Какви рискове видя втората икономика в ЕС в новата матрица на световната търговия? Доклад, поръчан от премиера Едуар Филип на независима комисия, потвърждава всички опасения от споразумението, които критиците му повтарят от години.

„Търговското споразумение с Канада спазва всички действащи стандарти в ЕС, но е обект на изобилна дезинформация... Видно е желанието на опоненти на свободната търговия да трупат политически капитал на гребена на антиглобалистките настроения. А икономическата история е еднозначна– протекционизмът вреди на икономиките, докато свободната търговия пази мира и увеличава благосъстоянието. Какво неясно има в това?”

- Из анализ на български институт за пазарна икономика

„Най-шумните критики срещу СЕТА са популистки. Всъщност СЕТА взема най-доброто от съществуващото в момента в международното право по отношение на договорите за свободна търговия.”

- Из статия на български финансов анализатор в сериозен всекидневник

„Не са ли им децата на всички тeзи, които говорят срещу СЕТА, в Америка? Не ги ли е страх какво ядат там, колети ли им пращат? СЕТА е едно от най-големите събития в Европа!”

- Изказване на български министър-председател

Може да се представяш за най-големия глобалист и пак да си оставаш тежък провинциалист. Властващата у нас икономическа мисъл не спира да доказва този парадокс, който вероятно ще остане единственият й принос към световното познание. Всички безпокойства от СЕТА, изтъквани от многобройните критици на споразумението в цяла Европа, включително и от шепата му аргументирани опоненти у нас, са абсолютно легитимни. Налице са и всички рискове, за които се говори от години: социални, екологични, здравни. Това са изводите, които ще направи всеки непредубеден читател на документа „Въздействието на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада (СЕТА) върху околната среда, климата и здравето”, изготвен по поръчка на министър-председателя на Франция Едуар Филип. За улеснение на българските борци с „изолационизма” и „популизма” ще посочим и адреса в интернет, където може да бъде намерен – https://static.mediapart. fr/files/2017/09/08/rapport-ceta.pdf. Ще припомним също, че възложителят на анализа е доверен човек на президента Еманюел Макрон, който пък е сочен за новото лице на френския либерализъм и отвореност към света. Едуар Филип възлага изготвяне на документа почти веднага след като сяда в премиерския стол през пролетта на тази година. Още в заданието се изисква да се формулират и „препоръки за мерки, способни да противодействат на очакваните отрицателни ефекти”. За целта е формирана 9-членна независима комисия с балансирано представителство от академични среди и държавни институции. Тя е изслушала 42 водещи фигури с отношение по темата от национални и европейски ведомства, науката, бизнеса, синдикатите, браншови организации и пр. Втората по сила икономика в ЕС е мобилизирала всичките си ресурси, така че да разполага с ясна представа за случващото се, да диагностицира рисковете и дори в последния момент да предприеме действия, с които да се защити от тях. Французите са наясно, че в случая въобще не става дума само за търговията с Канада (от европейска гледна точка северноамериканската страна дори е определена като незначителен търговски партньор с Брутен вътрешен продукт, близък до този на Испания). Както неколкократно е подчертано в доклада, СЕТА е модулно споразумение, което дава матрица за следващи такива спогодби. То пренаписва правилата на световната търговия или поне показва намеренията за начина, по който ЕС смята да участва в нея.Изводите и препоръките са описани в 65-страничен документ, който от самото си начало ще прозвучи кощунствено за пазарните фундаменталисти от българския истаблишмънт. Относно обществените безпокойства от СЕТА документът признава, че те вероятно се дължат и на факта, че „... очакваните ползи от споразуменията за свободна търговия в миналото са били надценени от техните инициатори, въздействията от тях са били силно подценени, а отрицателните външни въздействия са били просто игнорирани. Но либерализацията на търговията не винаги е фактор за нетно увеличение на общото благосъстояние”. 

