Американският вицепрезидент Джо Байдън винаги е привличал вниманието заради цветистия си език и нетипичната за един политик откровеност. Точно тези свои особености Байдън демонстрира и по време на речта си в Харвардския универитет от 3 октомври. Световните новинарски агенции акцентират особено върху думите му по адрес на настоящите съюзници на САЩ в борбата срещу екстремистите от Ислямска държава. Тогава американският вицепрезидент казва, че групировката е станала толкова силна най-вече защото държави като Турция и други близкоизтчони страни са я захранвали със „стотици милиони долари и хиляди тонове оръжия“ в стремежа си да подмогнат свалянето на сирийския президент Башар Асад. В резултат на това отношение турският президент Ердоган побеснява и заявява, че ако Байдън не му се извини, ще се превърне в „история“ за него. И Байдън се извинява.

Също толкова важна е и репликата на американския вицепрезидент по отношение на санкциите, които държавите членки на Европейския съюз налагат през последните месеци срещу Русия по повод положението в Украйна. „Истината е, че те не искаха да правят това“, чистосърдечно признава Байдън.“Американското ръководство и президентът настояваха, понякога им се налагаше да поставят Европа в неудобно положение, за да накара Русия да плати, независимо че и европейците също можеха да понесат удари.“ Всъщност Байдън не казва нещо по-различно от това, което всеки мислещ човек на тази планета знае от самото начало. Европейският съюз прибягва до налагането на санкции срещу Русия не в името на някаква „справедливост“ или „наказание срещу агресора“, а единствено и само заради американския натиск. Няма нормално ръководство на която и да е държава в Европа, което доброволно да направи такова нещо, знаейки стопроцентово, че ще има ответна реакция. И тя идва. С всички последствия. Реципрочните санкции на Русия срещу страните от ЕС  са болезнени. Само няколко примера.  Холандия губи 300 милиона долара годишно от замразения бизнес с Русия, защото 10 процента от холандския износ на плодове, зеленчуци и месо отива именно там. Полша също търпи големи загуби, защото само за миналата годин износът на храни за Русия е на стойност милиард и половина долара . Испания, която е голям износител на портокали за руската държава, губи 421 милиона долара заради пропуснати продажби на плодове и селскостопанска продуция, докато загубите на Италия се изчисляват на 1,2 милиарда долара.

Разбира се, във Вашингтон не се вълнуват от подобни цифри. Техният бизнес не страда, така че нека страдащите европейци сами се оправят. Във всеки случай хубаво е, че има хора като Джо Байдън. Благодарение на неговата откровеност, знаем какво в действителност мисли американското ръководство, знаем и че фрази от сорта на „евроатлантическа солидарност“, „евроатлантически ценности“ са само лицемерни слова, които прикриват безпардонния натиск на Съединените щати върху партньорите.

Още за отношенията между САЩ и ЕС, както и изобщо за днешното състояние на Евросъюза – в новия 7-и брой на a – specto