Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.

От растеж към смут

Турският президент Реджеп Ердоган напоследък е в центъра на събитията в Близкия изток и Европа. Поведението му определено буди тревоги в редица европейски държави, в това число и в България. Но за да си обясним защо Ердоган е предприел агресивен и авантюристичен подход спрямо Европа, трябва да анализираме какво се случва в турската икономика.

Тя регистрира невиждан подем през последното десетилетие. В разгара на световната икономическа криза от 2008 г., когато големите страни преживяха стагнация, турската икономика успя да регистрира растеж. В най-бурните следкризисни години представянето на Анкара беше повече от добро – растеж от 9,2% през 2010 г. и 8,5% през 2011 г. Политическите събития в страната и поведението на Ердоган на международната сцена обаче оказват крайно негативно влияние върху икономиката на Турция.

Свалянето на Су-24 и цената, която турците платиха

Началото на големите проблеми за Турция започнаха след като в края на ноември 2015 г. Анкара свали руския бомбардировач Су-24. Това събитие беляза началото на сериозно противопоставяне между Русия и Турция. Още през декември 2015 г. Руската федерация наложи търговско ембарго на вноса на почти всички хранителни продукти от Турция – от домати и праскови до пилешко и сол. Санкциите удариха сериозно и по съвместните енергийни проекти – „Турски поток” и АЕЦ „Аккую” бяха замразени.

В края на 2014 г. търговският оборот между Анкара и Москва е възлизал на 31 млрд. долара. Година по-късно, през 2015 г., той вече е спаднал до 23,4 млрд., а през първото четиримесечие на 2016 г. удря дъно и е в размер само на 4,8 млрд. долара. Директните последици от свалянето на руския бомбардировач излязоха скъпо на турската икономика. В резултат само на този акт БВП на страната се е свил с 0,3-0,4%, или 9 млрд. долара. Точно така - инцидентът със Су-24 струва 9 млрд. долара на Турция.

През 2016 г. туристическият сезон също претърпя фиаско. Турция регистрира най-големият спад на туристи от 17 години насам. По данни на турското министерство на културата и туризма, туристите посетили страната през април 2016 г. са с 28% по-малко отколкото за същия период през 2015, или 700 хил. души по-малко. Две събития са в основата на проблемите в сектора – санкциите наложени от Русия и зачестилите терористични актове в страната. До юни 2016 г. туристите от Русия са намалели със 79%, а тези от Германия – с 35%. Тези изключително негативни тенденции принудиха президента Ердоган все пак да поиска прошка от Путин. Но щетите, нанесени върху турската икономика, ще бъдат дълготрайни и трудно ще се заличат с едно извинение.

Превратът и последиците

Неуспешният опит за военен преврат от 15 юли 2016 г. постави началото на радикални промени в политическата обстановка в Турция. Президентът Ердоган бързо обвини проповедника Гюлен и неговите сподвижници за организатори на провалилия се метеж. По този начин Ердоган изтръгна политически дивиденти предимно за самия себе си – консолидира властта си и успя да прокара идеята за президентска република. Превратът обаче имаше широк отзвук в световната общественост. Опитите за ислямизация и отдалечаването от светската държава на Ататюрк започнаха да будят притеснения дори и в доскорошния най-близък партньор на Ердоган – САЩ. Анкара настоява за екстрадирането на Гюлен, който се намира на територията на Съединените щати – искане, което няма изгледи да бъде изпълнено.

В резултат на проваления преврат, властите в Турция са арестували над 100 000 души – от висши военни до университетски преподаватели, а активите на над 200 турски бизнесмени са отнети в полза на държавата. В службите за сигурност и армията бе проведена сериозна чистка, а резултатите от нея тепърва ще стават ясни.

В икономически аспект едва ли чуждите компании са останали очаровани от кадрите с престрелки между армия и протестиращи край Босфора. Подобни събития със сигурност могат да разколебаят бъдещите им инвеститорски планове. Доказателство за това са данните, изнесени от турското министерство на икономиката, според които преките чужди инвестиции в страната са спаднали с 54% през първата половина на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. През януари 2017 г. пък международната рейтингова агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Турция до ниво „junk” (нискокачествени активи). Причината за понижението са политическите проблеми и засилващата се несигурност.

Скок в безработицата и спад на лирата

Скокът в безработицата в комбинация със спад на стойността на турската лира са доста тревожни явления. Реджеп Ердоган обвинява финансовите спекуланти за колебанията в лирата, но проблемите за нея са далеч по-дълбоки и сериозни. Кризата в отношенията с Русия и последвалите ефекти от наложените санкции определено имат вина за състоянието на турската валута. Друга причина за лошото й представяне е влошената среда на сигурност в страната, което е предпоставка за отлив на чужди инвеститори. Правителството няма много опции за противодействие и трябва да действа внимателно – ако реши да намали лихвените проценти и залее пазара с ликвидност, това може да образува пълзяща инфлация. Обратно, ако правителството реши да вдигне лихвите, за да защити лирата от колапс, това ще се отрази негативно на растежа, защото ще затрудни кредитирането. Икономическото положение на страната ще се влоши допълнително, ако тези тенденции се комбинират с бъдещ ръст в цената на петрола. По всичко личи, че Турция е изправена пред сериозно икономическо изпитание. Всяко глобално икономическо сътресение може да окаже лош ефект върху страната, но дали Ердоган го осъзнава?

Влошаването на отношенията с ЕС

През последните месеци турският президент се забърка в редица скандали с европейските държави. Причина са организираните митинги в подкрепа на предстоящият референдум за разширяване на правомощията на Ердоган. Президентът на Турция знае, че в Европа има голяма турска диаспора и именно затова реши да търси подкрепа чрез митинги в големите европейски държави. В началото на март обаче Германия анулира три такива прояви, което предизвика гнева на Ердоган. В едно от своите изявления той обвини немските власти, че подкрепят терористи.

Но в Холандия ситуацията ескалира. По идентичен начин холандските власти забраниха изявите на турските ръководители, а самолетът на Чавушоглу дори не бе допуснат да кацне в страната. Това провокира още по-гневна реакция, която прерасна в стълкновения пред турското консулство в Ротердам – наложи се тълпата от фанатизирани привърженици на Ердоган да бъде разпръсната с водно оръдие. В отговор на това на следващия ден турски демонстранти свалиха знамето на холандското консулство в Истанбул и го замениха с турско. Дипломатическият скандал между Холандия и Турция се задълбочава и със сигурност това ще има негативен ефект не само върху имиджа на Ердоган, но и на отношенията по оста ЕС-Турция. Турският президент заплаши, че Холандия ще си плати, но осъзнава ли рисковете за турската икономика от непрестанните дипломатически скандали със страни от Европа?

Със сигурност турската икономика е поставена пред голямо изпитание през 2017 г. Основните причини за тъмните облаци над Анкара са влошените ѝ отношения с ЕС, рискът от тероризъм и войната в Сирия. Негативното влияние вече се проявява – рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на страната, а отливът на преки инвестиции за 2016 г. е осезаем. Агресивните речи на Реджеп Ердоган изобщо не работят в полза на турската икономика, напротив – те могат да нанесат изключителна вреда върху нея и по този начин допълнително да усложнят обстановката. Много вероятно е предстоящият референдум за президентска република да бъде успешен и да бетонира неговата власт. По този начин Ердоган ще постигне така желаната за него победа, но това няма да реши икономическите проблеми. Засилването на религиозния фанатизъм и несъстоятелните териториални претенции са една утопия, чрез която Ердоган поддържа „бойния дух” на своите поддръжници. Такива действия не работят в полза на турската икономика и я обричат на стагнация. Нещо повече – те предразполагат турския президент към допускането на грешки като тази със свалянето на руския Су-24, а турската икономика няма да може да понесе нови подобни удари.