите” само часове след опита за преврат. Според експерти цялата акция с арестите е била добре подготвена предварително, тъй като списъците вече са достъпни .
Джон Кери каза пред журналисти, че много хора са били арестувани твърде бързо и затова: „Нивото на бдителност и контрол ще бъде завишено през следващите дни”. На срещата на външните министри на ЕС в Брюксел Федерика Могерини, върховният представител за външна политика на ЕС, каза, че: „Никоя страна не може да стане член на ЕС, ако въвежда смъртно наказание”.
Говорителят на Държавния департамент Джон Кърби поясни в понеделник: „Няма непосредствена заплаха Турция да загуби членството си в НАТО, но ще бъде следена внимателно”. Перспективата членството на Турция в Алианса да бъде прекъснато все още е твърде отдалечена, да не забравяме въздушната база Инджирлик в Североизточна Турция, построена от Инженерния корпус на армията на САЩ през 1951 г. и използвана от Военновъздушните сили на САЩ. През 1954 г. Генералният щаб на Турция и ВВС на САЩ се съгласяват да я използват заедно. По време на Студената война базата Инджирлик се използва за летене на U-2 шпионски самолети, но и за много други неща. Тази база е дом и на около петдесет американски B-61 водородни бомби, поставени там по време на Студената война, достигащи за час до Съветския съюз. През октомври миналата година САЩ използваха тази база и във военната си кампания срещу Ислямска държава. Американски войски използват също така и военновъздушната база в Измир, както и военноморската база в Аксаз.
Турция се присъединява към НАТО през 1952 г., след което в страната има поредица от военни преврати. С повече от милионна армия, тя е втората по големина сила в Алианса след САЩ. След неуспешния опит за преврат, турската власт реши да изолира въздушната база и затвори въздушното пространство около обекта – ход, който се тълкува като опит за засилване на натиска върху САЩ, за да предадат Гюлен на Турция . Американските войници там са поставени на най-високото ниво на защита, известно като състояние „Делта”. Джон Кери подчерта, че Турция трябва да прилага всички формалности за процеса на екстрадиране, ако изисква да се арестува Гюлен и турската власт трябва да предостави нужните факти и доказателства за започването на такъв процес. „Ще разглеждаме само фактите, а не твърденията” , каза още Джон Кери.
Превратът усложнява връзката между НАТО и Турция по редица начини. Като резултат от опита за преврат, в Турция има голяма чистка не само на военни, но и в полицията, и в държавните служби. Премахването на тези хора поставя под въпрос не само това доколко е уместно членството на Турция като партньор изобщо, но също така и по-нататъшните последствия. Британското издание Guardian съобщава, че високопоставен турски служител, отговарящ за борбата с Ислямска държава, е намерен мъртъв след среща със заговорници на преврата.
И за да влошим нещата още повече, някои от заговорниците на преврата в Турция са били открити именно на военновъздушната база Инджирлик. Това поставя под въпрос не само безопасността на оръжията, които са поставени там, но също така повдига въпроса как и кога американските войници са открили планирания преврат.
Неуспелият преврат и последствията от него сега добавят само още проблеми в отношенията на Турция с НАТО, и с Европейския съюз. Макар, че до съвсем скоро европейските лидери виждаха в Турция партньор за бежанския въпрос, то сега може би ще изострят вниманието към авторитарните действия на Ердоган. Очевидно Америка също ще преразгледа отношението си към Турция като партньор.
Турция отдавна си затваря очите за ислямските екстремисти, а както разкри руското правителство и в кадри (веднага след свалянето на руския бомбардировач), Ердоган има и лична изгода от това да не се бори с Ислямска държава, тъй като търгува с нелегален петрол от ИДИЛ.
През последните години конфликтът с кюрдското малцинство в страната също повдига все повече въпроси и внася допълнително напрежение в перспективата Турция да бъде достоен партньор, на когото може да се има доверие. Всичко това поставя членството й в НАТО на изпитание, както и опитите за договаряне с ЕС.
Ангела Меркел вече заяви, че няма начин Турция да продължи преговорите си за членство в ЕС, ако въведе смъртното наказание, което ЕС не приема. Но в германския дискурс има нещо друго много интересно. Става дума за това, че особено в средите на Християндемократическия съюз (ХДС) започна да се говори едва сега, що за играч е Ердоган всъщност. Доскоро той беше разглеждан като единствена светлина в тунела във връзка с проблема с бежанците, макар че турският президент действаше с ултимативен тон. Едва след опита за преврат и последвалите чистки, в германския политически елит могат да се чуят ясни характеристики на авторитарния Ердоган. Довчера ръководителят на турската държава беше определян като добър партньор, а днес изведнъж се оказва зъл диктатор.
Фракцията на Die Linke най-силно се противопоставяше на дебатите за партньорските отношения с Турция в Бундестага и открито обявяваше Ердоган за „закрилник на терора и деспот, който трябва да бъде съден, а не за партньор” (Сара Вагенкнехт). Факт е, че днес реакциите на масовите чистки на Ердоган бележат нова култура на критика в Бундестага. Изведнъж ХДС са загрижени и казват: „В никакъв случай не трябва да гледаме спокойно, ако правовата държава е застрашена”. Но подчертават в същото време, че диалогът трябва да продължи. Депутатът от Die Linke с турски произход Севим Дагделен публикува текст, в който споделя, че зад паравана на критиката към Ердоган, някои от управляващите в Германия всъщност имат тесен бизнес с него.
Севим Дагделен продължава: „Ердоганова Турция си остава първостепенен партньор на Германия, въпреки че президентът използва провала на преврата, за да впрегне своите ислямистки главорези срещу офисите на прокюрдската Народна демократична партия. В същото време Меркел и Щайнмайер не правят нищо. И това се скрива добре зад формалните клиширани изказвания. Полицейското, разузнавателното и военното сътрудничество продължават. Турция трябва да остане непотъващият самолетоносач на Германия. Въоръжените сили на Германия остават също в базата Инджирлик, макар че Ердоган действа в разрез със закона. Тъй като там е „толкова прекрасно” скоро НАТО ще изпрати разузнавателни самолети. Като награда за злодеянията на Ердоган. Казано просто, тясното сътрудничество между ФРГ и Турция е престъпление”.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto