Готината милиардерска корпоративна култура е едно от най-странните прогресивни лицемерия на нашето време

Google, Facebook, Apple, Twitter – тези транснационални софтуерни корпорации не са просто могъщи технологични гиганти с пазарна капитализация от стотици милиарди долари и монументална глобална разпознаваемост. Това са компании, които упражняват колосално влияние върху ежедневието на голяма част от човечеството и притежават несравнима сила да моделират виртуалното пространство. Там, където все повече хора прехвърлят солидна част от живота си за добро или зло. И както знаем от древните прозрения на прадедите си, а и от модерните комикси – с голямата сила идва и голямата отговорност. Цифровите великани от Силициевата долина разполагат с практически монопол върху интернет инфраструктурата, те диктуват правилата в безкрайните киберпространства, тяхна е отговорността да пазят тези територии като царство на свободата, да поддържат плурализма и да се противопоставят на властовия импулс за тоталитарно налагане на идеологическа примка върху споделения цифров свят. За съжаление последните месеци ни донесоха достатъчно доказателства за затъването на технологичните титани в практиките на манипулацията и цензурата. Няма нищо конспиративно, популистко или антикапиталистическо в твърдението, че днес могулите от Силициевата долина застрашават свободата на словото в интернет. Под камуфлажа на уж праведната борба с митологичния враг на модерната либерална конюнктура – този продукт на Лукавия, познат като „хейт спийч” – технологичните корпорации разгърнаха безкомпромисна, безпринципна и безподобна кампания за ограничаване, задушаване и изличаване на неудобно интернет съдържание. Сайтове, канали за споделяне на видеосъдържание, блогове, профили и други платформи за дисидентски на меката прогресивна диктатура идеи са ритуално жертвани пред олтара на либералната догма. Всяко мнение, което може да излезе от границите на допустимата политически коректна реч, е в опасност. 

Стремителният технологичен напредък е деформиран от менгемето на тоталитарна идеологическа треска. Корумпираната култура на вечно обидените специални снежинки, на постоянните жертви, на крайнолевите постмодернисти и неомарксисти, на болшевизираните активисти, на наранените чувства и вечната вина мутира в потресаваща оруелска антиутопия. Термини като „новговор”, „престъпмисъл”, „групмисъл” и „двумисъл” се завръщат от страниците на историята и великата литература в новия режим на дигитална революция. Либералните прогресивни корпорации от Силициевата долина налагат нова версия на познатата от комунистическите режими правилна партийна линия, от която всяко отклонение се третира като трансгресия и подривна дейност. Един ярък и скандален случай от август илюстрира гротескния нагон за цензура на интернет монополистите и капсулира в себе си цялата грозота на съвременния „либерален” канон и консенсус. Това е така нареченият Гугългейт, познат като „случаят с Джеймс Дамор” и още като онзи момент, в който Гугъл стана идеологически ГУЛАГ. Преди време Джеймс Дамор, млад софтуерен инженер на работа в Google, публикува дълъг текст, в който критикува политически коректните практики и задушаващи свободата на мисълта порядки в корпорацията, изтъква грешните кадрови решения, базирани на квоти по пол и раса, и обяснява защо меритокрацията е мъртва в Силициевата долина. Неговият манифест има мисията да демонстрира как една от най-могъщите компании се е превърнала в идеологическа ехо-камера. Дамор заключава, че в Google са издигнали концепцията за расовото и половото разнообразие на всяка цена в култ, и то за сметка на разнообразието от гледни точки. Той пише, че в компанията, която се рекламира като цитадела на свободното изразяване, шества тоталитарна цензура и различните мнения се наказват. И затова от Google го наказаха с уволнение. Той беше изгонен заради своето различно мнение, подкрепено с логически издържани аргументи, факти и статистики. Нищо от това няма значение за политкоректните комисари и цензуриращи цербери в Google. Уволнението на Дамор ескалира до световен скандал и откри нов фронт в културната война в западния свят. От едната страна застанаха либералните и прогресивни левичарски медии и лидери на мнение, които оправдаха премахването на Дамор и ни съобщиха, че неговият текст за идеологическата ехо-камера бил накарал жените и малцинствата в компанията да се чувстват несигурни. От другата страна застанаха защитниците на свободата на словото – обикновени