Посочена е несигурността, която се създава от липсата на изричното упоменаване в споразумението на традиционния в Европа принцип на предпазливостта (доказана безопасност на стоките), както и опасността частни интереси да поставят под въпрос публични нормативни документи и да блокират подсилването на техните разпоредби (залегналият в СЕТА механизъм на регулаторно сътрудничество). От тук нататък, ако решите да цитирате пасажи от документа без позоваване на източника, се гответе да отговаряте на тежки обвинения, ако не за „антиевропейска пропаганда”, то поне за „евроскептицизъм”. В интерес на истината, докато този доклад е подготвян във Франция, у нас също бе направен опит за критичен анализ в Икономическия и социален съвет, консултативен орган към Народното събрание. Макар и в крайна сметка да отчете редица рискове за българската и европейската икономика, той бе подложен на бурни обструкции и множество смекчаващи редакции от страна на работодателските организации (виж www.a-specto.bg от 21.11.2017 г.). Значението му обаче не бива да се надценява, тъй като едва ли някой си представя българският премиер да чете такива документи, камо ли да възлага съставянето им като френския си колега. Още по-невероятно звучи подобна експертиза да окаже въздействие при вземане на политическите решения. Във Франция нещата не стоят точно така, достатъчно е да си спомним, че това бе държавата, която сложи във фризера преговорите по аналогичното споразумение между ЕС и САЩ – ТПТИ. А за нивото на дебатите в двете страни е показателно, че докато членовете на българския ИСС спореха дали ползите от СЕТА за ръста на европейската икономика са „малки” или „изброими”, френските им колеги директно посочиха, че „очакваното макроикономическо увеличение на печалбата е пренебрежимо”. Българските работодатели се побояха да стигнат до очевидния извод, че извънсъдебните механизми за уреждане на спорове инвеститор-държава (ICS) създават предпоставки за по-привилегировано третиране на чуждестранните инвеститори в сравнение с местните, но пък във Франция нямат подобни комплекси: „С тази система се въвежда асиметрия в третирането на националните и чуждестранните фирми”. Докладът съдържа и едно неочаквано признание: „Като изключим очевидното й геополитическо значение, ICS всъщност не е от полза в отношенията между Европейския съюз и Канада”. Но загадъчно спира до тук. И повдига въпроси, на които никой открито няма да отговори: След като един уж обичаен икономически механизъм в едно уж търговско споразумение има геополитическо значение, то кой ли е ответният адресат на подобни мерки? И нали в СЕТА ставаше дума за премахване на бариери пред глобалната „търговия”, а не за слагане на бариери пред този или пред онзи? Би било наивно да считаме, че при съставянето на френския документ също не е имало съобразяване, заглаждане, спорове, противоборство между привърженици и противници на подобен вид споразумения... Впрочем тъкмо по въпроса за инвестиционните трибунали – една тема, по която са особено чувствителни другаде, като например в Белгия, докладът е сравнително мек. От една страна, се казва, че механизмът за уреждане на спорове въвежда, общо взето, правилата на Световната търговска организация и на националното, и на европейското законодателство за защита на инвестициите и т.н. От друга страна се признава, че „арбитражните съдилища понякога да са склонни да прилагат тези принципи по особено взискателен начин, така че да се огради в много тесни рамки свободата на избор на публичните органи при процеса на вземане на решения”. Предупреждава се и за „риск от автоцензура на държави, желаещи да приложат амбициозни политики в областта на околната среда, поради страх от спорове с инвеститорите”. Не бива да се забравя, че Франция като бивша колониална сила е налагала подобни клаузи в рамките на други търговски споразумения. А както е известно, наднационалните търговски арбитражи възникват като инструмент, с който метрополиите се опитват да гарантират собствеността и икономическото си влияние в своите бивши колонии… Не е трудно да се досетим и кой има по-голяма полза от подобни трибунали срещу публичните власти – дали френската компания „Веолия”, концесионирала софийското водоснабдяване, или консервният завод в Първомай, когато реши да залее Канада с българска лютеница? Защо въпреки всичко обаче сега дори и французите изглеждат уплашени от разрастването на подобни всеобхватни търговски договори? Ето някои от аргументите им:

- СЕТА е „живо” споразумение, което не замразява задълженията, поети от договарящите се страни. СЕТА ще изгради изключително гъста институционална архитектура. Съвместният комитет е главният орган, който ще разполага с много широки правомощия, позволяващи му да приема решения, обвързващи договарящите се страни, или да изменя текста на споразумението. На други специализирани комитети са отредени също важни отговорности. Всичко това води до създаване на управление на редица равнища с последици върху дейността, включително на държави – членки на ЕС, които не са пряко представени в тези комитети, последици, които не са винаги ясни…

- ЕС или една държава са изложени на различни видове натиск и на риск от прилагане на стратегия за изтощение, целящи да бъдат принудени да се откажат от регламент или да намалят обхвата му в много широка степен. Задължението да се съобщава за един проект за регламент на даден етап (т.нар. механизъм на регулаторно сътрудничество, бел.авт.) улеснява задачата за ефективно противопоставяне и за заобикаляне на вътрешните демократични процеси, каквито са процедурите за допитване до обществеността… Държавите членки запазват възможността си да ограничават или забраняват отглеждането на генетично модифицирани организми (ГМО) на своя територия. Въпреки това не е сигурно, че държавите членки могат да откажат регулаторно сътрудничество в тези области.

- Трябва да се обърне внимание на състава на комитетите и на възможния дисбаланс на възможности, с които разполагат групите с промишлени интереси и асоциациите за защита на околната среда и потребителите… Действието на механизма за регулаторно сътрудничество би могло да създаде риск от намеса на частни интереси (на канадски или европейски корпорации) в процесите на регулиране на страните… Не са определени никакви задължения за безпристрастност и никакви правила за представителство.

- В областта на търговията с услуги СЕТА възприема подхода на „отрицателния списък” (предварително изброяване от държавите на защитените от либерализация сектори без право на допълнително вписване, бел.авт.). Той се различава съществено от предишните споразумения на ЕС, които, напротив, се основават на система от положителни списъци, при която страните изрично изброяват секторите и подсекторите, отворени за конкуренция, като уточняват условията и обхвата на тази отвореност… От гледна точка на здравето и околната среда избраният подход вероятно ще бъде по-рисков.

И докато повечето рискове от СЕТА са изброени в доклада до френския премиер безстрастно и хладнокръвно, то в един момент авторите явно са се изкушили да вкарат и малко типична ирония: „Главите от споразумението, посветени на околната среда, имат поне заслуга, че съществуват, но те не предвиждат никакви обвързващи задължения и потвърждават единствено привързаността на партньорите към околната среда и устойчивото развитие”. Именно по отношение на екологията и на качеството и безопасността на храните са посветени най-стряскащите пасажи. Франция определено е обезпокоена. Да, французите са изключително взискателни и претенциозни, особено по отношение на храната. Държат и на хуманното отглеждане на животните, на чието отсъствие в споразумението са посветили немалко редове. Но какво по-естествено от това да искаш да консумираш телешко, отгледано в естествени условия, а не в химически лаборатории и комбинати? Документът потвърждава реалният антагонизъм между моделите на хранителна безопасност от двете страни на океана. Допуска, че искания на Канада в органите на СЕТА могат да поставят под въпрос европейския модел. Констатира, че: 1. В споразумението не е предвидено нищо относно качеството на храните за животни (използване на месокостни брашна, на генетично изменени царевица и соя, на продукти с остатъци от пестициди, на антибиотици като стимулатори на растежа); 2. В Канада за разлика от Европа е разрешена обработката с хлор на говеждото и пилешкото месо; 3. Същото важи за употребата на 46 пестицида, които са отдавна забранени в другите страни; 4. В северноамериканската държава има много ниска взискателност към допустимите остатъци от пестициди в хранителните продукти, както и че Канада е далеч не само зад ЕС, но дори и зад САЩ по отношение на екологичните закони и политики, без значение дали става дума за качеството на водата и въздуха, за пестицидите и токсичните вещества, за промените в климата или за биологичното разнообразие. Документът прогнозира, че начините на производство в Канада биха могли да подкопаят доверието на европейските потребители в говеждото и телешкото месо. Припомня се, че Канада стана първата страна, която разрешава пускането на пазара на генетично изменена сьомга, а също и че наскоро в Китай са установени доставки на канадско месо, а в Русия – на американско и бразилско, с положителни проби за рактопамин (стимулатор на растежа на мускулите на животните, който е строго забранен в Европа).

Повдига се въпросът, доколко успешна би била проследимостта на тези продукти. На съмнения е подложена и способността на ЕС да контролира вноса им, още повече че СЕТА предвижда ограничаване на физическия контрол при вноса на месо, животни и животински продукти до 10% от партидите при съществуващо общо правило за контрол на над 20%. В доклада се препоръчва да се въведе етикетиране, информиращо потребителя за методите на производство на месо по примера на системата „Родено, отгледано, заклано”, използвана във Франция. Заедно с това се отчитат и рисковете от възникване на съдебни спорове чрез механизмите на СЕТА, тъй като до сега Канада активно се е съпротивлявала срещу етикетизацията и успешно е използвала инструмент като трибуналите в системата на Световната търговска организация. Настоява се да се засилят контролът и анализите за търсене на хормони и рактопамин в месото, пристигащо от Канада.

Предлага се в случай на ратификация на СЕТА Франция да излезе със своя тълкувателна декларация за смисъла на разпоредбите в чувствителните области, тъй като в споразумението той не е достатъчно ясен. А също и да се създаде национален комитет за надзор върху прилагането на СЕТА. Той трябва да обърне специално внимание на теми като възможността за промъкване на нови технологии за получаване на ГМО сортове, както и да направи оценка на въздействието на бъдещи подобни споразумения върху околната среда и здравето. Явно Франция до последно ще се опитва да коригира и подобрява споразумението поне за себе си, а в стремежа да предпази своите граждани предпазва и нас. Разбира се, един доклад, пък бил той и на най-високо ниво в ключова държава, със сигурност няма да спре развихрилата се глобална икономическа кланица. Но френските усилия заслужават уважение, особено когато от други страни се чува само едно голямо „Мууу!”.