политически неутрални хора, десни консерватори, честни левичари, класически либерали и либертарианци, които призоваха за оставката на ръководството на Google и нарекоха уволнението на Дамор идеологическа чистка и лов на вещици. В следващите дни той разгърна допълнително своите идеи, като хвърли светлина върху вътрешната атмосфера на страх и цензура в Google. Дамор сравни корпорацията с култ. „Документът от десет страници, който аз разпространих първоначално през служебната поща на компанията, представлява умерен и добронамерен аргумент, подкрепен от солидно проучване на фактите. Написах, че тази гледна точка е потискана от ръководството, защото Google се е превърнал в идеологическа ехо-камера. Моето уволнение прекрасно потвърди тази теза. Как тази корпорация, която наема някои от най-умните хора в света, затъна до нивото на идеологизирана и нетолерантна машина за цензура, враждебна към научния дебат и логичните аргументи?”, това попита Дамор в интервю след отстраняването си от Google. „Google е особено наситена и силна ехо-камера, защото се намира в сърцето на Силициевата долина и представлява работно място, което обхваща почти целия живот на служителите. Безплатна храна, вътрешни чат канали и платформи за разпространяване на забавни картинки, колажи и други меми, седмични срещи и други ангажиращи инициативи задълбочават връзката на работещите с компанията. Google започва да играе огромна роля в живота на служителите, превръща се в интегрална, дори централна част от тяхната идентичност. Някои от служителите живеят на територията на корпорацията. Мястото прилича на култ със своите лидери и светци, които трябва праведно да прилагат свещеното мото, формулирано като Не бъди зъл”, продължава да повдига завесата над сектата с глобално влияние уволненият Дамор. Той описва тормоза, на който са подложени някои служители. Джеймс посочва, че публичното унижение и засрамване на инакомислещи е тактика за сигнализиране на добродетели. Всеки, който не пасва на политкоректните клишета и не се държи като зомбиран конформист, е посочван и изобличаван като зъл еретик. Със своя манифест Дамор директно влиза в авангарда на еретичното мислене срещу кредото на Google. Младият мъж съжалява, че компанията заглушава отворената и честна дискусия. Той смята, че ако ръководството продължава да игнорира реалните проблеми, които възникват от строгата политика на ангажиране на служители основно по признак на расова и полова идентичност, а не на индивидуалния им талант и потенциал, това ще доведе до влошаване на качеството на продуктите и услугите, които се предлагат, и ще разочарова милиарди потребители.

Документът, който стана причина за уволнението на Джеймс, изследва в дълбочина защо в технологичния сектор има по-малко жени, обяснява как това е продукт на личен избор и защо ситуацията няма да се оправи със задължителни квоти и маниакално търсене на равни резултати и пропорционално представяне на отделните групи по идентичност. Той призовава за повече плурализъм на мненията и гледните точки като здравословна мярка за подобряване на корпоративната култура. В отговор на текста на Дамор изпълнителният директор на Google Сундар Пичай го осъди като „вредно препотвърждаване на джендър стереотипи на работното място”, въпреки че много психолози и експерти по човешко поведение – мъже и жени – оцениха документа като научно издържан и фактологически аргументиран. В друго интервю Дамор разказа, че служители в Google били публично критикувани само заради расовата или половата си принадлежност по време на работни срещи. „В Google можеш спокойно и открито да обиждаш, унижаваш и засрамваш бели хора или мъже – това се случва постоянно. Определено се срещат силни предразсъдъци спрямо определени групи и идеи.” Той смята, че неговото уволнение допълнително е разкрило абсурдното фетишизиране и акцентиране върху етническото и половото разнообразие в просторите на корпорацията, както и официално насърчаваната враждебност спрямо групи, разглеждани като „привилегировани и вродено репресивни”. „За тях идеологията е по-важна от истината. Те атакуват с внушаването на вина, обиждат те, ако дори и единственото нещо, което правиш, е да предлагаш доказателства и научна аргументация. Те не желаят да насърчават търсенето на истината. Напротив, тяхната цел е да я погребат и унищожат”, казва Джеймс Дамор. Обсесията на Google с малцинственото разнообразие и квотите за жени е всеобхватна и доминираща, твърди той. Въпреки тежкия климат на цензура и тоталитарно отношение към истината Джеймс смята, че много от колегите му споделят неговата гледна точка, но ги е страх да я изразят, за да не го последват. Той бил получил огромен брой лични съобщения на подкрепа, но малцина биха застанали зад него публично. Гугъл-фиаското с Джеймс Дамор провокира производството на опозиционни и дисидентски колажи, игри на думи и исторически алюзии, проектирани да осмеят и изобличат тоталитарната цензурираща култура в корпорацията. На публични места в Силициевата долина се появиха постери и принтове, в които името на Google e стилизирано като Goolag като референция към социалистическия лагер ГУЛАГ. Опортюнистично настроени капиталисти, разбира се, веднага започнаха производството на тениски с този надпис. Google си вкара зрелищен маркетингов автогол с уволнението на Джеймс Дамор заради неговото различно мнение. Компанията, която притежава монопол върху търсенето на информация в интернет, оцапа своята репутация на място за свободно общуване с мисия да стимулира апетита за човешко познание. Сега Гугъл/ ГУЛАГ е потентно изображение, силна репрезентация на нетолерантността на корпорацията. Случаят с Дамор носи крайно сериозни импликации за влиянието на компанията върху моделирането на виртуалното пространство, достъпа до информация, възможността за затъмняване и заглушаване на определени мнения и акцентиране върху селектирани наративи, за пласиране на удобно и идеологическо съдържание в полезрението на публиката и изтласкването на неудобни факти в периферията на кибер простора, а и отвъд. От началото на годината изплуваха няколко проучвания, които показаха как Google използва алгоритми, за да манипулира търсенето по ключови думи и да насочва потребителя към информацията, която е одобрена за официално промотиране. С други думи да го праща в обятията на правилната партийна линия.

Дни след скандала с Дамор една от големите и влиятелни дъщерни компании на Google – най-използваната платформа за споделяне на видео съдържание YouTube – стартира своя собствена идеологическа чистка. От YouTube инициираха масово демонетаризиране на създатели на съдържание с авторски канали на сайта, които по преценка на политкоректните комисари в компанията са твърде противоречиви и отвъд ръба на допустимата реч. Други акаунти бяха временно блокирани или напълно изтрити. Действията на YouTube идват след обявената от тях кампания срещу „словото на омразата”. От компанията дадоха в ръцете на специални идеологизирани и одиозни комисии от НПО сектора властта да определят кое съдържание е окей и кое не е окей. Стотици канали с политически, социални и културни коментари пострадаха от чистката. Застрашителният размах на цензурата и потискането на свободата на словото е надминат по тревожност само от мъглявите и неясни условия, според които един видеоклип може да бъде изтрит, скрит или демонетаризиран, тоест да бъде премахната възможността да капитализира от брой гледания и рекламни публикации, което е основен доход за много професионални влогъри (видеоблогъри), жаргонно наричани и YouTube-ъри.

Атаката на сайта срещу неудобните създатели на съдържание бе агресивно аплодирана от либералните мейнстрийм медии, които освен идеологически причини имат солидни бизнес основания да са настроени враждебно спрямо тези влогъри. Много информационни и коментарни канали са конкуренция на традиционните медии, отхапват от техния зрителски и рекламен дял, като така допринасят за тяхното пазарно и културно обезличаване. Това напрежение между големите стари медии и влогърите в YouTube ескалира в открита война на няколко големи американски вестници и телевизии срещу най-популярния YouTube-ър, познат като PewDiePie. Шведският интернет комик с десетки милиони последователи в YouTube публикува непохватно направено, но напълно безопасно сатирично видео, което медиите манипулативно представиха като откровен антисемитизъм и организираха кампания с послания до рекламодателите и спонсорите на влогъра. Масовата акция срещу един човек показа на много хора докъде са способни да стигнат доминиращите либерални медии, когато решат, че някой е враг на официалната партийна линия. Политическият плурализъм е поставен под критична заплаха от озъбената и освирепяла истерия за изкореняване на „словото на омразата”. Тъй като този термин е твърде еластичен и мъгляв, всяко съдържание, което не се хареса на хората, от които зависи дали то ще бъде показвано в сайтовете монополисти в интернет, може да бъде опаковано като „омразно” и изпратено в дигиталното небитие. Злоупотребата с власт върху информацията от страна на гиганти като Google и YouTube (които са едно и също) приема застрашителни размери. За да не останат по-назад от идеологическите чистки, двете големи социални мрежи – Facebook и Twitter – активно се включиха в преследването на „вредни” мнения. В края на миналата година на повърхността изплуваха признания на служители на Facebook за вътрешната цензура на информация с консервативен характер. Новини, отклоняващи се от господстващата политически коректна либерална догма, са били съзнателно прикривани. Този вътрешен теч провокира острия протест на консервативни медии и накара самия Марк Зукърбърг да организира специална среща с консервативни и десни лидери на мнение в опит да овладее щетите. Facebook, стана ясно от признанията на служителите, редовно манипулира своите трендове с водещи новини и изкуствено изкарва либерално ориентирани заглавия на първите места, като в същото време заглушава и погребва различните гледни точки. Всяка критика на масовата миграция от Третия свят, ислямизма, феминизма, трансджендър активизма и други любими либерални адженди е била третирана от Facebook като неудобна и заслужаваща затъмняване. Това, което Google, YouTube, Facebook и Twitter правят, е ужасяващо за всеки, ангажиран с идеята за свободно изразяване и разпространяване на различни идеи. Компании с монопол в интернет моделират един глобален идеологически наратив и провеждат периодични чистки, като на практика премазват плурализма.

В същото време могъщите шефове на гигантите от Силициевата долина са чествани като либерални икони от прогресивните левичари, които по принцип са критични към капитализма и съсредоточаването на прекалено много пари и влияние в ръцете на малък кръг от хора. Историкът и политически коментатор Виктор Дейвис Хансън вижда изключително лицемерие в двойния стандарт, който западното ляво прилага към софтуерните милиардери, от една страна, и петролните или строителните магнати, от друга. „Повечето компютри и смартфони, които Силициевата долина продава, все още се правят зад граница, но това не е особен проблем за прогресивните активисти. Хиляди деца работят при ужасяващи условия в кобалтови мини в Африка, които са необходими за производството на батерии за електрическите автомобили. Тази експлоатация не стимулира левичарския гняв, защото очевидно се прави в името на „прогресивна кауза”. Конгломератите от Западния бряг като Amazon, Apple и Google се възползват от данъчните убежища като Бермуда, но малцина се опитват да превърнат това в опорна точка срещу тези толкова възхвалявани от медиите компании и техните либерални ръководства”, пише Хансън. Според него днес шефовете на гигантите от Силициевата долина разполагат с повече капитал, влияние и упражняват по-голям монопол от така наречените „индустриални барони” на XIX век като Джон Д. Рокфелер, Андрю Мелън, Андрю Карнеги и Дж. П. Морган, но отношението на либералното ляво към тях е драматично различно. От една страна, прогресивните медии и лидери на мнение поддържат лявата теза за вредата от свръхбогатите индивиди, но, от друга, застават зад почти всичко, което свръхсвръхбогатите шефове в Силициевата долина правят. Хора като Марк Зукърбърг, Джеф Безос, Джак Дорси и други технологични милиардери успяха да съблазнят ляволибералните медии и активисти със своя стил на контракултурна прозрачност, неформална лична презентация и ангажимент с ценностите на протестните движения от 60-те години на миналия век. В същото време те казват едно, а правят друго с грубото погазване на принципите на свободното слово и цензурирането на неудобни идеи. Новите милиардери от Западния бряг, пише Виктор Дейвис Хансън, разбраха, че ако съумеят да изглеждат готини, модерни и в крак с либералните каузи като глобалното затопляне, гей браковете, абортите и политиките на идентичността, то те ще избегнат критичното око на прогресивните медии и активисти. „Готината милиардерска корпоративна култура е едно от най-странните прогресивни лицемерия на нашето време”, заключава Хансън. Могъщите монополисти от Силициевата долина се представят като „добрите” (или „умните и красивите”, ако щете) и получават медийна индулгенция за пленяването на интернет инфраструктурата и превръщането на виртуалното пространство в идеологически регулиран лагер. Всеки човек, който цени истината, трябва да се противопостави на пълзящата цензура. Свободното слово не е „реч на омразата”, тъй както две плюс две не е равно на пет.